Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Обещах да запомня. Разговори с Петър Увалиев

Бригита Йосифова

За тоя властелин на словата не просто думи, а цяла хубава книга е написала журналистката Бригита Йосифова – многолетна кореспондентка от Лондон и Москва на „Работническо дело“, „Литературен фронт“, „Труд“, „Отечествен фронт“.

Нарекла е труда си „Обещах да запомня“. Паметта, споменът са навсякъде в този том. Най-напред: в заглавието. После – в мотото. То е на Петър Увалиев и заслужава да бъде изтъкнато с отличаващ се шрифт:

„Паметта е дар Божи, който задължава. Само със спомени може да се отплатим на мъртвите, само споменът е по-силен от смъртта.“

А подир мотото идват споменните разкази – косвени и лични – на сладкодумеца за десетки хора, за десетки години. Журналисти и писатели, художници и архитекти. Театрали и кинематографисти. Философи и певци, артисти. И наши, и чуждестранни.

Ще посоча имената само на някои: Светослав Минков и Александър Жендов, Пенчо Славейков, Сирак Скитник и Георги Павлов (Павлето), Асен Разцветников и Асен Христофоров, Любомир Тенев и Стефан Продев...

А от тия извън България – Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин, Ромен Гари, Хорхе Луис Борхес и Уилям Търнър, Микеланджело Антониони и Едгар Алън По... Цялата книга е като чисто нощно небе, пищно огрято от словесните фойерверки на белокосия журналист, писател и дипломат.

 

Наличност: Да

17,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Книгата е пир за гладния за знания. От опазеното и предаденото от Бригита Йосифова ще научим, че Петър Увалиев е братовчед със Светослав Минков. По-нататък – истината за брака му с журналистката Ивайла Вълкова; името на голямата му любов Ружа Делчева; черти от нрава на някогашния шеф на БТА – Лозан Стрелков.

Авторката ще ни каже и кои били любимите аромати на Увалиев, които той наричал „мириса на българската земя“. Ще издам само един – на чубрица. Знайте, че тоя „невъзвръщенец“ и „враг на народа“ помнел наизуст стиховете на Вапцаров, бил приятел с Христо Радевски и казвал „Обичам да въртя словото“.

Бил свободен като вятъра

Платил скъпо за тая си свобода – и със самотност, и с много огорчения. Ала я опазил до края си. Лъкатушел по ръба на безбожието и твърдял, че няма нищо по-страшно от вечното единомислие, че трябва да се спори. Бил русофил, признавал единствено италианския футуризъм, събирал книги и стари наши, български илюстровани пощенски картички.

Често вадел от торбата със спомени истории от някогашна София. И в тях може да бъде видян нисичкият журналист и политик Димо Казасов, вечно намусеният ценител на изобразителното изкуство Григор Чешмеджиев, къдравокосият Александър Балабанов.

До тях – най-свидните му приятели Николай Марангозов и Боян Болгар. Прекланял се доземи пред Колю Фичето и усталъка му и знаел много случки с него. Имал и свой отговор на въпроса – какво е щастието? За него то било „да говоря с умни хора и да чета мъчни книги“.

Обичал – като приятеля си Христо Огнянов – редките и стари думи: вездесъщ, раздумка, волнокрил, отколе, гръмовержец... Тяхната звучност му приличала на „ехо от ехото“. При разговорите си с Бригита Йосифова си припомнял какво ли не. И ученическите години във Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, и настоятелното писмо на редакцията на сп. „Лада“ да го привлече за свой сътрудник. Отказал галантно.

Знаел едва ли не всичко за иконите. И къде от какво дърво ги правели, и кои били най-големите им майстори по нашите земи. И все убеждавал: „Всички икони са призрачни посестрими, бдят с очи въглени да не угасне източната ни духовност.“

Откъс от книгата

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Ще разкажа за едно приятелство.

Изминаха четиринайсет години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Да позвъни на вратата ми на улица „Уъдбастуик роуд“.

Постепенно, по пътя на спомените, дано успея да го доближа и до хора, които не са го познавали. И той, белоко сият, облечен в старомодния си зелен шлифер, с който метеше тротоара, с тънката си иронична усмивка на смуглото лице, с приказките си – да оживее за всички. Този шлифер наричах „филмов реквизит“. Петьо нарочно шеговито вдигаше яката му и заставаше с извърнати нагоре очи, ала Шарл Боайе.

Надявам се тези, които прочетат страниците на книгата, да опознаят поне малко този умен, весел, но често и тъжен човек. Може би ще запомнят името му с добро и с уважение. Ще разкажа за какво говорехме, къде скитахме, какви книги четяхме и какво горещо обсъждахме. Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на забележителна монография за художника Уилям Търнър. Канен е като гост-професор в английски и американски университети. Изнасял е доклади на много международни форуми по въпросите на модерната лингвистика.

Дълга, половинвековна раздяла от всичко родно. Безкраен низ години... Но броят им е само цифри и аритметика, колкото нелесни или твърде дълги да са били за него. Защото Петър Увалиев през всички тези десетилетия бе духовността на България в чужбина.

Винаги ме поразяваше голямото му съпричастие и интерес към нашето минало. Моят приятел не само беше образован и страшно начетен. (Та нали уж всички четем, всички сме книголюбци.) Беше родолюбец от друго, различно естество. Не обичаше родината сляпо, от привързаност към една къща, двор и няколко метра небе отгоре. Обичаше България без превръзка на очите. Може би така, както един син вижда и обича родителите си. Трябва да призная, че попивах неусетно големия урок. Стигнах дотам, че търсех и четях всяка книга, за която е ставало дума в разговорите. Не му казвах, просто четях. Исках да се катеря по неговата стълба. И да стигна поне долните рафтове на прочетената от

него библиотека...

Иван Тодоров

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: