Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Доставката на територията на България се извършва от фирма Спиди и е на цена от 4,40 лв., независимо от теглото. При поръчка на стойност над 60 лева доставката е безплатна!


 

ЕСЕННА ПРОМОЦИЯ: ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА НА ЕДНА!

Промоцията продължава до 30 ноември 2022 г. при поръчка онлайн!

 

Отвъд реда: Още 12 правила за живота

Джордан Б. Питърсън

Дългоочакваното продължение на световния бестселър „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса“! 

Как да избягаме от прекалената сигурност и контрол и как да спечелим от това?

В предходната си книга 12 правила за животаДжордан Б. Питърсън ни предложи противоотровата срещу прекомерния хаос в живота: вечни истини, приложени към съвременните тревоги. Прозренията му вече помогнаха на милиони читатели и намериха силен отзвук по целия свят. Сега, в дългоочакваното продължение Питърсън отива още по-далеч, като показва, че част от смисъла на живота идва от достигането отвъд познатото и сигурното и от адаптирането към постоянно променящия се свят. Докато излишъкът от хаос ни заплашва с несигурност, излишъкът от ред води до липса на любопитство и творческа жизненост. Затова „Отвъд реда“ ни призовава да балансираме между двете основни състояния на реалността – реда и хаоса – и разкрива дълбокия смисъл, който може да бъде намерен на пътя, който ги разделя.

„Когато хаосът ви споходи и погълне, е полезно да знаете как продължава историята. Ето защо трябва да се вгледате внимателно в нещата, които се случват, и да живеете не както досега, а както бихте могли.“

Във времена на нестабилност и страдание Питърсън ни напомня, че има източници на сила, от които всички можем да черпим: прозрения, заимствани от психологията, философията и най-великите митове и истории на човечеството. Опирайки се на трудно извоюваните истини на древната мъдрост, както и на дълбоко лични уроци от собствения си живот и клинична практика, Питърсън предлага 12 нови принципа, които да насочат читателите към по-смел, истински и смислен живот.

Правило 1: Не подценявайте лекомислено ролята на социалните институции или на творческата изява на личността.

Правило 2: Представете си какви бихте могли да бъдете и оттук нататък целенасочено се стремете към това.

Правило 3: Не забулвайте нежеланото в мъгла.

Правило 4: Не забравяйте, че там, където има изоставена отговорност, се прокрадва възможност.

Правило 5: Не правете това, което мразите.

Правило 6: Откажете се от всяка идеология.

Правило 7: Работете възможно най-усърдно върху поне едно нещо и вижте какво ще се случи.

Правило 8: Опитайте се да направите една стая в дома си колкото се може по-красива.

Правило 9: Ако спомените не ви дават мира, запишете ги внимателно и подробно.

Правило 10: Планирайте и полагайте усилия, за да поддържате романтиката във връзката си.

Правило 11: Не позволявайте да ви завладее негодуванието, лъжата или арогантността.

Правило 12: Бъдете благодарни въпреки страданието. 

 

Питърсън не се нуждае от представяне. Той трябва да бъде четен.

Талантът на Джордан Питърсън като оратор и смелостта му да изразява мислите си го направиха изключително популярен в целия свят. Към момента в социалните мрежи той има повече от 8 милиона последователи. Създал е повече от 500 часа висококачествени лекции в YouTube, а видеоклиповете и подкастите му привличат и фенове, и критици с острите си социални теми.

Джордан Питърсън използва уникална техника за провокиране на мисълта и насочва читателя към решаване на личните му проблеми. Той сякаш намира най-краткия път към истинското и доброто във всеки човек. Този подход ще ви позволи да видите истинската красота в себе си и в другите около вас.

През последните три години от книгата му „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“ към настоящия момент са продадени над 6 милиона копия, а новата му книга „Отвъд реда: Още 12 правила за живота“, издадена в Северна Америка през 2021 г., вече е бестселър в САЩ, Канада, Австралия и редица европейски страни.

Една прекрасна книга за мислещи хора.

„Живеем във време, в което толкова много млади (и не толкова млади) хора се чувстват изгубени... Джордан Питърсън говори за нагласите, които ще ни помогнат да намерим пътя. Това не е политически коректен или официално утвърден път, но той е изключително практичен и същевременно възвишен: Този живот, който живееш, има смисъл.“ – Пеги Нунан, „Уолстрийт джърнъл“

 

>>>> Не пропускайте доказания световен бестселър на Джордан Питърсън "12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса"

 

  • Корица: Мека
  • Формат: 15,5 / 23,5 см
  • Страници: 360
  • Тегло: 0.500 кг
  • Издадена: 13 април 2022 г. 
  • Издателство: Гнездото
  • Виж още от Джордан Питърсън
 

Наличност: Да

Редовен Цена: 24,95 лв.

Специална цена: 17,46 лв.

 

Днес повече от всякога се нуждаем точно от тези книги!

Промоцията продължава до 30 ноември 2022 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Джордан ПитърсънДжордан Питърсън (роден на 12 юни 1962 г.) е канадски клиничен психолог и преподавател по психология в университета на Торонто. Преподавал е и в Харвардския университет, където е бил номиниран за престижната преподавателска премия „Ливънсън“ (Levenson Teaching Prize).

Основните области на неговите интереси са социална психология, психология на религиозните и идеологически убеждения, както и оценка и усъвършенстване на личността.

Медиите в Северна Америка го наричат „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. Студентите му в Университета на Торонто го определят като един от тримата преподаватели, променили живота им.

На лекциите и публичните му изяви се стичат десетки хиляди, а видеоклиповете, създадени от негови почитатели, които циркулират в мрежата, наближават милиард.

Книгата му „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса, която излиза в Канада през януари 2018 година , е преведена на 50 езика и от нея са продадени над 6 милиона копия по целия свят. В България излиза на 29 ноември 2019 година. А новата му книга Отвъд реда: Още 12 правила за живота, издадена в Северна Америка през 2021 г., вече е бестселър в САЩ, Канада, Австралия и редица европейски страни.

Отраснал и кален в студената пустош на Северна Албърта, Питърсън е изпълнявал раверсман в акробатичен самолет от въглеродни влакна, управлявал е махагонова състезателна платноходка около остров Алкатрас, с група астронавти е изследвал метеоритен кратер в Аризона, изкарвал е прехраната си като мияч на чинии, работник на бензиностанция, барман, готвач в заведение за бързо хранене, пчелар, работник на нефтена платформа, в завод за шперплат и на железопътна линия.

Преподавал е митология на адвокати, лекари и бизнесмени, консултирал е екипа от експерти в областта на устойчивото развитие на генералния секретар на ООН, помагал е на клиентите от клиничната си практика да се справят с депресията, тревожността, обсесивно-компулсивното разстройство и шизофренията, консултирал е старшите партньори в най-големите канадски юридически компании, открил е хиляди обещаващи предприемачи в шейсет различни страни и е изнасял лекции из цяла Северна Америка и Европа.

Доктор Питърсън, който е автор на повече от сто научни статии, издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност и променя напълно психологията на религията с книгата си „Карти на смисъла: Архитектура на вярата“ (1999г.), превърнала се в класическо четиво в своята област.

В уебсайта Quora той е „най-гледаният автор“ в категориите „ценности и принципи“ и „възпитание и образование“, а лекциите на тема митология, които изнася в университета, се превръщат в популярна поредица от тринайсет епизода, излъчвана по обществената телевизия TVO.

Онлайн програмата за подобряване на душевното здраве на д-р Питърсън www.selfauthoring.com, представена в списание O: The Oprah Magazine и на уебсайта на Националното обществено радио (NPR), е помогнала на хиляди хора да осъзнаят проблемите, възникнали в миналото им, и да подобрят бъдещето си, а новият му тест за определяне на личността, публикуван на www.understandmyself.com, дава възможност на много хора да научат повече за себе си и за другите.

Можете да откриете Джордан Питърсън в YouTube на адрес: www.youtube.com/user/JordanPetersonVideos. Достъп до подкаста и до блога му ще намерите на: jordanpeterson.com 

Откъс от книгата

Правило 5

Не правете това, което мразите

 

 

Патологичният ред в неговия ежедневен лик

Преди време имах клиентка, чиято работа в гигантска корпорация беше от такова естество, че трябваше постоянно да се занимава с идиотщини. Разумен и честен човек, тя имаше труден живот зад гърба си и искрено желаеше да работи и да бъде полезна, като се вслушва в гласа на здравия разум и честността. В своята корпоративна среда тя беше въвлечена в продължителен спор, воден лично и по имейла, относно това дали терминът „флипчарт“ (популярно понятие за листове хартия, закрепени на поставена на статив дъска) изразява презрително отношение. Ако не ви се вярва, че подобни дискусии отнемат от работното време на корпоративните служители, може да си направите бърза справка в Гугъл. Достатъчно е да напишете „флипчарт обидно значение“. Веднага ще установите, че тази дума е повод за истинско безпокойство и широко обсъждане. Специално по този въпрос началниците на клиентката ми свиквали съвещание след съвещание.

Преди време думата flip, изглежда, е била използвана като обидно название за филипинците (днес рядко се среща в това значение). Предишният оскърбителен оттенък на думата няма нищо общо с термина флипчарт, но началниците на клиентката ми считаха, че обсъждането на предполагаемо негативния оттенък на думата и търсенето на приемлив заместител, чиято употреба да стане задължителна сред служителите, се вмества в представата за полезно използване на времето. При все че нито един служител с филипинска националност или произход не се е оплакал от употребата на този термин в корпорацията. Според организацията „Глоубъл ленгуич монитор“ (languagemonitor.com), която наблюдава, без да утвърждава употребата на политически коректни думи и изрази, правилният термин е „блок за писане“, независимо че флипчартът не е никакъв „блок“.

Така или иначе, спомената корпорация се спряла на описателния термин „чертожна дъска“, който малко повече се доближава по смисъл – не че това сравнително елегантно решение оправдава глупостта на цялото начинание. Остава да измислим какво да правим с думи и изрази като „фурнаджийска лопата“, „повърхностен“, „джапанки“, „плавници“* и много други – първите две от които звучат доста по-обидно от флипчарт, – ако изобщо ни хрумне да се занимаваме с подобно нещо. Сигурно се питате: „Какво значение има? Та това е нищо и никаква промяна в терминологията. Защо обсъждането на тази промяна да е повод за безпокойство? Не е ли по-добре да не обръщаме внимание, както не обръщаме внимание на хиляди други глупости, и да се съсредоточим върху нещо по-важно?“. Защото вероятно си мислите, че да обръщаш внимание на факта, че някой се занимава с подобни неща, е точно толкова губене на време, колкото и самото им обсъждане. Тъкмо в това се състои загадката, която Правило 5 ще се опита да изясни. Кога спирате да участвате в един тревожен процес, който виждате (или си мислите, че виждате) как се развива пред очите ви?

Клиентката ми най-напред ми разказа, че идеята да започнат дискусия за употребата на термина „флипчарт“ не просто намерила радушен прием сред колегите ѝ, но скоро след това те подели нелепо обсъждане, за да установят кои други думи е възможно да съдържат обиден оттенък. Такива били „черна дъска“ и „мастър ключ“ (в първия случай навярно заради епитета „черен“ – нищо че отговаря на цвета на дъската, – съдържащ расистки оттенък в днешно време, когато сме крайно чувствителни на тази тема; а във втория, защото буди асоциация с термини, чийто исторически произход се свърза с робството). Клиентката ми се опитваше да проумее онова, което ставаше пред очите ѝ: „Тези дискусии карат хората да се чувстват добри, благородни, състрадателни, сърцати и широко скроени. Но ако си на по-различно мнение, как би могъл да се включиш в дебата, без да те вземат за долен расист, несъстрадателен, тесногръд и озлобен?“.

Тревожеше я и фактът, че никой от колегите ѝ, изглежда, не се притеснява от това, че група хора може да си присвои правото да забранява думи (както и да презира и наказва онези, които продължават да ги използват). И в същото време тези хора изобщо нямат усещането, че преминават границите на етичното, не осъзнават опасността от налагането на подобна цензура, която лесно може да се разпростре върху личните мнения, темите на разговор и дори върху книгите. Предвид всичко това тя беше убедена, че въпросната дискусия представлява нагледен урок по „различност“, „приобщаване“ и „равни възможности“ – термини, превърнали се в истинска мантра за отдел „Човешки ресурси“, както и за отдела „Обучение и квалификация“, в който тя работеше. Наричаше ги „двигатели на корпоративната индоктринация и на идеологическата пропаганда“ и ги определяше като един от механизмите, чрез които политичес­ката коректност, характерна преди всичко за много университетски програми, си пробива път към широките кръгове на обществото. Но най-важното е, че в едно от писмата си тя ме попита: „Това не е ли един от онези моменти, в които трябва да кажем „стига“?“. Кога и къде трябва да спрем? Ако една нищожно малка групичка хора прецени, макар и хипотетично, че едни или други думи съдържат обиден оттенък, какво следва тогава? До безкрайност ли ще продължим да забраняваме думи?

Клиентката ми възприемаше нещата по следния начин: според нея тук не ставаше дума за единично явление, което хипотетично би могло да тласне участниците в него в опасна посока, а за поредица от ясно разпознаваеми и косвено свързани явления, следващи една и съща посока. Тези явления, изглежда, образуваха съгласуван модел, свързан с една идеология, която по своето намерение е изрично и безусловно указателна. Нещо повече, по всичко личи, че последиците от тази указателност се проявяваха от доста време не само в корпоративния свят, в който се намираше тя, но и в по-широкия свят на социалните и политическите институции, заобикалящи корпорациите. Макар и доста изолирана зад стените на собствения си отдел (но в самия епицентър на идеологическия щурм на корпорацията), тя забелязваше наоколо доказателства, че същите тези явления, които предизвикваха безпокойство у нея, оказват пагубен ефект и върху други хора. Както впрочем и върху собствената ѝ съвест. Важното е, че тези въпроси не представляваха за нея отвлечени философски понятия. Те я тревожеха дълбоко и объркваха живота ѝ.

Принудата да правим неща, които намираме за глупави и омразни, със сигурност действа деморализиращо. Ако възложите на един човек безсмислена или контрапродуктивна задача, това ще го обезсърчи, ако има поне малко здрав разум, и ще го остави почти без желание да изпълни поставената задача. Защо ли? Защото всяка частица от съществото на човек се бунтува срещу тази принуда. Когато правим нещо, то е, защото го намираме за важно, съпоставяйки го с всички останали неща, които са важни. Онова, което намираме за ценно, по нашите разбирания е достойно за преследване и саможертва. Именно това, че го смятаме за ценно, ни мотивира към действие, независимо че въпросното действие може да е трудно и опасно. Когато от нас се изисква да правим неща, които намираме за глупави и омразни, ние сме принудени да действаме в разрез с ценностната си система, която ни мотивира да вървим напред и ни предпазва от вероятността да се предадем на ужаса и объркването. „Бъди на себе си във всичко верен“1 – казва Полоний в пиесата „Хамлет“ на Шекспир. Това „себе си“ – душата в нейната цялост – е всъщност нашият Ноев ковчег. И когато се разрази бурята и придойдат водите, той ни дава убежище. Да вървим срещу повелите ѝ – срещу фундаменталните ѝ убеждения, – е все едно да насочваме кораба на живота си към плитчините и към сигурна гибел. Да действаме в разрез с предписанията на тази фундаментална вътрешна същност, значи да мамим в играта, която играем със себе си, да изпитаме пустотата на предателството и след това да преживеем загубата, която неизбежно ще ни споходи.

Каква цена плати клиентката ми за това, че първоначално се подчини на произволните разпоредби на своите началници? Тя беше имигрант от една от страните от бившия социалистически блок и беше преситена от авторитарни идеологии. Затова неспособността ѝ да реши как може да се противопостави на случващото се я караше да се чувства не просто слаба, а сякаш е съучастник. Нещо повече, никой разумен човек не би останал мотивиран да полага усилия на подобно работно място, където абсурдът на концептуално ниво е не просто обичайно явление, но се насърчава и, което е по-лошо, се изисква. Подобна „дейност“ е подигравка с продуктивната работа – дори със самата идея за продуктивна работа (и всъщност е част от същинската мотивация зад този вид поведение: хората, които завиждат за истинската компетентност и продуктивност, имат всички основания да подкопават и омаловажават дори представата за тях). Но да се върнем на клиентката ми: какво направи тя, за да преодолее състоянието на обезсърченост, в което се намираше?

Тя изпитваше недостатъчна увереност както в собствената си позиция, така и в способността на мениджърите да изслушат възраженията ѝ в открита и пряма дискусия, макар че от разговорите ми с нея ставаше ясно, че много ѝ се иска да избегне ситуацията. В резултат на това тя премина, така да се каже, в отстъпление и защита. На този етап клиентката ми, както вече споменах, участваше в подготовката на проекти за вътрешно обучение. Това ѝ даваше възможност да се разгърне, предлагайки услугите си като лектор на различни корпоративни конференции. Макар че нито веднъж не се изправи лице в лице с проблема около термина „флипчарт“ (може би така беше най-разумно), започна да говори открито срещу псевдонаучните идеи, които корпоративните мениджъри и особено онези в отдела по човешки ресурси прокламираха. Организира например редица беседи, в които разкритикува масовото вманиачаване по „стиловете на учене“ – теория, основана на идеята, че съществуват между четири и осем различни начина на учене, предпочитани от отделните индивиди и спомагащи за усвояването на нова информация. Те се делят на визуален, слухов, физически, логически и така нататък.

Какъв е проблемът с теорията за стиловете на учене? Съвсем просто е. Няма доказателства в нейна подкрепа. Първо, учещите може да предпочитат материалът да се преподава в една или друга форма, но на практика това не подобрява академичното им представяне.2 И второ (което е разбираемо предвид първия проблем), не е доказано, че учителите са в състояние да определят какъв точно е „стилът на учене“ на всеки ученик.3 Въпреки че за клиентката ми не беше възможно да се изправи директно срещу глупостта, която не ѝ даваше мира, след дълго обмисляне на стратегии и упорита работа тя успя много ефективно да се противопостави на невежеството, което минаваше за психологическа компетентност сред голяма част от колегите ѝ (и сред служителите на други компании, където се наб­людаваше същото явление). Преди време беше работила като журналист за един от водещите вестници в родната ѝ страна, Албания, и сега отново превръщаше журналистиката в свой главен приоритет. Работата ѝ в Албания не беше добре платена, но там тя беше изградила блестяща професионална репутация. С перото си се бореше за нещата, в които вярва, и предупреждаваше гражданите на бившата комунистическа държава за това, че залитането към тоталитарно мис­лене става все по-привлекателно за хората на Запад.

Каква беше цената, която заплати за решението си да се изправи и да се бори? На първо място, тя трябваше да се изправи срещу страха си от репресии, както и срещу факта, че този страх – в комбинация с дълбоката ѝ погнуса от идеологическите машинации, които се разиграваха на работното ѝ място, – задушава интереса ѝ към работата и я кара да се чувства малодушна и нищожна. Освен това трябваше да разшири хоризонта си в професионален план: първо, поемаше риска да предложи услугите си като лектор на корпоративни мероприятия (повечето хора се притесняват да говорят пред публика – това е често срещан страх, понякога толкова силен, че се превръща в спънка пред напредъка в кариерата4); второ, трябваше да овладее изкуството да говори по компетентен и вдъхващ доверие начин; и трето, разглеждайки въпроси от толкова деликатно естество, рискуваше значителна част от публиката да се почувства засегната (особено онези, които подкрепяха и разпространяваха теориите, които тя се опитваше да разобличи). Всичко това означаваше да се изправи срещу страха си от бездействието, но и срещу страха от действието. Тези първи крачки бяха сериозно предизвикателство за нея, но то ѝ се отплати с това, че обогати и личността ѝ, и нейната компетентност. Част от тази отплата беше и мисълта за приноса ѝ към обществото.

Вярвам, че между малкото добро, което всеки от нас върши, и всеобхватното проявление на доброто в света е налице много по-тясна зависимост, отколкото си представяме. Вярвам, че и със злото е същото. Всички ние носим много по-голяма отговорност за състоянието на света, отколкото допускаме или сме склонни да допуснем. При липсата на постоянна бдителност обществото върви към упадък. Буренът на тиранията израства бавно и ни кара да отстъпваме със сравнително малки крачки. Но всяко отстъпление отъпква пътя към следващото. Всяко предателство към съвестта, всяко премълчаване (въпреки че е непоносимо да си мълчим) и всяко удобно оправдание отслабва съпротивата и подготвя почвата за следващия рестриктивен ход. Това се отнася особено за онези крайно напористи хора, които се опиват от придобитата власт – а такива винаги се намират. По-добре да се събудите и да излезете напред, докато цената за това е сравнително ниска – и може би докато потенциалната награда все още не се е изпарила. По-добре да излезете напред, преди възможността да го сторите да е безвъзвратно загубена. За съжаление, хората много често действат против съвестта си – дори да са наясно с това – и тогава адът започва да настъпва крачка по крачка, предателство след предателство. Трябва да знаете, че хората рядко се противопоставят на онова, което знаят, че е нередно, дори последствията от това противопоставяне да са сравнително леки. В случай че се стремите да водите морален и смислен живот, помислете върху следния въп­рос: ако не възразявате срещу дребните прегрешения към съвестта си, мислите ли, че ще проявите съзнание и ще спрете, когато прегрешенията станат сериозни?

* В английския език всяка от тези думи съдържа в състава си корена „flip“. – Бел. пр.

Съдържание

Бележка от автора във времена на световна пандемия ..... 9

Пролог ..... 11

Правило 1: Не подценявайте лекомислено ролята на социалните институции или на творческата изява на личността ..... 23

Правило 2: Представете си какви бихте могли да бъдете и оттук нататък целенасочено се стремете към това ..... 65

Правило 3: Не забулвайте нежеланото в мъгла ..... 97

Правило 4: Не забравяйте, че там, където има изоставена отговорност, се прокрадва възможност ..... 117

Правило 5: Не правете това, което мразите ..... 143

Правило 6: Откажете се от всяка идеология ..... 157

Правило 7: Работете възможно най-усърдно върху поне едно нещо и вижте какво ще се случи ..... 177

Правило 8: Опитайте се да направите една стая в дома си колкото се може по-красива ..... 193

Правило 9: Ако спомените не ви дават мира, запишете ги внимателно и подробно ..... 217

Правило 10: Планирайте и полагайте усилия, за да поддържате романтиката във връзката си ..... 249

Правило 11: Не позволявайте да ви завладее негодуванието, лъжата или арогантността ..... 283

Правило 12: Бъдете благодарни въпреки страданието ..... 329

Епилог ..... 347

Бележки ..... 353

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Икигай

Икигай

4 Мнение(я)

Редовен Цена: 13,95 лв.

Специална цена: 9,76 лв.

Да изживееш своя икигай

Да изживееш своя икигай

Редовен Цена: 13,95 лв.

Специална цена: 9,76 лв.

Щастието на човешките същества

Щастието на човешките същества

Редовен Цена: 17,95 лв.

Специална цена: 12,56 лв.

Вселената срещу Алекс Удс

Вселената срещу Алекс Удс

Редовен Цена: 16,90 лв.

Специална цена: 11,83 лв.

Генетика и хранене: Историята на човешкия апетит

Генетика и хранене: Историята на човешкия апетит

Редовен Цена: 22,95 лв.

Специална цена: 16,06 лв.