Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Непознатият

Харлан Коубън

Той се появява, когато най-малко очакваш. Изниква от нищото и ти прошепва няколко думи, после изчезва. Никой не знае кой е и какво иска. Но срещата с него ще те разтърси и ще преобърне живота ти. Защото непознатият знае тайни – мрачни тайни за твоите близки. Адам Прайс е постигнал американската мечта: голяма къща, хубава работа, красива жена и две прекрасни деца. Но дали животът му е толкова перфектен, колкото изглежда? Не и според непознатия, който го заговаря в един бар. „Жена ти те лъже“, казва му той. И когато Адам решава да провери дали е така, целият му свят се срива – Корийн изчезва безследно, а полицията започва да задава тревожни въпроси. Открити са телата на две убити жени и ченгетата смятат, че Корийн е свързана със смъртта им. Възможно ли е съпругата на Адам да е съучастник в убийствата? Или е поредната жертва? И кой, за бога, е непознатият?

 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Той се появява, когато най-малко очакваш. Изниква от нищото и ти прошепва няколко думи, после изчезва. Никой не знае кой е и какво иска. Но срещата с него ще те разтърси и ще преобърне живота ти. Защото непознатият знае тайни – мрачни тайни за твоите близки.

Адам Прайс е постигнал американската мечта: голяма къща, хубава работа, красива жена и две прекрасни деца. Но дали животът му е толкова перфектен, колкото изглежда? Не и според непознатия, който го заговаря в един бар. „Жена ти те лъже“, казва му той. И когато Адам решава да провери дали е така, целият му свят се срива – Корийн изчезва безследно, а полицията започва да задава тревожни въпроси. Открити са телата на две убити жени и ченгетата смятат, че Корийн е свързана със смъртта им. Възможно ли е съпругата на Адам да е съучастник в убийствата? Или е поредната жертва? И кой, за бога, е непознатият?

„Майсторски написан трилър, който ще ви завладее от първата страница.“ - Дейли Експрес

„Една от най-силните книги на Коубън.“ - Къркъс

„Роман, който ще ви държи будни до късно.“ - Ню Йорк Таймс

Биография и факти за автора

Харлан Коубън

Xарлан Коубън  е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа - „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати – класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“.

Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация – едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година.

Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво.

Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър).

Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Откъс от книгата

Харлан Коубън - „Непознатият“

НЕПОЗНАТИЯТ НЕ РАЗБИ СВЕТА на Адам от раз. Точно това си внушаваше впоследствие Адам Прайс, но то си беше чиста лъжа. Още в първия миг, от началното изречение на другия, Адам сякаш усети края на битието си на задоволен жител на предградията, женен, с две деца. Само по себе си изречението беше съвсем просто, но в тона му се съдържаше оттенък на информираност, че дори и загриженост, който подсказа на Адам, че каквото било – било.

– Нищо не ти налагаше да останеш с нея – каза непознатият.

Разговорът им започна в залата на Американския легион в Сидърфийлд, в щата Ню Джързи – град, фрашкан с пребогати мениджъри на хедж-фондове, банкери и тям подобни финансисти от така наречените „господари на вселената“. А залата на Американския легион им беше любима бирария, предлагаща им неангажиращи удобства и повод да се правят на най-обикновени земни пичове, излезли сякаш от реклама на пикапите „Додж Рам“, при все че нямаха нищо общо с този типаж.

Адам стоеше непосредствено до лепкавия бар. Зад гърба му висеше табло за дартс. Неонови надписи рекламираха „Милър Лайт“, но Адам държеше в дясната си ръка бутилка „Бъдуайзър“. Обърна се към току-що присламчилия се мъж и това, че знаеше предварително отговора, не му попречи да зададе въпроса:

– На мен ли говорите?

Онзи беше по-млад от повечето присъстващи бащи, по-слаб – почти мършав, но с големи, пронизващи сини очи. Ръцете му бяха бели и кльощави, а изпод единия къс ръкав надничаше крайчето на татуировка. На главата си носеше бейзболна шапка. Явно се мъчеше да мине за хипстър, но излъчването му беше по-скоро на оглавяващ някой ИТ отдел компютърджия, който от работа не успява да се покаже на слънце.

Синеокият пронизващ поглед прикова Адам с такава сила, че чак му идеше да се отдръпне.

– Тя вече ти беше съобщила, че е бременна, нали?

Адам усети как дланта му се стегна около бутилката.

– И ти затова остана. Понеже Корийн ти каза, че е бременна. – В същия миг Адам усети как нещо в гърдите му прещрака, все едно – като във филмите – се беше включил часовников механизъм с червен циферблат и сега отброяваше оставащите секунди до експлозията: тик-так-тик-так.

– Познаваме ли се отнякъде? – попита Адам.

Непознатият не отстъпваше.

– Уведомила те беше за бременността си. Корийн имам предвид. Каза ти, че е бременна, а после – че пометнала.

Залата на Американския легион беше фрашкана с градски татковци по бели горнища за бейзбол с три четвърти ръкави и карго шорти или торбести мъжки джинси с висока талия. Мнозина носеха и бейзболни шапки. Вечерта беше посветена на подбора на момчета от четвърти до шести клас за класните и училищния „А“ отбор по лакрос. Ако искаш някога да наблюдаваш поведението на алфа мъже в естествената им среда, мислеше си Адам, достатъчно е да видиш колко сърцато участват в избора на децата им за някой отбор. Сцената е достойна за филм по „Дискавъри Ченъл“.

– А ти реши, че си длъжен да останеш, нали така? – попита го онзи.

– Кой, по дяволите...

– Излъгала те е тя, Адам. – Младият мъж говореше убедено, като човек, който не само знае истината, но в крайна сметка се мъчи да защити интересите на самия Адам. – Корийн си го е измислила. Изобщо не е забременявала.

Думите се сипеха отгоре му като юмруци, замайваха го, изцеждаха съпротивителните му сили, оставяха го потресен, объркан и готов да му броят до осем, без да е падал на пода. Идеше му да отвърне на ударите, да сграби другия за ризата и да го млати по цялата стая за това, че обижда по този начин жена му. Но не го направи. По две причини.

Първо, защото юмрукоподобните думи го бяха замаяли и оставили без сили.

И второ, заради категоричната увереност на приказките на другия; при тази негова проклета убеденост, Адам започна да се пита дали няма да е най-разумно да го изслуша.

– Кой сте вие? – попита.

– Има ли значение?

– Да кажем, че има.

– Аз съм непознатият – отвърна му онзи. – Непознатият, който знае важни неща. Тя, Корийн, те е излъгала, Адам. Изобщо не е била бременна. Целта й е била да те примами да се върнеш.

Адам тръсна глава, наложи си да не се предава, да разсъждава логически и спокойно.

– Но тя ми показа теста за бременност.

– Фалшификат.

– И ехограмата видях.

– И тя фалшива. – Вдигна ръка да възпре по-нататъшните възражения на Адам. – И надутият корем или, по-точно, кореми. След като на Корийн почна да й личи, тя престана да ти се явява гола, нали? И по какви поводи ти отказваше да правите секс? Че нощем й призлявало, предполагам. Редовен номер. Така че след помятането да прецениш, че цялата й бременност от самото начало е била тежка.

Някой се изцепи мощно от далечната страна на залата:

– Грабвайте по една нова бира, момчета, и да почваме това, за което сме се събрали. Беше Трип Еванс – президентът на лигата по лакрос, бивш шеф в рекламна агенция на Медисън Авеню и, общо взето, свестен тип. Всички останали бащи тръгнаха да се сдобиват от стойката с по един от алуминиевите столове, от онези, които се използват за училищните концерти, и да се подреждат в кръг по периферията на салона. Трип Еванс хвърли поглед на Адам, видя безспорно бледата му физиономия и притеснено се намръщи. Адам обаче насочи цялото си внимание към непознатия.

– Кой сте вие, дявол да ви вземе?

– Да речем, че съм твоят спасител. Или приятелят, който току-що те е освободил от затвора.

– Що за глупости!

Разговорите бяха престанали на практика. Мъжете разменяха под сурдинка последни думи и из смълчаната зала се чуваше най-вече стърженето на столовете по пода. Всички се мъчеха да си докарат изражения на спортна настървеност – нещо, което напълно отвращаваше Адам. Той всъщност изобщо нямаше работа тук. Налагаше му се да замества Корийн, която беше касиер на съвета по лакрос, тъй като в последния момент от училището бяха пренасрочили участието й в учителската конференция в Атлантик Сити. А то взе, че се падна на най-светлата за лакроса в Сидърфийлд дата през годината – датата, заради която Корийн поначало беше започнала да проявява такава активност.

– А трябва да си ми безкрайно благодарен – каза другият.

– Не разбирам за какво изобщо става дума!

Онзи за пръв път си позволи да се усмихне. И то по начин, който нямаше как да убегне на Адам: миловидно, с усмивката на лечител – на човек, чиято единствена цел е да избере възможно най-добрия подход.

– За това, че вече си свободен – отвърна непознатият.

– Абсолютна лъжа.

– Ти май не си напълно убеден, Адам.

От далечния край на залата Трип Еванс се провикна:

– Адам? – Гледаше право в тях, тъй като само Адам и непознатият все още стояха прави.

– Време е да си вървя – прошепна непознатият. – Но ако наистина искаш доказателство, провери сметката по кредитната си карта „Виза“. И ще откриеш плащане в полза на „Novelty Funsy“.

– Чакай малко...

– Да не забравя и друго – наклони се към ухото му непознатият. – На твое място бих направил и ДНК тестове на двамата си синове.

Тик-так-тик... Тряс!

– Моля?

– Не разполагам с никакви улики в това отношение, но знам, че ако една жена е готова да прибегне до подобна лъжа, почти сигурно е, че не й е за пръв път.

Замаял наново Адам с последното обвинение, непознатият тръгна забързано към изхода.

В МИГА, в който Адам си възвърна способността да ходи, моментално хукна подир непознатия.

Късно.

Онзи вече сядаше на дясната седалка на сива хонда акорд. Колата тръгна. Адам спринтира, за да я види по-отблизо, евентуално да разчете номера й, но успя само да установи, че е от щата, в който живееше – Ню Джързи. Другото го зърна чак когато колата свърна по посока на изхода от паркинга.

Зад волана седеше жена.

Млада, дългокоса блондинка. Уличното осветление му позволи да забележи, че гледа към него и че за миг погледите им се засякоха. На лицето й беше изписана загриженост, дори съжаление.

По негов адрес.

Колата изчезна с пълна газ. Някой го извика по име.

Адам се извъртя и се върна в залата.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: