Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Мимолетен свят

Дейвид Ланю

В поредната си творба "Мимолетен свят" Дейвид Ланю разгръща история за любов и приключения, поднесена с щипка хумор и поезия, естествена като дишането. Прескачайки границите на времето и пространството, авторът изгражда паралелни сюжети, в които съвременен Ню Орлиънс и Стара Япония се отразяват по неочакван начин. Това е историята на Мидо, неукротимия Поет в зелено, отдаден докрай на екстаза от творчеството и сетивните наслади. Буен и спонтанен, той следва поривите си, излага се на опасности, изследва с любопитство мимолетния свят и изживява пълноценно всеки миг.

Този свят е като капчица роса... и все пак...

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Първа част

Дневникът на Мидо

Когато последните валма дим от кремацията на техния приятел Мидо се разнесоха в бялото зимно небе, Куро и Зъбльо си поделиха земните му притежания. Мастилницата, бамбуковата четка, тояжката и износената торба – тези реликви отидоха у Куро, мрачния Поет в черно. Зъбльо искаше само една вещ за спомен от колоритния Мидо, Поета в зелено – дебелия му дневник с подгънати и оръфани страници. На корицата от твърда дървесина, почерняла от някакъв отколешен пожар, се четеше заглавието Мидо но никки – „Дневникът на Мидо“.

Зъбльо особено обичаше да чете и препрочита ранните записки в този поетичен дневник, датиращи от времето преди тяхното запознанство. С всяка следваща страница чувстваше Поета в зелено някак по-близък, чувстваше как задушевното им приятелство се развива и укрепва... въпреки неудобния факт, че единият от тях вече не бе между живите.

* * *

Трети месец. Планините на Шинано. Ясно време. Ярко утро след дъжделива нощ. Пристигам в осеяно с локви село. Кръчмарят ме оглежда подозрително, когато влизам през вратата на пивницата му. Явно се чуди какъв ли ще да е този странник, облечен от глава до пети в зелено.

За да отклоня безмълвния му въпрос, задавам друг на глас:

– Кой ден сме днес, господине? Нещо им загубих нишката.

– Тайан – отвръща той.

Чудесно, мисля си. Днес е „Късметлийският ден“ – най-благоприятният от шестте дни на седмицата. Настанявам се на пейка до широко отворения прозорец, сетне забелязвам още една добра поличба. Над главата ми се вее червено хартиено знаменце със същата дума, на която е наречен днешният ден: „Късметлия“. Ще пия за това!

– Саке! – поръчвам.

Сега кръчмарят ми се усмихва. В неговите очи вече не съм просяк, който трябва да бъде изритан навън, а платежоспособен клиент, когото да обгрижва.

Отвън, чаткайки с копита, преминава червеникавокафяв кон. От наблюдателницата ми край прозореца неговият ездач-самурай изглежда като бог в тъмната си броня, по която играят слънчеви лъчи. Дори в презрителната му усмивка има нещо божествено.

Драскам в дневника си, докато посръбвам от сакето, което ми е налял раболепният домакин. За негов късмет, в този късметлийски ден действително имам пари.

Сакето загрява корема и приятно гъделичка сърцето ми. Изпитвам състрадание към всички твари, които вървят по – или прехвърчат над – разкаляния главен път на шогуна. Любувам се на всяка котка, гълъб, кон, мъж, жена и дете, защото Буда си е направил труда да ги сънува, точно както сънува и мен в този миг.

Какво прекрасно време от деня е утрото!

И какъв прекрасен ден е днес – Тайан. Късметлийски ден!

две врани
отлитат с грач –
внимание, котка!

все по-дълбоко
нагазва в локвата
жадният гълъб

коне и ездачи
по пътя –
лудуващо пони отзад

доживяхме
и тая пролет,
бълхи мои

* * *

Мидо обичаше планините. Колчем бродеше из тях, радостни мисли нахлуваха в неговото сърце, неговото кокоро. Планинците, както отдавна бе открил, бяха отлични другари по чашка. Но той обичаше планините и по друга причина. Чаша чай, неговият наставник в хайку поезията, бе родом от тези назъбени, мъгливи възвишения. Докато скиташе из тях, Мидо неизбежно се чувстваше свързан с учителя си.

В този късметлийски ден от Третия месец планинските вишни цъфтяха в цялото си великолепие. Ръката на Мидо погали бамбуковата четка, когато той излезе от пивницата и пое нехайно към бледорозовите облаци, които го мамеха да се приближи. Потопен в тази ефирна красота, подозираше, че четката скоро ще му потрябва.

Усмихна се и продължи.

Сандалите му шляпаха по гладките камъни, плъзгаха се по пръстта, все още влажна от сутрешния дъжд. Какви весели звуци, мислеше си Мидо.

Мелодията на невидима пойна птица се разнесе нейде в цветния рай – сякаш в контрапункт на ритъма на потропващите му нозе. Мидо въртеше четката в ръце и все така крачеше с усмивка... в очакване вдъхновението да го връхлети.

Внезапен писък в гората го накара да се закове на място.

Онова момиче

Тук няма да описвам как срещнах партньорката си: онова надеждно момиче, необременено от емоционален багаж, което ще обичам и на което ще разчитам, докато „смъртта ни раздели“. Тази история не е за Ерин.

Не е и за сърцеразбивачката, която в крайна сметка искаше нещо друго – или някой друг. Не, тази история не е за Наташа.

Дълго преди Ерин и Наташа имаше едно обсебено момиче – то ме въвлече във водовъртеж от смут и опасности, който наричаше живот; красиво момиче с омайни очи, заради което с охота рискувах всичко.

Тази история е за онова момиче

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: