Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Минало незабравимо

Йордан Нихризов

Началото на 40-те, първите любовни трепети на момиче от заможно семейство, представени на фона на социални и идейни противоборства. България в бурните години след 9.ІХ.1944 г.: революционни лозунги и лична омраза се смесват и помитат традиционните човешки отношения. Сблъсъкът на загубилите всичко с израсналите неправомерно от низините до неподозирано високи за тях позиции в името на една жестока доктрина. Трудното ежедневие на хората, които не могат да се впишат в новата система поради своя произход. Методите за въздействие на службите по сигурността, където инстинкти и битовизми се преплитат с идейни клишета. Трагикомичните ситуации от живота на тези, които искат да се разделят с тоталитарната система, като избягат от нея, а тя вечно ги застига по петите.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Историята проследява епизоди от живота на обикновени българи от средата и края на ХХ век и как политиката се намесва в съдбите им, дори когато привидно са далеч от нея.

Началото на 40-те, първите любовни трепети на момиче от заможно семейство, представени на фона на социални и идейни противоборства. България в бурните години след 9.ІХ.1944 г.: революционни лозунги и лична омраза се смесват и помитат традиционните човешки отношения. Сблъсъкът на загубилите всичко с израсналите неправомерно от низините до неподозирано високи за тях позиции в името на една жестока доктрина. Трудното ежедневие на хората, които не могат да се впишат в новата система поради своя произход. Методите за въздействие на службите по сигурността, където инстинкти и битовизми се преплитат с идейни клишета. Трагикомичните ситуации от живота на тези, които искат да се разделят с тоталитарната система, като избягат от нея, а тя вечно ги застига по петите.

България след падането на Берлинската стена. Наивната вяра на хората, че на Запад ги чака нов и щастлив живот. Годините на прехода към пазарна икономика в България и неговите „герои“. Съдбата на обикновените граждани и раждането на новия „елит”. Страстите и битката между принципите, морала и парите: ценностите избледняват, мнозина се променят според интересите си, за да оцелеят и просперират на всяка цена.

Силните на деня и техните проблеми. Израстването на тези, които не искат да се знае за миналото. Има ли ново време и нов морал? Кое е по-важно: да запазиш честта или да оцелееш в новите условия? Неведомите посоки на съдбата за хората, убедени, че са на върха и я държат в ръцете си.

Какво всъщност е онова минало, на което всеки гледа от своя ъгъл? Може ли да го оставим на забравата или просто удобно да го пренапишем?

Сюжетът е изграден върху реални събития, станали с различни действителни лица, които са събрани в обобщаващи персонажи. С ретроспекции се маркират историческите периоди, в които се разиграват отделните епизоди на действието Романът е опит да се направи един човешки прочит на събитията, съпътствали живота на няколко поколения в Източна Европа, маркирани от социални катаклизми, от тоталитарното безвремие и жаждата за лична свобода.

Откъс от книгата

НЕЩО КАТО УВОД

През зимата на 1990 г. София беше онзи продукт на реалния социализъм, който прогресивните и не до там прогресивните поети често възпяваха в творбите си. С големи панелни комплекси, издигнати сред довчерашните поляни, със скърцащи трамваи и неонови реклами в центъра, понякога заместващи уличното осветление. За мнозина българи той беше голямата мечта, защото да попаднеш сред жителите му, заради странни разпоредби, можеше само по три начина. Първият - естествено, ако се родиш тук. Вторият - да намериш любовта на живота си и подпишеш документално брак с човек от първата категория. И третия - да се устроиш с работа, към която хич никой няма интерес, в гордостта на родната металургия, курдисан в полето на Кремиковци. Двата последни варианта бяха с изпитателен срок, за да не се разкандърдисат кандидатите и така да сторят пробив в стройната обществена система. Е, за селяните от провинцията, както кореняците софиянци се изразяваха, имаше и друга алтернатива, но тя бе свързана с онази вълшебна за времето думичка, наречена „връзки“.

По софийските улици денем и даже до късно вечер се разхождаха хора, нещо не толкова характерно за малкия град, завършваш деня с края на Първа телевизионна програма. Колкото до магазините, пред тях имаше опашки, както и в провинцията, но то беше знак, че на рафта се е появила поредната дефицитна стока. При липсата на онази вълшебна думичка, за която вече споменах, това беше единственият метод да се сдобиеш с търсения колбас или килограм банани през зимата. Опашките не смущаваха никого. Те бяха част от пейзажа и гражданите бяха убедени в необходимостта им като място за социални контакти. По същия начин, както мнозина мислеха, че бананите зреят в топлите страни само през зимата.

И все пак столицата на България в онези дни, от които ще тръгна с разказа за „незабравимото минало“, с нещо бе променена. Промяната идваше не от пейзажа, а от атмосферата. По стълбове и дървета започнаха да никнат интересни призиви и съобщения, които година по-рано човек можеше да види само в странен сън. Мине се, не мине седмица и множество хора устройваха митинги с искания, звучащи преди година като страхотна ерес. Лустросаните паради на вярата в „светлото бъдеще“ бяха отстъпили място на гневни критики към „другари“, довчера изписвани с главно „Д“. Като гъби никнеха неформални групи и нови партии, а тези, които някога си купуваха вестник, за да прочетат спортната колона, сега се редяха на опашка за издания с нечувани заглавия, като „Свободен народ“ и „Демокрация“. Вечер до късно същите търкаха очи да се взират в телевизора, следейки дебатите на някаква „Кръгла маса“, където, „О, ужас!“, разни неформали, зовящи се опозиция, спореха с управляващите представители на комунистическата партия. И не само спореха, ами имаха „нахалството“ да отричат марксистко-ленинската идеология, която всеки „прогресивен гражданин“ трябваше да разбира и следва. Нали му я преподаваха в политическата учебна година почти от раждането, та чак до гроба. С една дума, Берлинската стена бе рухнала и от трясъка й плахото политиканстване на българина вечер под юргана се бе изляло на площадите.

Такава беше София в онези дни, когато полулегалната финансова борса, съсредоточена около заведението „Магурата“, не признаваше курса на БНБ за щатския долар, но поставяше основите на пазарната икономика в страната. Там реализмът беше в ход, тъй като опашките на кандидати за задграничен паспорт, едно от новите чудеса, се вплътняваха с всеки нов ден.

Иначе в нощния живот, откъдето ще направя въведение към нашите герои, особени промени нямаше. Тези, които си го обичаха, отново бяха на линия и също можеха да се сблъскат със социалното явление дефицит, но поради липса на все още достатъчно предлагане.

Казват, че авторът задължително трябва да предупреди вероятните си читатели, че разказваната история е измислена и ако някому изглежда твърде документална, значи целта му е постигната. Затова и аз ще си позволя да вметна, че всеки, познал в нея реални лица и събития, просто е намерил своята пътека към времето.

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: