Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Периодичната система

Примо Леви

В „Периодичната система“ „нищо не е излишно, всичко е есенциално”, както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи – Аргон, Титан, Живак, Ванадий... – авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите на конкретните събития и хора и да не остане чуждо никому.

Този сборник е за поезията в труда и за радостта не само от добре свършената работа, но и от грешките на растежа; за вълнението от красотата и за справянето с несправедливостта; за неразривната смесица от живот и смърт в природата и хората; за ежедневното откривателство.

  • Корица: Мека
  • Страници: 252
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 02.2016 г
  • Издателство: Жанет-45
  • Виж още от Примо Леви
 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Периодичната система“ (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – неин автор е химикът Примо Леви (1919–1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната Нима това е човек).

В „Периодичната система“ „нищо не е излишно, всичко е есенциално”, както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи – Аргон, Титан, Живак, Ванадий... – авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите на конкретните събития и хора и да не остане чуждо никому.

Този сборник е за поезията в труда и за радостта не само от добре свършената работа, но и от грешките на растежа; за вълнението от красотата и за справянето с несправедливостта; за неразривната смесица от живот и смърт в природата и хората; за ежедневното откривателство.

Книгата включва предговор за българските читатели от историка Фабио Леви и интервю на Филип Рот с автора.

„През Втората световна война в лагера на смъртта Аушвиц са депортирани 650 италиански евреи, от които се спасяват само 20. Сред оцелелите е един млад химик, който ще се прослави повече в литературата, отколкото в науката – Примо Леви, автор на една от най-красивите и оригинални автобиографии на света: Периодичната система.“ - Радио TSF

„Колкото и дълбоко да се потапя в болезнени исторически обстоятелства, Периодичната система не е гневна или тъжна книга. Напротив, тя е делото на едно спокойно, даже жизнерадостно въображение... Всеки химик си е малко магьосник (какъвто иска да бъде и всеки писател) и се стреми да извлече злато от камъка, но малцина успяват. Примо Леви сякаш е усвоил тайните на това преобразуване и е написал книга, която може да бъде определена единствено като освобождаваща.“ - New York Times

„Неговите произведения за Холокоста бяха от решаващо значение за формирането у мнозина на понятието за порядъчен човек... Това, че фигура от ранга на Леви се е появила сред пепелищата на може би най-дивашкия акт на омраза през ХХ в., е могъщ източник на надежда и сила.“ -  Boston Review

„Периодичната система, лапидарно съчетание от наука и литература, продължава традицията на научното писане от Галилео до Дарвин, замряла през ХХ в. вследствие на академичната специализация.“ - Financial Times

Биография и факти за автора

Примо Леви (1919–1987) е химик, писател, мислител и един от най-превежданите италиански автори. Ражда се в Торино, от ранна възраст проявява жив интерес към точните науки, етиката, литературата. Завършва с отличие химия в родния си град през 1941-а, а на следващата година започва работа в швейцарска фармацевтична фирма със седалище в Милано.

На 8 септември 1943 г. постъпва в партизански отряд – заловен е два месеца по-късно и е изпратен първо в концентрационния лагер Карпи-Фосоли, сетне в Аушвиц. Остава жив като по чудо и е освободен от Червената армия в началото на 1945 г., след което предприема деветмесечен поход обратно към дома си през Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия.

През 1947-а се жени за Лучия Морпурго (1920–2009), с която има две деца: Лиза Лоренца (1948) и Ренцо (1957). В същия период, за близо година, излиза на свободна практика със своя приятел Алберто Салмони (Емилио от разказите Арсен и Калай). През 1948-а започва работа в торинската фабрика SIVA (Società italiana vernici e affini – Италианско дружество за бои и сродни продукти), където остава през следващите 30 години.

Примо Леви пише своята най-известна книга, Нима това е човек, през 1946 г. и в нея разказва впечатленията си от трансформациите на човешкото в Аушвиц. Книгата отначало не среща разбиране: публикувана през 1947 г. от торинското издателство Да Силва, тя минава почти незабелязана. Когато обаче през 1958 г. е преиздадена от Еинауди, се превръща във всепризнат жалон на световната литература, философия, антропология.

Наричат Леви “Данте на нашето време”, “един от великите писатели на ХХ в. редом с Пруст, Джойс и Елиът”, “един от достигналите най-широка публика и отзвук свидетели на най-страшното човешко крушение...”. А той самият определя себе си така: “Аз съм обикновен човек с добра памет, който попадна в един въртоп, измъкна се от него повече благодарение на късмета си, отколкото на качествата си, и оттогава храни известно любопитство към въртопите, големи и малки, метафорични и материални...”

От 1952 г. писателят започва дългогодишно сътрудничество с Еинауди – като преводач (сред преводите му са Процесът на Кафка и две от произведенията на Клод Леви-Строс) и консултант за научните им издания. През 1963 г. излизат спомените му за сложното придвижване от Полша до Италия след напускането на Аушвиц – забележителен документ за епохата, озаглавен Примирието.

Следват сборниците с разкази Естествени истории (1966) и Формална грешка (1971), но едва Периодичната система (1975) – “автобиография, научно разсъждение, хуманистична философия, смайваща във всеки жанр” – предизвиква отново всеобщия възторг. След 1977 г. Леви се посвещава изключително на писане и публикува сборника Ключът звезда (1978), за който получава най-престижната литературна награда в Италия, Стрега; романа Ако не сега, кога? (1982); завръщането към темата за Аушвиц в Потъналите и спасените (1986) и други.

Примо Леви отнема живота си на 11 април 1987 г. в дома на Корсо Ре Умберто 75, където е роден, отрасъл и живял. Някои от реакциите на това трагично събитие го свързват с лагерното изживяване, други – с дълбока депресия, предизвикана от тежката болест на майка му и собственото му нестабилно здраве, трети изобщо отказват да приемат мисълта за самоубийство и предполагат гибелна случайност. “

До деня на смъртта му аз бях убеден, че той е най-ведрият човек на света...”, казва философът Норберто Бобио, а писателят нобелист Ели Визел, също бивш лагерник, заявява: “Примо Леви загина в Аушвиц четиресет години по-късно.” “След цял живот примерно поведение в обществото, той е изморен да бъде образцовият оцелял, човекът, който никога не губи контрол... – пише през 2002 г. биографът му Иън Томсън. – Ако през последните си дни Леви вижда светлина в края на тунела, то тя е светлината на приближаващия се влак.”

Политикът и синдикалист Силвио Ортона, герой в разказа Злато, си го спомня така: “Имаше изключително многостранни интелектуални интереси и ние, неговите приятели, го смятахме за нещо като енциклопедия: обичахме да се допитваме до него по какви ли не въпроси, защото от всяко дребно природно явление, от всеки предмет той умееше да извлече връзки с поезията, иронията и високата култура.

Беше рационален, уравновесен човек, доволен от живота, работата и успеха на книгите си. Примо Леви не робуваше на своите преживелици – напротив, спомням си го изпълнен с желание да ги разбере и анализира в дълбочина. Той не беше обсебен от миналото си в лагера, а живо се интересуваше от политиката и злободневието. Всички твърдят, че Примо Леви се е самоубил, надвит от лагерните си страдания. Неизбежно, но погрешно. Да бях чел само книгите му и да не го познавах като човек, и аз щях това да си представя. Но то не отговаря на истината.”

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: