Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ПРОМОЦИОНАЛНИ ЦЕНИ НА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 25 май 2017 г.

 

Огненото разпятие

Лора Лазар

От автора на „Чашата на проклятието”, „Небеса от грях”, „Грешният квартал”, „Убиец назаем”, „Веселото гробище“.

Огън. Пламтящ кръст извисява снага в мрака, а на него човешко тяло изгаря в страховитите пламъци... Ритуално убийство ли е това? Дали убиец-пироман броди из улиците на града?

Мишената и неговият партньор трескаво търсят отговори, докато нови и нови пожари осветяват улиците. Единственият заподозрян е млад художник, обладан от неудържима страст към огъня – да нарисува и улови вечно променящите се огнени езици се е превърнало във фикс идея за него. Случайно или не, художникът е винаги наблизо, когато пламъците се разгарят.

С обичайното си майсторство Лора Лазар предлага нова заплетена загадка, която разпалва ума. Огънят гори и унищожава всичко… но следи винаги остават.

  • Корица: Мека
  • Страници: 356
  • Тегло: 0.430 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Лора Лазар
 

Наличност: Да

13,90 лв.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ПРОМОЦИОНАЛНИ ЦЕНИ НА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 25 май 2017 г.

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Откъс от книгата

1

Димът се разтопи в мъглата и сив покров полегна върху склона. Въздухът се разигра и подбутна надолу към шосето мириса на изгоряла плът. Смрадта прекърши съня му, завъртя се около него и отново потегли нагоре към хълма. Стоеше в ниското – сам и изоставен. Доплака му се.

– Оги, какво правиш тук? – дочу отнякъде познат глас.

– Сънувам – отвърна тихо Евлоги Аладжов, без да се озърта.

– Не е сън.

Сега Евлоги се обърна по посока на гласа. През провлачените нишки на мъглата се промуши неговият приятел Никола Угаров – едър, но не пълен, а мускулест човек, облечен в пожарникарска униформа. Димът от склона е запечатал очите на Никола и искриците в сините му зеници са скрити зад тази сивкава лента, помисли си Евлоги. Пожарникарят махна каската, косите му изскочиха с лекота и щръкнаха в различни посоки – лъскави и с цвета на прясноизорана угар. Но светлоотразителните ленти по пожарникарската униформа дразнеха, защото нарушаваха приглушения колорит от млечносив фон, през който си пробиваха път неравни петна от тъмна охра и сиена печена, примесени с титанвайс. Бе призрачно, донякъде живописно, но бързо доскучаваше.

Никола Угаров се приближи до приятеля си и застана редом с него. Попита го с поглед, вперен някъде по склона:

– Видя ли ужаса отсреща?

– Зашеметяващо! – отвърна Евлоги и дори потрепери от възбуда. – Толкова неочаквано стана! Тъмнило, ужасно тъмнило, а след завоя... Шофьорът на автобуса рязко наби спирачки и... Тогава го видях... – Той притвори очи, преди да продължи: – Огнен кръст разкъса черното було на мрака... Появи се от нищото... Бе единственият образ между небето и земята... Пламъците се радваха, че са се освободили от мрака... Сиянието им проби нощния похлупак, тръгна към гората и накара дърветата да тръпнат в очакване. Силуетите им се раздвижиха зад пламъците на огъня... А после...

– Какво стана после? – попита го приятелят му, като леко го побутна с лакът.

– Не го видях ясно, но усетих, че има човек на кръста... – Евлоги тръсна глава и промълви: – Трябва да го нарисувам!

– Ти си луд!

– Огнено разпятие... – Художникът отново притвори очи. – Огнена смърт в мрака...

– Мъченическа смърт! – каза пожарникарят. – Опомни се!

– Но вдъхновява – прошепна той.

– Искаш ли да видиш какво е останало от човека? – ядоса се Никола Угаров.

– Мразя мумиите! – Евлоги Аладжов погнусено поклати глава.

– Още по-гадно е...

– Но огънят...

– Страшен е – прекъсна го пожарникарят.

Оги само поклати глава в знак на несъгласие. Никола Угаров се огледа – колегите му вече бяха готови за връщане, тъй като пожарът бе бързо угасен. Няколко полицейски автомобила и една линейка задръстваха прохода „Боаза“ и движението по пътя бе затруднено. Скоро пожарникарите щяха да отстъпят място на полицаите, чиято работа тепърва предстоеше. Никола неочаквано се сети:

– Ти не трябваше ли да си още в София? Какво стана с изложбата?

– Връщах се, когато видях...

– И слезе от автобуса?

Евлоги Аладжов само кимна, приятелят му го изгледа изненадано, преди да изкрещи:

– Цирк ли искаше да гледаш?

– Не, не! – дръпна се назад художникът и погледна Никола. – Не разбираш ли? Беше едновременно и зловещо, и божествено!

– Ти си луд! – повтори пожарникарят.

– Не съм. Старецът така е решил да завърши живота си – убедено изрече Евлоги Аладжов. – Зрелищно и незабравимо... Да усети Христовата смърт...

– Какъв старец? – не го разбра приятелят му.

– От огненото разпятие.

– Откъде знаеш, че е старец? – попита Никола Угаров.

– Видях го вчера, когато пътувах за София.

– Пеша ли идваше насам?

– Не. Защо пеша? – учуди се Евлоги. – Беше в същия автобус... Каза, че отива на среща със смъртта... Странно, нали? Затова го запомних.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: