Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Мечти и тайни

Данута Валенса

Изведнъж се чуват думи с остър и претенциозен тон: "За какво го показахте всичко това?! Кому са нужни тези вълнения?! Сега по съвсем друг начин виждам тези събития и поведението си тогава. Изобщо не мога да се позная. Не съм си представяла, че съм способна на такова нещо... Гледах филма така, сякаш това не съм била аз... Откъде съм намирала тогава сили да се държа? Не съм си представяла, че мога да имам толкова сила, такава енергия, че да излъчвам тези положителни емоции. Според мен това е някой друг, не съм аз!"."

Пьотр Адамович

 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"Гданск. Улица "Полянки", пролетта на 2009 г. Г-жа Данута подготвя своите спомени. За какво да разкаже най-напред? Как да подреди богатството от събития и всичко, което е преживяла? Какво да каже за себе си? Взимаме филма "Данка" - един документ отпреди 20 години, който съдържа кадри от семейния ѝ живот през 80-те години... Майка, заобиколена от децата си. Съпруга, която бели картофи и готви супа за обяд. Излет на семейството край езеро. Съпруг, изразяващ оценка за съпругата си. Съпруга, която прави същото. Студен декемврийски ден и Данута, преминаваща през кордон на ЗОМО (Моторизирана гражданска полиция на Полша), за да поднесе в отсъствието на Лех цветя на Паметника на загиналите корабостроители. Концерт на Джоан Бейз в дома им в квартал "Заспа". Тържествени и вълнуващи кадри от получаването на Нобеловата награда. Митинг с нейно участие в САЩ...

Изненадваща е нейната реакция на тези кадри отпреди 20 - 25 години. Първите няколко минути наблюдава безучастно и се обръща към гостуващата ѝ братовчедка: "Алина! Ела да видиш какво беше тогава!". Малко по-късно очите ѝ се насълзяват. След още няколко минути се хваща за главата и прошепва нещо. Филмът свършва. Тишина...

Изведнъж се чуват думи с остър и претенциозен тон: "За какво го показахте всичко това?! Кому са нужни тези вълнения?! Сега по съвсем друг начин виждам тези събития и поведението си тогава. Изобщо не мога да се позная. Не съм си представяла, че съм способна на такова нещо... Гледах филма така, сякаш това не съм била аз... Откъде съм намирала тогава сили да се държа? Не съм си представяла, че мога да имам толкова сила, такава енергия, че да излъчвам тези положителни емоции. Според мен това е някой друг, не съм аз!"."

Пьотр Адамович

Откъс от книгата

1. На село. Момински мечти

Животът на човек може да се сравни с дърво, което има корени, клони и листа. Родена съм през 1949 г. в местността Колония до село Крипи край Венгрув. Това е регионът Мазовше. Никога не съм си представяла обаче, че животът ми ще протече в мястото, където съм се появила на бял свят. Затова мога да кажа, че през 1968 г. в Гданск се родих сякаш отново, за втори път.

Там, в родното място, зрънцето покълна, но не намери подходящата почва, а в Гданск малкото растение пусна своите корени и първите си листенца. С течение на времето това мое растение се превърна в дърво с нови корени, клони и листа. Работех в един павилион за цветя и веднъж вътре влезе един млад човек. Поиска само да му разваля пари на по-дребни. По-късно дойде още веднъж... И през 1969 г. се оженихме. Година след това на бял свят се появи първото ни дете – Богдан. После се раждаха и следващите. А дървото пускаше корени в „Шедълце“, в „Стоги“, в „Заспа“* докато най-накрая пусна последните си корени на „Полянки“. Едва тогава почувствах, че това е моето място на земята.

Днес съм като един стар и здрав дъб, който осъзнава своята сила и стойност, но и който по силата на изминалите вече години е малко прогнил. Не съм вече онази Данута от осемдесетте години. Сега съм различна – с различна сила и различна зрялост. Сега съм такъв дъб, който, въпреки че е малко прогнил, струва ми се и силна буря не би могла да пречупи.

Съпругът ми, след като научи, че ще пиша спомени, лаконично подхвърли: „Е, да видим какво ще излезе от това?!“ Така е, той е скептичен към някои неща.

Аз не съм – аз виждам и се стремя да виждам положителните неща. Зная, че човек не може да има всичко в живота си, но трябва да бъдеш позитивно настроен. Може би, ако се бях родила в друго семейство и ако някои мои способности бяха забелязани, щях да завърша и висше образование. Но не стана така. Не съжалявам, чувствам се добре и така, макар че бих могла да завърша един или дори два факултета. Някои казват: „Имам две висши образования.“ Гордеят се с това и с право. Но дали винаги броят на завършените факултети е свидетелство за мъдростта на човека? Това е само хартия.

Стойността на човека се проявява в обикновените и в нетипичните житейски ситуации. Човек трябва цял живот да работи върху себе си, защото този, който не работи върху себе си, не се развива. Не можеш да кажеш: „Сега вече знам всичко, всичко ми е позволено.“ Бих могла да кажа така: „Вече съм постигнала всичко и съм умна.“ Скромността възнаграждава човека с много неща. Животът е най-добрият учител, най-добрият университет, но трябва всеки ден да учиш. И аз учех.

Ще се опитам да разкажа как изглеждаше моето учение, как изглеждаше израстването на това растение и как се превръщаше в дърво. Нека това бъде разказ на един стар дъб.

Баща ми, Збигнев Голош, беше земеделски стопанин. Майка ми, Фелиция (по баща Баршч), също произхождаше от селско семейство. И двамата отдавна са покойници. Майката на моя съпруг също се казваше Фелиция. И двете бяха Фели!

Баща ми притежаваше пет хектара земя, наследство от дядовци и прадядовци. Беше взел и още пет хектара под аренда. Земята там е бедна, околността е бедна. Както казваха у нас: „Само горички, пясъци и рибки.“ Почвата е песъчлива – пета, шеста категория. Какво може да вирее на такава почва? Разбира се, борови горички. А пък за да наловиш рибки, трябваше да отидеш до река Ливец, която е на пет километра.

Родната ни къща беше в Колония. Там живееха осем или девет семейства. Местността наричахме „Колония“. От нея до най-близкото село Крипи имаше около три километра.

Бяхме девет деца. Аз съм второто поред дете, първа е Криша. Вече не е сред живите един от близнаците, в нашето семейство имахме и близнаци.

Условията за живот не бяха никак леки, бих казала дори, че бяха тежки. Възпитавах се сама. Някога по селата родителите само раждаха децата, не ги възпитаваха. Криша е с две години по-голяма от мен, а Яджа, третата поред, е родена през 1950 г., година и месец след мен. След още година и половина, през 1952, на бял свят идва и брат ни Влодек, а през 1953 – Марек. Близнаците Адам и Веслав – през 1954 г., а през 1957 – Богуша. Най-накрая, през 1960 г., се ражда и Валдек. Родителите ни не са имали време да се занимават с децата – раждало се е поредното, а те са се занимавали със стопанството.

Къщата ни беше на един малък хълм. Отляво и отдясно – ниви, а в средата – къщата. Вече я няма. Пред нея растеше една круша. Имаше и различни сортове ябълкови дръвчета, също и череши, така че можеше да се правят и различни консерви за зимата. И ние винаги правехме.

Около къщата имаше килер, кочина и обор. Вода наливахме от кладенеца, с ведро. Нямахме чешма. До кладенеца имаше поилка за кравите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: