Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Под прикритие

Даниел Стийл

Двама души, преживели трагедия, се срещат. И животът им се променя завинаги...

Маршъл е агент под прикритие, изминал дълъг и опасен път от южноамериканската джунгла до парижките улици. Бил е внедрен в мощен наркокартел и плаща за това жестока цена: изгубва работата си и всички, които обича. Един ден в парка вижда красиво момиче, което заравя стара стоманена кутия...

  • Корица: Мека
  • Страници: 288
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена:12.02.2016 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Двама души, преживели трагедия, се срещат. И животът им се променя завинаги...

Маршъл е агент под прикритие, изминал дълъг и опасен път от южноамериканската джунгла до парижките улици. Бил е внедрен в мощен наркокартел и плаща за това жестока цена: изгубва работата си и всички, които обича. Един ден в парка вижда красиво момиче, което заравя стара стоманена кутия...

Младата и безгрижна Ариана, дъщеря на американски дипломат, е на път да осъществи мечтата си. С нежелание приема да придружи баща си в Аржентина, но там я сполита ужасна трагедия. След близо година тя заминава за Париж, за да открие отново себе си.

Маршъл и Ариана са невероятно различни – и все пак, когато се срещат, между тях прескачат искри. Но им предстоят още тежки изпитания. Те се впускат в тайна мисия, която ги води в непредвидена посока. И двамата се стремят да се справят с мрачното минало, за да изградят ново бъдеще, но миналото ги застига...

„Великолепно четиво, което вдъхва надежда, че въпреки загубата и скръбта винаги има светлина в тунела!“ -  Goodreads

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

Маршъл

1.

Птиците закрещяха в ранната утрин малко след като зората възвести поредния прекрасен ден в пищната джунгла на юг от Богота. Пабло Ечеверия излезе от колибата, където живееше с Палома. Беше силно загорял от слънцето, с тъмнокафяви очи, дълга до раменете коса, прибрана зад ушите, и набола брада. Палома очакваше първото им дете и датата на раждането наближаваше. Тя пък беше руса и светлокожа – в пълен контраст с него – и името й отиваше. На испански „палома“ означава „гълъбица“. И наистина беше птицата на мира в джунглата, където живееха и където Пабло работеше. Беше станал дясната ръка на брат й.

Раул Васкес Лопес беше един от най-могъщите хора в Колумбия въпреки простия начин, по който живееше. Пабло беше с него от три години, откакто бе пристигнал от Еквадор, и се издигаше в йерархията, тъй като си бе спечелил доверието му. Наричаха Раул Ел Лобо, Вълка. Беше коварен, безстрашен и бърз като вълк. Пабло беше син на еквадорски генерал, убит от бунтовници по време на военен преврат. Насочи се към търговията с наркотици и след три години работа в дребен мащаб в Еквадор намери път към Раул. А следващите три години, в които работеше за него, създадоха задоволителен и продуктивен съюз.

Пабло и Палома не бяха женени, но на никого не му пукаше. Той планираше да се ожени за нея скоро след раждането на бебето. Но засега той и Раул имаха други неща за вършене. Раул одобряваше, че Пабло е с малката му сестра. Младият мъж бе не само умен, способен и достоен за доверие, но и добър човек. Палома не получаваше медицински грижи през осемте месеца от бременността си, но бе едва на деветнайсет и се чувстваше чудесно.

Смяташе да роди в лагера. Пабло прочете доста книги, за да може да й помогне при раждането, а ако нещо се объркаше, можеше да я откара в Богота, на два часа път оттук. Брат й беше двайсет години по-възрастен от нея, а Пабло бе на двайсет и осем, твърде млад за стремителното си издигане в организацията на Раул, но шефът му познаваше чистия талант, щом го видеше, а и проучванията в Еквадор бяха доказали, че е прав. Вълка се гордееше с непогрешимите си преценки за хората и Пабло никога не го бе разочаровал. Изпълняваше заповедите му безукорно и гениално управляваше операциите по закупуването и транспорта. През трите години, откак бе тук, не бяха имали проблеми и не бе допускана и най-малката грешка.

Простият живот в лагера не му тежеше. Пабло посещаваше Богота и Картахена редовно от името на Раул, но винаги се радваше да се върне, да се види с шефа си, който вече му бе като брат, и да се прибира при Палома, която го очакваше в колибата им. Сам я бе построил за тях. През първата си година в лагера той живя във военна палатка заедно с други мъже, но след като се събра с Палома, двамата се нуждаеха от уединение и свое собствено пространство. Тя бе израснала в лагера, след като родителите им умряха. Другите й трима братя също работеха за Раул. Пабло бързо привлече вниманието й, а и тя неговото. Дотогава Раул свирепо бе защитавал добродетелта й.

Фактът, че бе поверил сестра си на Пабло и му бе дал благословията си, бе знак за дълбоко уважение. А за Пабло тя бе върховна награда. Обичаше сладкото ухание на кожата на любимата си, когато се гушкаха нощем, нежността й, а сега и подутия й корем, натежал от детето им. Раул се надяваше да е момче. Пабло не споделяше мнението си, но за него полът на детето не беше от значение. Искаше само раждането да мине леко, а бебето да е здраво, когато се роди. Палома беше смело момиче, свикнало с примитивните условия, в които живееха, и твърдеше, че не се страхува. Бебето го риташе нощем, когато Палома спеше зад него, прегърнала го нежно изотзад в хладния въздух на джунглата.

Пабло носеше старото си военно яке от Еквадор, фланелка, камуфлажен панталон и стари войнишки обувки, когато запали първата си цигара за деня и дръпна дълбоко. Беше се измъкнал навън, без да събуди Палома, както правеше винаги. Всяка сутрин пиеше първата си чаша кафе с Раул, докато обсъждаха задачите за деня и развитието на дейността им. Имаха сделки в Панама, Еквадор, Аруба, Венецуела, Боливия и Мексико, и изнасяха буквално тонове кокаин за Мексико, Канада, Африка, Европа и Съединените щати.

Раул ръководеше най-голямата и преуспяваща операция с наркотици в Южна Америка. Транспортираха стоката по шосета, въздух и море с кораби и моторници от Картахена. Пабло отговаряше за координирането на транспортните операции на най-високо ниво. Докато Раул действаше от лагера, той се вмъкваше безшумно в два града, проверяваше как вървят нещата, предаваше заповедите на Раул и после се връщаше в лагера да докладва на Ел Лобо, който управляваше империята си с военна прецизност. Раул беше човек, заслужаващ уважение и възхищение заради страхотната ефикасност, с която ръководеше бизнеса си. И го бе изградил съвсем сам, като разгръщаше постепенно гигантските си операции, докато дейността му обхвана по-голямата част от Южна Америка. Пабло беше най-довереният му помощник, но всички знаеха, че Вълка е сърцето, душата и мозъкът на бизнеса, провеждан в огромен мащаб.

Пабло допуши цигарата си, докато вървеше към сечището, където Раул бе устроил лагера. Палатката му беше военна и много добре прикрита, но никой никога не беше сигурен къде наистина спеше нощем. Мястото се държеше в тайна, дори от Пабло, макар да се срещаха в палатката всяка сутрин, за да обсъдят предстоящите задачи. В лагера се шегуваха, че Ел Лобо спял с другите вълци. Жените в леглото му оставаха временно и бяха без значение за него. Смяташе ги повече за тежест, отколкото за актив, и се шегуваше с Пабло, че няма неговата романтична душа. Но пък толерираше тази му слабост, тъй като от нея печелеше сестра му, с която Пабло се отнасяше с любов и загриженост. Раул обаче се интересуваше само от работата. Нищо друго нямаше значение за него, единствено лоялността на хората му. Смяташе пълната им всеотдайност към него за свята. А онези, които го проваляха по някакъв начин, изчезваха светкавично. Семействата им, връзките им с жени и личният им живот не го вълнуваха.

Вълка пушеше хаванска пура „Ромео и Жулиета“, както правеше всяка сутрин, когато Пабло пристигаше. Предлагаше му да си вземе от кутията на бюрото всеки ден, но Пабло винаги отказваше. Пушеше по една пура с шефа си вечер, преди да се прибере у дома, но силният тютюн не го привличаше рано сутрин. Но харесваше познатата остра миризма, когато влизаше в палатката, и често носеше пури за Раул от Богота. Там се намираха без проблеми за хора като него. Въпреки начина, по който живееше, за да върти бизнеса си, Раул имаше изискан вкус. Бе образован в Европа и дори бе учил две години в Оксфорд. Това правеше много интересни разговорите му с Пабло, които водеха на по бренди и пура късно вечер. Пабло също имаше добро образование и произхождаше от уважавано семейство. Този факт им осигуряваше още нещо общо извън деловите интереси.

В момента, когато Раул видя Пабло, в очите му проблясна искрица на братска обич. Той го тупна по рамото и двамата се прегърнаха. Дори си приличаха малко, макар Пабло да бе по-млад, по-висок и в много по-добра форма. Но цветът на косата и кожата бе сходен, както и войнишкият им стил на обличане.

– Как е дебелата ми сестра? – пошегува се Раул, докато Пабло си сипваше от силното черно кафе, направено лично от шефа му, който пиеше литри от него всеки ден. Чашата му никога не оставаше празна.

– Става все по-голяма – гордо отвърна Пабло. – Мисля, че ще е скоро.

Той се тревожеше за раждането, но знаеше, че не трябва да споделя загрижеността си с Раул. Бе го направил веднъж и Вълка му се подигра, че е стара баба. Раул бе наясно, че слабото място на Пабло е Палома, а слабите места бяха нещо опасно. Точно поради тази причина той самият никога не бе се обвързвал с жени, а само ги използваше. Според него жените лесно можеха да се превърнат в ахилесова пета, но прощаваше този недостатък на Пабло само защото Палома бе негова сестра.

Раул разглеждаше проснатите по масата карти и списъци с транспортни кораби, когато Пабло влезе. Сега бутна списъка към него и посочи с пурата си към картите.

– Какво мислиш? Да изпратим ли корабите за Северна Африка утре? А за Европа в края на седмицата?

Той обичаше да задвижва нещата бързо и да не оставя пратките да престояват, след като пристигнат. Предишния ден бяха получили огромна пратка от Картахена от доставчика си и Вълка искаше бързо да я разкара. Въпреки солидните суми, които плащаха на правителствените служители на всички нива, той знаеше, че не бива да оставя стоката в складовете по-дълго, отколкото бе необходимо.

– Струва ми се правилно – каза Пабло, загледан в картите. – Защо да не изпратим и в Европа утре? Защо да чакаме до края на седмицата? – попита той, като посочи името на кораба, който бе по-малък от останалите, но им бе служил добре и преди. – А в Маями, когато пристигне следващата доставка.

Раул кимна. Пабло бе също така внимателен като него относно изпращането и складирането на стоката. Планираха да я разпратят колкото се може по-бързо с кораби, за които знаеха, че са безопасни.

Докато обсъждаха подробностите, влязоха четирима други мъже. Двама бяха в камуфлажни униформи, а останалите носеха дрехи като на Раул и Пабло. Те принадлежаха към безмълвната армия на тъмната страна. Няколко минути по-късно още шестима мъже пристигнаха в палатката и зачакаха инструкции. Пабло изпрати петима в Богота за операциите там. Смяташе да вземе двама в Картахена със себе си. Не се нуждаше от повече. Беше отличен стрелец и предпочиташе да пътува с малка група. Раул изслуша указанията му внимателно, кимна за одобрение мълчаливо и запали отново пурата си. Не предлагаше пури на останалите, само на Пабло, и то когато бяха сами, в знак на братската им близост.

След половин час петима от мъжете изчезнаха. Трима щяха да останат, а десетина други бяха разпръснати из джунглата, за да защитават лагера. Пабло и Ел Лобо размениха още няколко последни думи, след което младият мъж потегли с двамата си придружители.

– Ще се видим довечера – подхвърли той през рамо.

Винаги докладваше след завръщането си как бяха минали нещата. Имаха страхотна мрежа за комуникации, която функционираше отлично, но Раул и Пабло общуваха по телефона и с имейли колкото се може по-рядко. И двамата предпочитаха да е така. Срещаха се лично преди и след всяка от мисиите.

Пабло и придружителите му вървяха безмълвно през гъстата джунгла в продължение на половин час, докато стигнат до идеално прикрития джип. Пабло се настани зад волана, а двамата мъже свалиха камуфлажа от джипа и се качиха. Поеха по почти непроходима пътека, а после по тесен черен път, който след около половин час ги отведе до сечище с тясна самолетна писта, достатъчно дълга за малкия самолет, който кацна след десетина минути. Пабло го бе повикал по радиото, преди да потеглят от лагера. Въздушният транспорт щеше да им даде възможност да изминат двете хиляди километра до Картахена и да се върнат същата нощ. Никой от тримата не проговори по време на полета.

Пабло обмисляше различните операции, които трябваше да се проведат този ден. В различни градове се очакваха доставки, а в други – да бъдат транспортирани. След като се приземиха, мъжете се качиха в колата, паркирана край пистата, и подкараха към склад близо до града, а оттам към малката очукана постройка, където се помещаваше офисът им. Мястото изглеждаше напълно безвредно и никой не би заподозрял, че там се провежда бизнес за милиони долари.

Пабло паркира колата зад съседната къща, в чийто двор се лутаха кокошки, и влезе в офиса през задната врата. Един от хората му остана да пази, а другият отиде до предната врата. И тримата бяха въоръжени. Пабло се качи по скърцащите стъпала, за да се срещне с тримата мъже, които го очакваха там. Разговорът им продължи почти час. Той им предаде всички указания на Раул, увери се, че планът им е ясен и са готови да го изпълнят. Кокаинът, скрит в селскостопанското оборудване, трябваше да замине за Северна Африка. А доставката за Европа щеше да потегли към Марсилия, прикрита с платове. И преди бяха осъществявали подобни операции без проблеми.

След по-малко от час Пабло потегли обратно към самолетната писта с хората си и излетяха след минути. Мисията мина добре. Вечерта, когато пристигнаха в лагера, скриха грижливо джипа на предишното му място. Раул го очакваше. Пабло докладва, че всичко е минало според плана. Всичките доставки заминаваха от Картахена. Раул му възложи да замине за Богота на следващия ден, което бе стандартна процедура. Почти всеки ден Пабло посещаваше някой от градовете, където въртяха бизнес.

– Ял ли си? – попита Ел Лобо загрижено.

Бяха хапнали сандвичи на път към пистата край Картахена. Храната не беше основната им грижа.

– Ядохме – усмихна се Пабло, трогнат от бащинския жест.

Когато бяха насаме, Раул се отнасяше с него като с по-малък брат.

После Вълка му сипа чаша бренди и му предложи пура, която този път Пабло прие. Раул беше доволен от развитието на нещата. Знаеше, че винаги може да разчита на Пабло да изпълни нарежданията по най-добрия начин. Беше си спечелил брендито, пурата и най-вече – похвалата на Ел Лобо.

– Сестра ми може да почака – заяви Раул с началнически тон и Пабло се усмихна.

Винаги когато се прибираше в колибата, Палома се радваше да го види, не задаваше въпроси и никога не се оплакваше. Животът й с Пабло бе рай през последните две години въпреки несгодите в техния свят. Свят на сурови мъже, където нямаше място за нуждите и изискванията на жените, и тя бе наясно с това.

Двамата мъже се насладиха на брендито и пурите в приятния момент в края на деня. Бизнесът на Раул бе стресиращ, в операциите му всекидневно се въртяха милиони долари и нямаше място за грешки. Досега не бяха допуснали нито една, което бе спечелило доверието на Ел Лобо към Пабло.

Беше почти полунощ, когато Пабло се прибра в колибата. Палома спеше в леглото им, което всъщност бе тънък матрак на пода. Тя се усмихна сънливо в лунната светлина, когато усети любимия си да се мушва гол в леглото до нея. Пабло дръпна завивката настрани, за да се полюбува на кадифеното й тяло. Коремът й сякаш наедряваше с всеки час, докато детето им растеше в нея. Тя обви ръка около врата му, а той я целуна и прегърна нежно, задържа я в обятията си, докато тя се унасяше в сън с меко мъркане. Пабло й се възхищаваше безмълвно, докато накрая и той заспа.

На следващия ден след срещата с Раул рано сутринта той подкара джипа към Богота. Този път замина сам. В къща в квартал „Макарена“ се срещна с мъж, който му връчи очукано куфарче, натъпкано с пари, плод на работата им преди няколко дни. Пабло често носеше огромни суми на Раул. Не задаваше въпроси къде отиваха, макар да бе чул, че шефът му имаше банкови сметки в Швейцария и в различни страни по Карибските острови. Но дори да беше така, Раул никога не бе споделял тази информация с него. Той държеше в тайна някои неща, независимо колко му се доверяваше. Пабло знаеше къде са някои от сметките, но бе наясно, че е по-разумно да не задава въпроси.

Вечерта, когато се прибра в лагера, Раул му каза, че трябва на другия ден да се върне в Богота. Ставаше дума за по-дребна операция от тази, която бе извършил. Този път нямаше да прибира пари, а само да даде указания. Раул го увери, че това няма да му отнеме много време. Не искаше да вписват никъде транзакцията, а и подготвяха почвата за пратката до Маями. Доставките там обикновено минаваха гладко, благодарение на хората, с които търгуваха от дълго време.

Двамата мъже си побъбриха няколко минути, но Пабло нямаше търпение да се върне при Палома. Знаеше, че тя ще го чака с приготвена вечеря, тъй като й бе казал, че отива само до Богота. Когато се прибра, тя му се усмихна и протегна ръце да го прегърне. Бе облечена в семплата бяла памучна рокля, която си бе ушила сама. Носеше и златистите сандали, които той й бе донесъл от града. Пабло обичаше да й прави дребни подаръци винаги когато можеше. Раул вечно го предупреждаваше да не я глези, защото може да съжалява някой ден. Той никога не се бе доверявал на жена в живота си и според него противоположният пол бе пълен с неприятни изненади.

Седнаха да вечерят под познатите звуци на джунглата. Чу се бръмченето на малък самолет някъде далеч. Пабло знаеше, че тази нощ от Еквадор пристигат няколко души, които бяха част от империята на Раул. Предстоеше му да се срещне с тях в присъствието на Раул на следващия ден, когато се върнеше от мисията си в града.

Палома не го попита къде бе ходил през деня. Никога не го правеше. Брат й я бе обучил добре. Имаше други неща, за които да си бъбрят, а и в момента тя мислеше само за бебето. Палома почти не яде, тъй като се чувстваше прекалено тежка. След вечеря си легнаха, заслушани в звуците наоколо. Той разтри гърба й и тя скоро заспа. Тялото й беше толкова зашеметяващо красиво, дори и сега, с огромния корем, който го караше да се усмихва всеки път, щом го видеше. Гърдите й бяха пищни и по-големи отпреди, краката й – дълги и изящни – не се бяха променили. В друг свят тя щеше да е забележителна красавица, но тук живееше изолирана и скрита в лагера на брат си, където никой не й обръщаше внимание, ако се изключи някой случайно отправен завистлив или възхитен поглед. Като сестра на Раул, тя бе недостижима, освен за Пабло. И само той истински оценяваше колко е красива, мила и нежна. Никой друг тук не се интересуваше от нея.

Тя още спеше на следващата сутрин, когато той отпътува за Богота, за да изпълни задачата си. Кратка среща с човек, когото познаваше добре и бе виждал много пъти преди. Споразумяха се за количеството кокаин за Маями и колко щеше да струва. Парите щяха да бъдат прехвърлени по-късно.

След срещата Пабло се поразходи малко и се отби в едно кафене. Поръча си чаша силно черно кафе и седна на слънце на терасата. Когато го допи, поиска втора чаша, макар кафето да бе доста силно. Келнерът го разплиска, докато оставяше чашата на масата. Горещата течност се разля. Сервитьорът се впусна в извинения и с притеснен вид започна да бърше. Пабло не изглеждаше като човек, когото безнаказано можеш да раздразниш. От него се излъчваше напрежение, досущ като лъв, готов да нападне. Докато попиваше последните капки кафе, келнерът прошепна почти безмълвно:

– Сега.

Очите на Пабло станаха ледени като стомана и той изгледа сервитьора с убийствен поглед. Надигна се, метна няколко монети на масата и също така безмълвно отвърна:

– Не.

После се отдалечи от масата и тръгна към джипа. След няколко минути беше отново на път. Шофираше със студени и мрачни очи.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: