Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Плетачката

Живка Иванова

"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви.

Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното." - Кръстьо Раленков

 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното.

Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на човешката екзистенция.

Шарени и шантави истории за виенското колело на живота, което ту се въздига, ту пада. Само че разказани без помпозност, а близко и насъщно, на една ръка разстояние – досущ като чашата димящо кафе.

Погълнах ги на един дъх и с подобаващо количество цигари.Понеже всъщност обожавам хубаво кафе.

А предполагам, вие също.“ - Кръстьо Раленков 

 

Биография и факти за автора

”Че съм се  родила в града на правите улици, поетите и липите – Стара Загора, естествено е заслуга на родителите ми, но това, че завърших езикова гимназия в родния град, си е лично моя. Както и решението да се занимавам с литература и чужди езици, което пък ме отведе във Великотърновския университет.

Преподавателят ми по английска литература, Спас Николов, е човекът, който ме научи да превеждам поезия, но сериозното ми занимание с превод дойде едва след първата специализация в Абърдийнския университет. След „марсианците“ (Крег Рейн, Кристъфър Рийд), преведох стихове на Шеймъс Хийни и Едуин Морган, продължих с Тед Хюз, Едуин Брок, Робърт Рождественски, Владимир Висоцки…

През цялото време след дипломирането си, обаче, не съм спирала да упражнявам професията си – преподавател по английски език.  Преди няколко години започнах да пиша собствени неща и вече имам издадени стихосбирката „Вторникът е зелен“ (2011) и „99 лимърика с български привкус“ (2014). Сборникът разкази „Плетачката“ е третата ми книга.  Живея в Бургас. Не мога да си представя живота без морето и внуците си – близнаците Кая и Камен, които обожавам.“ - Живка Иванова

Откъс от книгата

Светофарът

Продължи да свети в червено, въпреки летящо-то време и звуковата вълна, която го настъпваше на пресекулки. Беше известен със своето постоянство да бъде непостоянен, но от известно време изпитваше странно задоволство и изтръпване в снагата, когато отразяваше красивата рокля на червения клен в парка отсреща. Трябва да беше влюбване и той без малко да се задуши от толкова много страст в дробовете си; наложи се да изплюе малко зелено и да си отдъхне за миг.

Два джипа се озъбиха и изръмжаха, докато го отминаваха, а мъжът, тръгнал да пресича, остана на тясната ивица между двете платна и сякаш се зачуди дали да продължи, или да се върне обратно. Реши да се върне. Привлече го рицарят с карираното покривало на коня и със спуснато забрало на шлема си. Той явно го чакаше. Конят стоеше доста спокойно под покривалото на червени и сини квадрати и под своя рицар, въпреки рева на препуска-щите коли наоколо. Мъжът, естествено, не виждаше лицето на рицаря под забралото, но беше сигурен, че онзи го вижда. Приближи се и рече:

-   Сякаш Ви е неудобно на коня!

-   Много ми е удобно, даже.

-   Какво правите тук, ще се задушите от бензи-новите пари и прахоляци и коня ще измъчите!

Незнайно по какви причини, мъжът се почув-ства длъжен да говори на „Вие“.

-   Конят не е от алергичните. А на въпроса Ви какво правя - ще се състезавам за благоволението на моята любима.

-   Простете любопитството ми, но коя е любимата Ви? - почваше да се презира за високопарния стил.

-   Онази дама с разпилени червени къдрици.

Мъжът погледна накъде сочи копието му и видя

червения клен. Не искаше да го обиди, защото не беше наясно какъв е прагът на обидчивост на един рицар, но все пак му намекна, че онова там е само едно кленово дърво с почервенели от есента листа.

-   Това, че не виждате нещо, не значи, че го няма, ако позволите! Съответно това, че виждате някого, не значи, че го има.

„Попаднал съм на рицар философ“, помисли си мъжът, опитвайки да познае по косите, подаващи се от шлема, на каква възраст е заслепеният от любов кавалер. Изглеждаха гъсти, с прокрадващи се бели нишки. Може би беше около четиридесетте. Мъжът също беше около четиридесетте, но оплешивял.

-   Всъщност - и рицарят се придвижи към мъжа, - бих искал да наблюдавате схватката и да отсъдите кой заслужава да спечели благоволението на красивата дама.

-   Каква схватка? Не виждам опонента Ви, господине!

-   Ето го, до Вас, святка с разноцветни очи!

-   Но това... е светофар! Не би могъл да Ви бъде опонент!

-   Напротив, би! И е!

Мъжът се озърна неловко, недоумяващ дали сънува прав, с отворени очи, или е припаднал и е в болница, упоен от лекарства. Рицарят прихвана от-пуснатата юзда на коня. Гласът му звучеше приглушено метално изпод забралото:

-   Наясно съм с Вашето притеснение, но ако и Вие виждате разбитото бурканче с бяложълта суб-станция на тротоара, вероятно майонеза, значи сме в една и съща действителност. Да се чуди човек откъде стъклени бурканчета, като в момента всичко е пластмаса!

Мъжът се улови, че гледа ококорено мазната купчинка с набити из нея стъкла, после вдигна поглед и го премести върху идващата жена, много слаба, с луфт между опънатите си в дънки бедра и с някакви жълтозелени сенки по очите. Господи, кой днес носи такива сенки посред бял ден! Като намазана с майонеза!

Рицарят също изрази неодобрение по отношение на облеклото и грима на минаващата дама и пак подкани мъжа да следи двубоя:

-   Бъдете спокоен, няма да има жертви! Просто единият трябва да падне и да се признае за победен!

-   Извинете, но подобен двубой отдавна населява страниците на Сервантес, а и Анушка далеч преди нас е разляла олиото, вярно, не майонеза, по релсите, ако ще си правим мазно. Защо искате да повтаряме чужди сюжети?

Рицарят наклони глава, но гласът му не звучеше много обидено:

- Този сюжет си е лично мой, както и Ваш. Вие пожелахте да участвате в него, като се върнахте от средата на улицата, така че бъдете така добър просто да гледате!

Мъжът се примири. Застана на няколко метра от ездача и се приготви да гледа, но в момента, в който рицарят пришпори коня и се озова до ръба на тротоара, той замижа. Очакваше да чуе трясък от сблъсъка на кон с металния стълб на светофара, постоя така няколко секунди, стиснал пръсти и очи, но нищо подобно не последва.

Той отвори едното си око, примижа, отвори и другото и... нищо. Нито рицар, нито кон, нито сблъсък, нищо! Завъртя се на пети, видя счупеното бурканче с майонезата, някой беше стъпил вътре и сега от него тръгваше пътечка от непредпазливи майонезени стъпки. Повъртя се още малко и си тръгна.

На другия ден, докато се връщаше от работа с автобуса, мъжът случайно погледна към мястото, където беше пресичал в неделя - светофарът се беше сгърчил, като да се беше борил поне с ТИР. Не работеше. Мъжът моментално се обърна на другата страна; там, под клена, му се стори, че стои жена и лекичко повдига ръка, за да му махне. Автобусът беше пълен, двама тийнейджъри се бяха вкопчили един в друг, сякаш се стараеха да се изсмучат до капка точно до най-близкия прозорец, даже го побутваха, и мъжът не можа да разбере дали жената под клена се опитва да махне на него, или просто си оправя косата.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: