Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях." Пърл Бък

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

Панталеон и посетителките

Марио Варгас Льоса

Темата за създаването на Службата за посетителки, лицемерен евфемизъм за подвижен публичен дом, предназначен да обслужва войската в отдалечените и труднодостъпни райони на амазонската селва, се редува с историята за религиозната секта на брат Франсиско и с личната драма на капитан Панталеон Пантоха, предизвикана от любовта му с Бразилката – най-красивата „посетителка“ от Службата. 

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

16,00 лв.

 

Истината за волята ще ви накара да забравите всичко, което сте си мислили, че знаете за нея...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Eдин от най-известните и значими романи на Варгас Льоса не е загубил актуалност до днес – преиздаван е многократно, има две филмови версии (1975 и 1999) и театрална постановка на Бродуей (2009). Темата за създаването на Службата за посетителки, лицемерен евфемизъм за подвижен публичен дом, предназначен да обслужва войската в отдалечените и труднодостъпни райони на амазонската селва, се редува с историята за религиозната секта на брат Франсиско и с личната драма на капитан Панталеон Пантоха, предизвикана от любовта му с Бразилката – най-красивата „посетителка“ от Службата. Като остра сатира срещу военщината с нейната неспирно мелеща бюрократична машина и нагло лицемерие „Панталеон“ е сравним само с безсмъртния „Швейк“ и също като него предизвиква „смях през сълзи“, защото безсмисленото старание на Пантоха е доведено до абсурд, военните му привички – до пародия, а трагедията на живота се превръща във фарс. Въздействието на романа е подсилено от сменящите се като във филм кадри, от задъхания и накъсан ритъм, както и от колажите с „документален материал“, допринасящи за постигането на изключителен визуален ефект.

Откъс от книгата

Марио Варгас Льоса „Панталеон и посетителките“

– Събуди се, Панта – казва Почита. – Часът е осем. Панта, Пантита!

– Стана ли осем? По дяволите, как ми се спи – прозява се Пантита. – Заши ли ми нашивката?

– Да, господин лейтенант – козирува Почита. – Ох, простете, господин капитан. Докато свикна, ще си останеш лейтенант, душко. Да, изглежда чудесно. Но ставай де, срещата ти не е ли в...?

– Да, в девет – сапунисва се Пантита. – Къде ли ще ни изпратят, Поча? Подай ми пешкира, ако обичаш. Къде мислиш, че ще е, душичке?

– Тук, в Лима – съзерцава сивото небе, терасите, автомобилите, пешеходците Почита. – Ох, лигите ми текат – Лима, Лима, Лима!

– Хич не се и надявай за Лима – гледа се в огледалото и завързва вратовръзката си Панта. – Ако е в някой град като Трухильо или Такна, пак ще е добре.

– Виж колко е интересно това съобщение в „Ел Комерсио“ – свива устни Почита. – В Летисия някакъв тип се разпънал на кръст, за да оповести края на света. Хвърлили го в лудницата, но хората го измъкнали със сила. Мислят го за светец. Летисия е в колумбийската част на селвата, нали?

– Колко си напет като капитан, сине – подрежда мармалада, хляба и млякото върху масата госпожа Леонор.

– Сега е в Колумбия, но по-рано беше в Перу. Взеха ни я – маже масло върху препечената филийка Панта. – Налей ми още малко кафе, мамо.

– Дано да ни изпратят пак в Чиклайо – събира трохите в една чиния и прибира покривката госпожа Леонор. – Все пак там бяхме най-добре, нали? За мен е важно да не сме много далече от крайбрежието. Върви, сине, желая ти късмет и бог да ти помага.

– В името на Отца, на Светаго духа и на СИНА, КОЙТO УМРЯ НА КРЪСТА – вдига очи към нощта, свежда очи към факлите брат Франсиско. – Ръцете ми се вързани, дървото е приношение, прекръстете се заради мене!

– Полковник Лопес Лопес ме чака, госпожице – казва капитан Панталеон Пантоха.

– И двама генерали – върти очи госпожицата. – Влезте, капитане. Да, да, през кафявата врата.

– Ето го и нашия човек – изправя се полковник Лопес Лопес. – Влизайте, Пантоха, поздравявам ви с новата нашивка.

– Най-високата оценка на изпита за повишение в чин, и при това с пълно единодушие на комисията – стиска му ръката, потупва го по рамото генерал Виктория. – браво, капитане, ето така се прави кариера в служба на родината.

– Седнете, Пантоха – посочва канапето генерал Колясос. – Настанете се удобно и се пригответе да чуете нещо необикновено.

– Не го плаши, Тигре – размахва ръце генерал Виктория. – Ще помисли, че го изпращаме на заколение.

– Това, че лично висшите началници на интендантската служба са дошли да ви съобщят новото назначение, показва, че работата е специална – става сериозен полковник Лопес Лопес. – Да, Пантоха, става дума за извънредно деликатна мисия.

– Присъствието на моите началници е голяма чест за мен – удря токове капитан Пантоха. – Карамба, вие ме заинтригувахте, господин полковник.

– Ще запалите ли? – изважда табакера и запалка Тигъра Колясос. – Но не стойте прав, седнете. Как, не пушите ли?

– Нали виждате, поне веднъж разузнаването не греши – поглажда някакво фотокопие полковник Лопес Лопес. – Ето го, черно на бяло: не пуши, не пие, по жени не ходи.

– Офицер без пороци – възхищава се генерал Виктория. – Ето кой ще представи военните в рая заедно със света Роса и свети Мартин от Порес.

– Не преувеличавайте – изчервява се капитан Пантоха. – Сигурно и аз имам някой неоткрит порок.

– Ние знаем за вас повече, отколкото самият вие – вдига и пак полага върху писалището някаква папка Тигъра Колясос. – Ще се шашнете, ако разберете колко часа сме посветили да проучим живота ви. Знаем какво сте направили, какво не сте направили и дори какво ще направите, капитане.

– Можем да издекламираме служебното ви досие наизуст – отваря папката, разлиства картони и формуляри генерал Виктория. – Нито едно наказание като офицер, а като курсант – само няколко леки мъмрения. Тъкмо затова бяхте избран, Пантоха.

– И то от близо осемдесет офицери от интендантската служба – повдига едната си вежда полковник Лопес Лопес. – Имате основание да се дуете като пуяк.

–  Благодаря ви, че имате толкова добро мнение за мен – очите на капитан Пантоха овлажняват. – Ще направя всичко, каквото мога, за да заслужа доверието, господин полковник.

– Капитан Панталеон Пантоха ли? – разтърсва слушалката генерал Скавино. – Едва те чувам. За какво ми го пращаш, Тигре?

– В Чиклайо сте оставили прекрасен спомен – прелиства доклада генерал Виктория. – Полковник Монтес какво не направи, за да ви задържи. Изглежда, че благодарение на вас в казармата всичко е вървяло по часовник.

– „Роден организатор, математическо чувство за ред, стриктен изпълнител – чете Тигъра Колясос. – Ръководеше полковата администрация ефективно и с истинско вдъхновение“. По дяволите, метисът Монтес май се е влюбил във вас.

– Тези похвали наистина ме смущават – свежда глава капитан Пантоха. – Винаги съм се стараел да изпълнявам дълга си и нищо повече.

– Службата за какво? – разсмива се гръмогласно генерал Скавино. – Ти и Виктория да не ме занасяте? Или забравихте, че с мен шега не бива?

– Добре де, стига сме го увъртали – поставя пръст на устните си генерал Виктория. – Въпросът изисква най-строга тайна. Имам предвид мисията, която ви се възлага, капитане. Хайде, изплюй камъчето, Тигре.

– Накратко, войската в селвата е подгонила индианките – поема въздух, премигва и покашля Тигъра Колясос. – Изнасилванията не секват и съдилищата не успяват да осъдят цялата тая пасмина. Цяла Амазония е пламнала.

– Всеки ден ни бомбардират с рапорти и донесения – пощипва брадичката си генерал Виктория. – Пристигат протестни делегации и от най-затънтените селца.

– Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шапката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми.

– Не са моите войници, а воините на родината – разтваря помирително ръце генерал Виктория. – Успокойте се, господин кмете. Армията съжалява извънредно много за това недоразумение с вашата балдъза и ще направи каквото може, за да я обезщети.

– Сега изнасилването недоразумение ли се нарича? – недоумява отец белтран. – Защото си е било чисто изнасилване.

– Двама униформени хванали Флорсита на връщане от нивата и я изнасилили на самата пътека – гризе си ноктите и скача от мястото си кметът Теофило Морей. – И то с такава точна стрелба, че сега е бременна, господин генерал.

– Вие само ми посочете тези негодници, госпожице Доротея – ръмжи полковник Петер Касауанки. – И не плачете, не плачете, ще видите как всичко ще уредя.

– Да не мислите, че ще се изправя там? – ридае Доротея. – Самичка пред всички тия войници?

– Те ще минат оттук, пред караулното – скрива се зад металната решетка полковник Максимо Давила. – Вие ще гледате през прозореца и щом откриете нарушителите, ще  ми ги покажете, госпожице Хесус.

– Нарушители ли? – пръска слюнки отец белтран. – По-скоро развратници, мръсници и негодяи. Да се погаврят с доня Асунта! Да окалят така униформата!

– Моята прислужница Луиса Канепа я изнасили първо един сержант, после един ефрейтор и накрая един прост войник – избърсва очилата си лейтенант бакакорсо. – Изглежда, й хареса, господин майор, та сега се е хванала със занаята, а сутеньор й е някакъв педераст, по прякор Многоликия. На нея пък й викат Гърдата.

– Сега ми кажете за кого от тия господинчовци искате да се омъжите, госпожице Долорес – крачи пред тримата новобранци полковник Аугусто Валдес. – И капеланът начаса ще ви венчае. Избирайте, избирайте, кого предпочитате за баща на бъдещото си детенце?

– Жена ми я сгащиха направо в черквата – седи изпънат на крайчеца на стола дърводелецът Адриано Ярке. – Не в катедралата, а в черквата „Исус Христос от багасан“, господине.

– Така е, скъпи радиослушатели – реве Синчи. – Тези развратни нечестивци не ги спря нито страхът от  бога, нито почитта към светия му дом, нито белите коси на тази достопочтена матрона, майка и баба на две поколения лоретанци.

– Започнаха да ме дърпат, ох, боже мой, и искаха да ме съборят на пода – плаче госпожа Кристина. – бяха пияни, едва се държаха на краката си и да бяхте чули какви мръсотии плещеха. Пред главния олтар, кълна ви се.

– Най-милостивата душа в цяло Лорето, господин генерал – реве отец белтран. – Опозориха я пет пъти!

– А също и дъщеричката, и племенничката, и кръщелничката, знам, знам, Скавино – издухва пърхота от пагоните си Тигъра Колясос.

– Но този отец белтран с нас ли е, или против нас? Нима не е военен свещеник?

– Протестирам в качеството си на свещеник и на военен, господин генерал! – прибира корем и изпъчва гърди майор белтран. – Защото тези насилия вредят както на жертвите, така и на институцията ни.

– Наистина новобранците са се отнесли зле с дамата – отстъпва, усмихва се, отдава чест генерал Виктория. – Но роднините й едва не ги убили с тояги, не забравяйте това. Ето медицинското заключение – счупени ребра, хематоми, разкъсано ухо. В този случай е постигнато равенство, докторе.

Жители на Лорето, департамент в Перу с главен град Икитос.

– В Икитос? – спира да пръска с вода ризата и вдига ютията Почита. – Ох, колко далече те изпращат, Панта.

– С дърво палиш огъня, на който готвиш храната си, с дърво строиш дома, в който живееш, от дърво сковаваш леглото, на което спиш, и сала, с който прекосяваш реката – виси над множеството неподвижни глави, напрегнати лица и протегнати ръце брат Франсиско. – От дърво правиш харпуна, с който пробождаш рибата, капана, с който ловиш ронсоко, и сандъка, в който заравяш мъртвеца. Сестри! Братя! Коленичете заради мен!

– Това е истински проблем, Пантоха – клати глава полковник Лопес Лопес. – В Контамана кметът е издал заповед селяните да затварят жените си вкъщи, когато войниците излизат в отпуск.

– И колко е далече от морето – оставя иглата, прави възел и къса конеца със зъби госпожа Леонор. – Има ли много комари там, в селвата? Нали знаеш, че за мене са истинска напаст.

– Погледнете този списък – почесва се по челото Тигъра Колясос. – Четиридесет и три забременели за по-малко от година. Капеланите на отец белтран ожениха двадесетина, но, естествено, трябва да се вземат по-радикални мерки от насилствените бракове. Досега наказанията и забраните не са променили положението – щом пристигне в селвата, войникът пощръклява.

– Но ти изглеждаш най-разочарован от новото назначение, душко – отваря и изтърсва куфари Почита. – Защо, Панта?

– Сигурно е от горещината, от климата, не мислите ли? – оживява се Тигъра Колясос.

– Твърде вероятно, господин генерал – мънка капитан Пантоха.

– Влагата и топлината, пищната природа – облизва устни Тигъра Колясос. – И с мен винаги става така– стигна ли в селвата, сякаш вдишвам огън, а кръвта ми кипва.

– Ако генералшата те чуе – смее се генерал Виктория, – тежкò на лапите ти, Тигре.

– В началото мислехме, че е от храната – потупва се по корема генерал Колясос. – Че в гарнизоните слагат много подправки, които изострят сексуалните желания.

– Консултирахме се със специалисти, включително с един швейцарец, който ни струва куп пари – брои въображаеми банкноти полковник Лопес Лопес. – Някакъв диетолог със сума титли.

– Pas d’inconvénient – води си бележки професор бернар Лаое. – Ще изготвим разкладка, която, без да намалява необходимите протеини, ще отслаби нагона у войниците с 85 на сто.

– Да не се увлечете – мърмори Тигъра Колясос. – Не искаме войска от евнуси, докторе.

– Орконес вика Икитос, Орконес вика Икитос – проявява нетърпение младши лейтенант Сантана. – Да, извънредно сериозно и спешно. Не получихме предвидените резултати в операцията „Швейцарска разкладка“. Хората ми умират от глад, туберкулират. Днес още двама припаднаха по време на проверката, господин майор.

– Няма шега, Скавино – придържа телефонната слушалка с рамо и си пали цигара Тигъра Колясос. – Как ли не го обмисляхме, но това е единственият изход. Изпращам ти Пантохита с майка му и жена му. Оправяй се както можеш.

– Почита и аз вече свикнахме с мисълта и се радваме, че ще идем в Икитос – сгъва кърпички, подрежда поли, опакова обувки госпожа Леонор. – А ти продължаваш да се тревожиш. Какво става с теб, сине?

– Вие сте човекът, Пантоха – изправя се и слага ръце на раменете му полковник Лопес Лопес. – Вие ще сложите край на това безобразие.

– Все пак е град, Панта, и изглежда хубав – изхвърля парцали на боклука, връзва денкове, затваря пътни чанти Почита. – Не прави такава физиономия, по-лошо щеше да е в пуната, нали?

– Наистина, господин полковник, нямам представа как – преглъща капитан Пантоха. – Но ще направя каквото ми заповядате, естествено.

– Засега ще заминете за селвата – взема една показалка и посочва някакво място на картата полковник Лопес Лопес. – Вашият център на действие ще бъде Икитос.

– Ще стигнем до корените на проблема и ще го изкореним – удря с юмрук дланта си генерал Виктория. – Защото, както сигурно сте се досетили, Пантоха, проблемът не се

корени само в изнасилваните госпожи.

– А и в новобранците, осъдени да живеят като благочестиви гълъби в тази греховна горещина – цъка с език Тигъра Колясос. – Тежко е да се служи в селвата, Пантоха, много тежко.

– В селата по бреговете на Амазонка всички фусти си имат стопани – намесва се полковник Лопес Лопес. – Няма публични домове, няма леки момичета или нещо подобно.

– По цяла седмица са затворени, изпълняват задачи из гората и мечтаят за отпуск – представя си генерал Виктория. – Изминават сума километри до най-близкото село. И

какво става, като стигнат там?

– Нищо, защото няма ни една свободна жена – свива рамене Тигъра Колясос. – Тогава тия, дето не си поплюват, загубват търпение и след първата чашка анасонова ракия се хвърлят като пуми върху каквото им попадне пред очите.

– Има случаи на педерастия и дори на содомия – уточнява полковник Лопес Лопес. – Един ефрейтор от Орконес, представете си, го хванали да живее с маймуна.

– Маймуната отговаря на абсурдното име „Сукалката от пето помещение“ – едва сдържа смеха си младши лейтенант Сантана. – Или, по-точно казано, отговаряше, защото й теглих куршума. А онзи изрод е в карцера, господин полковник.

– С една дума, въздържанието води до ужасно разложение – казва генерал Виктория. – И до деморализация, раздразнителност, апатия.

– Трябва да се нахранят тези гладници, Пантоха – гледа го тържествено в очите Тигъра Колясос. – Решението оставяме на вас. Ето къде трябва да приложите организаторските си заложби.

– Защо все мълчиш, защо си като замаян, Панта? – Почита прибира билета в чантата си и пита къде е изходът за самолета. – Ще сме близо до голямата река, ще можем да се къпем, да правим екскурзии до близките племена. Съвземи се, глупчо.

– Какво ти е, защо си толкова особен, сине – оглежда облаците, перките, дърветата госпожа Леонор. – През целия път не си отворил уста. Какво те тревожи?

– Нищо, мамо, нищо, Почита – закопчава предпазния колан Панта. – Добре съм, нищо ми няма. Ето, пристигаме вече. Това сигурно е Амазонка, нали?

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.