Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Насиленото тяло

Маурицио Ступиджа

Една рана може да бъде облекчена, лекувана и да остави след себе си само белег. Но преживяното насилие наранява дълбокото усещане за себе си, собствената интимна репутация; не външният имидж и съвкупността от колективни оценки, изграждащи представата за дадена личност, а изкривява оценката на самия човек пред собствената му съвест. Това е книга за хората, които не смеят да говорят за преживяванията си, изпитват вина, че са жертви. Мадлен Алгафари нарича тази книга изцеляваща, защото може да помогне на хората, които не смеят да отидат на терапия.

  • Корица: Мека
  • Страници:188
  • Тегло: 0.250 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Психо-телесен терапевтичен подход към травмата от насилие 

Една рана може да бъде облекчена, лекувана и да остави след себе си само белег. Но преживяното насилие наранява дълбокото усещане за себе си, собствената интимна репутация; не външният имидж и съвкупността от колективни оценки, изграждащи представата за дадена личност, а изкривява оценката на самия човек пред собствената му съвест. Това е книга за хората, които не смеят да говорят за преживяванията си, изпитват вина, че са жертви. Мадлен Алгафари нарича тази книга изцеляваща, защото може да помогне на хората, които не смеят да отидат на терапия. „Може да им помогне да намерят тази смелост, защото описва в детайли терапевтичния процес. Може и да бъде средство за самопомощ, без да има претенции да замести дълбочината и особената специфика на същинския терапевтичен процес при работата с такъв тип травма. Текстът може да е много полезен и за самите терапевти, защото работата с точно такива преживявания е изключително специфична и се отличава от подхода при преработване на друг тип душевни рани. Основният терапевтичен инструмент, цел и смисъл на този подход е Любовта.“

 

Откъс от книгата 

Феноменология на насилието: тялото и умът в травматичната катастрофа

1.1. Поредица от грешки 

Един ден в края на сеанса, в момента, в който се сбогувахме, спонтанно ми дойде да изпратя Валерия с жест, който при нея не бях използвал преди: погледнах я в очите топло и сърдечно, докато държах ръцете й отстрани, близо до раменете. Жест, който често използвах с моите деца, когато се опитвах да ги успокоя в моментите на неутешим плач или когато трябваше да изслушвам внимателно техните проблеми. Но и жест, който понякога използвах, за да ги укоря, гледайки ги право в очите. 

Този жест с моята пациентка очевидно беше продиктуван от това, че усещах големите й емоционални затруднения и обърканост. Не беше нещо изключително или извън нормата, тъй като моят модел на работа предвижда присъствието на тялото в сеанса, но от онова, което произлезе в онзи момент, аз промених начина си на работа с цяла поредица от хора, които идваха при мен на терапия. 

Бях много изненадан, когато видях Валерия следващата седмица. Влезе, като само бегло ме погледна. Когато седна, не си свали якето и не ми проговори повече от минута, изключително дълъг за нея момент, тъй като бе свикнала веднага да започва да говори. Не беше предишният човек, когото бях свикнал да виждам. Нещо мистериозно се беше случило и аз имах странното усещане, че се намирам пред друг човек. Опитах се наум да си припомня хода на предния сеанс, но не открих нищо изключително или аномално: само спомена за разказа за нейните страдания, изтърпени в семейството, страдания, които я бяха хвърлили в състояние на дълбока самота. 

Когато най-накрая вдигна поглед към мен, получих потвърждение на това, което чувствах: погледът й се местеше неспокойно, сякаш не знаеше къде да гледа, а в същото време челюстта й беше стисната по категоричен начин. Приличаше на преследвано животно, което не знае дали да опита да избяга, или да строши каквото може. Никога не бях виждал тази Валерия!!! Но онова, което най-много ме изуми, бе нейният разказ:  Това беше най-ужасната седмица в живота ми. След като излязох оттук, главата много силно ме заболя и вкъщи започнах да повръщам. Но не това е проблемът... Работата е там, че нещо в мен се пръсна... нещо, от което не мога вече да се отърва... Страх ме е, страх ме е и не разбирам какво се случва с мен... Главата ми е странно объркана и тази обърканост е толкова странна, че ми се струва, че я виждам... че почти я докосвам. Освен това усещам ръцете и краката си толкова тежки и така уморени, че ще полудея. 

Без съмнение ми описваше тревожно състояние, но все пак то не се връзваше с впечатлението ми, че тя бе „различна“ от себе си. Но обяснението дойде с думите, които произнесе веднага след това: Има обаче нещо, което трябва да кажа. Чувствам се като луда, но трябва да го кажа. Всичко започна миналия път, когато се сбогувахме... ръцете ви върху мен... Видях се заклещена в един ъгъл... хваната за ръцете... блокирана, без възможност да направя каквото и да било! Знам, че е абсурдно, но изпитах ужасен гняв, сякаш исках да изпотроша всичко... всичко ме отвращаваше! 

Обърках се, но в същото време се почувствах облекчен от факта, че започнах да разбирам какво се бе случило. Онзи бегъл и привидно невинен жест на сбогуване беше отприщил в паметта й нещо неприятно и травматично. „Направих грешка – започнах да си казвам наум, – не трябваше да минавам отвъд обикновеното ръкостискане. И все пак онзи контакт продължи само миг! Пък и намерението ми беше добро и в никакъв случай неуважително." Докато се борех в себе си с технически въпроси, опитвайки се да не изпадна в самоосъждане, тя отново поде разказа си:  Мислех, че съм загърбила завинаги някои неща, обаче те се върнаха. Надявах се никога повече през живота си да не говоря за тях, но това, което се случи миналия път, ги накара да се върнат. И цяла седмица ми е зле и не мога да се отърся от това. 

Докато говореше, ме гледаше накриво, с израз на укор и показваше в същото време желание да се отдалечи от мен. Помислих, че това е обичайната реакция на пациентите пред изненадата да открият болките си по време на терапията. Знаех, че тази реакция изчезва в хода на работата, когато терапевтът е мил и съчувстващ към болезнените преживявания, но в същото време – твърд и решителен, продължавайки трудната работа на изследване на личната история на човека. След кратък момент на мълчание започнах да изследвам съдържанието на образите, на усещанията и на спомените на Валерия. Бях обзет от дълбока възбуда, нещо ми казваше, че можем да попаднем на важни неща, да изровим стари преживявания и да възстановим скъсани във времето нишки: т. е. да дадем смисъл и разберем всички онези неприятни ситуации, които оставаха неизменени и без обяснение в настоящия живот на Валерия. 

„Исках да спре, но накрая свикнах...“  Въпросите, които я бяха довели при мен, касаеха в действителност нейните любовни, или по-скоро псевдолюбовни връзки. Преминаваше от една история към друга, колекционирайки непрекъсната поредица от разочарования, измами, а понякога унижения, придружени от постоянното усещане, че „е използвана“. 

Бе имала за първи път дълга връзка с „момче, което пласирало дрога и посещавало съмнителни и опасни среди“. Няколко пъти попадал в затвора и в комуни, а тя винаги оставала до него, поемайки риск пред закона, за да го защитава. Макар и съзнаваща нещастието, което си причинява, и въпреки че търсела различни начини, за да се отдели от него, никога сериозно не се усъмнила във връзката си, защото казваше: „Чрез него се чувствах свързана с корена.“

След него повече не успяла да създаде трайни връзки, а по-скоро се натъквала на обречени на провал ситуации: женени възрастни мъже, мъже, които още не били излезли от родния си дом, насилници и други подобни „нещастни срещи“. 

В онзи момент ми се струваше, че всички тези истории имат възможността да получат смисъл, който да ни отведе до нещо далечно и който можеше да доведе Валерия до мир със самата себе си. Митовете за „първичната сцена“ или за първичната травма действат във всеки терапевт, дори у най-съобразителния, и в моя случай ме подтикваха да опитам да разкрия скрития сюжет в живота на Валерия. 

Баща ми винаги е бил труден човек... постоянно ни тормозеше с неговите намеци и вулгарности... А майка ми никога не направи нещо, за да му попречи. Не знаех какво да правя, искаше ми се да спре, но накрая свикнах с това... и така никой вече не обръщаше внимание.

Онова, което лека-полека започваше да изплува, е чест сценарий в някои семейства: заредена с двойственост атмосфера, сексуални намеци, баща без морални спирачки и майка – неспособна или направо неискаща да закриля дъщерите си. Това именно може да се определи като ситуация на психологическо насилие, поредица от връзки, характеризиращи се с постоянно нарушаване на личните граници („ще ти кажа неща, които нямаш никакво желание да слушаш, но ти налагам да ги слушаш“), постоянно объркване на ролите („аз съм баща ти, но в същото време ти говоря като любовник или ухажор“), насилие над волята („не те третирам като личност, а като предмет за използване или манипулиране“), негласно родителско съучастничество (майката показва привиден съюз с дъщерите, но е тясно обвързана с волята на бащата). Освен това го имаше характеризиращия елемент на сексуалността, изречена и фантазирана, който оцветява и дава специфично съдържание на подобна атмосфера. Налице бяха всички необходими елементи, които да дадат разбираема форма на историите на Валерия: насилническо семейство, което беше „произвело“ дъщери, склонни да създават връзки, които да продължат ситуациите на насилие, обърканост и унижение. И такива бяха в действителност сантименталните връзки на Валерия. 

Дотук всичко изглеждаше, че протича добре, но беше само прелюдия към следващата ми „грешка“. Неудовлетворен от изхода на процеса, който се очертаваше, започнах да изследвам ситуацията в конкретността на детайлите: зададох няколко директни и изчерпателни въпроса, поисках информация за поведението на сестрите и на майката и после, като последен удар, се опитах да разбера дали бащата някога е минал от думи към действия, т. е. дали конкретно е правил някога нещо сексуално със или на Валерия. 

И тук настъпи нова катастрофа в емоциите й и в нашите взаимоотношения. Валерия започна да се обърква, да увърта и да се откъсва емоционално от реалната и настояща ситуация, връщайки си онова изражение на лицето, което беше показала в началото на сеанса. Тялото й внезапно бе замръзнало като висящо над пропаст и цялото напрежение се бе събрало в невярващия ужас, изписан на лицето й. Правеше и малки движения с устата, сякаш искаше да каже или да изплюе нещо, но бяха само загатнати и после повторени мимики. Очевидно беше повторното й пропадане в пропастта, от която мъчително и едва се беше измъкнала, колкото очевиден беше и внезапният разрив във връзката й с мен и невъзможността следователно да продължи полезния и конструктивен диалог. „Пак сгреших – си казах – и сега отново не разбирам добре в какво точно.“ 

Чак впоследствие разбрах значителната серия от грешки, които бях направил, идващи най-вече от мисълта, че мога да третирам случая на Валерия като всички други случаи, вярвайки, че изследването на потискания материал – въпреки страданието от процеса – ще й позволи да възстанови и реинтегрира части от себе си. Това, което се случваше постоянно, беше нейното пропадане в една непроницаема обърканост, отчуждаването й от мен и от себе си, глухото й, напълно неосъзнато страдание: сякаш имаше зона, отвъд която не можеше да се премине, зона, в която, ако стъпиш, задейства алармени системи за саморазрушение на системата.  Трябваше абсолютно да променя начините на интервенция и преди всичко трябваше да разбера по-добре какво се случваше в света на чувствата и връзките на хора като Валерия.

 

Биография и факти за автора

Маурицио Ступиджа

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: