Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Отвътре

Радослав Парушев

Какво е общото между Осама Бен Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си.

София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война.  Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“.

На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Какво е общото между Осама Бен Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си.

София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война.  Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“.

На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“.

Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския телевизионен бизнес директно в затвора, където бруталната реалност няма алтернатива. Има само един начин да оцелее – изобщо да не му пука.

С хиперактуалните си теми, с характерния си висок литературен стил и безкомпромисен, агресивен език Парушев, известен както с предишните си шест книги (сред тях  – „Никоганебъдинещастен“, „Животът не е за всеки“) така и с откровените си пристрастия към Достоевски, Еко и Борхес, този път прави сериозна заявка за бестселър.

Биография и факти за автора

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София.

Пише разкази от средата на 90-те години на миналия век.

Става популярен сред интересуващите се от модерна българска проза след 2001 г., когато специализираното издание на в-к “Капитал” “Капитал Лайт” (публикува над 15 негови къси разказа.

Успорендо с това се зареждат десетки публикации в “Литературен вестник”, вестник “Сега”, списанията “Егоист”, “Едно”, “Плейбой”, “Интро”, “Една седмица в София”, “Хъслър”, “Списанието на М-тел”, “Мъжът”. 

През 2001 г. измежду 600 участника спечелва конкурса за разказ на списание “Егоист” “Бъди писател”.

През 2003 г. спечелва националния конкурс за къс разказ “Рашко Сугарев”.

През пролетта на 2003 г. списание “Егоист” (бр. 73) обявява Парушев  за “най-добрия писател на своето поколение”, при това, без автора да е издал все още книга.

През есента на 2003 г., след проведен конкурс, спечелва участие в съвместния българо-британски литературен фестивал, провеждан от Британския съвет в София, но след като се запознава отблизо с “демагогията и с ретроградните подходи” (определението е на Парушев) на организаторите, отказва участието си във фестивала, както и полагащата му се паричната награда.

През 2004 (декември) е издаден сборникът с разкази “Никоганебъдинещастен”.

През 2005 г. (май) е издаден романът му “Преследване”.

И двете издадени книги предизвикват сериозен интерес и  дискусия в специализираната преса и в Internet-пространството.   

2007 – Project Gigamono (сборник с разкази).

2009 – Project Dostoevski. (роман) , донесъл на автора си най-широка популярност, преиздаван и номиниран за най-рестижните литературни награди.

2011 – Животът не е за всеки (сборник с разкази) превърнал се, поради нестандартната си премиера в канала на автора в youtube в бестселър (за българските стандарти) и буквално разграбен от книжарниците за няколко дни.

Заедно с Тома Марков, Богдан Русев и др. млади автори Парушев е член на неформалния литературен клуб “Бърза литература” още от основаването му през 2004 г.. От тогава заедно с “Бърза литература” Парушев участва в десетки публични четения и литературни пърформанси в много български градове.

Парушев признава, че изграждайки се като прозаик е претърпял сериозни влияния от прозата на  Г.Г. Маркес, Х.Л. Борхес и Умберто Еко. Въпреки това, като свой безспорен фаворит сред всички световни писатели посочва  Фьодор Достоевски.

През 2010 г., на учредителното събрание на Асоциацията на писателите в България Парушев е избран за първи Председател на Управителния съвет на организацията.

Парушев завършва юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”  през 2000 г.

От 2002 г. е член на Софийска адвокатска колегия, като от тогава работи като адвокат в областта на защитата на интелектуалната собственост и на правната уредба на телекомуникациите и новите технологии.

Живее в София. Неженен.

Откъс от книгата

В същото време в един ресторант четирийсет метра по на север, открит в бившия царски дворец, който преди това е бил турски конак, на една маса седят двама души, които по принцип цял живот са яли предимно лайна, но метафорично – иначе са се хранили с по-лоша или по-добра, нормална човешка храна, в зависимост от периода какъв е бил – ето сега например периодът е доста добър, единият, да го наречем Големия продуцент, похапва, леко бодвайки ароматно карпачо върху канапе от спек, сезонна рукола и домашна кладница, поръсено с дресинг от чери домати, майорана и кармелизирани бейби моркови.

Сътрапезникът му, Делегирания продуцент от ТВ 8, бодва домашно маскарпоне върху пънче от сезонна паеля, бейби авокадо и златист свеж зехтин, киснат в кориандър. Тоест не е като да ядат лайна в реалния, неметафоричен живот.

– Наясно си, че ми ебаваш майката с тези петстотин хиляди ресто, дето ми ги искаш, нали – бърчи вежди и забърсва уста с фина салфетка Големия продуцент.

– Тейк ит ор лийв ит, пич – смее се с пълна уста Делегирания продуцент от ТВ 8, – ти искаш да снимаш филм за Левски, не аз. Аз нищо не искам да снимам. ТВ 8 ще ти предостави парите, ако аз ти одобря проекта от името на телевизията. Аз съм наясно със схемата – а ти кое точно не разбираш?

Големия продуцент е един от главните герои в тази книга, на вид около петдесетгодишен мъж (а всъщност само на четирийсет и пет, но много кокаин смърка и се напива тежко – повече от три пъти в седмицата, и много обича мазно червено месо, освен че цял живот в духовно отношение се е хранил с лайна и сетивността му по отношение на фините вибрации, от които Бог е сътворил това иначе прекрасно мироздание, клони към нула), дългокрак, висок, леко прегърбен, с посивяла коса, разрошена с гел и леко тупирана като на максимум осемнайсетгодишен северноамерикански тийнпевец, най-често решен в стилен черен костюм с приятни бели или тъмносини ризи (сега е с черна риза под черното сако, но не прави неприятно впечатление, напротив, в България има над осемдесет мъже, родени и отрасли в къщи с външна тоалетна, но след това научили се как да се обличат, и Големия продуцент е един от тях) и с неописуемо самодоволен поглед, който, съчетан с наркоманския блясък, видимия интелект – лекичко под средното ниво, видимата обща култура – доста под средното ниво, видимото възпитание – под всякаква критика, и лилаво-кафявите наркомански полукръгове под очите, създава едно особено неприятно общо впечатление. На вас може да ви допада подобен човек, но на повечето хора, които познавам, не им допада. Което не пречи на повечето хора, които познавам, да му лижат гъза, където го срещнат, защото Големия продуцент по принцип има много пари, а когато е в настроение, снизхожда и до това да даде някакви пари и на някои от другите – не като него, ами простосмъртни хора.

Левски пък, за когото стана въпрос малко по-горе, от своя страна е красив, синеок национален герой на страната, в която се развива действието – идеолог на неуспешното националноосвободително движение на населението срещу турците, създател на конспиративна комитетска мрежа от типа на тайните общества, поставила си за цел свалянето на турската власт, която комитетска мрежа в резултат на няколко бързи предателства е изцяло ликвидирана от турците няколко седмици след като научават за съществуването ѝ. За Левски не бива нищо лошо да се говори или мисли, особено след като през 1873-та е предаден от сънародниците си, заловен от турците, съден и обесен в град София. Само по някаква причина в страната, която мечтаел да освободи от робство, е позволено да се пишат неприлични неща за Левски по стените – правят го десетки хиляди от сънародниците му безнаказано всеки ден.

Левски наистина е бил искрен патриот, герой и национален гений на България, но последващата употреба на образа му от страна на посредствените му потомци е свела Левски, едва стотина години след неговата гибел, до просто един нецензурен надпис по стените на повечето от по-грозните български сгради. Именно в това му качество – на обругана от посредствеността икона, се споменава Левски по-долу в тази книга още няколко пъти. Докато четете това, в центъра на София, на мястото, на което Левски е бил обесен, български гражданин от ромски произход открадва поредния (предпоследен) бронзов грифон от паметника на Левски, а друг български гражданин, от български произход, полицай, наблюдава това и не реагира, тъй като е зает с нещо по-важно.

Няколко години след обесването на Васил Левски Руската империя води успешна война с турците и подарява свободата на населението във въпросната страна, което широко отваря

на населението прозореца към западната цивилизация, за да може това население в крайна сметка да се превърне в сбор от хора, които като обезумели търсят къде да паркират, вдигат си като обезумели неправилно паркираните автомобили и през останалото време като обезумели се снимат в телевизионни сериали и гледат телевизионни сериали.

– Ама така, ти разбираш ли, че на мен ми остава само един милион, можеш ли да смяташ?! При бюджет от милион и половина половин милион, като ти дам на теб, аз трябва цял филм за един милион да снимам. При това – за Левски, дето е национална икона, ебати. Ти българин ли си изобщо? Не, кажи ми, питам те, какъв българин си ти?

– Аз съм нормален българин, реалист. И не се опитвай да ме оправиш ти мене на земята, докато аз шибам дявола във въздуха! Нали ти видях разбивката на бюджета, бе! Сто седемдесет и пет хиляди за костюми? Към он! Гив ми ъ брейк! – Делегирания продуцент от ТВ 8 го описваме съвсем накратко ето така – той във всяко отношение много повече прилича на Големия продуцент (ала с някъде десетина години по-млад), отколкото на Васил Левски.

– В смисъл?

– В смисъл, че ще те еба аз тебе у устата – все едно аз трева паса и не ми е ясно, че ще ги вземеш на бартер тия дрехи, директно от вносителите и от производителите, както по принцип правиш!

– Абе, ти изобщо нормален ли си, бе? Това е сериал в епоха, бе! Костюмна драма, бе! Какъв бартер да направя с производители на дрехи, като действието ще ми се развива през деветнайсети век? Коя марка според теб сега шие и продава такива дрехи?

– Е, хубаво, айде! Не се напрягай толкова, от мен да мине! Костюмите ти ги изваждаме. Частично. Със седемдесет и пет хиляди за костюми пак ще се оправиш. Искам четиристотин комисиона за мен и това ми е последното предложение. И не ми се мръщи така! Четиристотин хиляди или Левски можеш да го целунеш отзад за сбогом.

– Проблемът ми е, виж... проблемът е, че...

– Проблемът ти е, че колкото повече дадеш на мен, толкова по-малко ще остане за крадене за теб, не си мисли, че не разбирам аз къде ти е проблемът! Дай да видим тука – я, колко си писал за сценаристи – сто кинта на ден! Безсрамие тотално!

Ако точно ти, дето си от петнайсет години в тоя бизнес, с ръка на сърцето ми заявиш, че нямаш откъде да намериш сценаристи за по трийсет кинта на ден, аз ще направя едновременно две неща – едното е, че ще звънна един телефон и утре сутринта ще имаш на твое разположение отряд от нахъсани, гладни сценаристи, готови не за трийсет, ами за двайсет кинта на ден да работят, а другото, което ще направя, е, че ще развия убеждението, че ти в крайна сметка си още по-безпардонен лъжец и крадец, отколкото навсякъде се говори за теб, че си.

– Абе, принципно си прав, но въпросът е принципен – гладни сценаристи има колкото щеш, но трябва все пак и грамотни да са, и въобще – да са наистина добри – все пак Левски е това.

– Левски, ЦСКА, абсолютно през кура ми е, пич, да знаеш!

Човек винаги може да направи едно нещо по по-евтиния начин и пак да му го купят. Хората са супер прости, никога не забравяй това!

Същевременно четири метра под повърхността на ресторанта и сто трийсет и пет години преди описаната случка Левски се опитва да се самоубие, като се засилва срещу зида на килията си от южната страна и си удря главата. Иска да се самоубие, тъй като добре знае какво има вътре в човека, знае какво има и в него си и си няма доверие, че няма да издаде останките от конспиративната си организация по време на разпитите, които знае, че турците ще започнат от утре. Ударът в главата е силен, но не достатъчен да убие Левски, който губи съзнание и с окървавена глава припада на пода на килията.

Затъмнение.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: