Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Ние, щастливците

Ейми Блум

„Жената на баща ми умря. Майка ми каза, че трябва да отидем при него и да видим дали там няма да има нещо за нас.“

Така започва този забележителен роман от Ейми Блум – блестящо написана, дълбоко вълнуваща, фантастично смешна книга за любов, разбити сърца и късмет.

  • Корица: Мека
  • Страници: 296
  • Тегло: 0.290 кг
  • Издадена: 03.2016 г
  • Издателство: Екслибрис
  • Виж още от Ейми Блум
 

Наличност: Да

14,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Жената на баща ми умря. Майка ми каза, че трябва да отидем при него и да видим дали там няма да има нещо за нас.“

Така започва този забележителен роман от Ейми Блум – блестящо написана, дълбоко вълнуваща, фантастично смешна книга за любов, разбити сърца и късмет.

Разочаровани от семействата си, Айрис, която се надява да стане звезда, и Ива, по-малката й сестра, поемат на пътуване из Америка през 40-те години в търсене на слава и пари. Амбициите на Айрис тласкат двете момичета през една Америка, където всеки се преизобретява. Пътуването им започва от градчето в Охайо към смайващия и чувствен Холивуд, а после към джазклубовете на Ню Йорк и именията на богатите в Лонг Айланд.

С приятелите си, богати и бедни, Айрис и Ива си проправят път през един пейзаж на големи мечти, скандали, измени и война. Ние, щастливците е роман за успеха и провала, късмета и липсата на такъв, традиционното и алтернативното семейство и неизбежните опасности, свързани с него. От козметичните салони на Бруклин до лондонския Уест Енд група незабравими хора обичат, лъжат, провалят се и оцеляват в тази история за нашия крехък, абсурден, героичен вид.

* * *

„Ние, щастливците“ е забележително постижение. Трябва да чакаш дълго за роман с такъв мащаб и измерения, изпълнен с хирургическо точно обрисувани герои, смесица от комедия и трагедия, която граничи с чудеса, и изречения, които би трябвало да попаднат в Музея на изреченията, ако имаше такъв. Ейми Блум е съкровище.“ - Майкъл Кънингам

„Блум се нарежда сред незабравимите Ф. Скот Фицджералд и Вирджиния Улф.“ - Лос Анджелиз Тайм

„Абсолютно хипнотична.“ - Уошингтън Поуст

„Литературен триумф.“ - Ню Йорк Таймс

 

Биография и факти за автора

Ейми Блум е автор на „Ела при мен“, финалист за National Book Award; „И слепец ще види колко много те обичам“, номинирана за наградата National Critics Circle Award; „Любовта ни изобретява“; „Нормални“; „Надалече“, бестселър на New York Times; и „Там, където се намира богът на любовта“.

Разказите ѝ са публикувани в „Най-добри американски разкази“. Разкази, получили наградата О. Хенри, Антоло-гия на съвременната кратка проза на Скрибнър и много други сборници в Америка и по света.

Тя пише за различни периодични издания като The New Yorker, The New York Times Magazine, The Atlantic Monthly, Vogue, Slate и Salon. Спечелила е наградата National Magazine Award. Преподава творческо писане в Университета Уезлиън.

Откъс от книгата

I'D KNOW YOU ANYWHERE

Жената на баща ми умря. Майка ми каза, че трябва да отидем при него и да видим дали там няма да има нещо за нас.

Потупа ме по носа с лъжичката за грейпфрут.

- Нещата са такива, каквито са. Баща ти ни обича повече, но си има друго семейство, друга жена и момиче, малко по-голямо от теб. Всички пари са на нейното семейство. Избърши си лицето.

Не познавах по-прям човек от майка ми, в това отношение беше несравнима. Тя толкова дълго ми врата и ушите ми, че накрая направо лъснаха. Помогнахме си взаимно с роклите: нейната лилава рокля имаше страничен цип под мишницата, моята розова беше с мъчни за закопчаване копчета. Мама сплете косата ми на стегнати плитки и очите ми се дръпнаха като на японка. Сложи си лилавата шапка във форма на камбана и най-хубавите ръкавици и отиде отсреща при мистър Портман, за да вземе назаем колата му. Радвах се, че отиваме там, и си мислех, че ще е хубаво да си имам сестра. Не ми беше мъчно за смъртта на другата жена на баща ми.

* * *

Чакахме го седмици наред. Мама седеше дълго сутрин пред прозореца, а по време на вечеря не спираше да пуши. Когато се прибираше вкъщи от работата си в „Хобсън”, беше в лошо настроение, дори и след като й разтриех стъпалата. През целия юли се мотаех около къщата и си играех с пудела на мистър Портман в очакване да се появи колата на баща ми. Той обикновено идваше около два часа, в случай че този ден имаше „Беседа край камината”. Слушахме всички речи на президента Рузвелт заедно. Обичахме Франклин Делано Рузвелт. В неделите, когато идваше, баща ми носеше цигари „Лъки Страйк” за майка ми и шоколадов десерт „Хърши” за мен.

След вечеря мама сядаше в скута му, а аз направо върху чехлите му и ако имаше „беседа”, баща ми правеше своята имитация на ФДР. Добър вечер, приятели, казваше и пъхаше сламка в устата си като цигаре. Добър вечер, дами и господа. Покланяше се на майка ми: „Елинор, скъпа моя, какво ще кажете за един валс?” Танцуваха известно време на музиката от радиото и после идваше време да си лягам. Майка ми слагаше няколко фиби в косата, за да имам на сутринта къдрици, а татко ме отнасяше в леглото, пеейки: „Искам да танцувам шими като сестра ми Кейт”. После ме завиваше и се изнизваше с танцова стъпка през вратата. Понеделник сутринта си беше тръгнал и трябваше да чакам до четвъртък, а понякога чак до следващата неделя.

Майка ми паркира и пак си сложи червило. Къщата на баща ми беше на два етажа, от червен камък, с високи прозорци, закрити от дантелени пердета с ресни, и широки  кафяви стъпала, наредени като кутии пред лъскавата дървена врата. Баща ти обича хубавите неща, когато е далече, каза тя. Определено е хубаво, казах аз. трябва да живеем тук.

Майка ми се усмихна и облиза устни с език. Може би, каза тя, човек никога не знае. вече ми беше признавала, че й е омръзнало от Абингдън, където живеехме, откакто бях родена. той не беше истински град и до гуша й беше дошло да работи като сервитьорка в „Хобсън”. Говорехме много за това как ще имаме по-хубав живот в Чикаго. „Чикаго, Чикаго, този откачен град... Тук видях един мъж да танцува с жена си...”, запях аз на слизане от колата и направих няколко танцови стъпки като по филмите. Майка ми каза: „Ти си истинска прелест, хлапе” и ме дръпна за гърба на роклята. Наплюнчи дланта си и приглади бретона ми, за да не хвръкне. Изпъна полата си и ми каза да проверя ръбовете на чорапите й. Прави като стрела, казах аз, и двете тръгнахме по стълбите, хванати за ръка.

Майка ми почука и баща ми отвори вратата, облечен в синята жилетка, която носеше у дома, докато слушахме речите на президента. Той ме прегърна, родителите ми си зашепнаха нещо, докато аз стоях там и се опитвах да видя повече от дневната, която беше голяма колкото целия ни апартамент и пълна с цветя. (Може би баща ми казваше: „Какво, по дяволите, правите тук?” Може би майка ми го ругаеше, че ни държи встрани от живота си. Но се съмнявам. Баща ми цял живот играеше ролята на съвършения джентълмен, а майка ми беше казвала поне сто пъти, че една жена трябва да се грижи добре за мъжа си и ако не може да се справи с него, сама си е виновна. „Когато казвам, че мъжете са като кучета, това не е обида. Обичам кучета”, бяха нейните думи.) Зад баща си видях високо момиче.

-    Дъщеря ми Айрис - каза той. Чух как майка ми си поема шумно дъх. - Айрис - продължи татко, - това е моята приятелка мисис Логан и дъщеря й, нейната прелестна дъщеря ива.

Стоях в преддверието и знаех, че това момиче има купища неща, които аз нямах. Цветя в кристални вази с големината на кофи. Красиви светлокестеняви къдрици. Ръката на баща ми на рамото си. Беше облечена с бебешкосин пуловер и бяла блуза с брошка във формата на синя птица на яката. Мисля, че носеше дълги чорапи. Айрис беше на шестнайсет години и изглеждаше като голяма жена. Приличаше ми на филмова звезда. Баща ми ни побутна към стълбището и каза на Айрис да ме забавлява в стаята си, докато те с майка ми си поговорят.

-   Представи си само... - каза Айрис. Лежеше на леглото си, а аз седях на плетения килим до него. Даде ми шепа желирани бонбони и аз се чувствах добре. Тя говореше много - и хубаво, а освен това имитираше чудесно. - Целият колеж дойде на погребението на майка ми. Дядо ми беше ректор на колежа, но миналата година получи удар, така че сега всичко е различно. Имаше едно момиче, червенокосо, наистина ужасно. Червенокоси. Сякаш са недо¬печени, или нещо такова.

-   Мисля, че Полет Годард е червенокоса - казах аз. Бях го прочела във „Фотоплей” предишната седмица.

-   Ти на колко си години? Кой, по дяволите, иска да бъде като Полет Годард? Както и да е, това червенокосо момиче дойде отново в нашата къща. Ревеше толкова силно, че надвикваше всички. и онази жена, нашата съседка, мисис Драйсдейл, я попита: „Много близки ли бяхте със скъпата мисис Актън?”

Айрис го каза така, че просто видях пред себе си мисис Драйсдейл - бърчи нос, повдига мрежестия воал от устата си, докато похапва, и пъха мократа носна кърпичка в дълбоката си пазва, което майка ми беше казвала, че е отвратително.

-   На дванайсет съм.

Айрис продължи.

-   Майка ми беше светица - няма човек, който да не е съгласен с това. Беше мила с всички, но не исках хората да си мислят, че си е губила времето с тази глупачка, затова се обърнах и заявих, че ние дори не я познаваме, и тя избяга в тоалетната на долния етаж, но - и това е забавната част - вратата заяде и не можа да излезе. Тропа, тропа и се наложи двама преподаватели да разбият вратата. Беше смешно.

Айрис ми каза, че целият колеж (не знаех, че баща ми преподава в колеж; ако ме бяха питали, щях да кажа, че си изкарва прехраната с четене на книги) дошъл на службата, за да почете майка й и да изрази съболезнованията си на нея и баща й. Всичките им семейни приятели били там - което беше нейният начин да ми каже, че майка ми не би могла да е приятел на баща й.

Чухме гласове от долния етаж и после затръшване на врата и звуци на пиано - някой свиреше „Моят ангел вка¬ра дявола в мен”. Не знаех, че баща ми свири на пиано.

С Айрис стояхме на прага на стаята й и надничахме в коридора. Чухме да се пуска водата в тоалетната, което беше смущаващо, но и някак успокояващо, и после баща ми започна да свири „лунната соната”, след което чухме двигател на кола. С Айрис хукнахме надолу. Майка ми остави входната врата отворена и изтича до колата на мистър Портман. Извади кафяв платнен куфар и го остави на предната веранда. стоях на верандата, държах куфара и гледах към пътя.

Баща ми седна на люлеещия се стол и ме взе в скута си - нещо, което беше престанал да прави миналата година. Попита ме дали мисля, че майка ми ще се върне, а аз го попитах дали мисли, че майка ми ще се върне. Баща ми ме попита дали имам други роднини от страната на майка ми и аз отпуснах глава на рамото му. Бях го виждала в повечето недели и в някои от четвъртъците, откакто бях бебе, а цялото ми друго семейство беше майка ми. Бях приятелка с мистър Портман и пудела му и учителите ми винаги бяха проявявали интерес към мен - това бяха всички хора, които можех да нарека „мое семейство”.

Айрис отвори мрежестата врата и ме погледна така, както котка гледа куче.

Седнахме да ядем кюфтета с картофено пюре и след третия път, в който тя ми каза да си сваля лактите от масата, баща ми се обърна към нея: „Това не е пансион, Айрис. Внимавай как се държиш. Тя е твоя сестра”. Айрис излезе от стаята, а баща ми каза да оправя маниерите си. Ти не живееш вече в онзи ужасен град и не си Ива Логан, обясни ми той. Ти си Ива Актън. Ще казваме, че си ми племенница.

Чак когато станах на тринайсет години, осъзнах, че майка ми няма да дойде да ме вземе.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: