Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Нощта през средновековието

Цочо Бояджиев

Средновековието се отнася към нощта по множество съвършено различни начина – като към един без съмнение проблематичен и затрудняващ нормалния ход на живота астрономичен феномен, но и като към праизвор на неизтребимите суеверия и страхове на едно до голяма степен магическо съзнание.

 

Наличност: Да

30,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"Kогато „попаднах“ на темата на тази книга, аз – естествено – не си давах ясна сметка за пътя, който предстоеше да измина. Ако го бях направил, напълно възможно е да се бях отказал от начинанието. И това не би било лишено от основание. На първо място обезкуражаваща изглежда жанровата неопределеност на едно подобно изследване. Защото нощта, разбира се, не е просто природен феномен, отрязък от натуралното време, а и многосмислен символ и компонент от въображаемия свят на човека. Средновековието следователно се отнася към нощта по множество съвършено различни начина – като към един без съмнение проблематичен и затрудняващ нормалния ход на живота астрономичен феномен, но и като към праизвор на неизтребимите суеверия и страхове на едно до голяма степен магическо съзнание. За един изследовател е изключително трудно да реши, какво в тази комплексна тема – реалното или въображаемото – може да осигури по-добър достъп до действителното и съдържание. И тъй като тук едва ли става дума за истинска дилема, за изключващо „или – или“, то в каква пропорция следва да бъдат „смесени“ двата аспекта, за да бъде анализът максимално съответен на автентичното преживяване на нощта през средните векове. При това следва да се има предвид, че в едно изследване върху менталността на дадена отминала епоха знакът на автентичността задължително трябва да бъде поставен не само върху онова, което хората фактически са извършвали, но и върху онова, което – колкото и фантастично да е то – е било възприемано като истинно и действително налично."

Авторът

Откъс от книгата

Първа част. Absentia lucis

 

Nox a nocendo

„В началото беше Словото“ (Иоан. 1:1), и Словото е в началото не само в смисъл, че първият съзидателен акт е акт на разчленяване, артикулиране, съвършено нареждане на съществуващото, но и в смисъл, че чрез Словото се изразява най-дълбинната същност на всяка твар, нейната истинска природа и предназначение. В името е заключена тайната на вещта и онзи, който съумее да го разчете, който узнае скритите корени на названията, ще разгадае и тайната на битието. Затова книгата за началата на съществуващото непременно ще бъде книга за етимологическия произход на думите. В нашето изследване ние можем да тръгнем по същия път, не – разбира се – проследявайки историческия генезис на латинската дума nox, както той е представен в модерното езикознание, а посочвайки онези значения, които забелязва в нея средновековната „етимология“.

Смисловият обозначител на нощта е нейната вредоносност. Нощта е назована така именно поради способността ѝ да причинява вреда – да вреди най-напред на зрението: nox a nocendo dicta, eo quod oculis noceat. Непрогледната тъмнина на нощта обезсилва човека, лишава го от необходимите му ориентири, потопява го в слепота. Човешките занимания стават невъзможни, самото пространство на нощта се обезчовечава. В него остават да бродят единствено онези, чиято дейност вреди на човешкия живот и имущество – разбойниците и крадците. Делата на нощта в описанието на Рабан Мавър са блудството и нечестивостта, безсрамието и идолопоклонството, сквернословието и подобните тям.6

Заплашителността на нощта, нейната вредоносност се долавя особено осезателно от хората на онази епоха, в която ландшафтът (неизбродимите горски масиви, покриващи огромната част от Западна Европа) и липсата на изкуствено осветление правят нощната тъма още по-плътна и гъста, и я изпълват с всевъзможни опасности. Хьойзинха е напълно прав да подчертава специално изключителната чувствителност на средновековния човек към противопоставeността между лято и зима, светлина и мрак, тишина и шум и да се съмнява, че тази усетливост за „непрогледната тъма, мъртвата тишина“, въздействието на „самотния огън или на самотния далечен вик“ е съхранена у жителя на модерния мегаполис. Отсъствието на възможност за „преобразуване на нощта в ден“ предопределя свръхинтензивното преживяване на нощния мрак като непосредствена екзистенциална заплаха. Представата за вредоносността на нощта е господстваща през цялото средновековие, макар че, разбира се, обитателите на средновековните градове, замъци и манастири са имали сетива, за да усетят прелестта например на свежата и спокойна лятна нощ. Тази представа се запазва – отчасти по силата на литературната конвенционалност – дори в сравнително късни текстове. Цялостната картина на губителната нощ е разгърната например в написаното около 1240 г. енциклопедическо съчинение на Бартоломей Англичанина „За свойствата на нещата“: Нощният мрак възпрепятства очите да изпълняват своята функция, а с това им отнема съвършенството. Той скрива цветовете и размива очертанията на нещата, превръщайки ги в смътни и неразличими сенки, в странни безжизнени фигури без ясен релеф, без обем и дълбочина, без зрим лик и разчетим смисъл. Нощта е – като зимата – студена и влажна. Нощният въздух е плътен и тежък, изпълнен с най-разнообразни отровни изпарения. Нощем се усилва всяко страдание. Болният се измъчва по-тежко нощем, нежели денем. През нощта се възраждат и уголемяват страховете ни. От тъмната бездна изплуват ужасяващи фантазни образи и халюцинации. Нощта е нечистото време, в което от леговищата си изпълзяват многобройните твари, страхуващи се от светлината на деня – кръвожадните нощни зверове. Нощем нараства дързостта на злосторниците. По нощните пътища бродят разбойниците и крадците. Булото на нощта скрива от пътника правия друм, от корабокрушенеца – спасителния бряг. Нощта никому не е приятелка. Nox nemini amica.

Нощта е сродница на смъртта. Тя буквално ограбва половината ни живот, принуждавайки ни да я прекараме в сън. Но тя е и „по субстанция“ топосът на смъртта, защото какво друго е смъртта, ако не абсолютната безвидност и неразличеност, пълната неподвижност и безпрогледност? В своята най-тъмна и дълбока част нощта се докосва до безусловното небитие, до самото безвремие, което и е смъртта. Изглежда тъкмо поради това нощта е отредена на мъртвите, също както денят пък принадлежи на живите. Всяка нощна работа е не само безсмислена, но и смъртно опасна. Окъснелите косачи дочуват заплашителното напомняне, идващо някъде от непрозирния мрак: Dar Tog isch dein, die Nacht isch mein. Един селянин, който останал да жъне след залез слънце, бил предупреден на два пъти от неведом глас да остави нощта на ония, на които тя принадлежи. А завръщащите се по тъмно пътници чули от срещнатия непознат страшните думи: „Денят е ваш, нощта е моя“. Хронистът Титмар от Мерсебург, писал в началото на ХI в., разказва за един църковен служител от замъка Валслебен, който, отивайки на утреня, съзрял огромна тълпа непознати хора в близкото гробище, сред която все пак успял да разпознае една наскоро умряла жена. Мъртвата му съобщила, че те вече са отслужили утренята, но че на него му остават да живее броени дни. Което и се сбъднало. Сходна история била разказана на автора и от очевидци. По време на всенощно бдение присъстващите забелязали множество запалени светлини в гробището, два мъжки гласа подхванали псалм, а сетне към тях се присъединили и други. Трети пример разкрива смисъла на тези не особено типични за Титмар отклонения от линията на „голямата история“. Един свещенослужител от Девентер полюбопитствал и останал през нощта в църквата, за да види кои са тайнствените нощни посетители, които палели светлини в нея. Разгневените мъртви се появили отново в същия час, вдигнали свещеника заедно с постелята му и го изгорили пред олтара. Защото – пояснява хронистът – хората не бива да прекрачват извън отреденото им пространство, в нелюдимите простори на мрака. И защото денят е за живите, но нощта принадлежи на мъртвите. Ut dies vivis, sic nox est concessa defunctis.

Християнството прибавя важни акценти към общата и в някакъв смисъл естествена негативна нагласа спрямо нощния мрак. В една култура, в която опаката и лицевата страна на съществуващото са ясно и еднозначно установени, в която битието и истината, редът и хармонията, красотата и блясъкът са категорично – метафизически! – противопоставени на небитийните заблуждение, безредие и безòбразност, тъмнината не може да бъде провидяна по друг начин освен именно като отрицателна, а значи губителна за човека универсалия. Там, където опозицията между светлината и мрака е автентичният изразител на другата, на фундаменталната онтологическа противопоставеност между божествено и профанно, нощта не може да изявява друго освен мизерията и унизителната крехкост на нашето тварно съществуване. В среднощ Бог поразява всички първородни в Египетската земя (Изх. 12:29), пак в същия час ангел Господен избива асирийските воини (2. Царств. 19:35), пак тогава смъртта спохожда силните на деня (Иов 34:20) и преди утрото вече ги няма онези, които са жаждали власт и богатство (Ис. 17:14). В Новия Завет опозицията е още по-радикална. Не може да има общо между светлината и мрака (2. Кор. 6:14) и даже ако светлина просветлее в тъмата, то мракът не може да я обеме (Иоан. 1:5). Негативният знак на тъмнината се запазва, в какъвто и смисъл да бъде интерпретирана тя – като състоянието на света преди въплъщението на Словото (Лук. 1:79), като състоянието на лична нечестивост (Лук. 11:34; 2. Петр. 1:19), като присъствието на Сатаната в света (Кол. 1:12–13; 1. Петр. 2:9) или като „външната тъмнина“, в която ще бъде плач и скърцане със зъби (Мат. 8:12). Злокобността на нощта се подсилва от ситуирането ѝ като автентичният топос на важни събития, свързани със страстите и смъртта Христова. Нощта е времето на страшното предателство (1. Кор. 11:23), на разобщаването на човеците със Спасителя. През нощта учениците се съблазняват поради Учителя си (Мат. 26:31), а Петър три пъти се отрича от Него още преди петел да пропее (пак там, 34).

Тези текстове не само отразяват и се надграждат над присъщата за една архаична култура никтофобия. Те на свой ред оказват обратно влияние върху манталитета, извайват „образа на света“, формират светогледните реакции на човека в средновековна Европа. Добрият християнин се отнася с предубеждение към нощната тъма не само защото няма възможността да я надмогне „технически“, не само и защото народното суеверие я изпълва с всевъзможни рискове и опасности, но и защото свещената Книга я третира преди всичко като индикация за отпадналост от божествената светлина, а евангелистът Иоан не намира нито едно основание, за да ѝ придаде каквато и да било позитивна стойност.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: