Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Образи на фотографията. Албум на фотографските метафори

Бернд Щиглер

Фотографията е не само, както отбелязва Хуберт Дамиш, „изкуство, в което светлината произвежда собствената си метафора“, но тя има и история, изпълнена с образи и метафори. Историята на фотографията, за разлика от тази на останалите технически средства, се отличава с това, че е приела и произвела многобройни метафори, определящи в еднаква степен фотографската теория и практика. Силата на фотографията да преобразува действителността се дължи и на играта с метафори. Този „Албум на фотографските метафори” се опитва да обхване историята на фотографията в образи – образи, които хората са си създали за фотографията и които са възникнали в течение на нейната история. Към всяка статия от настоящия фотографско-метафоричен речник – която може да бъде четена сама по себе си – има фотографии заедно с кратки исторически или теоретически очерци, опитващи се да скицират съответната метафора на фотографията; предложено е и кратко библиографско указание за използваната литература. Книгата подканя читателя да се осведоми за историята на фотографията като история на образите, които са оформили и продължават да оформят не само представата ни за фотографията, но и тази за действителността.

 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Особената метафоричност на фотографията се основава и на това, че от самото си начало фотографията е по щекотлив начин амбивалентна. На нея винаги се е гледало и тя е описвана като умъртвяване и оживотворяване, като истина и лъжа, като заличаване и спасение. Предразположеността на фотографията към метафори е резултат от тази своеобразна откритост, както и реакция срещу нея: метафората използва тази откритост и същевременно я ограничава. При това тя има двойното лице на Янус: от една страна, преправя представеното, препращайки към нещо друго и показвайки представеното като друго; от друга страна обаче, проявява онова, което иначе би останало незабележимо, именно тясната свързаност на представеното с традицията и закрепеността му в някаква история. Затова и не е чудно, че най-често цитираните текстове от фотографската история, като есетата на Оливър Уендъл Холмс, книгата на Сюзан Зонтаг „За фотографията“ или „Светлата стая“ на Ролан Барт, са толкова богати на метафори. Те вземат метафорите, трансформират ги и изковават нови, към които присъвкупяват нови текстове.

Преди да се озовете под този „дъжд от метафори“ (Didi-Huberman, 75), още няколко пояснения: книгата следва едновременно строгия и случаен ред на немската азбука. Всяка статия може да бъде четена сама по себе си, а в края на съответната бележка е предложено кратко библиографско указание за цитираната и допълнителната литература. Аргументите от отделните текстове не претендират за пълнота, те са само примерни. Същото важи и за книгата като цяло. Тя подканя читателя да се осведоми за историята на фотографията като история на образите, които са оформили и продължават да оформят не само представата ни за фотографията, но и тази за действителността.

Откъс от книгата

ЕКВИВАЛЕНТ

Едва ли друг фотограф се е превръщал така, както Щиглиц, още приживе в мит. Алфред Щиглиц е определял за цяло едно поколение поне американската сцена, основал е първата класна фотогалерия, организирал е изключително въздействащи изложби, издавал е извънредно влиятелните списания Camera Notes и Camera Work, обединил е американските фотографски общества, ръководил ги е и не на последно място е бил един от най-големите фотографи на своето време. С оглед на този опит загадъчно изглежда това, дето към края на живота си Щиглиц твърде интензивно се посвещава на един нов предмет: фотографирането на облаци, като нарича тези изображения equivalents, „еквиваленти“. При това Щиглиц определя с особена емфаза своите фотографии на облаци, които могат да бъдат произволно въртени и разполагани, като опит да открие онова, „на което са ме научили четиридесет години фотографиране. Да запиша върху облаците моята философия на живота – да покажа, че моите фотографии не бива да бъдат свеждани до съдържанието и сюжетите – до чудноватите дървета, лицата, интериорите, нито пък до особените дарования – облаците са тук за всички – засега няма данъци за тях, те са свободни.“ (Stieglitz, 237) Това място поставя началото на концепцията за фотографията като еквивалент, една концепция, която включва еднакво както предметите, така и зрителя. Теорията за еквивалентите е нацелена към един паралелен на природата знаков ред, който именно като формален ред проявява символични качества и споделя медиално естетически опит, включващ пространството на опита на зрителя, неограничавано само до изобразения предмет, а обхващащо и собствения му опит, чувствата му, дори несъзнаваното. „В Еквиваленти гениалността на Щиглиц се проявява в това, че той превръща облаците в неестествени знаци, превежда ги на културния език на фотографията.“ (Krauss, 136) И сега този език разгръща едно образно пространство на опита, в което връзките между фотографиите, действителността, фотографа и също зрителя се превръщат в еквиваленти. Тъкмо с оглед необходимата откритост на предмета изображенията на облаците стават пространства на тълкувания, при които отразяването на предмета е по-малозначимо. Става дума по-скоро за визуален опит.

Тези изображения не са тъкмо непредставящи нищо, а по-скоро откриват някаква пълнота на възможности за тълкуване. Те показват един свят като „знак и хипотеза“. Щиглицовите фотографии на облаци като ретроспективен поглед върху четиридесетте години фотографиране представят една философия на живота, според която фотографията като аналог на възприятието бива извисена знаково-теоретично до върха, а действителността е станала ред на изображението, който е радикално открит и има корелата си в едно усещане, подхранвано от знаците на образите и от знаците на собствения опит, на спомена и не на последно място на несъзнаваното, които знаци биват третирани във фотографиите. Вече става дума не нещо да бъде представено или изобразено, ами да бъде предизвикан естетически опит, който на свой ред трябва тепърва да установи някакъв ред, при това във формата на еквивалент на знаковите редове.

Щиглицовата теория за еквивалентите е станала определяща теоретична фигура за американската фотография след войната. Особено Майнър Уайт, издателят на Aperture, както и американските фотографи Хари Калахан и Аарон Зискинд са се позовавали експлицитно на теорията за еквивалентите, тълкувайки я по подчертано субективистичен начин. Функционирането на еквивалентите, заявява Майнър Уайт, е сравнимо с онова, което психолозите обозначават като проекция или емпатия. Фотографията преобразува представяното в нещо, което отключва богатството на субективния опит и чувствата, и то тъкмо защото значението на изобразения предмет е донякъде затъмнено. Светът на феномените се е преобразувал във форми, които представят еквиваленти на субективните усещания и същевременно са длъжни да се влеят в един творчески процес, осцилиращ между нещата, фотографа и зрителя. (White (1), 51) При това си определение фотографията не се интересува от нещата; тя е по-скоро функция, корелация. „За най-интересното откритие на мисълта за еквивалентността може да се смята това, че фотографията не е предмет, а функция.“ (White (2), 21)

Петдесет години по-късно Джордж Легради отново се обръща в интерактивната си инсталация Equivalents II към Щиглицовите снимки на облаци, за да им придаде сега медиално-теоретично тълкуване, което отразява и ситуацията на фотографията в дигиталната ера. При тази работа на екрана се появяват облакоподобни изображения, щом на компютъра бъде изписан някакъв текст. Отнасянето към Щиглиц има изцяло програмно значение, тъй като Легради допълва комплексната „еквивалентност“ при Щиглиц и в традицията на американската следвоенна фотография, която се разпростира между предметите, фотографа и зрителя, с три допълнителни компонента: връзката между (писмените) текстове, (появяващите се след това) образи и компютърните програми, които ги произвеждат и същевременно посредничат между текстовете и образите. С това облаците се превръщат в „прошумоляване“ на информация, в „реална метафора“ на информацията изобщо. В тази инсталация значението е винаги приписано, тъй като образите нито представляват или изобразяват облаци, нито визуализират текста в неговото семантично значение. Облачното прошумоляване на информацията се е заселило във връзката, в еквивалентността на образ и текст, фотография и действителност, компютърни програми и културни знаци.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: