Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Пир

Платон

Платон създава диалога „Пир“ (на стгр. Symposion) някъде между 385 и 378 г.пр.Хр. Това го поставя в групата на т.нар. средни диалози, създадени между 387 г.пр.Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г.пр.Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите „Протагор“, „Федон“, „Кратил“, „Държавата“ и „Федър“, който също като „Пир“ е по­­светен на темата за любовта.

  • Корица: Мека
  • Страници: 128
  • Тегло: 0.200 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Изток-Запад
  • Виж още от Платон
 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Увод

1

 

Аполодор разказва пред свои приятели за пира и разговорите в дома на Агатон

Струва ми се, че не съм неподготвен за това, за което ме питате. Завчера, като се качвах към града от дома ми във Фалерон, ми се случи следното: един мой познат, който вървял зад мен, ме видя и отдалеч ми подвикна весело:

– Ей, фалеронецо, ей ти, Аполодоре, забави крачката!

Спрях се да го изчакам, а той рече:

– Аполодоре, точно сега ми трябваше. Търсих те, за да те разпитам за беседата на Агатон, Сократ, Алкивиад и другите, които тогава присъствали на вечерята... та исках в дома на Агатон да те питам какво са говорили за любовта. Един ми разказа за тия неща, бил ги научил от Феникс, сина на Филип, и рече, че и ти знаеш за тях. Но разказът му не беше много ясен. Така че ти ми разкажи. Най-правилно е именно ти да предадеш словата на твоя другар. Само първо ми отговори – продължи той, – ти сам присъствал ли си на тази беседа, или не?

А аз рекох:

– По всичко личи, че онзи, който ти е разказвал тия неща, ти ги е разказвал съвсем неточно, щом като смяташ, че беседата, за която питаш, е станала наскоро и аз съм присъствал.

– Така си мислех – рече той.

– Но как, Глауконе? Та не знаеш ли, че вече от много години Агатон не е в града, а откакто аз общувам със Сократ и съм си поставил за цел да узнавам всеки ден какво той казва или прави, няма и три години? Преди тичах напред-назад и смятах, че нещо върша; и бях не по-малко нещастен от всеки друг като теб, който цени своите работи повече от философията.

А той рече:

– Не се подигравай, а ми кажи кога е станала онази беседа.

А аз отговорих:

– Още сме били деца. Агатон спечелил първо място в състезанието за трагедии и беседата станала на следващия ден, след като той и неговите изпълнители отпразнували победата.

– Аха, значи доста отдавна – рече той. – А на теб кой ти разказа? Самият Сократ ли?

– Не, за бога – рекох аз, – а този, който и на Феникс. Имаше един Аристодем, кидатинянин, дребен, вечно необут. Той присъствал лично на беседата; мисля, че беше един от най-големите почитатели на Сократ по онова време. Аз обаче вече разпитах и самия Сократ за някои неща, които чух от Аристодем, и той потвърди неговия разказ.

– Но защо не вземеш да ми разкажеш? – рече Глаукон. – Имаме да вървим към града, така че единият може да говори, а другият – да слуша.

Та докато вървяхме, приказвахме си за тия неща, така че, както ви казах и в началото, не ме сварвате неподготвен. Ако трябва и на вас да разкажа – така да бъде. И иначе, когато участвам в някой философски разговор или слушам други да разговарят по тия теми, освен дето ги намирам за полезни, изпитвам и удоволствие. Когато обаче слушам да се разговарят някои от вашите богати и предприемчиви приятели, ми става досадно и ви съжалявам, задето си мислите, че нещо вършите, докато всъщност нищо не вършите. И може би ме смятате за някой несретник и си мисля, че правилно ме смятате. Но че вие сте такива – аз не го мисля, ами го знам.

Приятел: Все същият си, Аполодоре! Винаги ще кажеш нещо лошо за себе си и за останалите. Според мен ти смяташ за нещастни всички хора с изключение на Сократ, започвайки от себе си. Та не знам откъде си получил прякора Лудия, но като те слушам, си точно такъв: ядосваш се и на себе си, и на всички останали без Сократ.

Аполодор: Очевидно е, драги приятелю, че щом мисля така за себе си и вас, трябва да съм луд и нещо ми хлопа!

Приятел: Не си заслужава сега да се караме за тия неща, Аполодоре. Но както те помолихме, остави другото и ни разкажи какво говорили тогава за любовта.

Аполодор: То било нещо такова... Но по-добре да се опитам да ви разкажа нещата отначало, както Аристодем ми ги разказа.

 

Среща на Аристодем и Сократ. Двамата отиват на пир в дома на Агатон

Та Аристодем ми разказа, че веднъж срещнал Сократ окъпан и обут със сандали, което той рядко правел. И го попитал накъде е тръгнал такъв хубав.

А Сократ му отговорил:

– На вечеря у Агатон. Вчера му се измъкнах при награждаването, уплашен от тълпата, но обещах днес да присъствам. Та затова съм се направил, да ида хубав при хубав. А на теб как ти се струва да дойдеш непоканен на вечеря?

А аз рекох:

– Ти решаваш.

– Тогава върви с мен – рекъл той. – Според поговорката, която ние малко ще поразвалим и променим, „добрите сами отиват на вечеря у добрите“. Боя се обаче, че Омир не само е развалил тази поговорка, ами се е отнесъл безцеремонно с нея: защото след като е представил Агамемнон като доблестен воин, а Менелай като „воин мекушав“, когато Агамемнон дава вечеря след някакво жертвоприношение, Менелай отива неканен на пира, т.е. по-лошият сам се поканва у по-добрия.

Като чул това, Аристодем рекъл:

– Аз пък се боя, Сократе, че не според твоето, ами според Омировото разбиране на поговорката аз, простият човек, съм тръгнал непоканен на угощение при учения. Така че докато ме водиш, виж нещо да ме оправдаеш, защото аз няма да си призная, че съм дошъл непоканен, ами ще кажа, че ти си ме поканил.

– Две глави мислят по-добре от една, все нещо ще ни хрумне. Но хайде да вървим.

Та горе-долу това, разказа Аристодем, си говорили, преди да тръгнат. Докато вървели обаче, Сократ нещо се замислил и започнал да изостава и понеже Аристодем все го изчаквал, Сократ му казал да върви напред. Когато стигнал до дома на Агатон, сварил портата отворена и тогава, рече, му се случило нещо смешно. Вътре веднага го посрещнал някакъв роб и го завел при останалите, които вече били полегнали и тъкмо започвали да вечерят. И щом го видял, Агатон тутакси му рекъл:

– Аристодеме, дошъл си точно за да вечеряш с нас. Ако си за друго, остави го за друго време, че и вчера те търсих да те поканя, но не можах да те видя. А как така не ни водиш Сократ?

Тогава, рече той, аз се обърнах и видях, че Сократ не ме следва. После казах, че съм тръгнал заедно със Сократ и съм бил поканен от него на вечерята.

– Добре си направил – рекъл Агатон. – Но къде е той?

– Преди малко вървеше зад мен; и аз се чудя къде е.

– Я виж, момче да доведеш Сократ – рекъл Агатон на един роб. – А ти, Аристодеме, възлегни до Ериксимах.

Докато един роб му миел краката, та да полегне, рече той, друг влязал и известил:

– Тоя Сократ стои пред портата на съседите и аз го викам, а той не ще да влиза.

– Говориш глупости – рекъл Агатон. – Я иди отново го повикай и не го изпускай.

А Аристодем казал:

– Недейте, оставете го. Има си този навик. Понякога застава някъде и просто си стои. Мисля, че скоро ще дойде. Не го закачайте, оставете го.

– Е, добре, щом така смяташ, така ще направим – отвърнал Агатон. – Момчета, гощавайте останалите. Слагайте на масата каквото желаете. Никой не ви надзирава, което и никога не съм правил. Та представете си сега, че вие сте поканили мен и другарите ми на вечеря и се погрижете за нас така, че да ви похвалим.

Аристодем разказа, че след това започнали да вечерят, а Сократ все не идвал. Агатон няколко пъти заръчвал да го повикат, а Аристодем го спирал. Най-сетне Сократ дошъл, като се забавил не толкова, колкото обикновено, но все пак останалите били преполовили вечерята. Тогава Агатон, който бил полегнал сам най-открая, рекъл:

– Полегни до мен Сократе, за да се докосна и насладя на мъдростта, която ти е дошла на входа. Ясно е, че си я открил и я носиш с теб. Иначе нямаше да помръднеш оттам.

А Сократ приседнал и рекъл:

– Хубаво щеше да е, Агатоне, ако мъдростта е такова нещо, че да прелива от попълното към по-празното, само като се докоснем, както водата тече по вълнения конец от по-пълната към по-празната чаша. Та ако мъдростта е такова нещо, аз съм истински щастливец, дето съм полегнал до теб, защото ще се напълня от теб с много и красива мъдрост. Моята е съвсем обикновена и неясна като сън, докато твоята е блестяща и обещаваща – ето как вчера тя се прояви наистина блестящо въпреки младостта ти, при това пред повече от тридесет хиляди елини.

– Не преувеличавай, Сократе! – рекъл Агатон. – Що се отнася до мъдростта, покъсно ще отсъдим чия е повече, моята или твоята, и ще вземем за съдия Дионис. Сега обаче се заеми с вечерята.

След като Сократ възлегнал и се навечерял заедно с останалите, възлели в чест на Зевс, изпели химни, направили и другото, както си му е редът, и пристъпили към пиенето. Тогава Павзаний подхванал следния разговор:

– Дали няма начин, приятели, да караме по-леко с пиенето? Да ви кажа честно, вчерашното пиене ми се отрази зле и се нуждая от малко почивка. Струва ми се, че и повечето от вас са в това състояние – и вие бяхте на вчерашния празник. Така че дайте да видим как да пием по-леко.

А Аристофан рекъл:

– Хубава приказка, Павзание! Нека го даваме по-леко с пиенето, че и аз като другите вчера се понакиснах.

Като чул това, каза Аристодем, Ериксимах, синът на Акумен, рекъл:

– Съгласен съм с вас. Но все пак искам да чуя още един. Ти, Агатоне, имаш ли сили за още пиене?

– Не – рекъл той, – съвсем съм отпаднал.

– Значи аз, Аристодем, Федър и останалите ни другари имаме късмет – продължил Ериксимах, – дето вие, най-способните пиячи, сега се отказвате; защото нас хич ни няма. Сократ не го слагам в сметката. Способен е и на едното, и на другото, така че ще е доволен каквото и да изберем. И понеже виждам, че никой от присъстващите не е разположен да пие много вино, може би ще съм по-малко неприятен, ако кажа истината за пиянството. Тая истина аз съм я научил от лекарския си занаят и тя е, че хората понасят тежко пиянството. И сега нито сам имам желание да пия повече, нито бих посъветвал някой друг от вас, при положение че още ви държи вчерашният махмурлук.

– Аз поне обикновено ти вярвам – подхванал Федър от Миринунт, – и особено щом заговориш като лекар. Сега обаче и останалите биха се съгласили с теб, ако помислят.

Като чули това, всички се съгласили да не прекарват срещата си в пиене, а да си пият ей така, за удоволствие.

– Понеже се реши – рекъл Ериксимах – всеки да пие колкото иска и да няма никаква принуда за това, струва ми, че можем да кажем довиждане и на флейтистката, дето току-що влезе – да си свири сама, а ако иска на жените вътре в къщата, – а ние да прекараме вечерта в разговори. А какви да бъдат тези разговори – ако желаете, веднага мога да ви предложа.

 

Ериксимах предлага да направят възхвала на бог Ерос

Всички рекли, че са съгласни и го помолили да предложи.

И тъй, Ериксимах казал следното:

– Ще започна като в Еврипидовата „Меланипа“: историята, дето ще ви разкажа, не е моя, а на нашия другар Федър. Та Федър постоянно се възмущава пред мен и вика: „Не е ли ужасно, Ериксимахе, че поетите са съчинили химни и песни за всички други богове, само за Ерос, който е толкова важен и велик бог, такива велики поети, каквито е имало, не са съчинили нито една възхвала? Ако искаш, погледни и изявените софисти, например отличния Продик, който е съчинил в проза възхвала за Херакъл. Но хайде, това не е толкова чудно, наскоро обаче попаднах на книга, написана от някакъв учен мъж, в която имаше великолепна възхвала на солта – колко тя била полезна и прочее.

И много други подобни неща стават предмет на възхвала. И не разбирам как може да се проявява подобно усърдие за такива неща, а до ден днешен никой да не се е осмелил да възпее Ерос подобаващо. Как може такъв бог да бъде толкова пренебрегван!“

Та според мен Федър с право говори тези неща. Затова както имам желание да изплатя приятелския си дълг към него и да го зарадвам, така и ми се струва, че моментът е съвсем подходящ ние, тук присъстващите, да почетем бога. Ако сте съгласни, времето е напълно достатъчно да го прекараме в разговори. Предлагам ви всеки от нас, поред от ляво на дясно, да произнесе похвално слово за Ерос, колкото се може по-хубаво, като пръв започне Федър, понеже той стои най-отпред, а освен това е баща на този разговор.

– Никой, Ериксимахе няма да гласува срещу твоето предложение – рекъл Сократ. – Няма да се възпротивя нито аз, който все казвам, че от нищо друго не разбирам освен от любовните работи, нито Агатон и Павзаний, нито Аристофан, който все се занимава с Дионис и Афродита, нито някой друг от хората, които виждам наоколо. И все пак за нас, които стоим в края, не е съвсем честно. Е, ако тези пред нас говорят достатъчно хубаво, и това ни стига. Но хайде, на добър час на Федър и нека хубаво да похвали Ерос.

И всички останали били съгласни с предложението на Ериксимах и също като Сократ насърчили Федър. Аристодем не си спомняше добре какво точно е казал всеки един, нито аз помня всичко, което той ми разказа, а само основното. Затова ще ви разкажа онова от отделните речи, което ми се струваше, че заслужава да се запомни.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: