Мемоарите на татко Мумин

"– Наздраве! – произнесе развълнувано мама Муминка.
– Наздраве, татко! – каза Муминтрол.
– Сега вече сигурно ще станеш прочут.
– Мислиш ли? – попита таткото и се размърда неспокойно.
– Щом прочетат книгата, всички ще смятат, че си прочут – потвърди убедено Муминтрол.
Авторът самодоволно помаха с уши и рече:
– Може би!
– А какво се случи после? – извика Сниф.
– Ами после... – продума татко Мумин и неопределено завъртя лапа, за да обеме къщата, семейството, градината, Муминската долина и всичко, което идва след младостта.
– После, скъпи деца, започна всичко – отрони свенливо мама Муминка.
Внезапен порив на вятъра разтърси верандата. Дъждът се усили.
– Какво ли е в такава нощ да си в открито море? – промълви унесено таткото..."