Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Не плачи, любима

Мери Хигинс Кларк

Елизабет Ланж е актриса, която е живяла в сянката на ексцентричната си сестра, театралната звезда Лейла Ласал. Един ден Лейла полита към смъртта си от четирийсетия етаж в Манхатън. Елизабет е решена да открие истината за смъртта на сестра си. Обвинен е красивият мултимилионер Тед Уинтърс, годеник на сестра й, но Елизабет се съмнява във вината му.

Дни преди процеса тя отива в известния курорт Сайпръс Пойнт, където – случайно или не – са се събрали хора, които имат причина да обичат или мразят Лейла Ласал. Сред тях е и убиецът, готов да премахне всеки, който може да го разобличи.

 

Наличност: Да

13,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Елизабет Ланж е актриса, която е живяла в сянката на ексцентричната си сестра, театралната звезда Лейла Ласал. Един ден Лейла полита към смъртта си от четирийсетия етаж в Манхатън. Елизабет е решена да открие истината за смъртта на сестра си. Обвинен е красивият мултимилионер Тед Уинтърс, годеник на сестра й, но Елизабет се съмнява във вината му.

Дни преди процеса тя отива в известния курорт Сайпръс Пойнт, където – случайно или не – са се събрали хора, които имат причина да обичат или мразят Лейла Ласал. Сред тях е и убиецът, готов да премахне всеки, който може да го разобличи.

Биография и факти за автора

Мери Хигинс КларкМери Хигинс Кларк е американска писателка, която и до ден днешен не спира да създава бестселъри в жанра на трилъра. Не е случайност фактът, че я наричат „Кралицата на съспенса“. Още след първия си публикуван разказ през 1956 година тя набира популярност и съвсем скоро след това името ѝ се превръща в емблема на цялото ѝ дотогавашно и предстоящо творчество. В началото пише сценарии за радиопредавания, а по-късно продължава с издаването на книги. Историите ѝ са обгърнати с мистерии и неизестност, а героите ѝ - дишащи.

До момента читателите могат да се радват на 50 публикувани нейни книги, сред които най-известни са „Смъртта носи маска за красота“, „Убийството на Пепеляшка“, „Под кожата ми“, „Безбожен час“, „Сама срещу всички“, „Не плачи, любима“, „Престъпен експеримент“, „Сърце назаем“, „Къщата на спомените“, „Черни рози“ и още много, много други. По пет от творбите ѝ са направени филмови адаптации. През 2001 в Америка излизат и нейни мемоари.

Откъс от книгата

1.

Събота, 29 август 1987

Самолетът на „Пан Американ“, полет 111 от Рим, започна да кръжи, преди да кацне на летище „Кенеди“. Елизабет притисна чело към стъклото, попивайки слънчевата светлина, която блестеше върху океана и далечните очертания на небостъргачите в Манхатън. Винаги беше обичала този момент в края на пътуването – чувството, че се завръща у дома. Но днес тя страстно желаеше да остане в самолета и да продължи до следващото му кацане, все едно къде щеше да бъде то.

– Прекрасна гледка, нали? – Приятната възрастна жена до нея се беше усмихнала мило.

Елизабет почувствува облекчение. Кимна.

– Това е третото ми пътуване до Италия, – продължи съседката ? – но е последното за август. Туристите са плъзнали навсякъде. И е такава ужасна жега. А вие кои страни посетихте?

Самолетът направи последен завой и започна да се спуска към пистата. Елизабет реши, че е по-лесно да отговори директно.

– Аз съм актриса. Участвувах в един филм във Венеция.

– Колко интересно. Отначало ми заприличахте малко на Кенди Бъргън. Висока сте горе-долу колкото нея и имате същата прекрасна руса коса и синьо-сиви очи. Дали не съм чувала името ви?

– Едва ли.

Усетиха слабо друсане. За да избегне въпросите, Елизабет си даде вид на много заета. Извади пътната си чанта изпод седалката и започна да проверява нейното съдържание. „Ако Лейла беше тук – помисли си тя, – нямаше да има никакво съмнение коя е. Всички познаваха Лейла Ласал. Но Лейла щеше да пътува в първа класа, а не в пътническа.“

Щеше да пътува. След всички тези месеци беше време да осъзнае, че смъртта ? бе реална.

На щанда за вестници отвъд митническата служба бяха струпани купчини от следобедното издание на „Ню Йорк Глоуб“. Тя не можеше да не види заглавието „Процесът започва на 8 септември“ и подзаглавието „Гневен, съдията Майкъл Парис отказва по-нататъшно отлагане на делото за убийство срещу мултимилионера Тед Уинтърс“. Останалата част от първата страница беше запълнена с увеличена снимка на Тед. В слисаните му очи имаше горчивина, а устните му бяха замръзнали в непреклонна извивка. Снимката беше направена, когато той научи, че е подведен под отговорност за убийството на своята годеница Лейла Ласал.

Докато таксито летеше към града, Елизабет прочете статията – преразказ на подробностите около смъртта на сестра ? и доказателствата срещу Тед. Снимките на Лейла заемаха първите три страници на вестника. Лейла на премиера с първия си съпруг. Лейла на сафари с втория си съпруг. Лейла с Тед. Лейла получава наградата „Оскар“. Обичайни рекламни снимки. Една от тях привлече вниманието на Елизабет. В усмивката на Лейла имаше доброта, някаква следа от уязвимост, която контрастираше с арогантно извитата ? брадичка и присмехулното изражение в очите ?. Половината от младите момичета в Америка бяха имитирали това изражение, бяха копирали начина, по който Лейла отхвърляше косите си и се усмихваше през рамо...

– Пристигнахме, госпожо.

Стресната, Елизабет вдигна поглед. Таксито беше спряло пред „Хамилтън Армс“, на ъгъла на Петдесет и седма улица и Парк авеню. Вестникът се плъзна от скута ?. Тя се помъчи да изглежда спокойна.

– Съжалявам. Дала съм ви погрешен адрес. Искам да отида на ъгъла на Единайсето и Пето авеню.

– Вече съм изключил брояча.

– Тогава го включете отново. – Ръцете ? трепереха, докато търсеше портфейла си. Усети, че портиерът

се приближава, и не вдигна очи. Не искаше да я познаят. Несъзнателно беше дала адреса на Лейла. Това беше сградата, където Тед я бе убил. Тук, в пиянски бяс, той я беше блъснал от терасата на апартамента ?.

Елизабет започна да трепери неудържимо. Не можеше да прогони сцената от съзнанието си. Прекрасното тяло на Лейла, облечено в бяла сатенена пижама, с дълги рижи коси, струящи назад, пада от четирийсетия етаж към бетонния плочник на вътрешния двор. И въпросите... „Била ли е в съзнание? Какво точно е изживяла? Колко ли ужасни са били онези последни секунди за нея! Дали ако бях останала с нея, това щеше да се случи?...“

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: