Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Отражения в мъжки поглед

Нанси Хюстън

Под претекст, че „природата“ и „естествените разлики“ са допуснали поробването на жените („по природа майки“), на чернокожите („по природа глупави“), на евреите („по природа хитри“) и така нататък, много от нашите съвременни мислители отхвърлят самата идея за природа и се опитват да ни накарат да повярваме, че човешките същества нямат абсолютно никаква природа, нищо общо с природата, изобщо не са животни, а чисто културни същности, които се изграждат по собствена воля. В съвременната догма за променливостта всичко варира според културата, всичко е въпрос на правило, принуда и конструкция.

 

Наличност: Да

12,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Крайната форма на теорията за рода, която смята биологичната идентичност за незначима, вече е официална идеология във Франция. [...] Министерството на образованието наскоро взе важно решение по въпроса – теорията за рода трябва да се преподава във всички държавни училища. Така от началото на учебната 2011 г. някои ученици можеха да прочетат следната фраза в учебниците по предмета „Науки за живота и земята“: „Човек не се ражда мъж или жена, а става такъв по личен избор.“

[...] Под претекст, че „природата“ и „естествените разлики“ са допуснали поробването на жените („по природа майки“), на чернокожите („по природа глупави“), на евреите („по природа хитри“) и така нататък, много от нашите съвременни мислители отхвърлят самата идея за природа и се опитват да ни накарат да повярваме, че човешките същества нямат абсолютно никаква природа, нищо общо с природата, изобщо не са животни, а чисто културни същности, които се изграждат по собствена воля. В съвременната догма за променливостта всичко варира според културата, всичко е въпрос на правило, принуда и конструкция.

Въпреки това природата съществува и макар че имаме огромна свобода и талант да я коригираме, до нова наредба ние сме част от нея. Независимо от въпроса за половите различия, тази противоестествена нагласа – която постулира коренна разлика между човека и заобикалящия го материален свят или на практика превъзходството на човека над света, – е на път да ни унищожи.

Нанси Хюстън

Откъс от книгата

Красива като картина

Мъжки поглед, насочен към женско тяло: ключова парадигма на нашия човешки род.

В продължение на два милиона години човешко съществуване на Земята връзката между поглед и желание при представителите на мъжкия пол е била обикновена житейска даденост. Мъжът гледа, жената е гледана. Мъжът възприема загадката на света, а жената е тази загадка. Мъжът рисува, вае и скицира плодоносното тяло, жената е това тяло.

Жените, разбира се, също гледат мъжете, мъжете гледат мъжете и жените гледат жените... Погледът на мъжа върху женското тяло обаче е специфичен с това, че е инстинктивен, вроден, програмиран в генетичния харддиск на мъжа, за да подпомогне възпроизводството на човешкия род. Следователно е трудно контролируем. Неговите последици са многобройни и в значителна степен подценявани.

Щом осъзнаем по-ясно това явление, започваме да го забелязваме навсякъде по простата причина, че е навсякъде. За него има хиляди поговорки, изрази, популярни коментари. „Тая хваща око“, казват французите. „Тогава – казват шеговито англичаните – не си бил дори отблясък в очите на баща ти.“ Сещаме се за очите на вълка в анимациите на Текс Ейвъри, които, щом попаднат върху някое красиво създание, излизат от орбитите си и се превръщат в малки пениси...

Връзката поглед-желание при мъжете е пословична, тъй като съществува от незапомнени времена и има биологична основа, свързана с оцеляването на човешкия род. В съвременното интелектуално говорене обаче тя е яростно отричана, изтласквана, забравяна..., защото предполага наличие на силна връзка между съблазняването и възпроизвеждането – анатемосана идея, прогонвана от умовете на западняците от половин век насам.

* * *

„Целият свят е сцена“, както казва Шекспир. Целият свят е сцена, човешкият живот е театър. В хода на нашето съществуване според артефактите, които ни предоставя нашата култура, ние научаваме ролите си и ги играем възможно най-добре, като подражаваме, импровизираме, изпробваме, търсим одобрение...

Женското, мъжкото – да, също донякъде е театър. Но само донякъде.

В традиционните общества жените винаги са се приспособявали безпроблемно към погледа на мъжете върху тяхното тяло. Грубо казано, младите женски същества, също като женските маймуни, трябва да съблазнят мъжките, защото искат да станат майки. За да постигнат тази цел, те се разкрасяват. Заслепени от нашите модерни идеи за равенство между половете, което ние отказваме да разбираме по друг начин освен като еднаквост на половете, можем да не взимаме под внимание тази очевадна реалност, но – ако не сме напълно барикадирани зад своите теоретични истини – винаги ще се получи някой електрошок, който да ни я напомня.

Романът Проститутка на Нели Аркан, който прочетох през есента на 2009 г., беше за мен подобен електрошок. О, да! Наистина, още с първите страници на книгата си казах – жените се разкрасяват. Млади и не толкова млади, те се надпреварват в това отношение, ожесточават се към тялото си, поправят го, оперират го, харчат парите си, за да го подобрят, за да бъде най-младото, най-слабото и най-хубавото. Разбира се, че го знаех. Писателят в мен го знаеше. Жената, девойката и малкото момиченце го знаеха. Единствено „мислителката“ в мен все още на моменти отказваше да го разбере поради господстващата в днешно време догма – колкото абсурдна, толкова и непоклатима, – че всички разлики между половете са социално конструирани.

* * *

Феминизмът никога не е знаел ясно какво да прави с женското кокетство. Най-често той се е придържал към християнската идея за коренна разлика между тяло и дух, както и за надценяването на духа спрямо тялото. Той е разсъждавал така, сякаш физическата красота е заробващо качество, лепнато на жените от хилядолетния мачизъм и раздувано в капиталистическата епоха от козметичната и модната индустрия. В този смисъл кокетството почти беше „грях“. „Внимавай, дъще – казваха майките феминистки подобно на майките католички, – когато някое момче те ухажва, винаги го питай: ‘От мен ли се интересуваш или само от тялото ми?’“

Като че ли Азът може да съществува без тяло! Като че ли духът е по-истински Аз, отколкото тялото! Като че ли тялото – начинът, по който го поддържаме, обличаме, постригваме, гримираме, движим – изобщо не носи отпечатъка на нашия дух! Като че ли оценката на мъжете за нашето тяло, възхищението в техния поглед, нежността на техните ласки не предизвикват... невероятно въздействие върху нашето Аз!

Ако продължаваме да вярваме в едно Аз, което е ако не безсмъртно поне независимо от житейските превратности е ясно, че красотата, преходна по своята същност (по подобие на тялото, но още повече от него), се превръща в нещо измамно. Вие, мъжете, я гледате, възхищавате ѝ се, желаете да се приближите до нея, за да я покорите..., но това в действителност не съм аз. Тя е привидност, следователно е измамна. Тъй като знам колко малко тежи тя – чиста илюзия, заблуда, различна от мен, – аз се срамувам да призная значението, което има в собствените ми очи...

Всяка жена може да напише историята на своето отношение към красотата, да анализира мястото на своя външен вид в живота ѝ. На младини не бях голяма красавица, но повече от средно хубава жена и тялото ми беше оглеждано, фиксирано, измервано, оценявано и коментирано от хиляди непознати мъже навсякъде по света – понякога със симпатия, друг път с антипатия. Бях млада и реагирах на това с гняв и възмущение. Дори да не ставаше дума лично за мен – когато виждах например филмов афиш или корица на списание, показващи как няколко мъже „киризят“ гола или полугола жена, – ме обхващаше феминистки гняв. Беше ми нужно дълго време, за да приема, или по-скоро за да си припомня, че и жените искат да бъдат „киризени“. (Парадоксален факт, на който ще се върна: жените са по-пасивни във феминисткото говорене, отколкото в действителност.)

Между края на XIX в. и началото на XX в. две събития промениха съдбата на западните жени радикално и противоположно – изобретяването на фотографията и феминизмът. Екзистенциалните последици за нашия живот от тези две тенденции са понякога комични, друг път отвратителни, дори трагични. Несъмнено нито едно човешко общество не се е оказвало оплетено в толкова неразрешимо противоречие както нашето, което спокойно отрича разликата между половете и същевременно я изостря до крайност чрез козметичната индустрия и порнографията.

Сочим с пръст жените, които си покриват главите. Ние предпочитаме да си затваряме очите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: