Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Пясъчните крале

Джордж Р. Р. Мартин

Непредвидими и изненадващи като кошмар на Стивън Кинг!

Сборник с повести и разкази от Джордж Мартин, сред които екранизираната „Нощен летец”. Деветима учени поемат на далечна експедиция, за да открият волкрините, митична раса на междузвездни номади. Единственият кораб, който може да ги отведе при тях, е „Нощен летец” с неговия невидим капитан. Девет невинни жертви ще се озоват в открития космос, затворени в капан от безумен убиец, който може да отиде навсякъде и да направи всичко...

 

Наличност: Да

11,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Непредвидими и изненадващи като кошмар на Стивън Кинг!

Сборник с повести и разкази от Джордж Мартин, сред които екранизираната „Нощен летец”. Деветима учени поемат на далечна експедиция, за да открият волкрините, митична раса на междузвездни номади. Единственият кораб, който може да ги отведе при тях, е „Нощен летец” с неговия невидим капитан. Девет невинни жертви ще се озоват в открития космос, затворени в капан от безумен убиец, който може да отиде навсякъде и да направи всичко...

В „Пясъчните крале” Саймън Крес, богат и отегчен плейбой, обича да събира опасни екзотични животни от различни светове. Но когато купува от мистериозен търговец четири полуразумни враждуващи племена насекоми, животът му се променя до неузнаваемост. Дали Саймън е техен бог, или жертва?

Ако харесвате гигантски червеи, еротично омагьосване, загадъчни останки на древни цивилизации и пангалактическа страст към пътешествия – всичко, за което е създадена научната фантастика – ще се влюбите в „Пясъчните крале”.

Биография и факти за автора

Джордж МартинДжордж Реймънд Ричард Мартин е американски писател на фентъзи и фантастика, сценарист и телевизионен продуцент. Той е най-известен със световните си бестселъри от поредицата епични фентъзи-романи „Песен за огън и лед“. Носител е на редица награди, сред които „Еми“, две награди „Небюла“ и шест награди „Хюго“. Мартин е посочен от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности за 2011 г.

Джордж Мартин е роден през 1948 година в Ню Джърси и още от малък започва да пише истории за чудовища и да ги продава на съседските деца. По-късно става страстен почитател и колекционер на комикси и започва да пише фантастични сюжети за някои аматьорски издания. Първата му книга „Героят“ е издадена още през 1971 година от американското издателство “Galaxy”.
През 80-те години се мести в Калифорния, където участва като сценарист в сериала „Зоната на здрача“. Още е сценарист на филма „Последният защитник на Камелот“ (1986), който е създаден по едноименния разказ на Роджър Зелазни. Включва се в създаването и на продукции като сериала „Красавицата и звяра“ и „Входове“ на телевизия „ABC“.

Първият роман от сагата „Песен за огън и лед“ „Игра на тронове“ илиза през 1996 година. Поредицата продължава със „Сблъсък на крале“, „Вихър от мечове“, „Пир за врани“ и „Танц с дракони“, която беше издадена през 2011 година. 2016 година очаква шестата книга от поредицата, която ще носи името „Ветровете на зимата“. Междувременно биват издадени и други негови романи, сред които са „Смърт на светлината“, „Планетата на ветровете“ и „Бягащият ловец“, както и сборници с разкази като „Пясъчните крале“ и „Пътешествията на Тъф“. 

Откъс от книгата

Пясъчните крале

 

Саймън Крес живееше сам в просторно имение сред безводни скалисти хълмове на петдесетина километра от града. Ето защо, когато го извикаха спешно по работа, нямаше съседи, на които да повери своите питомци. С ястреба мършояд това не беше проблем, той обитаваше занемарената камбанария и обикновено сам се грижеше за прехраната си. Влечуна Крес просто изпъди навън да си търси плячка - малкото чудовище можеше да се тъпче с охлюви, птици и скална тения. Но аквариумът, обитаван от истински земни пирани, представляваше сериозно затруднение. В края на краищата Крес се принуди да хвърли вътре няколко едри къса сурово месо. Пираните можеха да се задоволят една с друга, ако се забави твърде много. И преди го бяха правили. За негово забавление.

За нещастие, този път го задържаха много повече, отколкото бе предполагал, и когато най-сетне се върна, всички рибки бяха мъртви. Също и ястребът мършояд - влечунът се бе покатерил на камбанарията и го беше изял. Саймън Крес беше бесен.

На следващия ден отлетя със скутера си до Асгард, от който го деляха едва двеста километра. Асгард беше най-големият град на Балдур и се славеше с най-стария и най-обширен космопорт на планетата. Крес обичаше да се фука пред приятелите си с редки твари, едновременно скъпи и забавни, и Асгард бе тъкмо мястото, където можеше да си ги набави.

Този път обаче извади лош късмет. "Ксеногаленик" бе затворил врати, т'Етеран, продавачът на домашни любимци, се опита да му пробута още един лешояден ястреб, а в "Странни води" нямаха нищо по-екзотично от пирани, фосфоресциращи акули и паякосепии. Крес бе имал всичко това - сега искаше нещо ново.

Залез-слънце го завари да крачи по булевард "Рейнбоу" в търсене на място, което не бе посещавал досега. Тук, в непосредствена близост до космодрума, магазините пращяха от вносна стока. Витрините на търговските центрове сияеха в ярки светлини, а зад прозорците редки и необичайно скъпи чуждоземни предмети мамеха окото върху плюшени възглавнички пред черни перденца, които придаваха допълнителна загадъчност на интериора. Между тях бяха сергиите за джунджурии - тесни мръсни малки тезгяси, отрупани с всякакви вехтории. Крес опита късмета си и в двата вида магазини, но отново не остана доволен.

И тогава стигна до един магазин, който изглеждаше по-различен.

Беше съвсем близо до космопорта. Крес не го бе посещавал досега. Магазинчето се помещаваше в неголяма едноетажна сграда, натикана между еуфоричен бар и храм-бордей на Тайното сестринство. В тази част на булеварда осветлението бе съвсем мъждиво. Но в самия вид на магазина имаше нещо необичайно. Нещо, което го накара да спре.

Витрините бяха изпълнени с мъгла, ту бледочервена, ту сива, но съвсем истинска, на моменти дори окъпана в златисто сияние. Мъглата се движеше, люлееше се и се спускаше на талази. Крес успя да зърне някакви предмети на витрината - машини, произведения на изкуството и други, които не можа да познае, - но нямаше възможност да ги огледа по-добре. Мъглата непрестанно ги скриваше, показваше ту един, ту друг предмет, след което бързо забулваше всички. Това несъмнено бе много интригуващо.

Докато гледаше, в мъглата започнаха да се оформят букви. Цели думи, една по една. Крес се наведе и зачете:

УО. И. ШЕЙД. ВНОСИТЕЛИ. ПРОИЗВЕДЕНИЯ. НА. ИЗКУСТВОТО. ЧУЖДИ. ФОРМИ. НА. ЖИВОТ. ВСЯКАКВИ. СТОКИ.

Надписът изчезна. Крес забеляза нещо да помръдва зад завесата от мъгла. Това и изразът "чужди форми на живот" му бяха достатъчни. Той се загърна с наметалото и влезе в магазина.

Отначало се смути. Помещението беше много по-просторно, отколкото можеше да се предположи отвън, по сравнително скромната фасада. Беше мъждиво осветено, тихо. Таванът представляваше звездно небе, украсено със спираловидна мъглявина, много тъмен и съвсем като истински небосвод, красива изработка. Щандовете светеха слабо, но достатъчно, за да озарят изложените върху тях стоки. Подът не се виждаше от гъст слой мъгла. На места тя достигаше до колене и се завихряше леко около краката му, докато вървеше.

- С какво мога да ви бъда полезна?

Жената сякаш се бе надигнала от мъглата. Висока, изпита и бледа, облечена в практичен сив комбинезон и с нахлупена над челото малка черна шапчица.

- Вие ли сте "Уо и Шейд"? - попита Крес. - Или само продавате?

- Джейла Уо на вашите услуги - отвърна тя. - Шейд не се среща с клиентелата. Не вземаме продавачки.

- Магазинът ви е доста голям - продължи Крес. - Странно, че не бях чувал досега за вас.

- Защото от съвсем скоро отворихме магазин на Балдур - обясни тя. - Но имаме филиали на много други светове. Какво бихте искали да купите? Произведение на изкуството? Изглеждате ми като ценител. Разполагаме с няколко чудесни кристални скулптурки от Нор Т'алуш.

- Не - поклати глава Саймън Крес. - Имам всички кристални скулптури, които ме интересуват. Дойдох да потърся домашен любимец.

- Жив?

- За предпочитане.

- Чужд?

- Разбира се.

- Имаме мимикрион. От планетата Селия. Много умна малка маймунка. Не само ще се научи да говори, но скоро ще започне да имитира гласа ви, интонацията, дори изражението ви.

- Сладко - рече Крес. - Но банално. Не търся това, Уо. Искам нещо екзотично. Непознато. Не искам да е сладко. Мразя сладките животинки. В момента притежавам влечун. Внесен чак от Гото, на доста солена цена. От време на време го храня с малките на други животни. Ето това наричам "сладко". Ясно ли се изразих?

Уо му се усмихна загадъчно и попита:

- Някога имали ли сте животно, което да ви боготвори?

Крес се засмя.

- О, случвало ми се е, от време на време. Но не търся обожание, Уо. Само забавление.

- Опасявам се, че не ме разбрахте - продължи тя със същата странна усмивка. - Имах пред вид боготворене в буквалния смисъл.

- За какво говорите?

- Мисля, че имам точно нещо за вас - рече тя. - Последвайте ме.

Поведе Крес покрай светещите щандове и по забулен в мъгла коридор, озарен от изкуствена звездна светлина. През стена от мъгла двамата се озоваха в друга част на магазина и спряха пред голяма пластмасова кутия. "Аквариум", помисли Крес.

Уо го подкани да се доближи. Той се наведе към стената и си даде сметка, че греши. Не беше аквариум, а терариум. На дъното имаше нещо като миниатюрна пустиня, не повече от два квадратни метра. Бледа, слабо аленееща от отразената светлина. Малки скали - базалт, кварц и гранит. Във всеки ъгъл на терариума се издигаше по един замък.

Крес премигна учудено и се вгледа, след което се поправи. Замъците бяха три. От четвъртия бяха останали само полузаличени неравни руини. Другите три имаха грубовата форма, но бяха съвсем здрави, изработени от камък и пясък. По бойниците им и по малките открити галерии щъкаха миниатюрни същества. Крес притисна лице към стената.

- Насекоми?

- Не - отвърна Уо. - Много по-сложна форма на живот. А също и доста интелигентна. Много по-умни са от вашия влечун например. Наричат се пясъчни крале.

- Насекоми - повтори натъртено Крес и се отдръпна от терариума. - Не ме интересува колко са сложни. - Той се навъси. - И не се опитвайте да ме прикотквате с тези приказки за разумни животинки. Вашите питомци са твърде малки, за да разполагат с нещо повече от рудиментирали мозъчета.

- Те имат колективен ум - обясни Уо. - Като пчелите в кошера. Само че в този случай е замък. В действителност тук съжителстват три отделни организма. Четвъртият умря. Виждате къде се намираше замъкът му.

Крес надзърна отново в терариума.

- Колективен ум, а? Интересно. - Намръщи се отново. - И все пак това е само един добре организиран термитник. Търсех нещо по-добро.

- Те водят войни.

- Войни? Хъммм. - Крес надзърна отново.

- Обърнете внимание на окраската - обясни Уо. И посочи животинките около най-близкия замък. Едно от тях се бе покатерило на стената. Крес се наведе над него. Все още му приличаше на досадно насекомо. Не по-голямо от човешки нокът, с шест крачета и шест мънички очички от всички страни на тялото. Дребни, но страховити наглед челюсти, които потракваха забележимо. Две закривени антени непрестанно се местеха над главата му. Антените, челюстите, очите и крачетата бяха лъскавочерни, но преобладаващият цвят бе яркооранжевото на нагръдната му броня.

- Това е насекомо - повтори Крес.

- И все пак не е - настоя спокойно Уо. - Когато порасте, се освобождава от външната си броня. Ако порасте. Което няма да се случи в терариум с подобни размери. - Улови Крес за лакътя и го отведе при следващия замък. - Погледнете окраската тук.

Той присви очи. Тези пясъчни крале бяха различни. Имаха яркочервени брони, а очичките, антените и челюстите им бяха жълтеникави. Крес погледна към третия замък. Неговите обитатели бяха снежнобели, с червени крайници.

- Хъммм - изсумтя той.

- И както казах, те воюват - продължи Уо. - Дори сключват примирия и съюзи. Тъкмо един такъв съюз разруши четвъртия замък в този терариум. Черните ставаха прекалено многобройни и затова останалите се съюзиха, за да ги унищожат.

Крес все още изглеждаше разколебан.

- Интересно, без съмнение. Но насекомите също воюват.

- Насекомите не умеят да боготворят - посочи Уо.

- Моля?

Уо се усмихна и посочи замъка. Крес погледна нататък. На стената на най-високата кула бе издялано лице. Той го позна. Беше лицето на Джейла Уо.

- Но как...?

- Проектирах холограма на лицето си в терариума и я оставих там няколко дена. Лице на божество, виждате ли? Аз ги храня, винаги съм край тях. Пясъчните крале притежават рудиментирали псионични сетива. Зачатък на телепатия. Те ме усещат и изразяват обожанието си към мен, като използват лицето ми за украса на своите сгради. Погледнете, има ме на всички замъци.

Така беше.

На близкия замък лицето на Джейла Уо бе тъжно и миролюбиво и наистина много приличаше на нейното. Крес се зачуди на това необяснимо умение.

- Как го правят?

- Предните им крачета могат да се свиват като ръце. Дори притежават някакво подобие на пръстчета, миниатюрни гъвкави издатъци. Освен това си сътрудничат отлично - както в изкуството, така и в боя. Не забравяйте, че притежават колективен ум.

- Разкажете ми още - подкани я Крес.

Уо се засмя.

- В замъка живее търбухът. Аз я нарекох така. Това е само шега, защото онова нещо едновременно е майка и стомах. Женска, голяма колкото юмрука ви, неподвижна. Всъщност названието пясъчни крале не е съвсем точно. Подвижните единици са селяни и воини, но истинският господар е кралицата. Но и тази аналогия не отговаря докрай на истината. Погледнат като цяло, всеки от замъците е отделно хермафродитно същество.

- С какво се хранят?

- Подвижните ядат пап - полусмляна храна, складирана в замъка. Получават я от търбуха, след като тя я обработва няколко дни. Стомасите им не търпят нищо друго, ето защо, когато търбухът умре, те загиват. А търбухът... той се храни с всичко. Няма да имате никакви разходи. Останките от вечерята ще свършат чудесна работа.

- Жива храна? - попита Крес.

Уо сви рамене.

- Всеки търбух яде подвижните от другите замъци.

- Заинтригуван съм - призна той. - Да не бяха само толкова дребни.

- Вашите ще са по-едри. Тези са малки, защото е малък терариумът. Изглежда, нагласяват ръста си спрямо пространството, което обитават. Ако ги преместя в по-голям терариум, ще започнат да растат.

- Хъммммм. Моят аквариум за пирани е два пъти по-голям от този и е празен. Ако се почисти и се напълни с пясък...

- "Уо и Шейд" с радост ще се погрижат за настаняването. За нас ще е удоволствие.

- Разбира се - кимна Крес. - Но искам четири напълно съхранени замъка.

- Естествено - отвърна Уо.

След което започна пазарлъкът.

След три дни Джейла Уо пристигна в имението на Саймън Крес. Носеше упоените пясъчни крале и водеше няколко работници, които да помогнат за настаняването им. Работниците се оказаха чуждоземци, от раса, която Крес не познаваше - ниски набити двукраки създания с четири ръце и изпъкнали многофасетни очи. Кожата им беше твърда и суха, нагъната на рогови образувания, които приличаха на перки или на струпеи от непозната болест. Но бяха силни и работеха сърцато. Уо ги командваше на някакъв мелодичен език.

Всичко приключи за ден. Работниците преместиха аквариума на пираните в центъра на просторната всекидневна, подредиха около него възглавници, от които Крес да се любува на това, което става вътре, почистиха го и го напълниха две трети с пясък и камъни. След това инсталираха специална осветителна система, която едновременно осигуряваше мъждивото червено сияние, предпочитано от пясъчните крале, и можеше да проектира вътре холографско изображение. Най-отгоре наместиха тежък пластмасов похлупак с вграден механизъм за хранене.

- Така ще можете да храните своите пясъчни крале, без да го повдигате - обясни Уо. - Не бива да допускате нито един от тях да избяга.

Похлупакът освен това разполагаше с уред за климатичен контрол, за да кондензира необходимото количество влага от въздуха.

- Вътре трябва да е сухо, но не прекалено - продължаваше обясненията Уо.

Накрая един от четириръките работници се прехвърли в терариума и изкопа дупки в ъглите. Друг му подаде спящите търбуси, като ги изваждаше внимателно от криогенните транспортни ракли. На външен вид не изглеждаха нищо особено. Крес ги определи на покрити с петна късове сурово полуразвалено месо.

Чуждоземецът ги зарови, по един във всеки ъгъл. След това поставиха похлупака и се приготвиха да си вървят.

- Топлината скоро ще пробуди търбусите от летаргия - обясни Уо. - След седмица първите пясъчни крале ще се покажат на повърхността. Постарайте се да им осигурите достатъчно храна. Ще се нуждаят от цялата си сила, докато се установят. Предполагам, че след около три седмици ще започнат да строят замъците.

- А моето лице? Кога ще го изрисуват?

- Включете холограмата след месец - посъветва го тя. - И бъдете търпелив. Ако имате някакви въпроси, обадете ми се. "Уо и Шейд" са на вашите услуги. - Поклони се и си тръгна.

Крес се върна при терариума и запали ароматна пръчица. Пустинята беше спокойна и безжизнена. Той затропа нетърпеливо с пръсти по капака и се намръщи.

На четвъртия ден му се стори, че различава някакво движение под пясъците.

На петия видя първия подвижен - самотен бял.

На шестия ден преброи десетина - бели, червени и черни. Оранжевите бяха най-мързеливи. Той пусна в хранилката полуизгнили останки от ядене. Пясъчните крале ги надушиха, заприпкаха към тях и се заеха да ги влачат към своите ъгли. Всяка цветна група бе добре организирана. Не се биеха. Крес бе малко разочарован, но реши да им даде още време.

Оранжевите се появиха на осмия ден. Дотогава другите пясъчни крале вече трупаха малки камъчета и строяха укрепления. Все още не воюваха. В момента бяха на половината на ръста на тези, които бе видял в "Уо и Шейд", но Крес виждаше, че растат доста бързо.

Замъците започнаха да набират височина към средата на втората седмица. Организирани батальони подвижни влачеха едри парчета пясъчник и гранит към своите ъгли, където други подвижни изтикваха пясък на нужните места с челюсти и пипала. Крес бе купил увеличителни очила, за да може да ги наблюдава по-добре по време на работа. Обикаляше дебелите пластмасови стени и се стараеше да не пропусне нищо. Всичко това бе наистина невероятно. Замъците изглеждаха малко по-опростени, отколкото би искал, но му хрумна една идея как да поправи това. На следващия ден смеси огризките с малко обсидиан и късчета цветно стъкло. Само след часове те бяха вградени в стените на замъците.

Пръв бе завършен черният замък, следван от белия и червения. Оранжевите, както обичайно, бяха последни. Крес започна да се храни във всекидневната, за да може да наблюдава всичко. Очакваше до часове да избухне първата война.

Но остана разочарован. Дните се нижеха, замъците растяха и ставаха все по-величествени. Крес рядко се отдалечаваше от терариума, освен по неотложни нужди или за да отговори на някое важно повикване. Но пясъчните крале не воюваха. Той започна да се безпокои.

Накрая просто спря да ги храни.

Два дни след като огризките от масата престанаха да се сипят от небето над пустинята, четири черни екземпляра заобиколиха един оранжев и го издърпаха към техния търбух. Отначало го осакатиха, като му откъснаха челюстите, антените и крайниците, а след това го пренесоха през сенчестата цент рална порта на миниатюрния си замък. Повече не се показа. След час близо четирийсет оранжеви подвижни прекосиха в бърз марш пясъчното поле и атакуваха ъгъла на черните. Последните имаха числено надмощие, след като още черни наизлязоха от дълбините. Когато битката приключи, всички нападатели бяха избити. Мъртвите и умиращите бяха отнесени за храна на търбуха.

Разведрен от случилото се, Крес се поздрави за гениалността си.

Когато на следващия ден постави храна в терариума, за разпределението є избухна бой между три от страните. Окончателните победители бяха белите.

Оттук нататък войните следваха една след друга.

Месец след деня, когато Джейла Уо му бе доставила пясъчните крале, Крес включи холограмния проектор и лицето му се материализира в терариума. Въртеше се бавно около основата си и погледът му попадаше на равни интервали върху всеки от четирите замъка. Крес реши, че изображението е доста точно - притежаваше дяволитата му усмивка, подчертано широката уста и налетите бузи. Сините му очи блестяха, сивата му коса бе сресана грижливо на една страна, веждите му бяха тънки и аристократични.

Малко след това пясъчните крале се захванаха за работа. Крес ги хранеше изобилно през цялото време, докато в небето сияеше неговият лик. За известно време войните бяха прекратени. Всички усилия бяха насочени към новото божество.

Скоро лицето му се появи върху стените на замъците.

В началото и четирите изображения приличаха на неговата холограма, но с напредване на работата Крес започна да забелязва известни различия в техниката и изпълнението. Червените бяха най-изобретателни - използваха малки късчета слюда, за да пресъздадат посивелите му коси. Белият идол изглеждаше по-млад и закачлив, докато лицето, което ваеха черните - макар и почти същото в отделни линии, - му се струваше помъдряло и благородно. Оранжевите, както винаги, бяха последни и най-небрежни. Войните не бяха протекли добре за тях и замъкът им беше доста жалък в сравнение с другите. Лицето, което бяха изрисували, беше грубо, почти схематично подобие и изглежда, възнамеряваха да го оставят така. Когато окончателно преустановиха работа над него, Крес им се ядоса, но нямаше какво да направи.

След като всички пясъчни крале довършиха своите "богове", той изключи холограмата и реши, че е време за едно малко празненство. Смяташе да впечатли приятелите си. Дори би могъл да организира пред тях една война. Затананика си доволно и се зае да съставя списък на гостите.

Забавата имаше невероятен успех.

Крес покани трийсет души: неколцина от най-близките си приятели, които споделяха интересите му, няколко бивши любовници и малка групичка конкуренти в работата и обществения живот, които не можеха да си позволят лукса да не се отзоват на поканата му. Той знаеше, че някои от тях ще почувстват отвращение, дори страх от пясъчните крале. Всъщност дори разчиташе на това. Саймън Крес смяташе забавите си за провал, ако поне един от гостите не си тръгне ядосан или погнусен.

Хрумна му да добави в списъка и Джейла Уо.

- Доведете и Шейд ако искате - добави той, малко изненадан, че тя се съгласи веднага.

- За съжаление Шейд, няма да може да присъства - отвърна Джейла Уо. - Той не се занимава със социални функции. Затова пък аз самата нямам търпение да видя как се справят пясъчните крале.

Крес поръча разкошна вечеря. Когато разговорите най-сетне взеха да утихват и повечето гости да оглупяват от виното и ароматните пръчици, той ги изненада, като лично събра огризките в един голям супник.

- Елате, всички - покани ги. - Искам да ви запозная с новите си галеници. - Взе супника и ги въведе във всекидневната.

Пясъчните крале напълно оправдаха очакванията му. Беше ги държал два дена гладни и вече бяха настървени за бой. Докато гостите заобикаляха терариума и си слагаха увеличителните очила, които Крес предвидливо им бе осигурил, пясъчните крале се хвърлиха в свирепа битка за огризките. След като битката свърши, той преброи шейсетина мъртви екземпляра. Наскоро сключилите съюз червени и бели излязоха победители в сражението.

- Крес, ти ме отвращаваш - заяви Кат м'Лейн. Беше живяла с него близо две години, време, през което лигавата є сантименталност едва не го доведе до лудост. - Каква глупачка съм, че дойдох. Смятах, че си се променил, че искаш да ми се извиниш. - Тя така и не можа да му прости, че неговият влечун бе изял сладкото малко кученце, към което бе силно привързана. - Саймън, никога повече не ме кани тук. - И изхвърча навън, следвана от любовника си и от хоров смях.

Останалите гости се надпреварваха с въпросите.

Откъде се е сдобил с пясъчните крале? - искаха да знаят. "От магазина на Уо и Шейд, които са вносители" - обясни той с любезно кимване към Джейла Уо, която през цялата вечер не бе промълвила нито дума.

Защо стените им се красят от неговия лик? "Защото аз съм източник на всички хубави неща за тях. Всъщност и без това го знаете". Думите му предизвикаха нов изблик на смях.

Ще се сражават ли пак? "Разбира се, но не тази вечер. Не се тревожете. Ще има и други забави".

Джад Ракис, ксенолог аматьор, започна да говори за други социални насекоми и войните, които водят.

- Тези пясъчни крале може да ви се струват изумителни, но не са нищо необичайно. Трябва да прочетете някоя книга за битките на земните термити.

- Пясъчните крале не са насекоми - обади се Джейла Уо, но Джад вече бе тръгнал към изхода и никой не є обърна внимание. Крес є се усмихна и сви рамене.

Малада Блейн предложи следващия път, когато се съберат, да организират залагане и всички се съгласиха. Избухна оживена дискусия за правилата, която продължи близо час. Накрая гостите започнаха да се разотиват.

Последна си тръгна Джейла Уо.

- И така - рече є Крес, когато останаха сами, - изглежда, моите пясъчни крале направиха фурор.

- Справиха се отлично - съгласи се Уо. - А и вече са по-едри от моите.

- Да. С изключение на оранжевите.

- Забелязах - рече Уо. - Струва ми се, че са по-малобройни и замъкът им е доста паянтов.

- Е, все някой трябва да загуби - въздъхна Крес. - Оранжевите се появиха последни и изостанаха със строежа. Затова сега плащат цената.

- Извинете за въпроса ми, но дали храните достатъчно своите пясъчни крале?

Крес повдигна рамене.

- От време на време ги подлагам на диета. Това ги настървява.

Тя се намръщи.

- Не бива да ги оставяте да гладуват. Нека воюват, когато те решат и по свои причини. Това е в природата им и ще станете свидетел на изтънчени и сложни конфликти. Постоянната война, подклаждана от глад, е неестетична и води до деградация.

Саймън Крес се навъси.

- Намирате се в моята къща, Уо, и тук аз решавам какво води до деградация. Хранех пясъчните крале съгласно вашите указания и това не предизвика никакви битки.

- Трябва да проявите търпение.

- Не - прекъсна я Крес. - Аз съм техният господар, техният бог, аз съм всичко за тях. Защо да се съобразявам с прищевките им? Очаквах повече от тях, но те ме разочароваха. Ето защо внесох промяна.

- Разбирам - рече Уо. - Ще обсъдя въпроса с Шейд.

- Не е нито негова грижа, нито ваша - тросна се Крес.

- Е, щом е така, ще ви пожелая лека нощ - произнесе Уо с нескрито недоволство. Но докато си обличаше палтото, спря и го изгледа неодобрително. - Погледнете лицата, Саймън Крес - рече тя и в гласа є се долови предупреждение. - Погледнете своите изображения.

След като Уо си тръгна, той озадачен се върна при терариума и огледа замъците. Ликът му си беше там. И все пак... Той нахлузи очилата. Дори с тях не беше лесно да забележи разликата. Но му се стори, че изражението на лицата леко се е променило, че усмивката му е някак изкривена, за да изглежда зла. Едва доловима промяна, ако въобще имаше промяна. Крес махна с ръка и реши повече да не кани Джейла Уо на забавите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: