Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Обича ме, не те обича

Съставител: Захари Карабашлиев

Разкази, посветени на любовта, от 16 от най-популярните и четени съвременни български автори са събрани в антологията „Обича ме, не те обича”. Книгата поставя началото на важна традиция – всеки февруари темата любов ще намира свой дом на страниците на нов сборник от издателство „Сиела“.

Рядко човек може да види 16 от най-популярните съвременни български автори на едно място, а какво остава – обединени в една книга. Сборникът "Обича ме, не те обича" включва разкази, посветени на любовта, от: Алек Попов, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Кристин Димитрова, Васил Панайотов, Владимир Зарев, Ганка Филиповска, Георги Томов, Емил Андреев, Емануил Видински, Иво Иванов, Илиян Любомиров (по-известен като Августин Господинов), Мирела Иванова, Палми Рачев и Радослав Парушев.

 

Наличност: Да

12,90 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Разкази, посветени на любовта, от 16 от най-популярните и четени съвременни български автори са събрани в антологията „Обича ме, не те обича”. Книгата поставя началото на важна традиция – всеки февруари темата любов ще намира свой дом на страниците на нов сборник от издателство „Сиела“.

Рядко човек може да види 16 от най-популярните съвременни български автори на едно място, а какво остава – обединени в една книга. Сборникът с разкази „Обича ме, не те обича” представя 16 нови и непубликувани досега истории за любовта от Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Радослав Парушев, Кристин Димитрова, Васил Панайотов, Ганка Филиповска, Георги Томов, Алек Попов, Емил Андреев, Емануил Видински, Иво Иванов, Мирела Иванова, Палми Ранчев, Владимир Зарев и Илиян Любомиров (по-известен с псевдонима си Августин Господинов).

Книгата е с две различни корици, но с едно и също съдържание. Идеята за двете корици е на добре познатия художник Дамян Дамянов – автор също на кориците на „Белканто” от Ан Патчет, „Граматика на фантазията” и „Приказки колкото усмивка” от Джани Родари, както и на цялостното художествено оформление на книгата „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери  и др.

Дамянов предлага двата варианта – син и цикламен, оставяйки колегите си да решат коя от двете корици пасва повече на сборника, но след дълго обсъждане и не един и два спора, издателите пускат двете предложения във фейсбук, оставяйки последната дума по въпроса на читателите. Тъй като и в социалната мрежа протича дискусия, издателството взима решението да пусне и двата варианта на кориците на „Обича ме, не те обича” по книжарниците.

Сборникът излиза с любезното съдействие на „Евробет”. Освен с именитите автори и прекрасните разкази, антологията е ценна и с това, че поставя началото на традиция, която издателството ще спазва и занапред – всеки февруари да радва читателите с нов сборник, посветен на любовта.

Биография и факти за автора

Алек Попов е роден в София през 1966 г. Завършил националната гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил Философ” и българска филология в софийския университет “Св. Климен Охридски”.

Автор е на романа  Мисия Лондон,  2001, и на сборниците с разкази: Ниво за напреднали, 2002; Пътят към Сиракуза, 1998;  Зелевият цикъл, 1997;  Игра на магии, 1995;  Мръсни сънища, 1994;  Другата смърт, 1992.

Алек Попов е автор на радиопиеси, излъчвани по националното радио и на сценарии за игрални и документални филми. През 2001 БНТ снима филма Чуждите стъпки по едноименния разказ от сборника му Мръсни Сънища. Алек Попов е носител на редица литературни награди.

 

Георги Господинов (1968) е един от най-превежданите български автори след 1989 г. Автор на стихосбирките: "Лапидариум" (1992), "Черешата на един народ" (1996, 1998, 2003), "Писма до Гаустин" (2003) и "Балади и разпади" (2007). Съавтор е на две книги-мистификации "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Книги с негова поезия са преведени на немски, македонски, чешки и португалски.

Романът му "Естествен роман" (осем издания на български) е публикуван на 22 езика, сред които френски, английски, немски, испански, италиански, датски, чешки...

Романът на Георги Господинов „Физика на тъгата” (2012) се превърна в литературно събитие. Носител е на редица награди. Романът е сред най-продаваните книги в България според класациите на основните книжарски вериги.

„Невидимите кризи” (2013) – книга с есета и истории - една от най-търсените книги през годината, съвпадна с българските вече видими кризи.

През август 2013  от печат излезе новата му книга с разкази „И всичко стана луна”, заедно с новото издание на книгата „И други истории”.

 

Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург, живеещ в Калифорния, САЩ. Първият роман на Захари Карабашлиев — „18% сиво“ е много добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ за 2008 г. за най-продаван роман: преиздаван е няколко пъти. Поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009).

Втората му книга — сборник с разкази „Кратка история на самолета“ печели наградата „Хеликон“ за 2009 г.

Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.

 

Теодора Димова е автор на 9 пиеси, сред които „Без кожа”, „Змийско мляко”, „Кучката”, „Любовници”, „Невинните” и други, играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години излязоха романите й „Емине”, „Майките”, „Адриана”, „Марма, Мариам”.

През 2006 „Майките” спечели Голямата награда за източноевропейска литература във Виена. Има единайсет издания у нас и е публикувана на десет езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана” е преведена във Франция, а миналата година излезе и на чешки език.

Предстои преводът на чешки и на „Майките”.  През 2010 „Марма, Мариам” спечели националната награда за литература „Хр. Г. Данов”. Теодора Димова е колумнист към портал „Култура”. В края на 2013 излезе и последният й роман „Влакът за Емаус”.

 

Кристин Димитрова е автор на романа „Сабазий”, отличен с Награда на Министерство на културата и община Пловдив „Христо Г. Данов“ в категория „Българска художествена литература“, на книгите с разкази „Любов и смърт под кривите круши“ и „Тайният път на мастилото“, на десет сборника с поезия, сред които „Образ под леда“, „Поправка на талисмани“, „Хората с фенерите“, „Сутринта на картоиграча“ и др. А също и на книга за символиката на Таро.

Родена е в София през 1963 г. Завършила е английска филология. Работила е като журналист. Преподава в катедра „Западни езици“ в Софийския университет.

Носител е на много национални награди за литература.

Разкази и стихотворения от Кристин Димитрова са публикувани в 24 държави на 21 езика.

 

Владимир Зарев е българският Балзак! - Берлинер Цайтунг

Владимир Зарев има 18 книги, десет от които са романи: „Денят на нетърпението“, „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Разруха“, „Светове“, „Лето 1850“ и „Поп Богомил и съвършенството на страха“.

Измежду тях особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“. Действието в трилогията се открива през 1890 година и завършва в наши дни, в нея са вплетени множество пределно драматични, знакови човешки съдби, а чрез тях е разказана едновековната история на България.

Трилогията е преведена на немски език и вече има две издания в Австрия и Германия. По мотиви от „Битието“ е заснет култовият телевизионен сериал „Дървото на живота“.

 

Ганка Филиповска, родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, е работила като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро.

Редактира произведения на съвременни български автори. Награждавана е за поезия в конкурса „Стихове за вечните неща“ и за проза в „Състояние на полет“ и „Елате ни вижте“. Автор е на сборника с разкази „Сонет 130“.

 

Емил Андреев е роден на 1.09.1956 г. в Лом. Автор е на "Ломски разкази", "Късен сецесион", "Стъклената река" (филмиран), "Проклятието на Жабата", "Лудият Лука". Съсценарист е на сериалите "Под прикритие" и "Четвърта власт".

 

Илиян Любомиров е роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив.

 

Палми Ранчев има бурна и нетипична за съвременен български писател биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен.

Негови стихове и разкази са включени в български и чуждестранни антологии на съвременната българска литература. Превеждани са на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. През 2008 година е сред четиримата носители на международната награда „Банк Аустриа Литерарис“.

 

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Пише разкази от средата на 90-те години на миналия век.

Става популярен сред интересуващите се от модерна българска проза след 2001 г., когато специализираното издание на в-к “Капитал” “Капитал Лайт” (публикува над 15 негови къси разказа.

Успорендо с това се зареждат десетки публикации в “Литературен вестник”, вестник “Сега”, списанията “Егоист”, “Едно”, “Плейбой”, “Интро”, “Една седмица в София”, “Хъслър”, “Списанието на М-тел”, “Мъжът”.

Откъс от книгата

Откъс от разказа „Aqua Alta” на Захари Карабашлиев, из сборника „Обича ме, не те обича”

Най-красивото място на света всъщност беше антикварна книжарничка, поместена в склад с боклуци, осветен луминисцентно като чакалня в лоша болница.

На входа ги посрещнаха два пластмасови манекена – мъж и жена – с костюми от седемнайсети век. Бяха с традиционните бални маски и шапки, окичени пищно с пера. Всички стени от горе до долу бяха отрупани с книги, купчини книги, които растяха от пода, спускаха се от тавана – вехти, разноцветни сталактони, колони от книги.

В средата на помещението беше паркирана гондола – също превърната в леговище на книги. Около нея бяха натрупани пластмасови каси за зеленчуци, сега пълни със стари филмови плакати, черно-бели фотографии, грамофонни плочи, пощенски картички, акварели, скечове, рисунки, илюстрации, репродукции и оригинали. Някъде около носа на гондолата, барика¬диран зад стотици илюстровани албуми и книги, зад архаичен касов апарат седеше облечен в черно мъж с брада. От едната страна на апарата дремеше бяла, а от другата – черна котка. В магазинчето имаше няколко посетители.

Мария, без да губи време, се изправи пред секцията „Философия“, а той започна да прехвърля грамофонните плочи, натъпкани в дървени щайги. Оттам се откъсна с няколко загла¬вия и продължи търсенето в кашон, на който с въглен беше скициран Пинокио. В кашона намери цяла папка рисунки с молив върху пожълтяла, тънка хартия – предимно венециански пей¬зажи – с хубава, ефирна линия.

Той започна да заделя настрани рисунките, които хареса, само по няколко евро всяка. Когато стигна дъното обаче нещо лъскаво привлече вниманието му – компютърен диск. Взе го и го огледа. Беше DVD – без надпис, без обложка и без цена. Той вдигна от пода досега избираните неща, изправи се и просто пусна диска в джоба на палтото си.

Направи го бързо и почти несъзнателно, след което се смути от постъпката си, реши да го върне обратно, но погледна към касата и видя, че оттам го следяха жълтите очи на черната котка. Изпита срам. За миг усети и вина, от която се отърси, разбира се, отърси я от себе си като стърготини. Просто диск – колко ли ще струва?

Та той щеше да остави кой знае колко евро тук на касата – за книги, които нямаше да прочете, за рисунки, които нямаше да има време да рамкира. Диск. Беше го пуснал в джоба си от необяснимо и незадоволимо по друг начин любопитство. Какво толкова! Сигурно имаше някакво порно на него. Или домашно видео. Или домашно порно. Или щеше просто да е празен. Или... пък... всъщност кой знае? Във всеки случай искаше да види какво има на този диск.

Огледа се за Мария, но не я видя в магазинчето. Имаше само няколко души с бледи лица, крачещи, взиращи се в куповете книги подобно онези птици с тънки човки след отлив. Той отиде на касата, където собственикът обслужваше възрастен клиент и говореше с него на испански. После дойде ред на руса млада жена с момиченце с кукла. Докато продавачът броеше парите й, детето запита майката нещо на руски и продавачът го заговори. Дойде неговият ред.

– Добър вечер – каза той на английски.

– Добър вечер – отвърна продавачът.

– Тази котка може ли да говори на човешки? – пошегува се той, кимайки към черната котка, която все още не отделяше очи от него.

– Защо? Да не би да има да ми предаде нещо?

– Просто питам. Гледам, че знаете езици, може и да сте я научили на човешки. – И той опипа голия, студен диск в джоба на палтото си.

– Тя не знае човешки, но аз знам котешки – каза собственикът с каменна физиономия. 30 евро за плочите, 36 евро за рисунките.

Мария намери безпогрешно пътя към квартирата, като че се беше прибирала безброй пъти преди.

 

Откъс от разказа „Без изменение” на Георги Господинов, из сборника „Обича ме, не те обича”

 

Мила П.П., пиша Ви от града, в който се видяхме за последно като деца, нашия така наречен роден град. Тук съм инкогнито. Дойдох да си взема някои неща, да се простя с две-три места, да напиша това писмо и си тръгвам. Носталгикът се връща по старите места, тъй както престъпникът се връща на местопрестъплението.

На нашата улица обикновено играехме на държави. Спомняте ли си още тази игра. Начертава се кръг, всеки си избира държава, от чието име ще играе, викаме „Да бие, да бие...“ Франция например. Всички се разтичват, а Франция крещи „Стоп!“ и трябва да каже с колко крачки ще стигне до някоя от другите държави. Ако уцели разстоянието, си присвоява чуждата територия. Крачките бяха различни по големина – великански, човешки, миши, мравешки и не помня още какви. Семпла игра, в която като че ли най-важно беше коя държава ще си избереш.

Вие винаги избирахте Португалия.

Аз съответно избирах Испания, за да съм близо до Вас. И без това Португалия нямаше други съседи и това географско местоположение ме спасяваше от неизбежната ревност. Аз съм много ревнив човек. Ето още нещо, което Ви е било спестено.

Така и не Ви попитах тогава защо избирахте точно Португалия. Какво знаехме за нея? Беше на самия ръб на Европа, на другия ръб бяхме ние. Малка, притисната до стената на океана. Една с нищо незабележима страна. Избивахме се да си избираме Италия, Франция, Америка, СССР и ГФР и дори Чужбина... Само брат Ви протестираше, че нямало такава държава. Как да няма, бе, баща ми нали е в Чужбина, крещеше Чингачук от съседния блок. Но Вие избирахте Португалия. Дали все пак за¬ради тайнственото й, звучащо като портокал име? Бях убеден, че портокалите живеят основно там, в Португалия. И понеже е толкова далече, рядко стигат дотук. Някой ги изяждаше по дългия път, защото не можеше да устои на изкушението, най-вероятно самите преносвачи. Не ги обвинявах, аз също не бих устоял.

Портокалия Португалова. Така Ви наричах тайно. Изговарям го отново на глас, докато го изписвам. Много хубаво се търкаля в устата, освен това е светло и оранжево. Като изтърколили се портокали върху дървена маса следобед... Предупредих ли Ви, че съм станал твърде сантиментален? Но вече не ми пука... Цял живот съм се пазел да не изглеждам сантиментален, препикавах всичко, бях царят на препикаването, властелинът на иронията... голямо шубе е било. Сега мога спокойно да махна с ръка. Това са малките предимства на самотата. Спира да ти пука.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: