Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Никой не ме чу

Хари Маркополос

Истински финансов трилър.

"Години наред гледах и от опит научавах как Комисията по ценни книжа и фондови борси покровителства крупните нарушители на закона, харчещи не по предназначение парите на инвеститорите, чиито интереси тази комисия би трябвало да защитава.

Тя действа много твърдо и обикновено по подходящия начин по отношение на дребните мошеници, подстрекателите, търгуващите с вътрешна информация и да – с хедж фондовете. Но когато става дума за големите корпорации и институциите на Уолстрийт Комисията ги гали с перце, налага им незначителни глоби, които не стряскат никого, и набляга на несъществени неща като воденето на документацията, подминавайки онова, което е истински важно – маменето на инвеститорите."

 

Наличност: Да

22,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

В дъждовния следобед на 17 юни 2009 г. Дейвид Коц търпеливо сяда в малката стая със зарешетен прозорец в „Метрополитън Кърекшън Сентър“, затвор в „Долен Манхатън“, в очакване на интервю с Бърнард Мейдоф – мозъкът на най-мащабното финансово престъпление в историята. Коц, главен инспектор в Комисията по ценни книжа и фондови борси, разследва тоталния провал на агенцията си да разобличи приложената от Мейдоф схема на Понци в размер на 65 млрд. долара и то след като за девет години пет пъти съм ги предупреждавал и съм им представял документи.

Коц и заместничката му Ноел Франджипейн се настаняват срещу празен стол, от другата страна на който сядат адвокатите на Мейдоф – Айра Лий Соркин и Никол Ди Белло. Най-после Мейдоф е доведен в стаята от надзирател, който внимателно отключва и сваля белезниците му. Някога Бърни Мейдоф бе кралят на финансовата индустрия, високоуважаван съосновател и бивш председател на НАСДАК, собственик на една от най-успешните брокерски къщи на Уолстрийт и известен нюйоркски филантроп. Сега той сяда между безупречно облечените си адвокати, пременен в яркооранжев затворнически гащеризон, който се откроява на фона на мрачните сиви стени на помещението.

В продължение на три часа Коц и Франджипейн си водят изчерпателни, почти дословни бележки, докато Мейдоф за пръв път разкрива цялата история за схемата на Понци. Той твърди, че всичко започнало почти случайно и много се учудил, че не бил разкрит от Комисията по ценни книжа и фондови борси. Извънредно критичен е към тази агенция, нарича следователите идиоти, задници и самохвалковци.

Хари Маркополос

Откъс от книгата

Въведение

Хари Маркополос е герой. Не заради онова, което е искал да направи. Той не е попречил на Бърни Мейдоф да създаде най-голямата пирамида на всички времена, нито е спасил парите на инвестиралите при него.

Онова, което направи, е така документално точно да опише тревогите си, че когато пирамидата на Мейдоф най-после се срина под собствената си тежест, Комисията по ценни книжа и фондови борси, която отговаря за прекратяването на злоупотребите и защитата на инвеститорите, не можа да прибегне към защитната тактика на щрауса.

Схемите тип Понци съществуват в стабилно неравновесие. Това означава, че макар да не могат да постигнат успех, могат да просъществуват неопределено дълго, преди да се разпаднат. Простият факт, че нещо съществува продължително време, далеч не означава, че то е законно. Историята на Мейдоф показва, че въпреки предупредителните сигнали инвеститорите са привлечени от ситуации, които са прекалено хубави, за да бъдат истина. Дали и доколко отчетите на Мейдоф са статистически различни от тези на „Дженеръл Електрик“ за 100 последователни тримесечия растеж на печалбите или от отчетите на „Сиско“ за 13 тримесечия, надхвърлящи предвижданията на аналитиците точно с едно пени на акция за периода от 1998 до 2001 г.? Отчетите на Мейдоф са напълно неправдоподобни и това повдига въпроса какво в тях не е наред. Дали ще определим като недопустими само схемите на Понци, или ще вземем мерки и по отношение на не толкова явните манипулативни схеми?

Веднъж изрично посочих на един аналитик от Уолстрийт, че една компания фалшифицира счетоводните си документи. Той ми отговори, че още по-горещо ще препоръчва на клиентите си да купуват нейните акции, защото такава компания никога не би разочаровала когото и да било на Уолстрийт.

Години наред гледах и от опит научавах как Комисията по ценни книжа и фондови борси покровителства крупните нарушители на закона, харчещи не по предназначение парите на инвеститорите, чиито интереси тази комисия би трябвало да защитава.

Тя действа много твърдо и обикновено по подходящия начин по отношение на дребните мошеници, подстрекателите, търгуващите с вътрешна информация и да – с хедж фондовете. Но когато става дума за големите корпорации и институциите на Уолстрийт Комисията ги гали с перце, налага им незначителни глоби, които не стряскат никого, и набляга на несъществени неща като воденето на документацията, подминавайки онова, което е истински важно – маменето на инвеститорите.

Бърни Мейдоф е въплъщение на този проблем. Когато е упражнявал законна дейност, Мейдоф е бил голям брокер-дилър и бивш председател на НАСДАК. Не е известен като финансов, какво остава за хедж фонд мениджър, защото никога не е бил нито едното, нито другото. След като схемата му се срива и Бърни придобива славата на професионален престъпник, той е преименуван в ръководител на хедж фонд, макар и до ден днешен неговият така наречен хедж фонд да е единственият, за който някога съм чувал да не взема нито комисиони за предоставените услуги, нито обвързана с представянето поощрителна мениджърска такса. Съмнявам се, че щеше толкова дълго да разиграва Комисията по ценни книжа и фондови борси, ако беше известен като хедж фонд мениджър, тъй като в такъв случай тя щеше да е нащрек и да го хване.

Уорън Бъфет казва: „Когато приливът се оттегли, се вижда кой плува гол.“ Финансовата криза от 2008 г. показа, че много хора, включително и Мейдоф, не са тези, за които се представят. Смисълът на ефективния контрол е да спрем онези, които плуват голи – още преди приливът да се е отдръпнал.

По-нататък ще видите, че Комисията по ценни книжа и фондови борси е предприела стъпки към реформи и Хари Маркополос е оптимист, че работата ѝ ще се подобри. Аз ще се въздържа от коментар до момента, когато Комисията започне да се занимава със случаи срещу големите корпорации, преди същите тези корпорации да са банкрутирали (да се намеси преди парите да бъдат изгубени) и против съмнителните институции на Уолстрийт.

Положителната страна в краха на Мейдоф – ако въобще може да се говори за нещо положително – е, че поне веднъж Комисията бе разобличена. Хари Маркополос заслужава нашата благодарност заради приноса си това да се случи.

Дейвид Айнхорн
декември 2009 г.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: