Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Пастири на нощта

Жоржи Амаду

Шестнайсетгодишната Оталия пристига в големия град да живее и да работи в публичния дом на майчица Тиберия, но с появата си неволно нажежава страстите. Влюбчивият Курио се хваща в мрежите на прекрасната Мариалва, жената на най-близкия му приятел и побратим ефрейтор Мартим, и всичко се заплита неудържимо по романтичен, комичен и героичен начин. Негърът Масу кръщава с йоруба-християнска церемония своя русокос и синеок син и лично божеството Огун се наема да избере за детето му достоен кръстник. И докато бездомници градят своите колиби, а политическите лидери преследват корупционните си народолюбиви интереси, Курио изживява скръбна страст по мадам Беатрис, прочутата индийска факирка, родом от бразилския град Нитерой.

  • Корица: Мека
  • Страници: 384
  • Тегло: 0.360 кг
  • Издадена:  2010 г
  • Издателство: Колибри
  • Виж още от: Жоржи Амаду
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Шестнайсетгодишната Оталия пристига в големия град да живее и да работи в публичния дом на майчица Тиберия, но с появата си неволно нажежава страстите. Влюбчивият Курио се хваща в мрежите на прекрасната Мариалва, жената на най-близкия му приятел и побратим ефрейтор Мартим, и всичко се заплита неудържимо по романтичен, комичен и героичен начин. Негърът Масу кръщава с йоруба-християнска церемония своя русокос и синеок син и лично божеството Огун се наема да избере за детето му достоен кръстник. И докато бездомници градят своите колиби, а политическите лидери преследват корупционните си народолюбиви интереси, Курио изживява скръбна страст по мадам Беатрис, прочутата индийска факирка, родом от бразилския град Нитерой.

Отново неповторимите образи на Амаду, обикновените и невероятните ситуации, в които ни представя героите си – бурни страсти, силни драми, трагични чувства и трагикомични любови.

Биография и факти за автора

Жоржи Амаду Жоржи Амаду (1912–2001) е роден в бразилския щат Баиа, от който по-късно ще черпи ненаситно, пресъздавайки бразилските действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Като политически емигрант във Франция в края на 40-те години попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му. През 1958 г. с книгата си „Габриела, карамфил и канела“ Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прославя завинаги и навред по света, издигайки бразилската литература като цяло до световните върхове.

Амаду“ на португалски означава „любим“, „обичан“, и той наистина е един от любимите писатели на цели поколения. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес.


Сред по-известните заглавия на Амаду са още „Старите моряци“, „Тереза Батиста, уморена от битки“, „Тиета от Агрести“, „Пастири на нощта“. 

Откъс от книгата

Жоржи Амаду „Пастири на нощта“

Нощта подкарвахме на паша като стадо девици и я извеждахме до портите на зората с криваците си от кашаса и гегите от смехове.

Ако не бяхме ние, ориентири в здрача, лениви пешеходци в лунните ливади, как щеше нощта — със запалените си звезди, с разръфаните си облаци, със своята мантия от мрак, — как щеше тя, загубена и самотна, да се орентира из кривите стръмни улички в този град? На всеки склон изненада, на всеки ъгъл загадка, във всяко нощно сърце умоляващ вик, любовна мъка, усещане за глад в смълчаните уста и Ешу, пуснат на свобода в опасния час на безпътица. В нашето пасбище без граници ние събирахме жаждата и глада, пламенните молби и риданията, тора на болките и кълновете на надеждата, любовните въздишки или скръбните думи на страданието и правехме букет с цвета на кръвта, за да украсим с него мантията на нощта.

Блуждаехме по различни пътища, по най-тесните и примамливите, стигахме до границите на човешката издръжливост, до дъното на човешката тайна, осветявахме я с мъглите на нощта и я разглеждахме издъно, до корените. Мантията на нощта забулваше цялата мизерия и цялото величие и ги размесваше в обща човечност, в обща надежда.

Щом се родеше край пристанището, ние повеждахме нощта — птица, тръпнеща от страх, с мокри от морето криле, наплашена още от сирашката си люлка, — въвеждахме я през седемте врати на града с нашите лични ключове, давахме й да яде и да пие лееща се кръв и кипящ живот и тя растеше благодарение на грижите и вещината ни, сребриста, блеснала в дъжда.

Тя сядаше с нас в най-веселите кръчми, девица звездочела. Танцуваше самба с позлатената си от звезди пола, полюшваше черните си африкански бедра, а гърдите й трептяха като морски вълни. Тя участваше в капоейрата, знаеше всички движения и дори измисляше нови, лудешки хрумвания, незачитащи правилата на играта, лекомислена палава нощ! В танца на новопосветените нощта беше най-почитаното божество сред всички: Ошалуфа, подпрян на сребърния си жезъл — превитият Ошала, раждащата риби Йеманжа, Шанго със светкавиците и гръмотевиците, Омолу с проядените от шарка ръце; тя беше Ошумаре със седемте цвята на дъгата, женствената Ошун и войнствената Янса; беше като реките и изворите на Еуа. Нощта владееше всички цветове и всички желания, билките на Ошани и неговите вълшебства, неговите заклинания и магии, игрите на сенки и светлини.

Вече пийнала и игрива, нощта влизаше в най-бедните публични домове, където застарели леки жени се отдаваха на последни любовни изпълнения, а току-що дошли от селата невръстни девойки се обучаваха на трудната професия на проститутките. Нощта беше разгулна, не й стигаше само един мъж, защото познаваше най-изтънчените наслади и необузданото насилие. Леглата под нея се прекатурваха, любовният й вик изпълваше улиците с музика и песен, а мъжете се сменяха един след друг, но пак и пак я изпълваше желание, пронизваше подмишниците и бедрата й, стъпалата и уханния й тил. Нощ курвенска, ненаситна и сладка, ние заспивахме в нейния розов мъх, в нейното росно кадифе!

И колко труд ни костваше, когато я отвеждахме в морето с рибарските платноходи с кашасата и китарите! Нощта носеше скрити в мантията си дъждовете и ветровете. И когато празненството беше найспокойно, укротено от песните и от момичетата с дъх на сол и море, тя пускаше на воля ураганите и бурите. Изчезваха лунните поляни, прекрасните пасбища, огласяни от хармоники и китари, топлите и отпуснати тела и зейваха морските бездни, когато тя, разярена и луда господарка на страха и тайната, сестра на смъртта, гасеше луната, звездите и фенерите на рибарските гемии. Колко пъти сме искали да я грабнем в прегръдките си, за да не се удави в морето на Баия и светът да остане завинаги и вечно без нощ, вечно и завинаги да бъде ясен слънчев ден, без изгрев и без свечеряване, без сянка, без цвят и без тайни — толкова ясен свят, че не бихме го издържали!

Колко пъти сме искали да я хванем за краката и за ръцете, да я вържем за кръчмарска порта или за леглото на Тиберия, да затворим врати и прозорци, да не би тя, уморена и сънена, да си тръгне по-рано и да ни остави някакво празно време — нито нощ, нито ден, — застинало време на агония и смърт.

Когато пристигаше по здрач с лодката на преждевременно изгрялата месечина над влакнестия хоризонт, тя беше жалка, безсмислена нощ, чужда за нашия живот, за чувствата и емоциите, за болките и радостите ни, за мъжките битки и женските ласки. Нощ мрачна и отчуждена, безполезна и груба.

Подкарвахме я в нашето безкрайно пасбище на стремежите и амбициите, мъките и радостите, тъгите и смеха, ревността, мечтите и самотата в големия град, изпълвахме я със смисъл, отглеждахме я и превръщахме невзрачната колеблива нощ, плаха и неугледна, в нощ на мъжете. Ние, нейните пастири, я оплождахме с живот. От отчаянието и мечтите ние съграждахме нощта: с тухли от зараждаща се любов или от преминали страсти, с цимента на глада и несправедливостите, с калта на униженията и бунта, с варта на мечтите и непреклонното човешко движение напред. И когато, подпирайки се на криваците си, я извеждахме към вратите на зората, тя беше станала вече майчинска нощ, с набъбнали за кърмене гърди и корем на родилка, нощ пламенна и мъдра. Оставяхме я на морския бряг, сънена сред утринните цветя, загърната в поетичната й мантия. Тя идваше грубовата и простодушна, а ставаше нощ на хората. Ние ще се върнем пак, щом падне здрач, неуморни пастири на нощта, мъже без посока и котва, без календар, без часовник и без определени занимания.

Отворете бутилката кашаса и ми дайте глътка да си оправя гласа. Толкова неща се промениха оттогава и още много ще се променят. Но нощта в Баия е същата, изтъкана от сребро и злато, от прохладен ветрец и топлина, с аромат на бразилска череша и жасмин. Хващахме нощта за ръка и я обсипвахме с дарове: гребен — да сресва косите си, огърлица — да украси шията си, гривни и амулети — да обкичи ръцете си, и всеки наш смях, всеки стон, всеки плач, всеки вик, всяко проклятие, всяка любовна въздишка.

Разказвам това, което знам, което съм изживял, а не съм го чул от други. Разказвам за истински събития. Който не иска да слуша, на добър час, моето повествование е скромно и непретенциозно.

Пасяхме нощта като стадо неспокойни девици, вече узрели за мъж.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: