Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
Събрана от кол и въже редакция подготвя ежедневник, който е предназначен не толкова да информира, колкото да изнудва и да хвърля кал, да прави долни услуги на своя издател.
Параноичен редактор, който броди из налудничавия Милано (или налудничав редактор в нормалния Милано), реконструира историята от последните петдесет години въз основа на пъклен план, скроен около разложения труп на един псевдо-Мусолини.
И под сянката на „Гладио“, ложа П2, убийството на папа Лучани, държавния преврат на Юнио Валерио Боргезе, ЦРУ, червените терористи, манипулирани от тайните служби, двайсет години атентати и отклоняване на вниманието - сбор от необясними факти, които изглеждат измислени, докато едно предаване на Би Би Си не доказва, че са верни, или поне че са вече признати от извършителите си.
И накрая един труп, който ненадейно излиза на сцената в най-тясната и най-одумвана улица в Милано. Крехка любовна история между двама герои неудачници по природа – един провален писател и едно тревожно момиче, което е напуснало университета, за да помага на родителите си, и се е специализирало в клюките за романтичните връзки, но все още плаче на втората част на Седмата симфония на Бетовен.
Съвършен наръчник по лоша журналистика, за който читателят постепенно се обърква дали е измислен, или е взет направо от живота.
Можете да разгледате откъс от книгата в pdf формат.
Биография и факти за автора
Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.
Той е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години.
По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. През 1956 публикува първата си книга „Естетическата проблематика на Тома от Аквино“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.
През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.
Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века.
„Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже“ - Умберто Еко
Умберто Еко е бил отличен с над 30 титли от различни академични институции по света като Университета в Одеса, Нова Сорбона , Софийски университет "Св. Климент Охридски" , Буенос Айрес , Санта Клара , Москва, Берлин ,Квебек , Йерусалим и Сиена.
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
