Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Отнесени от вихъра - 1 том

Маргарет Мичъл

Най-великата любовна история на всички времена!

Епична сага за любов и война, по която е заснет един от най-популярните филми в света.

 „Отнесени от вихъра“ разказва за Скарлет О’Хара, дъщеря на заможен плантатор, и премеждията й по време на Гражданската война в САЩ.

 

  • Корица: Мека
  • Страници: 608
  • Тегло: 0.650 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Маргарет Мичъл
 

Наличност: Да

17,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Най-великата любовна история на всички времена!

Епична сага за любов и война, по която е заснет един от най-популярните филми в света.

 „Отнесени от вихъра“ разказва за Скарлет О’Хара, дъщеря на заможен плантатор, и премеждията й по време на Гражданската война в САЩ.

Кокетната красавица Скарлет, разглезена принцеса от стария Юг, се влюбва в мечтателния, романтично галантен Ашли Уилкс. Но чаровният негодник Рет Бътлър е омагьосан от нея...

Скарлет е объркана заради сблъсъка между сантименталния си копнеж по хладния южняшки джентълмен Ашли и неосъзнатото си привличане към дръзкия Рет. Най-драматичната борба в „Отнесени от вихъра“ всъщност не е между Севера и Юга, а между страстта на Скарлет и нейната суета.

Романът, издаден за пръв път през май 1936 г., печели наградата „Пулицър“ през 1937 г. Следват още над 155 негови издания по цял свят, продадени в близо 30-милионен тираж. През 1939 г. по романа е заснет изключително популярният едноименен филм.

Биография и факти за автора

Маргарет Мичъл Американската писателка Маргарет Мичъл (Маргарет Мънърлин Мичъл Марш) е авторката на смятания за най-голям бестселър на всички времена - „Отнесени от вихъра“. Тя остава в световната литература с единствения си роман от 1000 страници, писан инкогнито в продължение на 10 години, донесъл й приживе огромно признание.

Маргарет Мичъл е родена в Атланта на 8 ноември 1900 г. Предците на семейството ѝ са подобни на тези на семейство О'Хара в „Отнесени от вихъра“.

Още в годината на издаването на романа (1937г.) Мичъл получава престижната награда “Пулицър”, а самият роман е издаден в 176 000 екземпляра. До края на годината романът е продаден в милион и половина екземпляра и е преведен на 18 езика.

Маргарет Мичъл е била красива и обаятелна жена, с чувство за хумор и непокорна. Тя е и едно от първите еманципирани момичета на Атланта, първата жена от аристократичното си семейство, която се развежда. Писателката има неспокоен и не лек живот, който нейни съвременници преоткриват в живота на героинята й Скарлет. 

Маргарет Мичъл живее само 49 години. На 11 август 1949 г. е блъсната от бързо каращо такси на няколко пресечки от апартамента си в Атланта. Умира  5 дни след това на 16 август 1949 г.

 

Откъс от книгата

1.

Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й – като близнаците Тарлтън, – не го съзнаваха. Лицето й твърде рязко съчетаваше изящните черти на майката, потомка на знатен френски род от Крайбрежието, и едрите черти на бащата – червендалест ирландец. И все пак това лице, заострено при брадичката и разширено в челюстта, неизбежно приковаваше погледа. Очите изпод правите гъсти мигли бяха бледозелени, без кафеникав оттенък, и леко изтеглени нагоре. Плътните полегати линии на черните вежди бяха смайващо изписани върху кожата с цвят на магнолия – бялата кожа, с която южнячките тъй много се гордееха и грижливо пазеха от палещото слънце на Джорджия под шапки, воалетки и ръкавици.

В слънчевия априлски следобед на 1861 година тя изглеждаше прелестна, седнала със Стюарт и Брент Тарлтън на прохладната сенчеста веранда в Тара, плантацията на баща й. Новата зелена рокля на цветчета, ушита от десет метра ефирен муселин, се стелеше на вълни върху обръчите на кринолина и подхождаше чудесно на пантофките от зелен марокен, които баща й наскоро бе донесъл от Атланта. Роклята подчертаваше съвършенството на талията, чиято обиколка беше само четиресет и три сантиметра – най-тънката талия в три окръга, – а прилепналият корсаж обхващаше добре оформена за нейните шестнайсет години гръд. Но при цялата скромност на тоалета и на пригладените коси, прибрани под мрежичка на тила, и въпреки кротостта на малките бели ръце, отпуснати в скута, истинската й природа не можеше да остане скрита. Зелените очи придаваха на това лице със старателно изписана миловидност израз на своенравие и необуздана жизненост, напълно противоречащ на благопристойното й държане. Обноските й бяха наложени от нежните майчини напътствия и от по-строгото възпитание на бавачката; ала в очите напираше неподправената й същност.

Изтегнати непринудено в креслата от двете й страни, близнаците се смееха и разговаряха, като примижаваха срещу слънцето. Дългите им мускулести крака, обути във високи ботуши, бяха небрежно кръстосани. Момчетата бяха деветнайсетгодишни, близо метър и деветдесет на ръст, яки, с издължени крайници, загорели лица и рижави коси, с весел и самоуверен поглед. Облечени с еднакви сини сака и бричове в пясъчен цвят, те си приличаха като две капки вода.

Късното следобедно слънце се снижаваше и хвърляше ослепителни отблясъци върху храстите на кучия дрян, покрити с облаци бели цветчета сред свежа зеленина. Конете на близнаците, едри животни, червеникави като косите на своите господари, бяха вързани край алеята пред къщата. В краката на Стюарт и Брент се боричкаха жилавите неспокойни хрътки, които ги придружаваха навсякъде. Малко встрани, както приляга на аристократ, лежеше далматински дог на черни петна и положил муцуна на лапите си, търпеливо чакаше близнаците да поемат към къщи за вечеря.

Между хрътките, конете и момчетата съществуваше близост и причината не беше само в постоянното им общуване. Те всички бяха млади, здрави, безгрижни животни – расови, грациозни, пъргави; младежите – не по-малко дръзки от конете, които яздеха, бяха непокорни и буйни, но при все това благодушни към онези, които знаеха как да се отнасят с тях.

Макар по рождение облагодетелствани от охолния плантаторски живот и още от люлката заобиколени с многобройна прислуга, тримата на верандата не изглеждаха нито отпуснати, нито изнежени. Раснали все на открито, те притежаваха будната енергия на деца на природата, които рядко товарят ума си с отегчителни книжни знания. Окръгът Клейтън в Северна Джорджия бе още нов и според нормите на Огъста, Савана и Чарлстън животът в него беше малко грубоват. Уседналите по-отдавнашни заселници от южните райони на щата гледаха отвисоко на съседите си от вътрешността; но тук, в Северна Джорджия, липсата на изтънчено класическо образование не се смяташе за позорен недостатък, стига човек да го биваше в по-важните неща. А те бяха да отглеждаш хубав памук, да яздиш добре, да стреляш точно, да танцуваш с лекота, да кавалерстваш изискано на дамите, да не губиш достойнство, когато пиеш.

В тия умения близнаците нямаха равни на себе си, но също така се отличаваха и с прословутата си неспособност да научат нещичко от онова, което се съдържа между кориците на книгите. Тяхното семейство имаше повече пари, коне и роби от което и да е друго в окръга, но младежите бяха по-невежи от много свои бедни съседи.

Тъкмо поради тази причина в слънчевия априлски следобед Стюарт и Брент мързелуваха на верандата в Тара. Те току-що бяха изключени от Джорджийския университет – в продължение на две години това бе четвъртият университет, откъдето ги изхвърляха. По-големите им братя Том и Бойд също се бяха завърнали у дома, защото отказваха да учат там, където близнаците са нежелани. Стюарт и Брент гледаха на последното си изключване като на чудесна шега, а Скарлет, тъй и неотваряла доброволно книга, откакто предишната година бе излязла от Файетвилския девически пансион, го намираше също толкова забавно.

– Знам, че вас не ви е грижа, задето сте изключени, пък и на Том му е все тая – каза тя. – Но какво ще стане с Бойд? На него му се щеше да се изучи, а вие двамата го прогонихте от университетите във Вирджиния, Алабама, Южна Каролина, а сега и от Джорджийския. Така никога няма да завърши.

– О, стига да иска, правото може да го изучи и при съдията Пармълий във Файетвил – отвърна безгрижно Брент. – Пък и не е станала кой знае каква беда. И бездруго трябваше да се приберем, преди да е свършил семестърът.

– Защо?

– Заради войната, глупавичката ми! Всеки ден може да избухне. Да не мислиш, че някой от нас ще ти дреме над учебниците, ако се води война?

– Знаете, че няма да има никаква война – каза Скарлет отегчено. – Това са само приказки. Ето на, Ашли Уилкс и баща му тъкмо миналата седмица разправяха на татко, че нашите пълномощници във Вашингтон и мистър Линкълн ще стигнат до... ъъъ... миролюбиво споразумение по въпроса за Конфедерация¬та. И въобще янките са много уплашени от нас, за да се бият. Няма да има никаква война и ми дотегна да слушам все това.

– Нямало да има война! – викнаха възмутено близнаците, сякаш ги бяха изиграли.

– Виж какво, миличка, разбира се, че ще има – каза Стюарт. – Янките може и да са уплашени, но след като оня ден оръдията на генерал Борегар ги прогониха от Форт Съмтър, ще трябва или да се бият, или да се опозорят пред цял свят като страхлив¬ци. Ами че Конфедерацията...

Скарлет се нацупи от раздразнение и досада.

– Ако още веднъж споменете „война“, прибирам се и затварям вратата. Никоя дума досега не ми е омръзвала повече от „война“, ако не броим „отцепване“. Татко говори за война от сутрин до вечер и всички господа, които идват у нас, не спират да крещят за Форт Съмтър, правата на щатите и Ейб Линкълн. Ооо, толкова ми досаждат, че ми иде да вия! И на момчетата все туй им е в устата, дай им на тях Ескадрона. Тази пролет не беше весело на нито една забава, понеже те за друго не говорят. Пак добре, че Джорджия изчака да мине Коледа, преди да се отцепи от Съюза, иначе и коледните ни празници щяха да се провалят. Кажете ли пак „война“, влизам си вкъщи.

Като нищо би го направила, защото не можеше дълго да изтърпи разговор, който да не се върти най-вече около нея. Но докато приказваше, тя се усмихваше, та да се появят трапчинките й, а разперените й черни мигли пърхаха като крилца на пеперуда. Момчетата се захласнаха по нея, както си го бе и наумила, и побързаха да се извинят, че са я отегчили. Те не се разочароваха от Скарлет, задето не проявява интерес. Напротив, възхитиха й се. Войната бе мъжка работа, не женска, и те приеха недоволството й като доказателство за нейната женственост.

След като измести от разговора скучната тема за войната, тя отново подзе оживено:

– Какво каза майка ви, задето пак сте изключени?

Момчетата се размърдаха смутено, защото си спомниха как ги посрещна майка им преди три месеца, когато се върнаха безвреме от Вирджинския университет.

– Ами... – запъна се Стюарт. – Не е сварила досега да говори с нас. Излязохме с Том рано сутринта, преди да е станала. Той още се мотае у Фонтейнови, а ние пристигнахме тук.

– А снощи като се прибрахте?

– Снощи извадихме късмет. Точно преди да се върнем, докарали жребеца, който мама купила миналия месец в Кентъки, и се беше вдигнала голяма тупурдия. Ей, ама един път кон е, Скарлет! Страшна хала! Трябва да кажеш на баща си да дойде да го види още сега. Ако щеш вярвай, докато го доведат, захапал коняря – направо месо му откъснал, и стъпкал двама от мамините негри, които посрещнали влака в Джоунсбъро. А тъкмо преди да се приберем, насмалко не съборил конюшнята и едва не убил Стробъри, другия жребец на мама. Когато пристигнахме, мама беше в конюшнята с една торба захар и го успокояваше, както само тя умее. Черните се бяха покачили чак горе, на гредите, и бяха опулили очи, съвсем сащисани, но мама му говореше като на човек, а той ядеше от ръката й. Като е за коне, никой не може да се мери с мама. Щом ни зърна, тя каза: „Какво, за бога, правите пак у дома и четиримата? Цяла напаст сте вие, по-лоши и от египетска чума!“. Но тогава конят започна да пръхти и да се вдига на задните си крака и тя викна: „Махайте се оттук! Не виждате ли колко е нервен, миличкият ми юнак! Утре сутринта ще се разправям с вас“. Тъй че ние си легнахме, а тая заран излязохме, преди да може да ни спипа, и оставихме Бойд на мушката.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: