Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Опасната идея на Дарвин

Даниъл Денет

В "Опасната идея на Дарвин" Даниъл Денет насочва вниманието ни към теорията за естествения отбор, показва как с нейна помощ Дарвин е задълбочил традиционното ни разбиране за мястото на човека във Вселената. Заличавайки с широк размах традиционните разграничения между живата и неживата природа, между света на човека и природния свят, между компютърните програми и човешкия ум, Денет превръща еволюционната теория на Дарвин в опасно оръжие, способно да разруши утаявали се в продължение на хилядолетия предразсъдъци. 

 

Наличност: Да

40,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Даниъл Денет е един от най-изтъкнатите съвременни философи, автор на голям брой популярни книги и статии и директор на Центъра за когнитивни изследвания към университета „Тафтс“ в Масачусетс. „Опасната идея на Дарвин“ е безспорно най-коментираната му книга, която ни припомня с какво е заслужил определението „един от най-провокативните мислители на планетата“.

В нея той насочва вниманието ни към теорията за естествения отбор, показва как с нейна помощ Дарвин е задълбочил традиционното ни разбиране за мястото на човека във Вселената. Заличавайки с широк размах традиционните разграничения между живата и неживата природа, между света на човека и природния свят, между компютърните програми и човешкия ум, Денет превръща еволюционната теория на Дарвин в опасно оръжие, способно да разруши утаявали се в продължение на хилядолетия предразсъдъци. По ерудиран и увлекателен начин той демонстрира как, напускайки тесните рамки на биологията, тази наистина опасна идея е способна да предизвика истинска революция в наглед отдалечени от нея научни области – от математиката и физиката до лингвистиката и етиката.

Откъс от книгата

Първа глава

Кажи ми защо

 

1. Нима нищо не е свято?

Когато бях дете пеехме доста – около лагерния огън през лятото, в училище, в неделното училище, или събрани около пианото вкъщи. Една от любимите ми песни беше „Кажи ми защо“.(Онези, чиито лични спомени не включват това малко съкровище, могат да намерят музиката на песента в приложението. Простичката мелодия и лесните за запомняне рими са просто удивителни.)

Кажи ми защо светят в небето звездите,
кажи ми защо се увива бръшляна в горите,
кажи ми защо е така синьо небето
и ще ти кажа защо от обич към теб ми прелива сърцето.

Защото Бог кара да светят в небето звездите,
защото Бог увива бръшляна в горите,
защото Бог е направил така синьо небето.
Защото Бог те е създал – затова от обич към теб ми прелива сърцето.

Това простичко и прочувствено обяснение все още изпълва със сълзи очите ми – колко мил, невинен и вдъхващ увереност начин да гледаш на живота!

След това на сцената излиза Дарвин, за да провали всичко. Или пък не е така? В общи линии това е темата на настоящата книга. Откакто „Произход на видовете“ е публикувана през 1859 г., фундаменталните идеи на Чарлз Дарвин са предизвикали различни реакции – от яростно осъждане до възторжена преданост, понякога равносилна на религиозна отдаденост. Теорията на Дарвин често е представяна погрешно, с нея са злоупотребявали еднакво и приятелите, и враговете му. Присвоявали са си я, за да придадат научна достоверност на отблъскващи политически и социални учения. Противниците ѝ са я осмивали, опитвайки се да ѝ противопоставят в училищата ни така наречения „креационизъм“ – абсурден бъркоч от набожни псевдонаучни теории.

Почти никой не остава равнодушен към Дарвин и точно така трябва да бъде. Неговата теория е научна теория, при това велика, но това не изчерпва същността ѝ. Креационистите, които я атакуват толкова злобно, са прави за едно нещо: опасната идея на Дарвин прониква много по-дълбоко в тъканта на най-основните ни вярвания, отколкото много от най-учените ѝ апологети признават дори пред самите себе си.

Умиляващото, простичко разбиране за света от горната песен, е онова, с което повечето от нас са израснали, каквито и чувства да буди този факт. Добрият Бог, който с любов е създал Земята и всеки един от нас (всички твари – големи и малки), изпъстряйки със звезди небесния свод за наша възхита – този Бог е – точно както и Дядо Коледа – просто един мит от нашето детство, затова никой възрастен с непомътен разум не може да вярва безрезервно в него. Този Бог трябва или да бъде превърнат в символ на нещо не толкова конкретно, или да бъде изоставен веднъж завинаги.

Не всички учени и философи са атеисти, а мнозина от вярващите твърдят, че тяхната идея за Бог може да живее в мирно съжителство с идеите на Дарвин – или дори да черпи подкрепа от тях. Техният Бог не е човекоподобен занаятчия, той е достоен за почитанието им, способен да дари утеха и да осмисли живота им. Други основават най-фундаменталните си занимания върху една напълно светска философия, отбягвайки отчаянието без помощта на понятието за едно висше същество, различно от самата Вселена. За тях също има нещо свято, но те не го наричат Бог, а просто Живот, Любов, или пък Добро, Разум, Красота, или Човечност. Онова, което и двете групи споделят – въпреки разликите в тяхното кредо – е убедеността, че животът има смисъл, че доброто не е просто илюзия.

Възможно ли е обаче тази нагласа – да се учудваме от заобикалящия ни свят, откривайки смисъл в него, изобщо да бъде поддържана в присъствието на дарвинизма? От самото начало е имало хора, според които Дарвин е пуснал най-лошия дух от бутилката – нихилизмът. Те смятали, че ако той е прав, то на този свят няма нищо свято – иначе казано, нищо няма смисъл. Не е ли прекалено силен подобен извод? Какви точно са следствията от идеята на Дарвин? Научно доказана ли е или си остава „само теория“?

Сигурно си мислите, че би било полезно да разграничим онези аспекти на идеята на Дарвин, които са доказани отвъд всякакво разумно съмнение от другите, които представляват спекулативно продължение на научно доказаното. Тогава, ако имаме късмет, може да се окаже, че безспорно установените научни факти няма да имат особено значими последици относно религията, човешката природа или смисъла на живота, тъй като онези аспекти на Дарвиновата идея, които тревожат хората, ще бъдат поставени под карантина в качеството им на спорни продължения или просто тълкувания на научната истина. Това би било успокоително за много хора.

Уви, ситуацията е тъкмо обратната. Теорията за еволюцията е обгърната от бурни спорове, но онези, които се чувстват заплашени от дарвинизма, не следва да търсят успокоение в тозифакт. Повечето, ако не и всички спорове по въпроси, които се отнасят до „чистата наука“, имат тази особеност, че която и от страните в тях да надделее, това няма да постави под въпрос основната идея на Дарвин. Тя е потвърдена дотолкова, доколкото изобщо нещо може да бъде потвърдено в науката и има дълбоки последици за нашето разбиране относно това какъв е и дори какъв би могъл да бъде смисълът на живота.

През 1543 г. Коперник изказва тезата, че Земята не е в центъра на Вселената, а се върти около Слънцето. Нужен е цял век, за да се утвърди тази идея – това става постепенно и доста безболезнено. (Религиозният реформатор Филип Меланхтон, един от поддръжниците на Мартин Лутер, изказва мнението, че „някой християнски владетел“ би трябвало да забрани книгите на този безумец, но като изключим тази и още няколко подобни гневни фрази, светът не е кой знае колко развълнуван от Коперник.) Коперниканската революция в крайна сметка се сдобива със свой „изстрел, отекнал по целия свят“– „Диалог за двете главни световни системи“ на Галилей, който обаче е публикуван едва през 1632 г., когато въпросът вече не е предмет на спорове сред учените. Хвърлената от Галилей бомба провокира печално известния отговор на римокатолическата църква, последиците от който се усещат и до ден днешен. Въпреки целия драматизъм на този епичен сблъсък идеята, че нашата планета не е в центъра на тварния свят доста лесно се загнездва в умовете на хората. Днес всяко дете от началното училище е в състояние да приеме този факт, без да се облива в сълзи от ужас.

Когато му дойде времето, Дарвиновата революция ще заеме същото гарантирано и безпроблемно място в сърцата и умовете на всички образовани хора на Земята. Днес обаче, повече от век след смъртта на Дарвин, все още не сме се примирили с нейните умопомрачителни следствия. За разлика от Коперниканската революция, която не провокира вниманието на широката публика преди да са уточнени всички научни детайли, Дарвиновата революция от самото начало привлича развълнувани странични наблюдатели и поддръжници, които непрекъснато се стремят да се месят в спора и надават окуражаващи викове. Самите учени също са повлияни от своите страхове и надежди – затова не е изненадващо, че привидно специализираните научни спорове често са непропорционално раздувани от привържениците на различните страни в тях и в резултат често биват изопачавани. Всеки успява да прозре, макар и не винаги ясно, че залогът е наистина голям.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: