Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Овладей живота си

Ариана Хъфингтън

„Просто смени канала. Ти контролираш дистанционното, недей да гледаш все същия лош и страшен филм.“

Това ни припомня Ариана Хъфингтън и ни предлага да се вслушаме в собствения си глас, да загърбим социалните клишета за успех в живота и да обърнем внимание на четири простички неща, които могат да ни дадат нова перспектива, за да живеем живота, който желаем. А те са наистина прости:  благоденствие, мъдрост, способност да се учудваш и да даваш.

Хъфингтън ни кара да влезем във връзка със самите себе си, с това, което сме наистина ние, така че да живеем живота си според собствените си представи. Започвайки от това колко важен е сънят, през повелята да се вслушваме в собствения си глас, за да се справяме с предизвикателствата на дневната си програма, тази книга ни представя шанса да тръгнем по свой път, за да се вгледаме в себе си и да направим живота си по-автентичен и пълен.

  • Корица: Мека
  • Страници: 280
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 7.12.2015 г
  • Издателство: Litus
  • Виж още от Ариана Хъфингтън
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Третото измерение на новата формула за успех и живот, изпълнен с благоденствие, мъдрост и способност да се учудваме.

В "Овладей живота си" Ариана Хъфингтън пламенно и убедително защитава необходимостта да променим представата за успеха и това какво означава да си успял днес. Достигайки пълно изтощение от преумора, след физически срив на организма, авторката си задава въпроса: „Това ли е всъщност успехът? Това ли е животът, който искам?“ Работех по осемнайсет часа на ден, седем дни в седмицата, опитвайки се да развия бизнеса, да разширя обхвата на влиянието ни и да привлека инвеститори. Животът ми обаче - дадох си сметка - беше извън контрол. Според традиционната представа за успех, основана на пари и влияние, аз бях преуспял човек. Но не водех успешен живот според нито един здравословен критерий. Разбрах, че нещо трябва да се промени радикално. Не можех да продължавам по този начин.

Хъфингтън ни кара да влезем във връзка със самите себе си, с това, което сме наистина ние, така че да живеем живота си според собствените си представи. Започвайки от това колко важен е сънят, през повелята да се вслушваме в собствения си глас, за да се справяме с предизвикателствата на дневната си програма, тази книга ни представя шанса да тръгнем по свой път, за да се вгледаме в себе си и да направим живота си по-автентичен и пълен.

Започнах да разбирам, че хората, които истински просперират, са тези, които са направили място в живота си за благоденствието, мъдростта, способността да се учудват и щедростта. Така се роди и Третото измерение - третият крак на стола, на който да водим успешен живот. Това, което започна с преформулиране на собствения ми жизнен път и приоритети, ме накара да видя цялостното глобално пробуждане. Навлизаме в нова ера. Начинът, по който измерваме успеха, се променя.

Ариана Хъфингтън е основател, президент и главен редактор на "Хъфингтън Поуст Медиа Груп", една от най-влиятелните медийни компании в света. Автор е на четиринайсет книги, майка е на две дъщери - Кристина и Изабела. 

Откъс от книгата

ВЪВЕДЕНИЕ

В утрото на 6 април 2007 г. лежах на пода на домашния си офис в локва кръв. При падането главата ми се бе ударила в ръба на бюрото, едното ми око бе срязано и скулата счупена. Бях припаднала от изтощение и недоспиване. След като се свестих, започнаха обиколките по лекари - от ядреномагнитен резонанс до компютърна томография и ехокардиограма, за да се установи дали освен изтощението, няма някакъв по-сериозен здравословен проблем. Нямаше, но чакалните на лекарските кабинети се оказаха подходящо място, на което да си задам доста въпроси относно живота, който водех.

Основахме „Хъфинтгтън Поуст“ през 2005 г. и следващите две години се развивахме с невероятно темпо. Снимката ми беше по кориците на списанията и влязох в списъка на „Тайм“ на стоте най-влиятелни личности в света. Но след инцидента трябваше да се запитам: „Това ли е всъщност успехът? Това ли е животът, който искам?“ Работех по осемнайсет часа на ден, седем дни в седмицата, опитвайки се да развия бизнеса, да разширя обхвата на влиянието ни и да привлека инвеститори. Животът ми обаче - дадох си сметка - беше извън контрол. Според традиционната представа за успех, основана на пари и влияние, аз бях преуспял човек. Но не водех успешен живот според нито един здравословен критерий. Разбрах, че нещо трябва да се промени радикално. Не можех да продължавам по този начин.

Това беше класически случай на пробуждане. Когато погледнах назад, си дадох сметка, че е трябвало по-рано да се пробудя, но не го бях направила. Този път обаче наистина започнах да променям начина си на живот, което включваше и определени ежедневни упражнения, за да се поддържам във форма и далеч от  чакалните на лекарските кабинети. Резултатът беше по-удовлетворяващ живот, такъв, който ми дава повече възможности да дишам и по-дълбока връзка със света.

Тази книга бе създадена в опита ми да събера всички прозрения, които получих за работата и живота си през онези седмици, в които пишех речта си за абсолвентите на „Смит Колидж“ през 2013 г. Тъй като и двете ми дъщери учеха в колеж, сами разбирате, че приемах тези речи сериозно. Това е твърде важен момент за завършващите студенти - спирка, кратка пауза в едно пътуване от четири (или пет, или шест) години непрестанно образование и израстване непосредствено преди старта на реалния живот, в който те ще тръгнат напред и ще прилагат на практика всичко научено. Това е кръстопътен момент за тях; и за около петнайсет минути аз щях да имам пълното им внимание. Задачата е да кажеш нещо, което да се равнява на момента по значимост, нещо, което ще им бъде полезно в този изпълнен с нови начала период.

По традиция от хората, които държат речи пред абсолвенти - казах аз на момичетата, - се очаква да дадат напътствия как се навлиза в професионалния живот и как се изкачва стълбата на успеха. Но вместо това аз бих искала да ви помоля да промените формулата на този успех, защото светът, в който се готвите да навлезете, отчаяно се нуждае от това. И защото това е вашето предизвикателство. Обучението в „Смит Колидж“ ви е показало недвусмислено ясно, че във ваша власт е да заемете своето място в света, където и да решите, че е то. Можете да работите в която искате сфера и да стигнете върха, с каквото и да се занимавате. Но това, което искам да направите, е не просто да завладеете света, а да го промените.

Вълнуващият отклик на речта ми ме накара да осъзная колко често срещана е нуждата - и сред колко много хора живее надеждата - да бъде намерена нова дефиниция на успеха и на това какво означава да водиш „добър живот“.

Какво означава добър живот е въпрос, задаван от философите още в Древна Гърция. Но някъде по пътя ние сме забравили същността на въпроса и сме насочили вниманието си към това колко пари можеш да изкарваш, колко голяма къща можеш да купиш и колко високо можеш да изкачиш кариерната стълба. Тези  въпроси са съвсем логични, особено във времената, в които жените са се опитвали да имат равен дял в мъжкия свят. Но, както болезнено установих, тези въпроси изобщо не са най-значимите, когато създаваш успешен живот.

С времето мярката за успех в обществото е била сведена до пари и власт. Всъщност в наше време думите успех, пари и власт на практика са се превърнали в синоними в съзнанието на мнозина.

Тази представа за успеха може да бъде ефективна - или поне да изглежда такава - в кратки срокове. Но в дългосрочен план парите и властта са като двукрак стол - можеш да запазиш равновесие известно време на него, но в крайна сметка е сигурно, че ще паднеш. И все повече много успешни хора падат от него.

И така, това, което подчертах пред абсолвентите на „Смит Колидж“ беше, че досегашната дефиниция на успеха вече е недостатъчна. Онзи успех не може да се поддържа повече: той не е валиден вече нито за обществото, нито за отделния човек. За да живеем живота, който наистина желаем и заслужаваме, а не просто този, който сме успели да уредим, ние трябва да намерим трето измерение, трета мярка за успех. Тя се простира отвъд другите две - на парите и на славата - и се състои от четири елемента: благоденствие, мъдрост, способност да се удивяваш и способност да даваш. Тези четири елемента изграждат четирите части на тази книга.

Първо, здрав дух в здраво тяло. Ако не променим дефиницията на успеха, цената, която плащаме по отношение на здравето и благоденствието си, ще става все по-висока, както се уверих от собствения си опит. Когато очите ми се отвориха, разбрах, че тази нова фаза от живота ми е в голяма хармония с духа на времето, с днешния цайтгайст. Всеки разговор, който провеждах напоследък, неизбежно стигаше до дилемите, пред които всички сме изправени - стреса от претоварване в бизнеса, твърде многото работа, твърде многото контакти в социалните мрежи и недостатъчния контакт със самите нас или с хората около нас. Въздухът, паузата, тишината, личното пространство - нещата, които ни позволяват да се възстановим и да презаредим силите си - бяха изцяло изчезнали от живота ми и от живота на много мои познати.

Започнах да разбирам, че хората, които истински просперират, са тези, които са направили място в живота си за благоденствието, мъдростта, способността да се учудват и щедростта. Така се роди и Третото измерение - третият крак на стола, на който да водим успешен живот. Това, което започна с преформулиране на собствения ми жизнен път и приоритети, ме накара да видя цялостното глобално пробуждане. Навлизаме в нова ера. Начинът, по който измерваме успеха, се променя.

И той се променя съвсем не отскоро - особено за жените, - тъй като растящият обем данни показва, че цената за сегашната фалшива представа за успех вече е по-висока за жените, отколкото за мъжете.

Западната професионална култура - експортирана в толкова много други части на света - е практически задвижвана от стреса, липсата на сън и изтощението. Аз застанах лице в лице с този проблем - или по-точно с лице в пода, - когато се сринах от изтощение. Докато стресът подкопава здравето ни, липсата на сън, на която толкова много от нас се подлагат, за да напреднат в работата си, се отразява цялостно и негативно върху креативността, продуктивността и способността ни да взимаме решения. Аварията с разливане на петрол от „Ексон Валдез“, експлозията на космическата совалка ,Чалънджър“ и ядрените експлозии в Чернобил и Тримилния остров, всички те се дължаха отчасти на липсата на сън.

Над 30% от хората в САЩ и Великобритания не спят достатъчно. И от това не страдат само способността им да взимат решения и когнитивните им функции. Дори качества, които свързваме със същността на личността и нравствените ценности, биват увреждани от недостига на сън.

Според едно изследване на Института за изследвания „Уолтър Рийд Арми“10 недоспиването намалява емоционалната интелигентност, самочувствието, увереността, чувството за незвисимост, емпатията, качеството на междуличностните взаимоотношения, позитивното мислене и контрола над собствените ни импулси. Всъщност единственото нещо, което се подобрява при липсата на сън е магическото мислене и суеверната нагласа. Така че, ако се интересувате от ясновидство, будувайте цяла нощ. Останалите от нас трябва да пренаредят приоритетите си и да променят работната си хигиена така, че непрекъснатата работа и постоянното изтощение от похвални да се превърнат в социално неприемливи.

В новата ни дефиниция за успех преследването и натрупването на финансов капитал не е достатъчно. Трябва да направим всичко възможно да съхраним своя човешки капитал. Моята майка беше експерт в това.

Ясно си спомням как, когато бях дванайсетгодишна, един преуспял гръцки бизнесмен идваше често да вечеря у дома. Изглеждаше слаб и крайно изтощен. Въпреки това, когато сядахме да вечеряме, той разказваше колко добре се развивал бизнесът му. Беше във възторг от това, че е успял да сключи договор за строеж на нов музей. Майка ми не беше впечатлена:

Не ме интересува колко добре се развива твоят бизнес - каза му тя право в очите. Ти не се грижиш за себе си. Бизнесът ти може да е много процъфтяващ, но ти си своя най-важен капитал. Не е останал кой знае какъв кредит в банката на здравето ти, обаче ти продължаваш да теглиш. Ако скоро не направиш някакъв депозит в нея, може да фалираш.

И наистина, скоро след това този човек постъпи в болница за спешна операция на гърлото.

Когато включим своето благоденствие в дефиницията за успеха, се променя още едно нещо - взаимоотношението ни с времето. Изследователите са измислили специален термин за стреса, причинен от постоянния недостиг на време за нещата, които искаме да свършим - наричат го „липса на свободно време“. Всеки път, когато поглеждаме часовника си, се оказва, че е по-късно, отколкото си мислим. Лично аз имам много обтегнати отношения с времето. Д-р Сюс го е формулирал прекрасно: „Как можа толкова рано да стане толкова късно?“ е написал той. „Вечерта е дошла, преди да дойде следобедът. Декември е дошъл, преди да дойде юни. Господи, как е отлетяло времето. Как можа толкова рано да стане толкова късно?“

Звучи ли ви познато?

А когато водим живот при постоянна липса на свободно време, ние ограбваме себе си от възможността да изживеем другия ключов елемент от Третото измерение: способността да се учудваме, нашето усещане за щастие от тайните на Вселената, както и за всекидневните малки случки и чудеса, които изпълват живота ни.

Друг талант на майка ми бе, че тя умееше непрекъснато да се учудва на света около себе си. Независимо дали миеше чиниите, или хранеше гълъбите на брега, или скастряше уморени бизнесмени, тя запазваше усещането си за чудесата на живота. И винаги когато се оплаквах или се тревожех заради нещо в живота си, майка ми даваше един и същ съвет: „Скъпа, просто смени канала. Ти контролираш копчетата, недей да гледаш все същия лош стра¬шен филм.“

Благоденствие, способност да се удивяваш. И двете са ключови за създаването на Третото измерение. Има и още един ключов елемент в новата формула на успеха: мъдростта.

Накъдето и да погледнем в света - политика, бизнес, медии, - виждаме умни лидери, които взимат ужасни решения. Не им достига не IQ, а мъдрост. Това не е изненадващо; никога не е било по-трудно да почерпим от вътрешната си мъдрост, защото, за да го направим, трябва да прекъснем връзката с всички вездесъщи виртуални устройства - нашите електронни джаджи, монитори, социални медии - и да възстановим връзката със себе си.

Честно казано, на мен това не ми идва отвътре. Последният път, когато майка ми се ядоса, преди да си отиде от този свят, беше когато ме видя едновременно да чета имейл и да си говоря с едно от децата си. „Ненавиждам тази мултифункционалност“, каза тя с гръцки акцент, пред който моят бледнее. С други думи, да бъдем свързани по повърхностен начин с целия свят може да ни попречи да бъдем дълбоко свързани с тези, които са най-близо до нас - включително и със самите себе си. И ето къде се крие мъдростта.

Убедена съм в две фундаментални истини за човешките същества. Първата е, че всеки от нас притежава вътрешно пространство на мъдрост, хармония и сила. Това е истина, която всички философски системи по света и всички религии - било християнство, ислям, юдаизъм или будизъм - утвърждават в една или друга форма: „Царството Божие е в теб.“ Или, както е казал Архимед: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна света.“

Втората истина е, че всички ние все се отклоняваме от това място. Такава е същността на живота. Всъщност сме може би по- често извън истинския път, отколкото на него.

Въпросът е колко бързо можем да се завърнем към това вътрешно място на мъдрост, хармония и сила. Там животът се трансформира от страдание в благоденствие, а ние изведнъж се изпълваме с вяра, каквито и пречки, предизвикателства или раз-очарования да срещаме. Както казва Стив Джобс в станалата вече легендарна реч пред абсолвентите на Станфорд: „Не можете да свържете точките, като гледате в бъдещето; можете да ги свържете, само когато погледнете назад. Така че трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат и във вашето бъдеще. Трябва да вярвате в нещо - в интуицията си, в съдбата си, в живота, в кармата, в каквото решите. Тази нагласа никога не ме е подвеждала и тя е изиграла много важна роля в живота ми.“

Животът ни има предназначение, дори и ако то понякога е скрито от нас, дори и най-тежките обрати и провали добиват смисъл, само когато погледнем назад, а не докато ги преживяваме. Така че наистина бихме могли да живеем живота си така, сякаш, както е казал и поетът Руми16, всичко е нагласено в наша полза.

Но както много други, така и способността ни да се прибираме в това вместилище на мъдростта зависи от това доколко сме я изградили като навик и каква важност и придаваме в живота си.

Благоденствие, мъдрост и способност да се учудваме. Последният елемент от Третото измерение на успеха е желанието да даваме от себе си, породено от емпатия и състрадание.

Бащите на Америка са помислили достатъчно върху идеята за щастието и са я вградили в Декларацията на независимостта. Но тяхната представа за това „неотчуждимо право“ не е значела преследването на все нови и нови начини за забавление. Те са имали предвид по-скоро щастието, което идва от това, че се чувстваш добре, защото правиш добро. Това е щастието, което идва от усещането, че си полезна част от едно общество и допринасят за неговото по-голямо благо.

Има изобилие от научни данни, които недвусмислено доказват, че емпатията и грижата за другите повишават собственото ни благоденствие. Ето как елементите от Третото измерение са част от един благороден кръг.

Ако имате късмет, последната капка, с която ще прелее чашата, ще падне, преди да е станало твърде късно. За мен това бе припадъкът ми от изтощение през 2007 г. За Марк Битман, кулинарен журналист и колумнист в „Ню Йорк Таймс“, е било непрестанното му проверяване на електронната поща през вградения телефон по време на трансатлантически полет. Той признава: „Казвам се Марк и съм технозависим.“ За Карл Оноре, автор на Похвала на бавността: как едно световно движение променя култа към скоростта, е било търсенето на „едноминутни приказки за лека нощ“ за двегодишния му син, с цел спестяване на време. За главния изпълнителен директор на „Аетна“ Марк Бертолини - инцидентът по време на ски, при който счупва врата си и благодарение на който опознава йогата и медитацията.

Спомням си, като че ли беше вчера: бях на двайсет и три години и на турне за представяне на първата си книга, „Женствената жена“, която неочаквано се бе превърнала в бестселър. Седях в стаята на анонимен европейски хотел. Стаята можеше да мине за красиво подреден натюрморт: имаше жълти рози върху бюрото, швейцарски шоколадчета до леглото и френско шампанско в кофа с лед. Единственият звук, който се чуваше, беше топенето на леда в кофата.

Гласът, който звучеше в главата ми, бе много по-силен: „За това ли било всичко?“ Като развалена плоча, този известен въпрос, зададен някога от Пеги Лий (за онези, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят) не спираше да се върти в главата ми и ограбваше радостта, която очаквах да изпитам от успеха си. „Това ли е всичко наистина?“ Ако това значи да живееш, какво всъщност е животът? Възможно ли е целта на живота наистина да се състои само в пари и признание? От една част дълбоко в мен - от онази част, в която съм дъщеря на майка си - дойде кънтящото Не! И това бе отговор, който ме отвърна бавно, но сигурно, от доходоносните предложения да говоря и пиша отново и отново за „женствената жена“. Вместо това така направих първата крачка от едно дълго пътуване.

Това мое пътуване - от първия момент, в който разбрах, че не искам да живея живота си в границите на онова, което нашата култура е дефинирала като успех - не беше нито леко, нито по права линия. Понякога повече приличаше на спирала, с много завои надолу; усещах, че съм уловена в торнадо, което няма да ме отведе до живота, който най-много желаех.

Ето колко силна е тягата на първите две измерения, дори за някого, благословен с майка, която е живяла триизмерен живот, преди аз да съм знаела дори какво е Третото измерение. Ето защо тази книга за мен е нещо като завръщане у дома.

Аз все пак съм убедена, че второто десетилетие на този нов век е вече много по-различно. Все още има милиони хора, разбира се, които поставят знак за равенство между парите, властта и успеха; те никога няма да спрат да се бъхтят, независимо каква цена плащат със своето благоденствие, отношения с близките и своето щастие. Все още има милиони, които нетърпеливо очакват следващото си повишение, следващата си заплата от милион долара, която вярват, че ще удовлетвори нуждата да са по-доволни от себе си, или ще заглуши неудовлетворението им. Но и при богатите западни икономики, и при по-бедните има хора - и те стават все повече всеки ден, - които разбират, че са в задънена улица, че преследват празна мечта. Разбират, че не можем да намерим отговора само в днешната си дефиниция за успеха, защо то - както Гъртруд Стайн казва веднъж в Оукланд: „Там няма никакво там.“

Все повече научни изследвания и все повече здравни статистики показват, че начинът, по който живеем живота си - нашите приоритети и ценности - не работи. И все по-голям брой жени - и мъже - отказват да се включат в списъците на жертвите. Вместо това те подлагат на преоценка живота си, като се стремят да го овладеят, а не просто да успяват, на базата на мерките, с които светът мери успеха.

Една причина да позволяваме на стреса да влезе в живота ни е, че нямаме време да се погрижим за себе си. Твърде заети сме да преследваме фантома на успешния живот. Разликата между начина, по който изглежда подобен успех, и онова, което наистина ни кара да овладеем живота си, невинаги е видима. Но нещата са много по-ясни в огледалото за обратно виждане. Забелязали ли сте, че след смъртта на човек, хората, които говорят пред ковчега му, отдават почит на много по-различни неща от тези, които обществото определя за успешни?

Погребалната реч е всъщност самото Трето измерение. Но макар че не е трудно да водиш триизмерен живот, е много лесно да не го водиш. Лесно е да се оставим работата да ни погълне изцяло. Лесно е да позволим професионалните задачи да ни затрупат, да забравим нещата и хората, на които се крепи нашият живот. Лесно е да позволим на техниката да ни обгърне в едно непрестанно невротично, стресирано съществуване. В крайна сметка, лесно е да пропуснеш главното в живота си, дори в разгара на живота си. Докато в един момент спрем да живеем. Надгробната реч често е първият сигнал как сме живели - документът за нашето съществуване. Тя е за това как хората ни помнят и как ние живеем в сърцата и умовете на другите. И това, което не чуваме в надгробното слово, е също много важно. Едва ли ще чуем неща като:

Коронното постижение на живота му бе когато стана старши вицепрезидент.

Или:

По време на своята служба той разшири пазарния дял на компания многократно.

Или:

Тя изобщо не спираше да работи. Обядваше на бюрото си. Всеки ден.

Или:

Той така и не успя да поиграе с детето си, защото винаги трябваше да провери цифрите още веднъж.

Или:

Макар че нямаше никакви истински приятели, тя имаше шестстотин приятели във фейсбук и отговаряше на всеки имейл в пощенската си кутия всяка вечер.

Или:

„Пауър Пойнт“ презентациите му винаги бяха перфектно изготвени.

Надгробните слова са винаги за другото: какво сме дали, какви отношения сме имали с околните, какво сме означавали за семейството и приятелите си - дребните жестове, страстите на живота ни и нещата, които са ни разсмивали.

Така че защо прекарваме толкова дълго от своето ограничено време тук на земята, заети с неща, които, след като вече ни няма, никой няма да спомене?

Съдържание

Въведение 9

 

БЛАГОДЕНСТВИЕ 25

Новият план: време е да преподредим живота си 27

Пълното изтощение: болестта на нашата цивилизиция 32

Здрави служители, добри резултати   37

Медитацията: вече не става въпрос само за просветление     40

Защо газелите са моят ролеви модел                 53

Свръхсвързаността: змията в нашата дигитална райска градина 59

Осигурете първо своята собствена кислородна маска  69

Проспете своя път към върха 74

Уроци от спортната страница: дрогата на върховните постижения 86

Извървете пътя 90

(Пухкави) приятели с (различни) предимства 98

Отвъд икономическите показатели: истинският индекс на щастието 102

 

МЪДРОСТ 111

Животът като класна стая 113

Силата на предчувствието: когато говори вътрешният ви глас, млъкнете и слушайте 125

Парадокс: вашият смартфон не ви прави по-мъдри 132

Болестта на бързането и времевия глад 135

Изхвърлете нетърпимия съквартирант от главата си  146

Отказването от лошите навици: какво можем да научим от Минотавъра,

предпазните колани и стоиците 148

 

СПОСОБНОСТ ДА СЕ УЧУДВАМЕ 161

Изстрелване на ракетата във вътрешния космос 163

Здравей, тишина, моя стара приятелко 175

Съвпаденията: тайната врата на чудесата 179

Memento Mori  185

 

ЩЕДРОСТ 203

Разширяване на границите на нашата грижа: какво ще правим този уикенд? 205

Взимащите са добри, даващите са по-добри 214

Науката потвърждава: любовта развива мозъка 219

Натиснете 1, за да направите дарение: технологиите срещат филантропията 223

Уроците по щедрост на Яаяа: „Това не е сделка, скъпа, това е подарък“ 230

Огънят гори и ръжена  232

 

Епилог  235

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: