Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Независимите административни органи при парламентарното управление

Константин Пехливанов

Съвременната парламентарна държава се характеризира със сложен модел на разделение, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти. Целта на настоящия труд е да обърне внимание на някои спорни и проблематични моменти, които до този момент не са изследвани в цялост в парадигмата на управлението в Република България.

Държавното управление традиционно се смята за работа на изпълнителната власт, оглавявана от Министерския съвет, но не е достатъчно изследвана ролята на Народното събрание в осъществяването му.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Съвременната парламентарна държава се характеризира със сложен модел на разделение, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти. Целта на настоящия труд е да обърне внимание на някои спорни и проблематични моменти, които до този момент не са изследвани в цялост в парадигмата на управлението в Република България.

Държавното управление традиционно се смята за работа на изпълнителната власт, оглавявана от Министерския съвет, но не е достатъчно изследвана ролята на Народното събрание в осъществяването му.

Не е изследва и системата изпълнителните органи, която Народното събрание създава. Те се конституират от парламента или смесено от няколко органа съгласно разпоредба на закон (т. е. с акт на Народното събрание) и нямат нормативно определено подчинение на Министерския съвет.

Броят на тези органи непрекъснато нараства, а Народното събрание е все по-склонно да изземва компетенции от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и да преобразува органите от административни и подчинени на МС, в независими (неподчинени) от Министерския съвет.

Главно място в монографията е отделено на статута на Сметната палата, на управителните органи на Българската народна банка, на Комисията за финансов надзор, на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на Комисията за защита на конкуренцията, на Фискалния съвет и др.

Във втората част е обърнато внимание на ръководните за администрацията принципи съгласно ЗА, АПК и европейската доктрина. Обсъдена е практиката както на ВАС, така и на съдилищата на ЕС.

Биография и факти за автора

Константин Пехливанов е роден през 1976 г. в Пловдив. Завършва Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1999 г.

От 2000 г. е асистент по aдминистративно право и административен процес в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2011 г. защитава докторантура в същия университет.

Магистър по право на Европейския съюз, Юридически факултет на Университета на Амстердам, 2007 г. Участник е в проект „Гражданско образование” (Civic Education Project) 2002–2004.

Откъс от книгата

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След изложеното в настоящия труд е нужно да се очертаятобластите, в които ще се развива законодателството и правната доктрина по отношение на независимите административни органи.

На първо място, съществуването на тези особени органи, конституирани от парламента, поставя предизвикателство пред  доктрината – тя трябва да възприеме напълно и обоснове„разделението“ на изпълнителната власт на два клона – контролиран от Министерския съвет и контролиран пряко от Народното събрание.

De lege ferenda, това трябва да намери изразпри бъдещо изменение и усъвършенстване на Закона за администрацията. На второ място, трябва да се вземе принципно решение дали да не се придаде независим характер на всички органи,които извършват лицензионна и контролна дейност.

Практиката показва, че държавната комисия – органът, извършващ тази дейност в изпълнителната власт в тесен смисъл – е най-малочислен, а освен това Народното събрание поддържа ясна тенденция за преобразуване на държавните комисии в независими органи. Възможно е в бъдеще да видим окончателното превръщане на този орган в независим, а в изпълнителнатавласт, оглавена от Министерския съвет, да останат само органите, определящи и изпълняващи държавната политика на подзаконово ниво.

Отново, това трябва да бъде ясно формулирано в Закона за администрацията. Парламентът трябва да гарантира независимостта на конституираните от него органи. Това се отнася на първо място затяхната бюджетна независимост – трябва да се гарантира невъзможност изпълнителната власт реално да влияе на тяхнатадейност чрез бюджетни ограничения и изменения на тарифите за дейността им.

Следва да се помисли и дали Министерският  съвет изобщо трябва да има участие в тяхното конституиране(днес той участва в конституирането на някои от тях чрез предложения или пряко определяне на членове на органите). Независимият характер на тези органи ги прави подходящи за възлагане на функции по решаване на правни спорове както с административнонаказателен, така и с друг характер.

Ако техните актове подлежат на съдебен контрол и съдът е този,който произнася окончателното решение по спора, то съгласно Решение № 6 от 2008 г. на Конституционния съд нормата начл. 119 от Конституцията не се нарушава. Заслужава внимание и разширяването на подзаконовата правотворческа компетентност на органите – понастоящем такава имат само Управителният съвет на БНБ, Комисията за финансов надзор и Комисиятаза регулиране на съобщенията, но независимостта и високото ниво на правна експертиза в тези органи допускат разширяванена този кръг.

Усъвършенствайки правната уредба на тези органи, Народното събрание трябва да вземе решение по практически важния проблем за подсъдността на актовете на тези органи. От първоначалната система, в която актовете им се обжалваха пред  Върховния административен съд, се отиде на смесена система, в която актовете на някои от тях се обжалват пред ВАС, а на други – пред административен съд.

Това обаче води до заключение, че тези органи реално имат различна тежест и не всички актове, издавани от независими административни органи, имат такова значение, че да се обжалват пред ВАС като първа инстанция.Трябва да се отбележи, че поради несистемните преценки на законодателя доколко е важен определен акт, в нашето правосе появи разнобой в родовата подсъдност.

Административно-процесуалният кодекс  прие, че актовете на органи, подчинени на Министерския съвет, няма да се оспорват пред ВАС като първа инстанция, а пред административен съд (за разлика отразрешението на Закона за Върховния административен съд от 280 ПРИНЦИПИ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ. ДОКТРИНА...1996 г.).

При изключителната централизация на администрацията обаче (само две изпълнителни агенции се намират извън София) това постави изключително натоварване върху Административния съд – София-град и освен това доведе до изключения, които не са дължимо обосновани.

По Закона за меркитесрещу финансиране на тероризма актовете на председателя наДАНС (държавна агенция, подчинена на Министерския съвет) се обжалват пред ВАС (чл. 11, ал. 3 ЗМФТ). Беше се стигнало и до издаване на подзаконови нормативни актове (наредби) отпредседател на държавна агенция (председателя на ДАНС почл. 305 от Закона за електронните съобщения в предишнаредакция, председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по чл. 258, чл. 281 и 282 ЗЕС в предишните им редакции), които актове също се обжалват пред ВАС като първа инстанция.

Необходимо е установяване на ясна система за подсъдността на актовете, издавани от независимите органи. Тукпълно одобрение заслужава идеята за създаване на Централенадминистративен съд, който би могъл да служи като първа инстанция за обжалването на актовете, издавани от независимитеадминистративни органи.

 Дори ако отделни актове се обжалват пред  ВАС като първа инстанция, това трябва да са сериозномотивирани изключения. На последно място, членството на България в Европейскиясъюз и Световната търговска организация налагат добро познаване както на правото на тези организации, така и на богатата и в някои отношения противоречива практика на техните съдилища, за което в тази книга беше направен опит сбито да се изложат най-важни и интересни решения относно приложимостта на правните принципи, които са новост за нашата правна система.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: