Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Наследникът от Калкута

Роберт Щилмарк

Романът "Наследникът от Калкута" е приключенска история, написана по време на 10-годишна присъда в съветски трудов лагер в Сибир. Там Роберт Щилмарк попада, след като е осъден за клеветничество срещу властта.

Действието в книгата се развива в края на XVIII век в Англия, Индийския океан, Северна Америка и Африка. Борбата между доброто и злото, която привлича много герои, и е в основата на сюжета. Пиратски кораб, командван от капитан Бернардито Луис Ел Гора и неговият старши помощник Джакомо "Леопарда" Грелли завладяват кораба, а с него - ценен товар и пътници: наследникът на титлата граф сър Фредрик Райленд, за първи път пътуващ до Англия от Калкута, адвокатът му - Томас Мортън и годеницата му Емили Харди. В резултат на буря пиратския кораб потъва, а корабът с ценния товар, пасажерите и част от пиратите се спасяват на пустинен остров. Там те откриват военен кораб; всички пирати с изключение на Джакомо, Бернардито и неговия помощник загиват.

 

Наличност: Да

29,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Глава втора

 ХОРА, НУЖНИ НА КРАЛСТВОТО

1

На бълтънската корабостроителница завършваше работният ден, но грохотът от ковашките чукове, от ударите на брадвите, стърженето на трионите и рендетата - целият този шум, заглушаващ човешкия глас - още се разнасяше по доковете. От време на време над леговищата на корабите прелитаха чайки. Изплашени от шума и тракането, те побързваха да се издигнат по-нагоре, където вятърът разсейваше пушека от разтопената смола и дима от ковашките огнища.

Обкръжени от макари, скрипци, строителни скели и въжени стълби, върху наклонени платформи се извисяваха корпусите на морски кораби. На един от тях вече махаха гредите на скелята: само тесни дъсчени пътечки още опасваха високите бордове на кораба. Няколко стълби водеха от пътечките към фалшборда, други - надолу, към кила .

Спускането на този кораб, най-големия от изработваните в корабостроителницата, беше насрочено за утрешния ден. Възрастният корабен майстор Джейкъб Харуей, набит мъж с огненочервени бакенбарди, нахлупил ниско на челото си фуражка с дълга козирка, проверяваше последните приготовления за спускането. Между зъбите си той стискаше къса луличка и без да разтваря челюсти, тихо даваше нареждания, като изпускаше кълба дим след всяка изречена заповед.

Вече бяха намазани с китова мас дъските на настилката, по които корабът щеше да се плъзне от платформата във водата. Само дебелите подпорни греди задържаха корпуса на кораба на мястото му.

Неговата грамада напомняше туловището на незнайно морско животно: под обшивката се долавяше „скелетът“ с чудовищни ребрапангоути; високият остър нос и плавно извитите линии на бордовете придаваха на корпуса сходство с някаква необикновена риба, а кръглата кърма приличаше на главата на кит.

Този плавателен съд още нямаше нито мачти, нито палубни надстройки - всичко това предстоеше да бъде направено, когато се спусне във водата, - но в стройните линии на дългия корпус едно опитно око би могло вече да отгатне отличните мореплавателни качества на бъдещия „пенител на океаните“.

Собственикът на корабостроителницата мистър Патерсън, придружаващ своя клиент сър Фредрик Райланд, крачеше през купищата талаш, трески и отрезки, като лавираше между струпаните греди и навитите въжета. Двамата мъже бяха завършили огледа на кораба и вече се готвеха да напуснат корабостроителницата. Внезапно съвсем наблизо някой извика високо от болка. Собственикът и клиентът се обърнаха. Неколцината дърводелци захвърлиха брадвите и длетата и тичешком се спуснаха към противоположния борд.

-  Харуей, разберете какво е станало там - заповяда господарят.

-  Дърводелецът Паткинс си е отрязал три пръста на лявата ръка, сър - доложи майсторът, изваждайки само за миг лулата от устата си.

-  Това е твърде досадно, Харуей: този дърводелец сега ни е много необходим. Ще може ли утре да продължи работата си?

-  Не, сър, трябва лекар...

-  Добре, ще извикам доктор Грейсуел, онзи чудак от болницата „Свети Христофор“. Изпратете за доктора моите коне. Грейсуел трябва да го изправи на крака, макар само за утре. А онези двамата юнаци глобете, та да не хвърлят занапред инструментите и да не гледат по десет минути някого там, комуто превързват драскотината. Харуей, хонорара на доктора ще удържите от заплатата на Паткинс. А през идната седмица намерете на негово място друг опитен дърводелец. Мистър Райланд, моля, заповядайте в кабинета ми.

Като покани госта си да седне на работната му маса в кабинета, всички стени на който бяха отрупани с модели, чертежи и рисунки на кораби, мистър Патерсън се заразхожда от единия ъгъл до другия. Гостът мълчаливо разглеждаше модела на един бриг, закрепен върху дъбова подставка.

-  На модела на вашия „Орион“ ли се любувате? - запита корабостроителят. - „Окриленият“ ще бъде още по-добър кораб. Той вече създаде на мен и Харуей доста грижи! Корабът е голям, петмачтов, източен на дължина, с двуетажни батарейни палуби. Бордовете му са опасани с твърд дъб, дебел половин ярд ! Те не могат да бъдат пробити от топовни снаряди; за тях не е много опасен дори огънят на запалителните бомби. Корабът ще бъде въоръжен с тридесет и шест тежкокалибрени оръдия и със същото количество средни морски топове, стрелящи с двадесетфунтови  гюлета. При водоизместимост три хиляди тона „Окриленият“ ще развива ход до петнадесет възли, когато вдигне всичките си платна и при добър вятър. Никога досега не ми се е случвало да изпълнявам толкова сложни и противоречиви изисквания на клиент. Лесно е да се каже: при такъв ход и с такова въоръжение трюмовете на „Окриленият“ трябва да поберат товара най-малко на две търговски шхуни! Изпълнявайки поръчката с такова старание, с каквото досега не е бил строен нито един плавателен съд в нашата корабостроителница, аз по-скоро се ръководя от чувството на лична симпатия към клиента си, отколкото от съображения на изгода. Разходите са толкова големи, че построяването на „Окриленият“ не ми обещава кой знае какви печалби...

Мистър Райланд изрази признателността си с лек поклон, но както преди пазеше мълчание.

-  Четвърта година, сър, ние си сътрудничим успешно - продължи собственикът на корабостроителницата. - Корабите, които построих, плават благополучно под ваше знаме. Те доставиха и за моята корабостроителница известни ценни стоки, понякога дори, тъй да се рече, със заобикаляне на някои митнически формалности. Струва ми се, сър, че за нас е дошло време да станем по-откровени един към друг. Мореплавателните и бойните качества на „Окриленият“ не оставят съмнение; подобен плавателен съд може да служи само като капьор , господине!...

-  Не виждам причини, които да ви налагат такъв дълъг предговор, за да изкажете една очевидна истина, мистър Патерсън!

Лицето на сър Фредрик запазваше най-невъзмутим израз.

-  Очевидна истина ли? - възкликна поразен собственикът на корабостроителницата. - Откога един знатен английски благородник и земевладелец, баща на прекрасно и почтено семейство, смята естествено за себе си да замени своя живот на чифликчия и делови човек с несигурната, макар и привлекателна съдба на „пенител на моретата“ - корсар? Защото капьор не е нищо друго освен корсар, узаконен от правителството!

-  Първо, капьорството се поощрява от британските закони и носи големи пе¬чалби на кралската хазна. Второ, защо смятате, че собственикът на кораба капьор непременно сам трябва да тръгне да гони плячката?

-  О, мистър Райланд, неотдавна ми се удаде възможност да изслушам няколко страници от изумителната ви биография, отразена в тетрадката на Мортън. Човек с вашето познаване на морето, с вашата храброст и мъжество, притежавайки „Окриленият“ - няма да се задържи в къщи!

Сър Фредрик Райланд се разсмя.

-  Аз обаче наистина не мога да бъда едновременно капитан на всички кораби на моята компания, управител на всички предприятия, добър стопанин на имението и на това отгоре - комендант на моя капьор! Впрочем - добави той, като се усмихваше - аз не се отказвам от мисълта да направя някога и самостоятелен рейс с „Окриленият“. Каня ви да споделите с мен тогава и риска и успеха, ако само мисис Патерсън не ви задържи до себе си.

Патерсън се замисли. Той си представи далечните морета, бурите, барутния дим на сраженията, обвиващ мачтите на „Окриленият“, камари от злато в трюмовете... Рискът и успехът, хм! Решителен мъжага е този виконт Чансфилд, дявол да го вземе!

- Разпратени ли са поканите до всички гости за нашия малък празник - пускането във водата на новия кораб? - запита Райланд.

- Всички именити люде на града и графството на драго сърце приеха поканата. Дори лейди Станфорд.

- Лейди Елън Станфорд ли? Ние сме съседи по имения, но досега не ми се е представял случай лично да се запозная с нея.

-  О, лейди Станфорд е не само очарователна, но и твърде далновидна дама. Тя овдовя преди две години и неотдавна, казват, дала съгласието си на младия мистър Ричард Томпсън да обяви техния годеж.

-  Тъй ли? - сър Фредрик слушаше събеседника си твърде внимателно. - Какво подтиква тази знатна, самостоятелна вдовица към такъв един мезалианс ?

-  Навярно убедителното красноречие на мистър Ричард. Впрочем той е един твърде достоен млад човек и между другото син на моя стар приятел мистър Томпсън, доктор по право.

-  Е, ще ми бъде приятно да се запозная с тази лейди на борда на „Окриленият“. Слушал съм, че тя е поощрявала деловите инициативи на покойния си съпруг, сър Джордж Станфорд и освен това...

-  Доктор Рандолф Грейсуел, лекар в болницата „Свети Христофор“ - прекъсна виконта корабният майстор Джейкъб Харуей, пристъпвайки в кабинета. След него влезе нисък мъж с очила, като пулеше късогледите си добродушни очи.

Джентълмените се поклониха един на друг и мистър Райланд се отправи към своя гиг .

„Рандолф Грейсуел - мъчеше се да си спомни сър Фредрик. - От кого ли съм чувал вече това име? Струва ми се, че това е било много, много отдавна...“

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: