Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

КНИГИ, КОИТО ДАРЯВАТ НАДЕЖДА!

"Колко странно е това! Да бъдеш жив под цъфнали череши."

Промоцията продължава до 31 май само при поръчка онлайн!

Победа на ума над медицината

Д-р Лиса Ранкин

Революционен метод за лечение без лекарства!

Научни доказателства за това, че човешкият организъм е способен да се излекува сам!

Тази книга ще ви изуми и… ще ви излекува.Джонатан Фийлдс

Защо се разболяваме? Защото имаме лоши гени, защото пушим и си похапваме нездравословни храни, или пък просто имаме лош късмет.

И как оздравяваме? Като отидем на лекар, получим скъпоценна рецепта с лекарства и коригираме нездравословните си навици.

Само че това е половината от истината.

Другата половина – може би по-важната! – е в нашето собствено тяло и ум. В човешкото тяло е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, до която ние все още едва се докосваме.

Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Самите ние поклащаме скептично глава и прехвърляме отговорността за собственото си здраве, както и цялата власт над него, на някой друг.

Като дипломиран лекар д-р Лиса Ранкин години наред вярва в догматичните принципи на съвременната медицина. Но като истински лечител по призвание, тя се бунтува срещу безсилието на медицината и срещу цялата здравна система, която лекува на конвейер.

Преди да навърши трийсет години, самата тя е диагностицирана с няколко заболявания, сред които хипертония, сърдечна аритмия и предракови промени на шийката на матката. И въпреки че пие седем различни лекарства, тялото ѝ продължава да се разпада. „Бях истинска развалина, устремила се към ранен инфаркт, а лекарите не знаеха какво да правят с мен“, разказва тя.

Тогава решава да вземе нещата в свои ръце.

След осемгодишна клинична практика д-р Ранкин започва да изучава случаите, които медицината не може да обясни, и все по-настоятелно си задава ред въпроси: Ами ако ние, лекарите, грешим? Ако пропускаме нещо много важно? В коя част на науката остават случаите на спонтанни ремисии и необясними изцеления, за които се разказва с половин уста из болничните коридори?

„Всеки лекар е ставал свидетел на подобни ремисии. Но ние просто свиваме рамене и продължаваме да си вършим работата, обикновено с тревожното чувство на неудовлетвореност, че не разполагаме с логично обяснение.“

Учен по образование и скептик по природа, д-р Ранкин започва да търси факти и научни доказателства. Тя проучва редица „невероятни“ случаи на самоизлекуване на терминално болни, на „нелечими“ и хронични заболявания. Започва да търси пресечната точка между науката и „чудото“ и открива, че връзката между тях е великият, могъщ ум. И най-важното – доказва, че в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване, който ние можем да активираме със силата на ума си.

Когато в рамките на две седмици баща ѝ умира от тумор в мозъка, а черният дроб на брат ѝ отказа да функционира след употреба на обикновен антибиотик, Лиса обръща гръб на медицината и на цялата си кариера като лекар, продава къщата си и заминава за провинцията.

Там започва своята изследователска работа и се посвещава на задачата да открие как работи механизмът на самоизлекуване. Тя се заравя в най-авторитетната медицинска литература, търсейки неопровержими доказателства за целебната връзка между ума и тялото. След сериозни проучвания д-р Ранкин намира научни данни, които потвърждават привидно невероятните истории за самоизлекуване. Събира доказателства, че физиологията на тялото може да се промени драстично само благодарение на ума и открива механизма, по който нездравословните мисли и чувства се превръщат в заболяване и обратно, здравословните помагат на тялото да се възстанови.

„В самоизцелението няма нищо мистично и свръхестествено – казва д-р Ранкин. – Всичко е най-проста биохимия. Просто в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване и той очаква само да му създадем подходящи условия да направи това, което му е присъщо по природа – да твори чудеса!“

Всички свои проучвания и доказателства, редица невероятни случаи на самоизлекуване, както и историята на собственото си изцеление, Лиса Ранкин описва в книгата „Победа на ума над медицината“. А в последния раздел представя своя радикално нов метод за самолечение, базиран на научните ѝ открития.

Нейната уникална шестстепенна програма ще ви помогне да откриете онези области от живота си, в които има дисбаланс, за да създадете свой собствен план за лечение и да подготвите тялото си за чудеса.

Една книга, която ще ви вдъхне надежда. И ще ви помогне да се докоснете до огромната мъдрост, скрита във вашето тяло. 

 

  • Корица: Мека
  • Страници: 344
  • Формат: 14,5 / 21 см
  • Тегло: 0.500 кг
  • Издадена: 22 януари 2019 г. (второ издание)
  • Издателство: Гнездото
  • Виж още от Д-р Лиса Ранкин
 

Наличност: Да

Редовен Цена: 17,95 лв.

Специална цена: 12,57 лв.

30% ОТСТЪПКА ЗА КНИГИТЕ НА ГАВИН ЕКСТЕНС!

"Никога не се отказвай от правото си да вземаш решения според собствените си принципи." Гавин Екстенс

 

"ПРОМОПАКЕТИ "ЗДРАВЕ": ДО 30% ОТСТЪПКА ОТ ЦЕНИТЕ НА КНИГИТЕ!

"ЗДРАВЕТО НЕ Е ВСИЧКО, НО ВСИЧКО БЕЗ ЗДРАВЕ Е НИЩО!"

Предложението е валидна само при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Д-р Лиса Ранкин

Д-р Лиса Ранкин е лекар, визионер, който се опитва да промени отживелите представи за медицината и здравето. Тя е бестселър автор на „Ню Йорк Таймс“ и един от популярните лектори в TED. Основател е на Институт по холистична медицина. Провежда семинари и изнася лекции, както онлайн, така и във възстановителни центрове.

Лиса Ранкин е страстно отдадена на своята мисия да помага на хората да се лекуват и да се предпазват от заболявания. Тя търси пресечната точка между науката и духовността, за да ни покаже пътя към физическото и ментално здраве.

Освен нашумялата книга "Победа на ума над медицината", д-р Ранкин е автор и на The Fear Cure, която излезе в САЩ през февруари 2015 г. 

Когато не работи, Лиса Ранкин рисува, практикува йога, ски и планинарство. 

Живее в Марин Каунти, Калифорния с дъщеря си. 

 

Откъс от книгата

Въведение

 

„Всяка болест на тялото е свързана с ума.“ Сократ

 

Как ще реагирате, ако ви кажа, че грижата за тялото е най-маловажният елемент от вашето здраве... че истинската ви жизнеспособност се дължи на други фактори, които са далече по-важни? Ами ако ключът към здравето не е само в това да се храните здравословно, ежедневно да правите физически упражнения, да поддържате теглото си в норма, да спите осем часа на денонощие, да пиете витамини, да следите хормоналния си баланс или редовно да ходите на профилактични прегледи?

Разбира се, всички те са важни, дори решаващи фактори за доброто здравословно състояние. Но дали не съществува и нещо друго, много по-значимо?

Ами ако притежавате силата да излекувате тялото си, като промените единствено начина, по който мисли и се чувст­ва умът ви?

Знам, че думите ми звучат радикално, особено като се има предвид, че излизат от устата на лекар. Повярвайте ми, аз също бях много скептично настроена, когато за първи път попаднах на научите изследвания, които предполагат, че подобно твърдение може да е вярно. Със сигурност, казах си аз, здравето на човешкото тяло е нещо много сложно и не опира до това дали мислим, че сме добре, или непрекъснато се тревожим.

Или пък опира?

Преди няколко години, след дванайсетгодишно обучение по конвенционална медицина и осемгодишна клинична практика, бях напълно убедена в догматичните принципи на медицината, базирана на доказателства, и я боготворях като Библията. Отказвах да вярвам в каквото и да било, ако то не може да се докаже чрез контролирано клинично проучване, проведено на произволен принцип. Освен това, като истинска дъщеря на баща си – лекар, който изцяло вярваше на конвенционалната медицина и се присмиваше на всичко „модерно“, бях ужасно твърдоглава, консервативна и цинична.

Медицината, която бях обучавана да практикувам, не приемаше идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Вярно е, че професорите, които ми преподаваха в университета, диагностицираха някои заболявания с думите „всичко е само в главата на пациента“, но след съчувствено поклащане на глава подобни пациенти бързо и тихомълком бяха изпращани на психиатър.

Не е чудно, че самата идея за способността на ума да излекува тялото звучи заплашително за повечето лекари, които практикуват конвенционална медицина. В крайна сметка прекарваме десет години в изучаване на средства, за които се предполага, че ни дават власт над телата на другите. Искаме да вярваме, че времето, парите и усилията, които сме вложили, за да станем лекари, не са отишли напразно. Професионално и емоционално изцяло сме прегърнали идеята, че ако нещо физически не е наред, трябва да потърсите нашата професионална намеса. Като лекари бихме искали да вярваме, че познаваме тялото ви по-добре от вас самите. Цялата система на здравеопазването е изградена върху тази идея.

Повечето хора нямат нищо против да са част от тази система. Защото алтернативата – че притежават властта и силата да излекуват собственото си тяло – прехвърля отговорността за здравето им в тяхното поле, а те смятат това за прекалено голяма отговорност. Много по-лесно е да оставим властта в ръцете на друг и да се надяваме, че този по-умен, по-мъдър и по-опитен човек ще ни „оправи“.

Ами ако тази представа е погрешна? Ако отричайки факта, че тялото ни има естествена, вродена способност да се самолекува и умът ни е този, който ръководи целия процес, в действителност сами саботираме себе си?

Като лекари ние неизбежно ставаме свидетели на случаи, които науката просто не може да обясни. Дори и най-закостенелите медици съобщават за пациенти, чието състояние се подобрява, макар че по всички закони на науката това не би трябвало да е така. Когато наблюдаваме подобни неща, не можем да не поставим под въпрос всичко, което толкова ценим в съвременната медицина. Започваме да се питаме дали не става въпрос за нещо по-мистично.

Лекарите обикновено не обсъждат подобни възможности пред пациентите си, но си шепнат за това един на друг в коридорите на болниците или в конферентните зали на университетите от Бръшляновата лига. Ако проявявате любопитство и търпение – като мен например, – ще чуете истории, които буквално ще изправят косите ви.

Ще чуете как хората си шепнат за жената, чийто злокачествен тумор се смалил и напълно изчезнал по време на лъчетерапия, въпреки че след това било установено, че апаратът за лъчетерапия е развален. Всъщност тя изобщо не е била облъчвана, но вярвала в това. И лекарите ѝ също.

Говори се и за жена с инфаркт, която по време на операцията за поставяне на байпас изпаднала в шок, който довел до пълна бъбречна недостатъчност – нещо, за което всички знаем, че завършва фатално, ако не се лекува. Лекарите предложили да я поставят на хемодиализа, но пациентката отказала, тъй като не искала да се подлага на повече инвазивни процедури. В следващите девет дни бъбреците ѝ не отделили никаква урина, но на десетия ден всичко било напълно нормално. Две седмици по-късно, без абсолютно никакво лечение, се върнала към традиционните си физически упражнения, а бъбреците ѝ функционирали по-добре, отколкото преди операцията.

Ще чуете и историята за мъжа, който получил инфаркт и отказал сърдечна операция, но „необратимо“ запушената му коронарна артерия станала отново проходима, след като променил начина си на хранене, започнал да се занимава с физически упражнения, захванал се с йога, медитирал ежедневно и се записал на групова терапия.

Една пациентка с лимфом в четвърти стадий била вкарана в реанимацията, защото органите ѝ един по един започнали да отказват. Жената имала т. нар. преживяване, близко до смъртта. И след като почувствала чистата безусловна любов и се сляла с нея, разбрала, че ако направи избора да не премине от другата страна, ракът ѝ ще изчезне почти мигновено. По-малко от месец след това биопсията на лимфните ѝ възли показала, че в тях не е останала нито една ракова клетка.

Друга жена пък счупила врата си. Била закарана в болница, където рентгеновите снимки потвърдили, че вратът ѝ е счупен на две места. Въпреки яростните възражения на лекаря, тя решила да се откаже от медицинска интервенция и отишла при лечител, който лекувал чрез вяра и молитви. Месец по-късно, без всякаква медицинска намеса, тя отново тичала за здраве.

Една история, която се предава от уста на уста, разказва за научноизследователския протокол за химиотерапевтичното лекарство, наречено с латинското съкращение ЕРОН, чието приложение давало известни положителни резултати, но един от онколозите, които работели с него, съобщил за изключително успешното му въздействие. Защо? Мълвата твърди, че когато обяснявал на пациентите си за този протокол, онкологът леко преиначавал името на лекарството. Вместо да инжектира на пациентите си ЕРОН, той им инжектирал НОРЕ.

Тъй като съм автор на популярен блог и имам огромна и много активна аудитория от забележителни читатели от цял свят, непрекъснато чувам подобни истории. Когато започнах да споделям тези невероятни разкази с читателите си, имейлът ми се напълни с още по-невероятни случки. Една жена, страдаща от болестта на Лу Гериг, посетила известен лечител и медиум, след което неврологът ѝ заявил, че е напълно излекувана. Парализиран мъж направил поклонническо пътешествие до лечебните води на Лурдес и проходил. Жена с рак на яйчниците в четвърти стадий „просто знаела“, че няма да умре, и с подкрепата на всички, които я обичат, десет години по-късно все още е жива. След прекаран инфаркт лекарите поставили на един мъж диагноза запушени коронарни артерии и му казали, че ако не се подложи на сърдечна операция, ще умре до една година. Той отказал да бъде опериран, живял още 20 години и починал на деветдесет и две годишна възраст, но не от сърдечносъдово заболяване.

Докато слушах и четях всички тези истории, винаги нещо ме гризеше отвътре. Не може всички тези хора да са лъжци. Но ако не лъжат, единственото обяснение би било отвъд онова, което бях научила по време на медицинското си образование.

Това ме накара да се замисля. Знаем, че понякога настъпват спонтанни, необясними ремисии. И всеки лекар е ставал свидетел на подобно нещо. Но в такива случаи обикновено свиваме рамене и продължаваме да си вършим работата, обикновено с някакво притъпено тревожно чувство на неудовлетвореност, че не разполагаме с логично обяснение.

Въпреки това дълбоко в съзнанието си винаги съм разсъждавала върху въпроса дали е възможно да упражняваме контрол върху този процес. Щом „невъзможното“ се е случва на един човек, не можем ли да научим нещо от това, което този човек е направил? Има ли някакви прилики между пациентите, които са извадили късмет? Има ли начин да повишим шанса за спонтанна ремисия, особено в случаите, при които медицината не разполага със стандартни средства да лечение? И какво биха могли да направят лекарите, ако изобщо могат да направят нещо, за да благоприятстват този процес?

Не можех да не си задам въпроса: След като дори не допускам възможността пациентите да имат някакъв контрол върху собственото си лечение, не се ли проявявам като безотговорен лекар и не нарушавам ли свещената Хипократова клетва? Ако искам да съм добър лекар, би трябвало да съм готова да разширя кръгозора си, за да помогна на пациентите, за които се грижа.

Но вдъхновяващите истории, които се разказваха по коридорите на болниците или се разпространяваха в интернет, просто не бяха достатъчни, за да ме убедят. Тъй като съм учен по образование и скептик по природа, имах нужда от истински неопровержими доказателства и когато започнах да ги търся, ударих на камък.

Направих всичко по силите си, за да разследвам слуховете, които чувах. Започнах да искам доказателства от хората, които ми разказваха историите. Могат ли да ми покажат микроскопски плаки? Мога ли да разговарям с техника, отговарящ за повредения апарат за лъчетерапия? Ще ми покажат ли медицинските картони на болните?

В повечето случаи оставах разочарована. Когато питах за медицински картони или изследвания, които да потвърдят историята, повечето хора се извиняваха: „О, беше толкова отдавна“; „Сигурен съм, че имаше такова изследване, но не разполагам с документите“; „Лекарят ми се пенсионира, затова не мога да ви свържа с него“; „Изхвърлиха медицинския ми картон“.

Не можех да стигна дори до онези случаи на самоизлекуване, за които смътно си спомнях, че се бяха случвали в началото на професионалната ми кариера. Не си бях запазила бележките. Не можех да си спомня имената. Не знаех как да се свържа с тези хора. Непрекъснато се озовавах в задънена улица.

И въпреки това, колкото повече въпроси задавах онлайн, толкова повече истории стигаха до мен. Когато започнах да любопитствам и разпитвам колегите си, всеки лекар, с когото разговарях, ми разказваше по някоя невероятна история за необяснимо спонтанно излекуване, за пациенти, които са се избавили от „нелечими“ болести и са направили на глупаци онези, които са ги обявили за „терминално болни“. Въпреки това никой не разполагаше с доказателства.

В онзи момент интересът ми започна да граничи с вманиачаване. Любопитството ме караше да задълбавам все повече и след стотици имейли и десетки интервюта започнах да вярвам, че с пациентите, чиито истории се преразказваха в метафизични книги и в интернет, наистина се е случило нещо реално. Въпреки че всеки лекар се изкушава да отхвърли понякога смешните истории на хората, които твърдят, че са се самоизлекували, ако наистина искаш да помогнеш на пациентите си, не може да не обърнеш внимание на това, което чуваш. А колкото повече слушаш, толкова повече започваш да се питаш на какво всъщност е способно човешкото тяло.

Повечето лекари, ако не са в присъствието на критично настроените им и готови да раздават присъди колеги, ще признаят следното – дълбоко в себе си те вярват, че когато става въпрос за процеса на оздравяване, се навлиза в пресечно поле между мистичното и физиологичното, а онова, което свърза и двете, е великият могъщ ум. Но малцина са онези, които ще го изрекат на глас, защото се страхуват да не ги нарекат шарлатани.

От десетилетия пионерите в медицината говорят за връзка между ума и тялото. И въпреки това идеята не е успяла да си пробие път сред практикуващите конвенционална медицина. Като млад лекар получих дипломата си по медицина доста след като изявени медици, като Бърни Сийгъл, Кристиан Нортръп, Лари Доси, Рейчъл Наоми Ремен и Дийпак Чопра, повдигнаха въпроса за връзката между ума и тялото. И можеше да се предположи, че техните учения би трябвало да имат място в образованието, което аз получих. Но в голяма степен аз не познавах трудовете им дълго след като завърших университета. Дори не бях прочела книгите им, преди да започна да правя свои проучвания по въпроса.

Когато най-после ги прочетох, бях бясна. Как така до този момент не съм знаела нищо за тези лекари с открити сърца и умове? И защо техните трудове не бяха задължителни четива за студентите по медицина и за специализантите първа година?

Колкото повече научавах, толкова повече започвах да се дразня, и скоро тази моя страст се превърна в мисия, която ми даваше сили в продължение на няколко години да се посветя на изследователска работа и на писане. Прочетох всички медицински книги по въпроса за връзката между ума и тялото, които успях да открия. Създадох блог и започнах да поствам в Туитър и Фейсбук всичко, което успявах да науча, а това от своя страна увеличи броя на изпращаните истории за хора, преживели нещо, което мога да определя единствено като медицинско чудо. Цялото ми внимание беше приковано в тях. Трупаха се все повече и повече данни. Но нищо от това, което чувах, не можеше да се определи като „наука“. Имах нужда от научни доказателства, че историите не са пълни безсмислици.

Затова продължавах с проучванията и докато научавах все повече за това как умът може да въздейства върху тялото, се стремях да държа съзнанието си отворено. Част от мен беше напълно готова да приеме цялостната концепция за връзката между ума и тялото. Интуитивно усещах, че в това има смисъл. Но другата половина от мен се съпротивляваше. За да повярвам във всичко това, трябваше да се откажа от голяма част от наученото до момента – както от баща ми, който беше лекар и истински традиционалист, така и от преподавателите в университета.

Една от първите книги, които прочетох, беше „Лекът вътре в нас“ (The Cure Within) на професора от Харвард Ан Харингтън. Книгата се отнася за медицинската връзка между ума и тялото от историческа гледна точка. След като я прочетох, усетих физическо замайване и вътрешно безпокойство. Говорейки за феномена ум-тяло, Харингтън използва понятието „непослушни тела“ – термин, с който обозначава факта, че понякога телата не реагират „както се очаква“ и единствения начин, по който можем да си обясним подобни загадки, е чрез силата на ума1.

Харингтън дава примери за непослушни тела, като разказва истории за деца, израсли в институции, където всичките им материални нужди са били задоволени, но са страдали от проб­леми във физическото и психическото си развитие, защото не са получавали достатъчно любов. Цитира и 200 случая на слепота сред група камбоджански жени, които Червените кхмери принудили да наблюдават изтезанията и убийствата на любими хора. Макар че медицинските прегледи не открили никакви проблеми в зрението на тези жени, те самите твърдели, че „са плакали, докато престанали да виждат“2.

Очевидно във всичко това се криеше нещо. Вълнението, което изпитвах, ме караше да дълбая все по-дълбоко и докато го правех, бях като хипнотизирана от желанието да разбера какво се случва. Какви доказателства имаме, че умът може да променя тялото? Кои са физиологичните сили, които могат да обяснят тези случаи? И какво можем да направим, за да впрегнем тези сили в процеса на оздравяване?

Ако намерех отговор на тези въпроси, щях не само да започна да проумявам невероятните истории, които хората ми разказваха, но и да разбера смисъла на собствения си живот и ролята си на лечител.

По времето, когато изследвах връзката между ума и тялото, мястото ми в света на медицината все още не ми бе напълно ясно. След двайсет години, посветени на медицината, бях напълно разочарована от провалената ни здравна система, която искаше от мен да преглеждам по четиресет пациента на ден, като им отделям по седем минути и половина – нещо, което почти изключваше възможността за разговор, да не говорим за изграждането на някаква връзка. Имах един случай, който за малко не ме отказа от професията ми. Моя дългогодишна пациентка ми разказа, че имала деликатен медицински проб­лем, който дълго време е крила от мен. Но накрая решила да го сподели и подкрепяна от съп­руга си, дни на ред репетирала какво да ми каже. Когато настъпил моментът да ми разкрие всичко, аз през цялото време съм държала ръка на дръжката на вратата. Косата ми била разрошена и съм била облечена в мръсен хирургически екип. Жената решила, че цяла нощ съм израждала бебета (вероятно е било точно така). Знаела, че сигурно съм много уморена, но въпреки това се молила просто да докосна ръката ѝ, да седна до нея и да проявя достатъчно търпение и разбиране, за да я накарам да се отпусне и да сподели тревогата си.

Погледът ми е бил празен. Държала съм се като робот, прекалено зает, за да пусне дръжката на вратата.

...

Чувствах се като измамник, като продажник, като евтина имитация на лекаря, който мечтаех да бъда, когато все още бях само пълна с идеали студентка по медицина. Но каква алтернатива имах? Бях единственият член на семейството, който печели пари, и на мой гръб лежеше изплащането на студентския ми заем, заема за образованието на съпруга ми, ипотеката и фонда за колеж на новородената ми дъщеря. Не можех дори да си помисля да напусна работа.

Тогава се случиха три неща. Кучето ми умря. Черният дроб на брат ми, млад и здрав мъж, отказа да функционира вследствие на рядко срещан страничен ефект на обикновен антибиотик. А любимият ми баща почина от тумор в мозъка. Всичко това ‒ в рамките на две седмици.

И чашата преля.

Отказах се от медицината, без да имам някакъв резервен план или нещо, на което да разчитам, твърдо решена да не поглеждам назад. Продадох къщата, изтеглих парите от пенсионния си фонд и заедно със семейството ми се преместихме в провинцията, за да водим прост живот. Задрасках цялата си кариера като лекар, определих я като огромна грешка и реших да посветя времето си на писане и рисуване.

...

Започнах да се пробуждам от дълбоката анестезия, предизвикана от медицинското образование и дългогодишната ми практика, а през мъглата на замайването започнах да виждам светлина. Един въпрос водеше до следващ и преди да се усетя, бях зарината от статии, опитвайки се да открия какво се случва в тялото, когато умът ни е здрав, и защо се разболяваме, когато умът има проблеми. Установих, че не е необходимо да назначавам лабораторни изследвания, да предписвам лекарства или да оперирам, за да мога да служа на пациентите си като лекар. Можех да помогна на много повече хора, като открия как да помагам на хората да се лекуват сами.

Последва дълбоко гмуркане в евангелията на съвременната медицина. Започнах да търся доказателства за това, че човек може да се самоизлекува, в авторитетната медицинската литература и в най-старите и влиятелни медицински списания. Това, което открих там, промени живата ми завинаги. Надявам се, ще промени и вашия живот и живота на любимите ви хора.

„Победа на ума над медицината“ проследява пътуването ми към тези открития и споделя с вас научните доказателства, които открих. Те промениха целия ми мироглед относно това как медицината трябва да достига до пациента и как да се възприема от него. След като веднъж достигнах до тези доказателства, вече никога няма да изпадна отново в заблуда.

Има ли научни данни, които да потвърждават привидно невероятните истории за самоизлекуване? И още как! Има доказателства, че можете драстично да промените физиологията на тялото си само благодарение на своя ум. Също така има доказателства, че можете да си причините заболяване, когато в главата ви се въртят нездравословни мисли. Нещата не са само на мисловно ниво. Те са и на физиологично. Как става ли? Не се притеснявайте, ще ви обясня точно как нездравословните мисли и чувства се превръщат в заболяване и как здравословните мисли и чувстват помагат на тялото да се възстанови.

И това не е всичко. Има доказателства, че лекарите могат до подпомогнат вашето възстановяване не толкова с лечението, което са ви назначили, а с авторитета, който им приписвате. Ето още интересни неща, за които открих научни доказателства:  един неочакван фактор може да се отрази по-добре на здравето ви, отколкото отказването на цигарите; нещо, за което смятате, че няма никаква връзка със здравето, може да удължи живота ви с повече от седем години; нещо забавно значително ще намали броя на посещенията ви при лекаря; една позитивна промяна във вашето отношение може да ви осигури цели десет години повече живот; един работен навик може да увеличи риска от смърт, а едно приятно занимание, което вероятно никога не сте свързвали със здравословния начин на живот, може сериозно да намали риска от сърдечносъдови заболявания, от инсулт и рак на гърдата.

Това са само някои от научно доказаните факти, които коренно промениха отношението ми към медицината и които ще споделя с вас в тази книга. 

Съдържание

Предговор

Въведение

 

Част първа: Повярвайте, че сте добре

Глава 1 Шокиращата истина за здравните ви убеждения

Глава 2 Най-сигурният начин да се разболеете и да блокирате ремисията на  заболяването си

Глава 3 Лечебният фактор, който може да промени всичко

 

Част втора: Лекувайте ума си

Глава 4 Ново определение за здраве

Глава 5 Самотата трови тялото

Глава 6 Смърт от прекалено много работа

Глава 7 Щастието като превантивна медицина

Глава 8 Как да противодействаме на стресовите реакции

 

Част трета: Напишете Рецептата

Глава 9 Радикално самолечение

Глава 10 Шест стъпки към самоизцеление

 

Приложение А Осем съвета как да бъдем в тялото си

Приложение В Личната диагноза на Лиса

Приложение С Личната Рецепта на Лиса

 

Благодарности

Бележки

Мнения за книгата

Потребителски мнения (1)

ВеликолепнаМнение от milena
Оценка:
Прекрасна книга.Има събрани изключително много научни случаи и доказателства,за силата на ума.Препоръчвам с две ръце. (Публикувано на 25.02.2019)

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота

Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота

5 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,00 лв.

Специална цена: 9,80 лв.

Кръстопът

Кръстопът

9 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,90 лв.

Специална цена: 10,43 лв.

Как работи животът

Как работи животът

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,90 лв.

Специална цена: 10,43 лв.

Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!

Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,00 лв.

Специална цена: 9,80 лв.

Щастието на човешките същества

Щастието на човешките същества

Редовен Цена: 17,95 лв.

Специална цена: 8,98 лв.