Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Мъдро родителство за умни деца

Ейлин Кенеди-Муър, Марк Лоуентал

Потенциалът е опасна дума. Когато някой ви каже, че вашето дете има „истински потенциал”, навярно ви става приятно. Постиженията в училище обаче не са достатъчни, за да научим детето да живее пълноценно. Много деца срещат различни трудности, водени от чувство за перфекционизъм, от страх от усилие, от приемането на успеха за нещо постоянно и евентуално последвал провал, от „зазубрянето” на справочна информация, борят се за постигане на равенство, или просто не се чувстват щастливи от успехите си. Мъдро родителство… е наръчник, който обяснява и търси причините за тези вътрешни борби на детето и предлага на родителите стратегии как то да се справи с чувствата си и да създава удовлетворяващи взаимоотношения с другите.

  • Корица: Мека
  • Страници:328
  • Тегло: 0.220 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Когато родителите описват страховете си относно развитието на децата си, често започват с изречението „Моето дете е умно, но…”.

Потенциалът е опасна дума. Когато някой ви каже, че вашето дете има „истински потенциал”, навярно ви става приятно.  Постиженията в училище обаче не са достатъчни, за да научим детето да живее пълноценно. Много деца срещат различни трудности, водени от чувство за перфекционизъм, от страх от усилие, от приемането на успеха за нещо постоянно и евентуално последвал провал, от „зазубрянето” на справочна информация, борят се за постигане на равенство, или просто не се чувстват щастливи от успехите си. Мъдро родителство… е наръчник, който обяснява и търси причините за тези вътрешни борби на детето и предлага на родителите стратегии как то да се справи с чувствата си и да създава удовлетворяващи взаимоотношения с другите.

* Как да укротите перфекционизма?

* Кое е „достатъчно добре“?

* Как детето ви се приобщава към другите?

* Как се отнася детето ви към критики, конфликти и разочарования?

* Как да създадете у детето отношение към сътрудничеството и съревнованието?

* Как детето ви се вмества в група?

* Какво е отношнието на детето към авторитетите?

* Как детето ви се държи с тези, от които зависи?

* Малко повече за натиска за постижение.

Откъс от книгата

ГЛАВА ПЪРВА

УКРОТЯВАНЕ НА ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

Кое е „достатъчно добре“?

Детето ви...

• ...безпокои и тормози ли се за дребни грешки?

• ...забива ли поглед в единственото нещо, което не е направило както трябва, вместо да види всичко останало,което е свършило добре?

• ...държи ли се като най-безпощаден критик на самия себе си?

• ...прави ли прибързани съждения и „всичко или нищо“ лие позицията му, когато преценява дали добре се справя сдадена дейност?

• ...повтаря ли „колко съм глупав/а“, след като допуснегрешка?

• ...склонно ли е да си намира извинения и да обвинявадруги за грешките си?

• ...избухва ли в плач и дори в ярост, когато веднага не мусе отдаде да направи нещо?

• ...често ли се отказва от сън, почивка и среща с приятели,защото има „прекалено много работа“?

• ...бави ли се, когато има да изпълнява големи проекти?

• ...трудно ли му е да започне и да завърши проект?

Когато децата са много способни, е твърде лесно да паднатв капана на перфекционизма. Тъй като могат да се справят изключително добре, те започват да мислят, че трябвавсичко давършат безпогрешно. Поради това, че са се справили с нещоизключително добре, заключават, че винаги трябва да надминават най-високите стандарти. Собственото им достойнствозависи от това.

 ЧУВСТВАТА И ВЯРВАНИЯТА, КОИТОСЪПРОВОЖДАТ ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

На повърхността перфекционизмът изглежда като въпрос, отнасящ се до работата, новсъщност е въпрос на взаимоотношенията. Децата (или възрастните) перфекционисти се чувстваттака, сякаш животът им протича на сцена пред безмилостнокритична публика. Очакванията, произтичащи от техните големи способности, се изкривяват и изопачават по някакъв начин и се превръщат в непродуктивни вътрешни потребности.

Когато децата перфекционисти не постигнат нещо, е възможнода реагират с гняв, сълзи, обвинения или отдръпване, но това,което подхранва тези реакции, е вътрешното им чувство за нищожност. Перфекционистите вярват, че ценност представляват не те самите, а онова, което създават. Дълбоко в себе сиперфекционистите са убедени, че любовта трябва да се спечели и нищо под сто процента не ги удовлетворява.

Перфекционизъм срещу здравословни стремежи

Изследователите са на различни мнения по въпроса далиперфекционизмът е просто „прекалено много от нещо добро“,или е нещо съвсем отделно от здравословната амбиция и желанието да се справяш добре. От една страна, поставянето на високи стандарти се асоциира с по-добро изпълнение. От другаобаче, изследванията показват, че перфекционизмът е свързанс депресия, суисидни мисли, тревожност, злоупотреба със стимуланти, хранителни проблеми и с най-различни физическисимптоми. Критичният фактор е може би дали има разминаване между очакванията и себеоценката: когато децата вярват,че трябва да се представят изключително добре, но в същотовреме смятат, че не са се справили или не могат да се справят,възможно е да бъдат недоволни от себе си и да реагират с безнадеждно оттегляне или с отчаяни усилия да постигнат това,което искат.

Ние сме убедени, на базата на нашия клиничен опит, чеима една недотам ясно очертана, но важна линия между здравословния стремеж към съвършенство и нездравословнияперфекционизъм. Това разграничение е много по-лесно да сезабележи на емоционално ниво. Здравословният стремеж еизпълнен с надежда, ангажираност, оптимизъм, енергичности радост. Той изисква усилие, но то носи удовлетворение и едоброволно избрано, а целите изглеждат достижими. Перфекционизмът за разлика от това е движен от ужаса от унижение истраха от провал. В усилието се усеща принуда и болезненост.

То изглежда по-скоро наложено, отколкото избрано и никогане спира. Целите непрекъснато се изместват, а изпълнениетовинаги може да бъде по-добро. Според стандартите на всичкиостанали хора децата перфекционисти може би се справят изключително добре, но е сърцераздирателно да ги слуша човеккакво презрение изпитват към самите себе си, докато се мъчатда реализират собствените си невъзможни очаквания. Именно нездравословната форма на перфекционизма разглеждамев тази глава.

 Примамките и капаните на перфекционизма

Безкомпромисният и безмилостен перфекционизъм правихората нещастни и въпреки това те се хващат здраво за него.

Ако детето ви има склонност към перфекционизъм, нямада е лесно да го накарате да бъде умерено. Отказването отнереалистично високите стандарти е може би най-разумнотонещо, но за перфекеционистите подобна мисъл е ужасяваща.Въпреки личната цена, която плащат, стремежът им да правятвсичко перфектно им дава чувство за контрол. Те се притесняват, че ако отстъпят и на сантиметър, ще излезе наяве скритатаим неадекватност, повече никога нищо няма да постигнат и щеси спечелят презрението или разочарованието на околните.

Оценките, надпреварата, съперничеството със съучениците и изказаните или неизказаните изисквания от учители илиродители могат да допринесат за утвърждаване на модела намислене „всичко или нищо“. Умните деца получават многопохвали и признание заради това, че се справят перфектно. Ноедва ли някога ще чуят от някого: „Ооо, изключително добрее, че успя да си поставиш разумни граници и се предпази отсвръхусилие.“

Понякога натискът да се представят по най-добрия начиним идва отвътре. Умните деца обикновено се гордеят със свояперфекционизъм, възприемат го като мерило за това кои са теи какво са постигнали. Те биха се срамували, ако дори и съвсеммъничко не им достигне, за да бъде свършеното от тях перфектно. Грешките им изглеждат като лични провали и признак заужасяваща загуба на контрол. За перфекционистите страданието, идващо от стремежа да вършат всичко безпогрешно, имизглежда необходимо и неизбежно. Те са убедени, че перфекционизмът е желаният и единственият път към успеха.

Факт е обаче, че обикновено хората се реализират въпрекиперфекционизма, а не в резултат от него. Перфекционизмътможе да задуши съзиданието, тъй като води до парализиращапрокрастинация, която пречи да се започнат проекти, да се работи по тях и да се доведат докрай. Той е причина за пилеене наенергия, защото кара децата да се притесняват, вместо да действат. Често пъти перфекционизмът води до прекалено голямофокусиране върху незначителни подробности. Той освен товаубива креативността. Когато децата с тревога се фокусиратвърху оценката на качеството на техния труд и се притесняватот евентуалните реакции на тяхната реална или въображаема публика, те нямат свободата да изобретяват, откриват илипробват нови подходи.

 Укротяване на перфекционизма

За да реализират в максимална степен своите способности,умните деца трябва да се придържат към високи стандарти, нода се предпазят от сковаващия ги перфекционизъм. Необходимо е да разберат, че и без да са перфекционисти, могат дабъдат способни и талантливи. Те трябва да се научат да се щадят и да разберат, че близостта и приятелството не се печелятпо начина, по който се печелят пари. В тази глава ще опишемнякои често срещани сценарии с деца перфекционисти и щепредложим идеи как можете да им помогнете.

МАЙКЪЛ:ФОКУСИРА СЕ ВЪРХУ ГРЕШКИТЕ

– Всичко провалих! Тотално провалих всичко! – шепнеМайкъл, седнал до родителите си в залата. Той смачка програмата за пиано рецитала и ако можеше, би я накъсал на парченца.

– Мисля, че се справи чудесно, миличък – го уверява майка му.

– Шегуваш ли се? Обърках началото на втората част – премигва трескаво Майкъл в усилието си да не заплаче.

– Никой друг освен теб не го е забелязал. Не чу ли аплодисментите?

– Те ръкопляскат на всички, мамо – неумолимо продължава да се тормози Майкъл. – Сигурно са ме съжалили. Нищо немога да направя на пианото. От седмици се готвя за този глупаврецитал и всичко обърках. Докато съм жив, няма да участвамповече в пиано рецитал! Хайде да си ходим.

 * * *

Единственото нещо, което си спомня Майкъл от изпълнението си, е грешката. Тя засенчва всичко, което е било преди ислед нея. Освен това е убеден, че другите са чули само нея, и

затова похвалите на майка му му звучат като празни приказки,на които не може да се вярва.

Случаят с Майкъл е за музикално изпълнение, но таковапрекалено фокусиране върху грешките може да се отнася доработата в училище, спортни събития или дори до социалните контакти. Децата перфекционисти непрекъснато и безмилостно критикуват собственото си поведение.

Преувеличаване на грешките

Ако бъде притиснат, Майкъл навярно би признал, че нее единственото дете, сбъркало по време на пиано рецитала.Но неговата грешка му се струва някак си унизителна, докатотези на другите деца му изглеждат извиними и разбираеми.Той я възприема като доказателство за своята некадърносткато пианист. Свива се от срам, като си представи съжалението и презрението на публиката, и му се иска да може да избяга нанякъде. В неговата представа единствената възможнаи адекватна реакция на допусната грешка е да се махне някъденадалеч от всички и да стои сам посрамен. При перфекционисти като Майкъл грешки, които другите просто биха отминали,а може би дори изобщо не биха забелязали, подхранват злокобни вътрешни терзания: „Не трябваше да допусна това. Занищо не ставам.“ 

Теорията за хлъзгавия наклон

Мат Стоун, един от създателите на сериала Южен парк,веднъж разказа следното:

Спомням си, че бях в шести клас и трябваше да се явя наизпит по математика, за да вляза в математическа паралелка в седми. А напътствията бяха горе-долу такива: Дане объркаш това, защото, ако го объркаш, няма да влезешв математическа паралелка в седми клас. А ако не влезешв седми клас, няма да можеш и в осми, нито в девети; и вдесети и в единайсети клас няма да влезеш и ще си умрешбеден и самотен.

Изглежда смехотворно, но е точно това, от което се боятперфекционистите – че една малка грешчица сега може по необратим вачин да унищожи всичките им възможности за успехи щастие в бъдеще.

На децата по дефиниция им липсва чувство за перспектива. Колкото и да са умни, те просто не са живели достатъчнодълго, нито са видели достатъчно много от света, за да могатда разбират събитията в какъвто и да било по-широк контекст.

Поради ограничения им житейския опит има опасност онезиот тях, които са перфекционисти, да „изпуснат пътя, и то единствено поради своите страхове“.

Важно е човек да се учи добре в училище, но „да се учидобре“ не означава непременно да не допусне никога никаква грешка. Изследванията неизменно показват, че оценките ирезултатите от тестовете не са единствени от значение, когато се опитваме да предскажем какво ще постигне човек катовъзрастен. Причината може би е, че успехът на възрастнитев работата им няма нищо общо с тестове, в които се избираедин от няколко посочени отговора, а е свързан единствено сумението им да решават проблеми, да се приспособяват къмпроменящите се обстоятелства, да мислят критично, да комуникират ефективно, да работят така, че на тях да се разчита, и да серазбират с клиенти, колеги и шефове. Това са истинските уроци,които вашето дете трябва да научи в училище и в живота.

Фактът, че вашият син е получил лоша оценка на тест поматематика в четвърти клас, може да означава, че е обречен напровал в живота толкова, колкото и че дъщеря ви я чака кариера на танцьорка на екзотични танци, защото, когато била надве години, обичала да тича гола из къщи. Децата непрекъснаторастат, учат нови неща и се развиват.

 СТРАТЕГИИ, С КОИТО ЩЕ ПОМОГНЕТЕНА ДЕТЕТО СИ ДА ОБУЗДАЕ САМОКРИТИКАТА

Децата като Майкъл трябва да се научат да обуздават критикавътре в себе си, така че вътрешният им глас да бъде вдъхновяващ, а не против собствените им интереси. На тях им е нужна помощ, за да се справят с чувствата си на тревожност илиразочарование, и трябва да се научат да гледат многостранно исъс съпричастност на работата си. Ето някои идеи как можетеда им помогнете.

 Отразявайте, но снижавайте емоцията

Когато умни деца са убедени, че „всичко са объркали“, инстинктивната реакция на любящите родители е да им вдъхнатувереност. Проблемът е, че колкото повече настояваме „О,миличка, разбира се, че не си глупава! Как можеш да кажештакова нещо? Знаеш, че не е така!“, толкова повече тя държина обратното.

Основният принцип в работата с деца е да ги срещнететам, където те се намират. Това означава, че ако вашето детее разтревожено от нещо, което възприема като неуспех, първо трябва да приемете тревогата му, а след това да му помогнете да я преодолее. Естествено, няма да пожелаете да изразитесъгласие с безумни уверения („Да, с живота ти наистина есвършено“), но можете да му помогнете да изрази чувстватаси с думи. Назовете чувствата. Обобщете фактите. Опишетежеланията или страховете. Предложете обич. Целта ви е да останете верни на емоционалната реалност на своето дете,като внимателно отклоните реакцията му в не толкова крайнапосока.

 

 

Биография и факти за автора

Ейлин Кенеди-Муър, Марк Лоуентал

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: