Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Меню за реформатори. Визия за модерната икономическа политика

Николай Василев

„Това не е просто визията на Николай Василев, а синтезирано представяне на най-добрите и успешни световни практики и модели в най-важните за съвременното общество системи.

„Меню за реформатори“ не е претенциозен академичен продукт, нито икономическо-политологично-философско упражнение.

Това е доста занимателна комбинация от истинска история и визия за това, което може да бъде обществото ни, ако вложим малко повече мисъл в действията си.“ - Никола Янков

 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Това не е просто визията на Николай Василев, а синтезирано представяне на най-добрите и успешни световни практики и модели в най-важните за съвременното общество системи.

„Меню за реформатори“ не е претенциозен академичен продукт, нито икономическо-политологично-философско упражнение.

Това е доста занимателна комбинация от истинска история и визия за това, което може да бъде обществото ни, ако вложим малко повече мисъл в действията си.“ - Никола Янков

„Николай Василев прецизно дефинира икономическите реалности, каквито всички ги знаем, и чертае мост към бъдещето, ако правилните реформи се случат. Свежа и забавна, книгата не е типичното икономическо четиво.“ - София Касидова

„Това е най-добре систематизираната защита на либералните реформаторски икономически политики от български автор, която е стигала до нашия читател. Надявам се сред читателите да има достатъчно критична маса бъдещи реформатори.” - проф. Валери Димитров

Биография и факти за автора

Николай Василев е роден на 28 ноември 1969 г. във Варна. Завършва английската гимназия във Варна през 1988 г.

Получава бакалавърска степен по икономика и мениджмънт от Будапещенския икономически университет в Унгария (1990–1994 г.), където завършва задочно и два семестъра от магистърската програма по икономическа политика.

Има втора бакалавърска степен от Щатския университет на Ню Йорк в град Осуиго, САЩ (1995 г.) със специалности бизнес администрация, финанси и икономика. Получава магистърска степен по международна икономика и финанси от университета „Брендайс“, щата Масачузетс, САЩ (1997 г.), като прекарва два семестъра в университета „Кейо“ в Токио, Япония (1996–1997 г.), където изучава мениджмънт и данъчна политика.

През 1999 г. е един от първите двама българи в света, които получават финансовата квалификация CFA (сертифициран финансов аналитик).

През 1993–1994 г. Николай Василев работи като данъчен консултант в Coopers&Lybrand в Будапеща. След това, през 1996–1997 г., е инвестиционен банкер в Токио в тогавашната SBC Warburg (днешната швейцарска банка UBS), където се занимава със стратегия на японския пазар на акции.

Продължава в същата банка в Ню Йорк (1997 г.) и в Лондон (до 2000 г.), където е асоцииран директор и се занимава с анализ на акции за България и Източна Европа, както и със стратегия на глобалните развиващи се пазари.

През 1997 г. създава първия български борсов индекс Warburg Sofia Index, който публикува до пролетта на 2001 г. През 2000–2001 г. е старши вицепрезидент в инвестиционната банка Lazard Capital Markets в Лондон.

Активен член е на Българския сити клуб в Лондон от създаването му през 1997 г. Основен автор е на Програмата от 101 точки от инициативата „Българският Великден“ през пролетта на 2001 г. През май 2001 г.

Николай Василев се връща в България по покана на цар Симеон II и се включва в Национално движение „Симеон Втори“ като ръководител на икономическия екип.

Основен автор е на предизборната програма, както и на следващи икономически и управленски програми на НДСВ. В правителството на Симеон Сакскобургготски е вицепремиер и министър на икономиката (2001–2003 г.), а след това вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003–2005 г.). В правителството на Сергей Станишев е министър на държавната администрация и административната реформа (2005–2009 г.).

От 2009 г. е един от акционерите и управляващ партньор в инвестиционната компания „Експат Капитал“ в София. Владее английски, руски и унгарски език. Има основни познания по френски, немски и японски език. Автор е на книгата „Енергия“ (май 2009 г.).

Женен е за Силвия и има две деца – Виктория (р. 2007 г.) и Александра (р. 2012 г.).

Откъс от книгата

II. Предговор от автора

Уважаеми читатели,

Радвам се, че в ръцете ви е попаднала моята втора книга. Първата се казва „Енергия“ и е публикувана през май 2009 г. Втората ми книга не е продължение на първата. За разлика

от „Енергия“ в „Меню за реформатори“ съм се старал да не споменавам имена на български политически партии, както и да не проявявам партийни пристрастия – неща, които на английски се наричат politics. Коментирам и препоръчвам конкретни политики (policies). В различни исторически периоди тези политики могат да бъдат изпълнявани от всякакви правителства – леви или десни, – стига те да искат да бъдат реформаторски. Представените идеи за реформи са приложими за България и страните от Нова Европа, но много от тях биха били полезни и за по-напреднали държави.

 

Защо написах тази книга?

Книгата не е с комерсиална цел. Приходите от издаването ѝ ще насоча към подкрепа на български семейства, които се нуждаят от процедури ин витро, за да имат деца. За мен демографският проблем е най-голямата заплаха за българската нация.

Книгата не е с конкретна политическа цел. Целта ми е да споделя своите виждания и опит в областта на икономическата политика. Ще се радвам, ако е полезна на читателите, вкл. на икономистите, анализаторите, медиите, политиците, студентите.

 

Какъв е жанрът на книгата?

Не е учебник, но би могла да бъде интересна за студентитеи преподавателите по икономика и управление.Не е политическа платформа, но би могла да бъде полезнана политическите партии при написването на техните икономически програми.

Не е анализ на най-новата икономическа история на България и света, но би могла да бъде използвана за референция.

Най-близо може би е дефиницията на колегата Никола Янков, който нарече тази книга „наръчник по икономическа политика или държавно управление“. София Касидова я определикато „книга за приложна икономика“.

В „Меню за реформатори“ съм се опитал да обобщя и подредя вижданията си по основните модернизационни реформи,които считам за адекватни повече от две десетилетия след началото на прехода и които се надявам да бъдат полезни поне презследващите две десетилетия.

Идеите и темите, разбира се, не са изчерпателни. В книгата има две дузини глави и над 100 раздела по различни теми.Икономическата политика е безкрайна територия и всеки колега – икономист би могъл да идентифицира още десетки проблеми и да предложи подходящи решения.

Това ли са правилните идеи? Зависи от гледната точка. Много анализатори биха могли да оспорят част или дори повечето отмоите предложения – особено ако принадлежат към друга икономическа школа. Затова нека се опитам да дефинирам ценностите, от които съм се ръководил:

• смятам се за десен и реформаторски икономист

• обичам да гледам повече позитивно към бъдещето и по-малко към миналото

• убеден съм, че мястото на България е в западната цивилизация

• като човек, живял в 6 държави, се надявам да имам по-глобален поглед и опит, но съм не по-малък патриот отвсеки друг българин

• вярвам в достойнствата на неокласическата икономическашкола и на монетаризма, както и на Икономиката на предлагането (supply-side economics)

 

Само за България ли се отнасят тези идеи?

От една страна, книгата все пак е написана за България.

Част от примерите са български, други са чужди – споменатиса десетки държави или техни лидери в различен контекст. Тя бибила най-адекватна за българската икономическа и политическадействителност около 2014–2020 г.

От друга страна, повечето от дискутираните теми са универсални и биха били съвсем релевантни на всички континенти,дори за развитите държави. Която и глава да изберем, темата бибила важна навсякъде:

• бюджетната дисциплина през последните години е приоритетен въпрос за целия свят, вкл. за най-богатите страни

• приватизацията и концесионирането – също

• валутният борд би бил успешен модел в десетки по-малкидържави с хронична нестабилност

• ролята на държавата и на частния сектор е особено остратема с оглед на вредната световна тенденция към свръхрегулация и свръхнамеса от страна на държавата

• демографската криза застига цяла Европа и други богатидържави

• демонтирането на щедрия социален модел също е необходимост за цяла Европа

Ако споделяте моите виждания, надявам се да ви бъдат полезни и интересни. Ако не ги споделяте, пак можете да опитатекритично да се запознаете с тях. И в двата случая целта на тазикнига ще бъде постигната – да провокира дискусия за правилните икономически политики в България за няколко мандата напред.

 

XXVII. Моите нестандартни прогнози за следващите 20 години

Бъдещето се прогнозира трудно

През далечната 1996 г. в Токио приятелят ми Стивън Ковачич (Steven Kovácsics), американец от унгарски произход и бъдещ дипломат, ми каза следното: „Не знаем какво точно ще се случи в бъдещето, но то със сигурност няма да е това, което предполагаме.“ През цялата си последвала кариера на инвестиционен банкер и анализатор на финансовите пазари изпитвах на гърба си тези думи.

 

Спомних си един виц от 80-те

Замразили един американец, един руснак и един българин, размразили ги след 30 години и те прочели в любимите си вестници:

1. Американецът в New York Times: Колхозът в щата Охайо изпълни петилетния план за 4 години...

2. Руснакът в „Правда“: а) на полско-китайската граница има примирие; б) след успешна акция на полицията беше заловен лидер на ленинградската мафия...

3. Българинът в „Работническо дело“ (имаше такъв вестник): На 88-ия конгрес на БКП единодушно беше преизбран другарят Тодор Живков.

 

Моите коментари

В САЩ комунизъм няма и може би няма да има. Но неотдавна в САЩ, Великобритания и други западни държави национализираха банки и компании – нещо нечувано преди. В момента президентът е афроамериканец и провежда доста левичарски политики по американските критерии, а федералното правителство на САЩ на няколко пъти беше на ръба на фалита заради политическите неразбирателства около астрономическия държавен дълг. Тези неща биха изненадали всеки американец, прекарал в кома последното десетилетие.

Полско-китайска граница няма, но има казахстанскоузбекска, косовско-черногорска и словашко-украинска. Засега.

Събитията в Украйна от началото на 2014 г. може да създадат и нови неочаквани граници.

Град Ленинград вече няма, а мафия може би има. Думите „гласност“ и „перестройка“ са забравени и са непонятни за младежите, но думата „олигарх“ се използва ежедневно.

През 80-те години не сме и предполагали, че БКП много скоро няма да я има, че ще влезем в НАТО и ЕС, че ще имаме многопартийна демокрация и ще развиваме капитализъм, че българката Ирина Бокова ще оглави ЮНЕСКО и че в „Кремиковци“ няма да пушат металургични комини.

Ако сте на по-малко от 35–40 години, нищо чудно да не ви е много ясно и интересно всичко това. Спомнете си също така примерите, с които започна тази книга (глава III). Ако не сте съгласни, че бъдещето е трудно да се предвиди, отговорете за себе си на следните въпроси:

1. През 1984 г. знаехте ли, че желязната завеса в ЦИЕ ще падне толкова бързо още в края на 80-те? Че двете Германии ще се обединят? Помните ли, че имаше държава ГДР? Кога за последен път прочетохте тези 3 букви? Почти не съм ги виждал от 20 години – освен в столичния ресторант CheckPointCharlie.

2. През 1989 г. знаехте ли, че бившите СССР, Югославия и Чехословакия ще се разпаднат на съставните си части и ще бъдат заместени от цели... 24 държави (отне ми време да ги сметна)? Освен ако събитията в Украйна от началото на 2014 г. скоро не променят и тази цифра.

3. България обяви мораториум върху външния си дълг през 1990 г., а през 1996 г. премина през тежка финансова и икономическа криза и отново без малко да фалира. Можехте ли да повярвате, че само десетилетие по-късно ние ще бъдем втората най-ниско задлъжняла страна в ЕС?

4. През 1993 г. вярвахте ли, че България ще победи Франция в Париж и година по-късно ще се класира четвърта на световното по футбол? И даже ще коментираме, че можехме да победим и на финала? Никога не съм можел да предположа, че сестра ми, майка ми и баба ми ще гледат мачовете по телевизията и ще се вълнуват като нас, мъжете.

5. През кризисната 1996 г. предполагахте ли, че е възможно България да влезе в ЕС само 2 години и 8 месеца след шампионите Словения, Унгария, Чехия? Мислех си, че и 15 години след тях няма да ни приемат.

6. През 1997 г. щяхте ли да повярвате, че децата ви съвсем скоро ще четат книги предимно върху компютърен екран?

7. Кога си купихте първия мобилен телефон? Около 1998–2000 г. ли? Тогава знаехте ли, че само 10 г. по-късно и леля ви, и децата в детската градина ще боравят уверено с още по-сложни модели? Преди няколко години мислехте ли, че абсолютният лидер Nokia ще залезе и ще бъде купен? А също и Blackberry?

8. През 2003 г. щяхте ли да повярвате, че скоро вече няма да си купувате вестници?

9. През 2011 г. предполагахте ли, че ще настъпи Арабската пролет и ще промени редица държави?

10. През 1990 г. очаквахте ли, че вече няма да си купуваме масово японски телевизори, а корейски? И че България ще сглобява не руски и не западни автомобили, а китайски?

11. През 2013 г. можехте ли да предположите, че Украйна ще бъде на ръба на гражданска война и че ще се заговори за разделянето ѝ?

 

Един отделен въпрос:

Знаете ли кой е най-големият град в света по население? Обзалагам се, че над 95% от вас изобщо не са го чували по име. Според някои източници това е Чунцин (на китайска латиница

се пише Chóngqìng). Той всъщност е най-многолюдният град в света не от вчера, а от десетки години насам. Светът се променя много бързо и вчерашните общовалидни истини са утрешна забравена история.

За да бъда обективен, ще призная, че други класации извеждат на първо място Токио – всичко зависи от това какво се приема за граница на градовете и как точно се преброява населението им.

Няма да ви заблуждавам, че съм успял да прогнозирам поне едно от тези 10 развития в анкетата. Също толкова странно ще бъде, когато отворим интернет през холографския си джобен видеофон през 2030 г. (вече не е модерно да кажа „да ни попадне вестник от 2030 г.“) и прочетем следните новини:

1. Валутните резерви на Русия са достигнали 17 трилиона юана. Ако случайно не знаете какво е това, време е да научите. Китайският юан е на път да стане една от световните резервни валути, а някой ден може и да доминира.

2. Броят на бежанците и нелегалните имигранти в ЕС надхвърли 200 милиона души.

3. Нехристияните в Холандия вече са 55% от населението.

4. Над 50% от жителите на Сибир са китайци.

5. Някои от най-многолюдните и най-бързо растящите градове в света са Мумбай, Карачи, Джакарта, Манила, Адис Абеба, Лагос. Безпогрешно ли знаете кой къде се намира? Съответните държави са Индия, Пакистан, Индонезия, Филипините, Етиопия, Нигерия. В колко от тях сте ходили?

Ходил съм все пак в Манила. Някой град вероятно ще надмине 50 милиона души в обозримо бъдеще, но повечето от нас няма да са го виждали, а някои няма и да са го чували.

6. Най-големите производители на компютри, автомобили (електрически и водородни) и на холографски телевизори в света са китайски фирми, които през 2014 г. не са съществували.

7. Тийнейджърите не са чували за марките Apple, Sony и Citibank, защото фирми с такива имена отдавна не съществуват.

8. Канада рекламира научно-исторически филм за Северния океан, който някога се е наричал Северен ледовит океан и там е имало лед.

9. Корея отбелязва 8-ата годишнина от своето обединение.

Ако новините са само това, ще бъдем късметлии. Ще бъда много щастлив никога да не видим подобни словосъчетания дори като заглавия на фантастични филми:

10. Американско-китайска война.

11. Терористичен акт събори Айфеловата кула.

12. Земетресение от 9,7-ма степен по скалата на Рихтер опустоши Истанбул.

13. Престрелките на територията на бивша Македония са временно прекратени.

Чак ми е некомфортно да напиша тези редове. Но бихте ли се обзаложили, че нито едно от тези 13 предположения няма да се случи? Всъщност много е вероятно повечето от тях да се сбъднат под една или друга форма.

 

 

 

Всичко тече, всичко се променя

Откакто свят светува, промяната е основната постоянна характеристика на човешкото общество. Всяко следващо поколение е смятало, че живее в „особено интересни времена“, използвайки китайската дефиниция. И вероятно с право. Всяко по-старо поколение е смятало, че това след него е по-покварено, по-мързеливо, по-безотговорно, а всъщност човечеството върви все напред и с все по-бързи темпове.

Държавите и нациите се издигат и пропадат. И Римската империя някога е била на върха, и Съветският съюз съвсем неотдавна беше лидер в редица области. И Япония допреди две десетилетия се очертаваше да доминира икономически в света.

Същото е и в бизнеса. Lehman Brothers беше водеща инвестиционна банка. Kodak беше в епицентъра на фотографията. Sony и другите японски марки бяха върхът на сладоледа. „Балканкар“ беше един от най-големите производители на кари в света.

 

Има обаче неща, които вероятно няма да се променят скоро

Бразилия продължава да играе зрелищен футбол, а американците са голяма военна сила. Българките са красиви, а българските отбори по математика, информатика, лингвистика и астрономия са изненадващо добри. Има два вида автомобили – „Мерцедес“ и всички останали. Италианците са големи модисти, а французите произвеждат престижни вина. Японското суши е върхът, а Стефка Костадинова е световен рекордьор на висок скок с 209 см. Българските зеленчуци са вкусни, а Лили Иванова продължава да ни впечатлява с гласа си...

 

Как си представяме политическото развитие през XXI век?

Мечтая да не съм прав, но прогнозите ми не са много красиви:

1. Войните и острите конфликти не са забравено явление от миналото. Очертава се сериозно противопоставяне на религиозна основа в световен мащаб.

2. Големи части от света ще бъдат застрашени от повече глад и епидемии.

3. Ще настъпят неблагоприятни климатични изменения в посока глобално затопляне и по-екстремни климатични явления. Питейната вода ще бъде в недостиг.

4. Ще има големи вълни от бежанци от Африка, Близкия изток и Южна Азия към богатите страни. Доста кораби ще потънат по неизвестни причини около бреговете на италианския остров Лампедуза...

5. Разликата в икономическото развитие на богатите и бедните държави ще се увеличава, а няма да намалява. За щастие България ще бъде в първата група, макар близо до географската граница с втората.

6. Ще има защитна стена или зона някъде между Европа и Азия, само не съм сигурен от коя страна на Турция ще бъде построена.

7. Децата ви ще могат да стрелят по-добре от вас.

8. Ще има по-силна цензура върху всички медии, повече монополи във всички отрасли, по-малко лична свобода. Биг Брадър навсякъде.

9. По света ще има много повече диктатури и авторитарни режими. Но и тези държави ще наричат себе си демокрации.

10. Ще се появяват разнообразни алтернативни идеологии и модели на управление, които ще доведат до нови разрушителни експерименти в много части на света. Нищо обаче няма да работи по-добре от демокрацията и пазарната икономика.

 

Не трябва да се страхуваме от бъдещето, а умно да го създаваме

Всяко поколение се е страхувало от неизвестността и се е притеснявало за съдбата на своите деца. Но всяко следващо поколение е живеело по-добре от своите родители. Технологиите ще продължат да се развиват по-бързо от очакваното. Децата ще са още по-умни и от ранна възраст ще могат да правят неща, непосилни за техните баби и дядовци. Т.е. „чипът“ ни ще се променя непрекъснато.

За да се справим по-добре през XXI век, всеки от нас трябва да е високообразован и амбициозен, а нацията да е по-сплотена и организирана. За да знаем накъде да вървим, важното е да сме наясно къде искаме да стигнем. Дано книгата „Меню за реформатори“ да е полезна за намиране на правилната посока.

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ

 

I. Коментари от икономисти

I.1. Предговор от София Касидова

I.2. Предговор от Никола Янков

I.3. Предговор от Валери Димитров 

II. Предговор от автора 

III. Защо Меню за реформатори и Визия 

IV. Лабиринт на реформаторските ценности

IV.1. Каква България?

 IV.2. Цивилизационният избор – на изток и на юг от рая

IV.3. Конвертируема, модерна и „Разбираема България“

IV.4. Кой икономически модел – провален ли е неолиберализмът

IV.5. Защо се случи кризата в света и в еврозоната?

IV.6. Провалена ли е политиката на икономии

IV.7. Как да излезем от тази криза

IV.8. Deleveraging на частния и публичния сектор

IV.9. Роля на държавата – регулатор, а не собственик и ценовик

IV.10. Кой има по-голямо сърце – популистът или реформаторът

 

V. Клише ли е макроикономическата стабилност

V.1. Религията на валутния борд

V.2. Важността на валутните резерви

V.3. Кога да влезем в еврозоната

 V.4. Бюджетният дефицит – „всеки ден по една цигара повече“

V.5. Проклятието на дълговете – бързият път надолу по пързалката

VI. Данъчен рай versus данъчно блато

VI.1. Ползите от ниските преки данъци

VI.2. Достойнствата на плоския данък

VI.3. Да има ли необлагаем минимум

VI.4. Да освободим ли от данък минималния доход

VI.5. Нужни ли са диференцирани ставки по ДДС

VI.6. Туризмът като позитивно изключение

VI.7. Ниски или високи социални осигуровки

 

VII. Бюджетни приоритети и антиприоритети

VII.1. Бюджетните разходи – „Не е щедрост да се харчат чужди пари“

VII.2. Анатема ли е демонтирането на социалната държава

VII.3. Как да финансираме инфраструктурата

VIII. Публичен дълг, фискален резерв, Сребърен фонд, кредитен рейтинг

VIII.1. Благодатта на ниския дълг

VIII.2. Фискалният резерв – „бели пари за черни дни“

VIII.3. Сребърният фонд не е банкомат

VIII.4. Кредитният рейтинг като инструмент и като национална гордост

VIII.5. Вредната регулация на кредитните рейтингови агенции

 

IX. Откъде ще дойде икономическият растеж

IX.1. Магия за растеж няма. Ключовата дума е „доверие“

IX.2. Водещата роля на частния сектор

IX.3. „Икономизация“ на външната политика

IX.4. Как да увеличим износа

IX.5. Как да стимулираме входящия туризъм 

X. Обществените поръчки и корупционният риск

X.1. Повечето процедури са „отровени“

X.2. Има ли все пак решения? Или да се изнасяме на друга планета

 

XI. Ролята на държавната администрация

XI.1. Колкото по-малка, толкова по-добре

XI.2. Повече професионализъм, по-малко политика

XI.3. Обучения и информационни технологии

XI.4. Проблемът не е в служителя, а в началника и в системата

XI.5. Къде е електронното управление

XII. Война срещу регулаторните режими и високите такси

XII.1. Регулаторните режими versus свободата за бизнеса

XII.2. Високите такси като бюджетна антиполитика

 

XIII. Стимулиране на инвестициите и предприемачеството

XIII.1. Как да привлечем чуждите инвеститори

XIII.2. Как да не изгоним чуждите инвеститори

 XIII.3. Има ли нужда от икономически зони, преференции и държавни помощи

XIII.4. Ползата от клъстърите

XIII.5. Българският бизнес е не по-малко важен

XIII.6. Предприемаческият талант като национална ценност

XIII.7. Подкрепа за българския бизнес в чужбина

XIII.8. Да има ли специални политики за МСП

XIV. Made in Bulgaria – как да подкрепим родния бизнес

XIV.1. Добро нещо ли е протекционизмът

XIV.2. Какво все пак можем и трябва да правим в подкрепа на „Корпорация България“

XIV.3. „Изберете българското“

 

XV. Кой да определя приоритетните сектори

XV.1. Можем ли да създадем национални шампиони

XV.2. Помага или пречи държавата в секторната политика

XVI. Приватизация, концесиониране, ПЧП

XVI.1. Опитът от 1990 г. до сега

XVI.2. Справедлива ли е приватизацията

XVI.3. Концесиите като алтернатива

XVI.4. Публично-частно партньорство

XVI.5. Кои да са следващите сделки

 

XVII. Как да се преборим с междуфирмената задлъжнялост

XVII.1. Ускорени процедури по несъстоятелност и ликвидация

XVII.2. Секюритизация на просрочените задължения

XVII.3. Замяна на дълг срещу собственост

XVII.4. Инструменти на финансовите пазари

XVII.5. Издаване на сертификати за лоши дългове. Клирингова къща

 

XVIII. Развитие на капиталовите пазари

XVIII.1. Защо това е важно

XVIII.2. Каква е ролята на държавата

XVIII.3. Запазване на благоприятния данъчен режим

XVIII.4. Листване на още държавни дялове на борсата

XVIII.5. Приватизация на борсата и Централния депозитар

XVIII.6. Използване на останалите компенсаторни инструменти

XVIII.7. Роля на частния сектор и инвестиционната общност

XIX. Каква да бъде посоката за пазара на труда

XIX.1. Силните социални защити водят до лоши резултати

XIX.2. Гъвкавостта на заплатите надолу е фактор за жизнеността на икономиката

XIX.3. Помага или пречи минималната работна заплата

XIX.4. Уравниловката не създава шампиони

XIX.5. Ролята на частните агенции по заетостта

 

XX. Субсидиите като криви огледала

XX.1. Неползващите плащат сметката на ползващите

XX.2. Изкривеният модел на привилегиите

XX.3. Изкривеният манталитет на получаващите

XX.4. Субсидии versus други приоритетни разходи

XX.5. Защо да се субсидират ненуждаещите се

XXI. Проблем № 1 – пенсионната реформа

XXI.1. Пенсионната система е най-големият икономически проблем

XXI.2. Пенсионерите или внуците? Generation accounting

XXI.3. Проблемите на сегашната солидарна система “pay-as-you-go”

XXI.4. Необходимите решения

XXI.5. Засилена роля на частните пенсионни фондове

XXI.6. Шокова терапия или заравяне на главата в пясъка

XXI.7. Ранно пенсиониране уж с цел работа за младите? Погрешно

 

XXII. Решим ли е демографско-емиграционният проблем

XXII.1. Защо тази тема е важна

XXII.2. Можем ли да раждаме повече деца

XXII.3. Можем ли да задържим децата си в България

XXII.4. Можем ли да привлечем обратно част от българите от чужбина

XXII.5. От какви имигранти имаме нужда

XXII.6. Какво да правим с бежанците и имигрантите 

XXIII. Образованието (висшето) през погледа на икономиста

XXIII.1. Дисбаланс при професиите на пазара на труда

XXIII.2. „Конвертируеми“ ли сме – езици, ИТ, обменни програми, задължителни стажове

XXIII.3. Защо университетите ни са като отбора по хокей на лед

XXIII.4. Колко държавни висши училища да има

 

XXIV. Здравеопазването (болничната помощ) през погледа на икономиста

XXIV.1. Сбърканият икономически модел в здравеопазването

XXIV.2. Какво им е хубавото на държавните болници

XXIV.3. Защо пилеем ресурси за толкова много болници

XXIV.4. Безплатно ли е здравеопазването? Табу ли е доплащането от пациента

XXIV.5. АГ болниците като приоритет

XXV. Липсващите глави

XXVI. Обобщение

XXVI.1. Визията и посоката на България за бъдещето

XXVI.2. Меню за реформатори 

XXVII. Моите нестандартни прогнози за следващите 20 години

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: