Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

От Космоса с любов

Станислава Чуринскиене

България през 90-те е раят на паранормалното и на езотеричното. В тази среда расте Ангелина, чиято майка – Лора – е обсебена от идеята, че контактува с извънземни и че нейното дете има важно място в предстоящата голяма Промяна. Попаднала изцяло под влиянието на майка си, момичето открива смисъла на живота си в езотеричните учения. Напускайки училище, тя се отдава на лечение с енергия и на контактите си чрез автоматично писане с извънземно на име Ейнар. Но може ли едно младо момиче да се окаже на висотата на очакванията на майка си, която й вещае велика съдба?

 

Наличност: Да

13,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

България през 90-те е раят на паранормалното и на езотеричното. В тази среда расте Ангелина, чиято майка – Лора – е обсебена от идеята, че контактува с извънземни и че нейното дете има важно място в предстоящата голяма Промяна. Попаднала изцяло под влиянието на майка си, момичето открива смисъла на живота си в езотеричните учения. Напускайки училище, тя се отдава на лечение с енергия и на контактите си чрез автоматично писане с извънземно на име Ейнар. Но може ли едно младо момиче да се окаже на висотата на очакванията на майка си, която й вещае велика съдба?

Цената е висока – безпрекословен отказ от всичко земно, което носи толкова непосредствено удоволствие – музиката, алкохолът, сексът... Съмненията идват и пускат корени, а изпитанията на живота в този бурен период от историята на България спомагат идилията да се пропука...

Сред страниците на „От Космоса с любов“ измислица почти няма. Станислава Чуринскиене е интервюирала над 20 момичета, които в този период са напуснали училище и са навлезли в езотеричните среди – именно техните съдби, сбрани в едно, са в основата на романа.

Тази книга е прозорец към една важна част от нескончаемия български Преход, останала неразказана, макар да е засегнала живота буквално на стотици хиляди българи.

Откъс от книгата

1.

В наши дни Ангелина щеше да бъде диагностицирана с дискалкулия и да ѝ бъде зачислен ресурсен учител. Обаче годината е 1986-а и вместо да ѝ помогнат, я наричат „разсеяна“ и „непостоянна ученичка“. Разбира се, че е непостоянна и даже мързелива – как иначе е възможно отличничка по всичко да има посредствени резултати по математика? Баща ѝ обича думата „посредствен“, даже си има монолог за посредствеността, който рядко търпи вариации: „Нямаше да се ядосвам за четворките по математика, ако беше посредствено момиче. Но ти не си, просто не щеш да се напънеш, романите са ти по-интересни. То не може само с четене на книжки и богата душевност... ама и ти – като майка си... Трябва да се постараеш повече, иначе ще завършиш в някой завод. Хич не си мисли, че е лесна работа това. Първа, втора и нощна смяна, после един ден почивка. Или ще гниеш на поточната линия от осем до пет всеки ден. Уж не е много време, ама после нямаш сили за нищо, еднообразието ти изпива мозъка. Няма да четеш тая седмица, само ще решаваш задачи. Четворка, точно ти, отличничката на класа! Александрина как изкарва шестици и по български, и по математика? Значи може!“

Сигурно може, но едва ли за нея. Ангелина отдавна се чуди как, без сама да разбере, е заблудила света, че е обратното на посредствена. Главата ѝ блокира при вида на най-елементарното уравнение и всъщност не е просто посредствена, а направо тъпа. Никой не знае какво ѝ струват четворките по математика: малко преписване от съседа ѝ по чин, който е роден математик; целонощно кълване на учебника и сборника към него; четвъртинка лексотан, подарен от частната ѝ учителка по математика, който гълта преди контролни и класни; адски нерви. Така е, откакто за първи път са ѝ показали знака плюс в училище. И след хиляда години няма да забрави отрезвяващия ужас на първия си сблъсък с истинската математика.

А иначе всички други предмети в училище ѝ се отдават, без да си мръдне пръста. Научила се е да чете в средата на четвъртата си година и никой не може да си спомни как се е случило това. Като огромната част от българските деца, са я изпратили на отглеждане при баба и дядо малко преди да навърши две години, а там никой не я е обучавал специално. Въпреки това, още в началото на петата си година тя с лекота чете детски книги и дори в. „Работническо дело“, макар че не разбира смисъла на загадъчните статии.

В съботите и неделите, когато майка ѝ я посещава, в къщата се събират съседи, дошли специално да видят как детето чете гладко дълги и сложни текстове. Ангелина наднича иззад вестника, който я скрива цялата, и наблюдава с края на погледа си как майка ѝ Лора се оглежда и щастливо попива възхищението, предизвикано от уменията на дъщеря ѝ. В такива моменти си мисли, че следващия път трябва да чете още по-добре и още по-сложни текстове, и това може би ще накара майка ѝ да идва по-често.

Лора обаче има време само в края на седмицата, защото от понеделник до петък работи, но пък в събота и неделя възнаграждава дъщеря си стократно с разходки и безкрайни разговори. Една такава съботна нощ, докато си говорят, преди да заспят, Лора ѝ казва:

– Много се радвам, че вече можеш неща, които другите деца ще научат чак в училище. Ти си изключително дете, винаги съм го знаела, но сега съм още по-сигурна. Никога не го забравяй и не се опитвай да бъдеш като другите. Понякога ще ти е трудно, че си различна, но не се старай да се сливаш с тълпата само за да те приемат добре. Аз опитах това и ти казвам – цената не си струва. Животът на обикновените хора е скучен и безсмислен. Занимават се с дребни неща. Раждат деца, тровят се за незначителни проблеми, врат си носа в тайните на другите от едната скука. Аз не съм такава. И ти не си такава. Ти си изключителна.

– Защо да съм изключителна? Не знам, според мен съм като другите деца – казва Ангелина, надявайки се, че Лора ще спори с нея, защото наистина ѝ се иска да е изключителна и майка ѝ да я харесва. И много се гордее, че ѝ говори като на възрастна.

– Можеш ли да пазиш тайна? – пита Лора. – Това трябва да си остане само между теб и мен, защото ще помислят, че съм луда. Когато бях бременна... сигурно два-три месеца преди да се родиш... една вечер се прибирах от работа и докато рейсът ни минаваше покрай езерото, видях в небето летяща чиния. Очаквах другите в рейса да се развикат, обаче никой не каза гък. И аз разбрах, че тя е там заради мен. Другите не я виждаха изобщо.

– Уплаши ли се, мамо?

– В началото да. Малко. Все пак, никога не знаеш какво ти мислят, това си е чужда цивилизация... Обаче повече се развълнувах. Слязох на нашата спирка и тръгнах към къщата. И, представяш ли си... чинията не изчезна! Продължи да ме следва. Тръгна си чак когато си влязох вкъщи. Ей така, изведнъж се издигна рязко над езерото и повече не я видях. Изпитах много странно чувство в този момент, все едно са ме свързали с нещо в чинията.

– А тя как изглеждаше?

– Изглеждаше си като летяща чиния. По-важното е, че аз някак си знаех защо е там. Заради теб. Бяха доши да ти оставят нещо – да го предадат на мен, а аз на теб.

– Какво да ми предадат?

– Не знам точно, то ще се разкрие с времето. Сила, дарба... Не знам още.

Ангелина е толкова развълнувана, че не може да каже и дума. Убедена е, че майка ѝ наистина е видяла летяща чиния и тя е била там заради тях. Защо не? Щом Лора казва така, значи е вярно. Веднъж я е предупредила, че винаги знае за какво си мисли дъщеря ѝ и я вижда непрекъснато, дори и да не е с нея. Оттогава Ангелина всеки ден сяда на един стол и чете на глас, за да я зарадва – вече знае, че Лора я вижда като на екран. Ако майка ѝ може да вижда от разстояние, защо да не е срещнала и чинията? На Лора всичко ѝ се разминава без наказание по някакъв свръхестествен начин и това е още един знак за изключителността ѝ. Тя може да прави каквото иска и това остава без последствия, а във всичките ѝ действия има някакво ледено достойнство. Когато кандидатства за член на Комунистическата партия, отива на изпита с отворена блуза и златен медальон на св. Богородица. После разказва как цялата комисия не е откъснала поглед от украшението ѝ, и дори не само не са ѝ направили забележка, че истинският комунист е атеист, но и са я приели без проблем.

Лора е изключително красива, винаги е най-високата и стройна жена, където и да се намира. Очите на Ангелина са безинтересно кафяви, но тези на майка ѝ са езерносини и просто пробиват през човека срещу нея. Ангелина знае, че не може да лъже Лора, защото тя винаги разпознава лъжата с магическите си очи. Знае също, че за да я обича изключителната ѝ майка, тя също трябва да бъде изключителна. И е – понеже Лора го казва.

Когато обаче в първи клас работата опира до разкриване на скоби, Ангелина е в шок. Проспала е, скучаейки, целия първи срок, докато другите са се учили да пишат ченгелчета и букви. В това, че ходи на училище и знае почти всичко, тя вижда още един признак на изключителността си. Не пропуска и ден, без да разкаже на майка си как, докато децата се мъчат с ченгелчета, лулички и срички, тя чете гладко и пише правилно. Справила се е със събиране и изваждане на прости числа до 10, наистина, не ѝ е лесно, но тя е убедена, че на останалите им е много по-трудно. Обаче когато една сутрин учителката им изписва на дъската 2+(3-1)=?, Ангелина смътно започва да усеща, че в цялата работа с изключителността ѝ има нещо недообмислено. До края на часа тя така и не успява да разбере какво точно се иска от нея. Вярно, половината ѝ съученици гледат също толкова потресено и неразбиращо, но другите – особено момчетата – доста бързо схващат за какво става дума и лесно решават примерите от дъската.

Ангелина би вдигнала ръка и би попитала дали учителката позволява да ѝ зададе въпрос – но всъщност не може да го направи. Тя знае десетки стихове и песни на английски и е единствената в началното училище, включително и сред преподавателския  екип, която има някакви познания по чужд западен език – а е само на 7. Понякога учителката ѝ възлага задачата да показва на другите деца по-прости неща, свързани с четенето и писането, за да не ѝ е скучно. Не може да си позволи да покаже, че не разбира или не знае нещо. Едно, че ще се изложи пред класа и ще разочарова учителката, която обожава. Друго, че дори да не ѝ разкаже за унизителната случка, майка ѝ ще разбере, защото винаги я вижда и знае всичко за нея. Не може да си позволи да попита пред класа. В самия край на часа сбутва момчето, което седи пред нея, и го пита:

– Краси, чакай да видя правилно ли съм разбрала. Я ми кажи как точно махаш скобите, да не съм се объркала нещо. За всеки случай, да си сверим.

Момчето обяснява подробно и безгрижно и я кара да се чуди дали наистина са били в един и същ час през последните 40 минути. Докато съученикът ѝ говори, непонятният смисъл на цялото упражнение спасително проблясва в главата ѝ, прекъснатите жички правят контакт и тя си отдъхва облекчено. Ето, ясно ѝ е, разбира го, трябва да събере двете числа в скобите и към тях да прибави това извън скобите, просто не е внимавала достатъчно, следващия път няма да се разсейва. Прибира учебника в ученическата чанта, която тежи колкото нея, и я понася към къщи.

Живее на два километра от училището и по средата на пътя сяда на една пейка за малко почивка. Първата ѝ работа е да отвори чантата и да погледне учебника и тетрадката, за да разбере дали магията все още работи. За неин ужас, илюстрацията към унижението ѝ – мистериозната картинка 2+(3-1)=?, отново е толкова неразбираема, колкото и при първия сблъсък с нея. Как  е възможно? Само преди половин час е можела да се закълне, че механизмът за справяне със скобите ѝ е ясен и е влязъл в главата ѝ завинаги. Сега обаче проклетите скоби сякаш са блокирали краката ѝ като колела на кола, заключена за неправилно паркиране, и тя едва ги тътри към къщи. Сигурна е, че разочарованото лице на майка ѝ ще я посрещне още на вратата и ще трябва да обяснява първия провал на изключителността си. С радост би го направила, ако можеше да го обясни първо на себе си – но не може. Трябва да има някаква грешка. Следващия път ще се постарае повече и ще се справи.

Звъни на вратата със свито сърце. Майка ѝ отваря и се усмихва. Ангелина трескаво търси по лицето на Лора следи, че липсата на изключителност у нея е разкрита, но не намира нищо, което да издава разочарование или гняв. Дори напротив.

– Виж какво хубаво време като за февруари, дай да се помотаем по магазините и да видим дали няма да ти намерим обувки за Трети март – предлага Лора.

– Защо ми трябват нови обувки за Трети март? – пита унило Ангелина. В главата ѝ няма нищо, абсолютно нищо, изведнъж всички мисли и спомени са се изпарили и са останали само бял шум и умора от напрежението.

– Анж, какво ти става, тогава ще те приемат за чавдарче! Да не сте се скарали с някого в училище? Или пак не си се наспала нормално? Има ли нещо? Нали знаеш, че на мен можеш да кажеш всичко?

Ангелина я гледа смаяна и е повече ужасена, отколкото облекчена. Майка ѝ не знае нищо! Нито за скобите, нито за провала ѝ, нищо. Значи или никога не е можела да вижда какво се случва с нея от разстояние, или в някакъв момент просто е загубила тази способност. Прозрението е толкова зашеметяващо, че ще са ѝ нужни месеци, за да го осмисли и намести в главата си. Стои пребледняла насред кухнята, без да може да каже и дума.

– Ооо, виж сега... Давам ти да изпиеш една кола и да си починеш половин час, след което хукваме на пазар. Освен обувки, можем да ти потърсим и някакъв анцуг, който да носиш вкъщи.

– Защо ми е да обличам нещо специално за вкъщи? – пита Ангелина.

– Защото една жена трябва да е хубава навсякъде. Запомни го. Хайде, пий колата и да потегляме.

Ангелина старателно опитва да пресуши чашата си, но гърлото ѝ е стегнато и течността едва се процежда надолу. После излизат. Докато се мотаят по улиците и търсят читави обувки измежду общо петте вида, които са пуснали в детските магазини, в главата на Ангелина се блъскат объркани мисли. Значи майка ѝ не вижда нищо от това, което се случва с нея. От което следва, че Ангелина има монопол над информацията за себе си. Значи не е нужно да признава всичко на майка си и да споделя всяка минала през ума ѝ мисъл. Вече спокойно може да лъже безнаказано. Спомня си фраза от един дочут разговор между майка ѝ и нейната най-близка приятелка, Веска: „Така и така на всички ни се налага да лъжем, поне вземи да научиш Ангелина да го прави добре.“ Майка ѝ явно го е взела на сериозно, защото след това подробно ѝ е обяснила смисъла на принципа „Аз не лъжа, аз премълчавам“. И е добавила, че може да премълчава пред всички други, но не и пред нея, понеже ѝ е майка, а майките знаят всичко. „Знаят всичко – друг път“, мисли си мрачно Ангелина и гледа полупразните витрини с невиждащи очи. Мисълта, че Лора я вижда непрекъснато, ѝ е помагала никога да не се чувства сама. Но от днес не е просто сама, а и невидима – винаги, когато майка ѝ напусне стаята.

Известно време Ангелина живее с надеждата, че се е объркала и все пак Лора я вижда. Обаче първият час в училище винаги е математика, формулите на дъската стават все по-неразбираеми, а паниката превзема все повече деня ѝ.

Отначало е я е страх само на път за училище. После и привечер, когато си пише домашните и трябва да подмами някой възрастен да реши задачите вместо нея, преструвайки се, че всъщност учат заедно. След това и преди заспиване. Скоро почти престава да спи от притеснение, че ще я вдигнат на дъската или ще я попитат нещо, свързано с неразбираемите математически формули. По цяла нощ измисля изобретателни отговори за измъкване от такива ситуации или учи и преповтаря примерни задачи, за да ги наизусти. Накрая няма свободна от страх минута.

Нищо от това не става достояние на майка ѝ – по никакви неведоми канали. Ангелина успешно имитира прилично разбиране на математиката и на родителските срещи никой не казва нищо лошо на Лора. Освен това тя е такова талантливо момиче – чете и пише, говори интересно, ходи на кой знае как сформиран курс по английски в читалището, още в първи клас я викат да пее в училищния хор и е едно от най-добрите чавдарчета. Никой няма да си позволи да спомене нищо за дребните пропуски по математика.  След няколко месеца окончателно ѝ става ясно, че всевиждащото око на майка ѝ или се е затворило, или никога не е било там. Тя е свободна да лъже, да мисли лоши неща и после да не ги признава на Лора. Усещането, че вече никой не я гледа, прекъсва единението с майка ѝ и я оставя свободна и непоносимо самотна.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: