Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Не се отказвай от мечтата си!

ЗЛАТНИЯТ ГРАД

Имам си една мечта

В мен се зароди една Мечта. Една такава плаха, мъничка, несмела... Но затова пък краси-и-и-ва! И перспективна. Веднага открих в нея огромен потенциал. Реших да я последвам и да открия до какви цели може да ме доведе такава Мечта. Примижах, погледнах отблизо и ахнах. Това е!!! Ще се получи просто вълшебно. Мнозина не могат и да мечтаят за това, а в моето бъдеще резултатът се вижда съвсем ясно.

Реших, че ще си отглеждам Мечтата, за да може от мъничка да се превърне в голяма, дори в грандиозна. Като начало реших да я представя на роднините си.

– Погледнете – казвам им. – Вижте каква Мечта си имам! Съвсем нова! И е толкова оригинална, толкова вдъхновяваща!

– Какви ги говориш! – разтревожиха се роднините. – Каква е тази мечта? Не е ли доста екстравагантна? Ще предизвиква завист и обсъждания.

– Прекалено е възвишена – отсече през рамо дядо и съкрати Мечтата почти наполовина.

– Не е ли твърде смела? – категорично заяви баба и защрака с ножицата, орязвайки Мечтата в краищата.

– Красива е, разбира се, но е малко вероятна – въздъхна мама и Мечтата пребледня и загуби тържествено-победоносния си вид.

– Как пък я измисли! – намръщи се татко. – Никой от рода ни не е имал такива глупави хрумвания! Не одобрявам. По дяволите такива мечти!

Каза го и сякаш замахна с брадва по Мечтата. Повали я.

Гледам своята смачкана, поругана, оплюта Мечта и ми се плаче. А беше толкова красива!

Но Целта издигна глас:

– Погледни ме! Виж колко съм велика! Почувствай колко съм желана! Моля те, не захвърляй Мечтата! Помогни ѝ отново да разцъфти! Аз наистина съм много заинтригувана някой да ме достигне и да ме превърне в реалност!

Притиснах до себе си Мечтата, изтрих сълзите ѝ, утеших я.

– Не се разстройвай, малката ми – казах ѝ. – Явно не са ни разбрали! Но ние ще се затворим в себе си и ще се стараем колкото се може по-рядко да се мяркаме пред очите на роднините. Хайде, аз ще започна да си те отглеждам и да си се грижа за теб сама!

Успокои се Мечтата, духът ѝ се повдигна, развесели се. Започнахме двете да си мислим как по-бързо да достигнем Целта. Подбрахме скоростта на движение, набелязахме междинните спирания (няма как без спирания по пътя!). Мечтата отново укрепна, разцъфтя. И тогава аз реших да се посъветвам с препатилите хора – просто така, за всеки случай. Малко ли неща могат да се случат по пътя към Целта? А те имат опит!

Опитните хора тутакси се разтревожиха и се втурнаха да ми дават купища съвети, а от всички тези съвети излизаше, че занапред ще има непрекъснати сътресения, ями и капани, просто не можеш да пресметнеш възможните рискове. Такива ми ги наприказваха, че аз се изплаших: „А дали изобщо да се захващам?“.

Гледам, и Мечтата ми се свила, спаружила се, една такава жалка и нещастна станала. Сигурно и тя се е изплашила. И взех да ѝ говоря:

– Ей, Мечта, ти какво? Не се тревожи, няма да те оставя. Какво ли не се случва с хората по пътя към Целта... Но това не значи, че и с нас ще се случи същото! И въобще, който се страхува от мечки, не ходи в гората, а който не рискува, не пие шампанско. Хайде, размърдай се и напред към Целта!

Хванахме се за ръце с Мечтата и тръгнахме напред. Пред родителите – пълна конспирация. Съветите на препатилите пък ги сложихме в отделно сандъче. Тежичко се получи – явно много опит беше натъпкан в него, но решихме, че все пак ще го носим – може и да потрябва! Вярно, скоростта осезателно намаля, но...

Вървим и си размишляваме: „Може и да е за добро този чужд опит, но по пътя ще натрупаме и собствен. Как ще мъкнем такъв товар с нас?“.

– Хайде да оставим това сандъче в някое закътано място – досети се Мечтата. – Ако нещо стане, винаги можем да си го вземем. А ако се мъкнем със скоростта на костенурка, цял живот няма да ни стигне, за да стигнем до Целта!

Ох, вярно е! Ето как Мечтата ти помага да видиш важното в живота! Зарових сандъчето под едно дърво и веднага нещата станаха къде-къде по-весели! Вървим си с Мечтата, пеем си песни с цяло гърло, летим в облаците... И хоп – спънах се. Замалко да забия нос в земята! Оглеждам се наоколо – навсякъде приятелите ми. И тези така наречени мои приятели, се оказва, че ме препъват!

– Какви ги вършите? Защо? – озадачих се аз.

– С тази твоя Мечта съвсем забрави за нас! – един през друг се развикаха приятелите. – Страниш от колектива, това не е добре! Имала си цел! Че всички имат някакви цели! Размечтала се, виждаш ли…

Разстроих се. Обидих се. И се разтревожих. В крайна сметка, кое е по-важно – Целта, която е все още предстояща, или приятелите, които са тук и сега?

– Прости ми, Мечта, но се налага временно да спрем – с разкаяние ѝ казах аз. – Съвсем забравих за приятелите си, а те искат внимание.

– Това не са претенции за внимание, Завистта ги гложди – поклати глава Мечтата. – Истинският приятел никога няма да те препъне по пътя към Мечтата. Той ви­наги ще те подкрепи.

Огледах се – и наистина, някои от моите „приятели“ носеха на раменете си някакво странно зверче. Такова едно вредно, злобничко животинче. Наричаха го Завист. То постоянно гризе и рови около теб, слага ти прът в колелата, препъва те. Като че ли за да не се отличаваш от общата маса, да не влияеш на тяхната самооценка със своите велики цели и възвишени мечти.

– И какво, излиза, че ако вървя по своя път, ще си остана сам-самичка? – притесних се аз.

– Опитай – посъветва ме Мечтата.

Реших да я послушам и се хвърлих напред. И какво си мислите – не всички приятели се оказаха завистници! Напротив, мнозина ми подадоха ръка, предложиха ми помощ и подкрепа. А някои ме запознаха със своите Мечти и застанаха до мен, за да вървим към своите Цели. И изведнъж се почувствах добре. Оказа се, че приятелите могат да бъдат единомишленици, а да се движиш в компания е къде по-интересно и приятно!

Но все пак, след като всеки си има своя Цел, то и посоките рано или късно се разминават. А и всеки се движи със свое темпо и с различна скорост. Така аз усвоих един добър урок – по пътя към Целта не си струва да се надяваш на никого. Ако някой е до теб – добре. Ако другите са изостанали или са те изпреварили – не е обидно. Най-важното е постоянно да подхранваш своята Мечта, тя е най-добрият ти придружител и вдъхновител!

И ето че стигнах до място, където нямаше нищо. Пътят свършваше директно в пропастта. Вече и Целта се виждаше отчетливо, струваше ми се, че е на две крачки, но вече нямаше никакъв път.

– Това какво е? Нима е провал? – ужасена попитах аз, надзъртайки в безкрайната пропаст.

– Така изглежда – съгласи се Мечтата.

– Ето го и краят на моята Мечта – прошепнах си аз, изведнъж изгубвайки целия си плам.

– Не искам да умирам. Измисли нещо! – помоли ме Мечтата.

– Не знам. Нищо не ми идва на ум – унило отговорих аз.

– Моля те...

Погледнах Мечтата си. Ех, колко красива беше! По време на нашето пътешествие тя заякна, набра сила, стана ярка и зряла. Винаги беше с мен и ме окриляше... И изведнъж ми просветна:

– Хей, Мечта! А ти имаш ли крила?

– Крила? Не знам, никога не съм се опитвала да летя. Но точно ти трябва да знаеш това. Нали съм твоята Мечта, родих се в теб.

– Значи имаш! – ликувайки възкликнах и скочих на крака. – Ти си моята крилата Мечта и никакви провали няма да ни изплашат! Никакви провали! Щом имаме крила, ще се справим с един скок!

Дори и да имаше съмнения, Мечтата не ги изрази на глас. Прегърнахме се здраво, аз стиснах очи и веднага почувствах, че краката ми се отлепят от земята. Аз летя... Първо ми стана страшно, а после ме обхвана възторг. Аз летя! Досега вървях към своята Цел, падах, изправях се, а сега летя... За мен няма прегради! Тогава отворих очи.

От тук, като от птичи поглед, всичко изглеждаше малко и незначително. В това число и страховете. В небесата аз разбрах нещо много важно. Пречките по пътя към Целта не са непременно врагове, дори най-често не са врагове. Те просто изпитват твърдостта ни и верността ни към Мечтата.

Ако се предадем, ако отстъпим – това си е наше решение. Значи не сме го искали силно. Но ако сме устояли, ако не сме се поддали на оправдания, страхове и препятствия, значи Мечтата ни е силна и жизнеспособна. И непременно ще ни помогне да достигнем Целта си. Тогава и провалите не са страшни, защото истинската Мечта винаги има криле.

Така и не забелязах как пропастта остана зад нас, а пред мен се оказа Целта. Отблизо тя изглеждаше още по-смислена, още по-прекрасна. Изпълних се и с радост, и с гордост, и с възхищение. И странно – тя вече не беше така желана. Всъщност какво да желаеш, ако вече си достигнал Целта?

– Е, направихме го – съобщих аз. – Ето я и нея, Целта!

Мечтата мълчеше. Обърнах се и замръзнах. Нея вече я нямаше. Беше изпълнила своята роля и беше изчезнала.

– И сега какво? – объркано попитах аз.

– Почини си. Порадвай се. Направи си изводи. Оце­ни опита – посъветва ме Целта. – Наслади се с пълна душа на това, че успя да ме постигнеш! Повярвай, това съвсем не се удава на всеки.

– А после?

– Ох, колко си нетърпелива! – изсумтя Целта. – Но щом това толкова силно те вълнува, добре... Позволи ми да те запозная с някого.

Целта се отдръпна и пусна пред себе си някакво същество. Дребничко такова, плахо, несмело... С шарени дрешки и с чудна усмивка. Протегна ми ръка и ми се усмихна широко. Аз също се усмихнах:

– Здравей, моя нова Мечта!

Откъс от "ЗЛАТНИЯТ ГРАД. ПРИКАЗКИ ОТ ВЕЛИКИЯ ПРЕХОД. ЗА СЪДБАТА, ДУШАТА И ИЗБОРА"

Вижте повече за Ирина Сьомина - Елфика

Книгата "ЗЛАТНИЯТ ГРАД. ПРИКАЗКИ ОТ ВЕЛИКИЯ ПРЕХОД. ЗА СЪДБАТА, ДУШАТА И ИЗБОРА"  можете да поръчате в книжарница Гнездото

  • Промопакет: Кръстопът

    2 Мнение(я)

    КНИГА 1: КРЪСТОПЪТ - ЗА ИЗБОРИТЕ, КОИТО ПРАВИМ НА КРЪСТОПЪТИЩАТА НА СЪДБАТА 

    Владимир Чеповой

    „...Всеки от нас си има своите житейски кръстопътища, и само от избора ни: накъде ще поемем – зависи не само по-нататъшният ни живот, но и съдбата на децата ни. Бъдете изключително внимателни при всяка точка на пресичане и не бързайте с избора на посока, но и не се бавете прекалено с решението си – понякога забавянето прилича на смърт...“

    Ако искате да стоплите душата си, да проясните съзнанието си, прочетете тази книга. Срещата с нея е като приятелска ръка, протегната за помощ. Дори да имаш усещането, че потъваш, че се губиш, след прочита й със сигурност ще се почувстваш отново в безопасност, избрал уверено посоката... след поредния си кръстопът.

    Нейният герой – самоуверен млад мъж, ще ви въвлече в своята увлекателна история, неусетно ще ви стане симпатичен и водейки ви през своите житейски кръстопътища, може би ще ви предизвика да се вгледате в своите собствени съдбовни моменти.

    Една история, която ще ви пречисти, ще ви умиротвори, ще ви припомни простите истини и изконните ценности, които изпълват живота със смисъл. И с щастие! А те са: Вяра, Надежда и Любов!

    Какъв избор ще направи героят? Какво избира всеки от нас?

    • Корица: Мека
    • Страници: 246
    • Тегло: 0.320 кг
    • Издадена: 03.08.2016 г
    • Издателство: Гнездото
     

    КНИГА 2: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА

    Безценна колекция от 150 притчи за изкуството на животa.

    Ако държите в ръцете си тази книга, вероятно сте поели по пътя на духовното и лично усъвършенстване и вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. Или може би преживявате труден период от живота си, загубили сте посоката, търсите себе си и се нуждаете от малка подкрепа.

    Независимо от причината, се надяваме, че тази колекция от 150 притчи ще се превърне във ваш незаменим пътеводител по пътя на личните ви търсения.

    За да бъдат възприети и осмислени по-добре, притчите в този сборник са преразказани и систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената...; Ум царува, ум робува.

    А нима това не са основите на нашето съществуване?

    • Корица: Мека
    • Страници: 304
    • Тегло: 0.690 кг
    • Издадена: 29.06.2016 г
    • Издателство: Гнездото
    Научете повече

    Редовен Цена: 28,90 лв.

    Специална цена: 21,70 лв.

  • Промопакет: Винаги има надежда

    КНИГА 1: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА

    Безценна колекция от 150 притчи за изкуството на животa.

    Ако държите в ръцете си тази книга, вероятно сте поели по пътя на духовното и лично усъвършенстване и вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. Или може би преживявате труден период от живота си, загубили сте посоката, търсите себе си и се нуждаете от малка подкрепа.

    Независимо от причината, се надяваме, че тази колекция от 150 притчи ще се превърне във ваш незаменим пътеводител по пътя на личните ви търсения.

    За да бъдат възприети и осмислени по-добре, притчите в този сборник са преразказани и систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената...; Ум царува, ум робува.

    А нима това не са основите на нашето съществуване?

    • Корица: Мека
    • Страници: 304
    • Тегло: 0.690 кг
    • Издадена: 29.06.2016 г
    • Издателство: Гнездото
     

    КНИГА 2: ЗЛАТНИЯТ ГРАД. ПРИКАЗКИ ОТ ВЕЛИКИЯ ПРЕХОД. ЗА СЪДБАТА, ДУШАТА И ИЗБОРА

    Ирина Сьомина e известен руски психолог и приказкотерапевт

    С мъдрост, топлота и оптимизъм, гарнирана с ненатрапчиво чувство за хумор Елфика ни хваща за ръка и ни повежда на едно много лично пътуване, леко и неусетно ни кара да погледнем в себе си, да се замислим не само върху различни аспекти от живота, но и върху собственото си поведение и мислене и дори върху думите, които използваме.

    Елфика е вълшебница от глава до пети. Нейният свят е също вълшебен, различен. Като психолог с многогодишен стаж и приказкотерапевт, тя е убедена, че приказките могат да разрешат не само проблемите, които ни измъчват, но и да излекуват тяхното следствие – физическите болести на тялото.   

    В “Златният град” ще откриете приказки (за възрастни), които ще ви отговорят  - или поне ще ви подскажат отговорите - на много въпроси, ще ви покажат един различен път за справяне с предизвикателствата, които непрекъснато ни предлага животът.

     
    Научете повече

    Редовен Цена: 26,00 лв.

    Специална цена: 19,50 лв.

  • Златният град. Приказки от Великия преход. За съдбата, душата и избора

    Ирина Сьомина e известен руски психолог и приказкотерапевт

    С мъдрост, топлота и оптимизъм, гарнирана с ненатрапчиво чувство за хумор Елфика ни хваща за ръка и ни повежда на едно много лично пътуване, леко и неусетно ни кара да погледнем в себе си, да се замислим не само върху различни аспекти от живота, но и върху собственото си поведение и мислене и дори върху думите, които използваме.

    Елфика е вълшебница от глава до пети. Нейният свят е също вълшебен, различен. Като психолог с многогодишен стаж и приказкотерапевт, тя е убедена, че приказките могат да разрешат не само проблемите, които ни измъчват, но и да излекуват тяхното следствие – физическите болести на тялото.   

    В “Златният град” ще откриете приказки (за възрастни), които ще ви отговорят  - или поне ще ви подскажат отговорите - на много въпроси, ще ви покажат един различен път за справяне с предизвикателствата, които непрекъснато ни предлага животът.

     
    Научете повече