Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Мавзолеи, гробници и мумии. Отвъдният живот на тираните

Иван Първанов

Пред смъртта всички са равни… Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението.

Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните.

Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само тленни останки, но и тонове история и ужасяващи тайни.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

УВОД

 

Преди две хиляди и четиристотин години на западното крайбрежие на Мала Азия, в областта Кария, управлява великият цар Мавзол. В продължение на четвърт век той води жестоки и кръвопролитни войни и подчинява на властта си голяма част от Ликия, Йония и гръцките острови. Но не с управлението си владетелят остава завинаги в световната история. Когато през 377 г. пр.Хр. умира, съпругата му Артемизия издига невиждана до този момент гробница, която нарича на името на мъжа си – Мавзолей. Сградата е построена в центъра на столицата Халикарнас от двама от най-опитните архитекти на древността – Сатирус и Питий. Монументалната постройка е изградена от бял мрамор, във формата на пирамида, с височина 45 м и почти квадратна основа с обиколка 125 м. Крепи се на трийсет и шест масивни колони, а на върха й е поставена статуя на колесница, теглена от четири коня. Външните стени на постройката са украсени със статуи на богове, а във всеки ъгъл каменни воини на коне „охраняват“ спокойствието на покойника в нея. На върха гробницата е покрита с фриз с изобразени сцени и сюжети от древногръцката митология. За съжаление, Артемизия умира само две години след съпруга си, когато гробницата все още не е готова и тя така и не успява да я види.

Цели шестнайсет века сградата на Мавзолей оцелява и е в добро състояние. Съборена е по време на опустошителното земетресение през 1304 г. От нея днес е останала само статуята надвамата съпрузи, която се пази в Лондон, и някои по-дребни находки, предадени на музеите в Турция. Останките от гробницата могат да се видят в турския град Бодрум.

Последният дом на Мавзол не е пощаден от стихията на времето. Името на владетеля обаче остава увековечено благодарение именно на нея. След храма на Мавзол в Азия започва усилено строене на подобни надгробни паметници. За да остане жив завинаги споменът за тях, владетелите издигат монументални гробници, които наричат мавзолеи. Една част от тях остават празни. Те биват построени само като знак на почит и възхвала на делата на починалия. Такъв е мавзолеят на Чингис хан в Монголия и мавзолеите на китайските императори в Поднебесната империя. В други пък се полагат телата на покойниците. Един от най-големите и красиви мавзолеи, достигнал до наши дни, е Тадж Махал в Индия. Той е построен от шах Джахан в памет на рано починалата му любима съпруга Мумтаз. Строителството продължава двайсет и една години и е завършено през 1654 г. Тадж Махал е едно грандиозно надгробно съоръжение. Той е дълъг 590 м, широк е 300 м, а централният му купол е висок цели 70 м. Има формата на огромна перла, както в Корана е описан тронът на Аллах. След смъртта на шах Джахан той също е погребан до любимата си Мумтаз в мавзолея и така двамата влюбени остават завинаги заедно.

От Азия „модата“ на мавзолеите се пренася и в Европа, където също започват да се строят монументални и пищни гробници за починали владетели. Един от първите европейски мавзолеи е този на Гала Плацидия в италианския град Равена. Построен е през втората четвърт на V в. от дъщерята на римския император Теодосий – Гала Плацидия, като вечно жилище за нея и съпруга є Констанций. Архитектурата на мавзолея е в духа на християнските канони и символика. Сградата е издигната от малки червени тухли и е във формата на латински кръст. В средата на кръста се издига кубична кула, във вътрешността на която е вграден полусферичен купол. В центъра на купола е разположен златен латински кръст, обкръжен от златни звезди на син фон, изобразяващ нощното небе. През 1996 г. мавзолеят на Гала Плацидия е включен в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Отново в Равена се намират и други известни европейски мавзолеи от древността – на остготския крал Теодорих Велики, построен през 520 г. Монументалната постройка е изградена от варовик на две десетостенни ниво, а куполът є е изсечен от 300-метров гигантски каменен блок. На горното ниво се намира саркофагът с тялото на владетеля, а на долното – телата на членовете на семейството му. След завладяването на Равена от византийците тялото на Теодорих е извадено от саркофага и изнесено неизвестно къде, а сградата е превърната в параклис. През XIX в. мавзолеят е основно реставриран, а през 1996 г. също е включен в Списъка на ЮНЕСКО.

Отново в Италия, но в столицата Рим, през IV в. е издигнат мавзолеят на Констанция, дъщерята на император Константин Велики. Постройката е с кръгла форма, с диаметър 29 м. През 1254 г., след като Констанция е провъзгласена от католическата църква за светица, мавзолеят е обявен за църква, носеща нейното име, и в него започват да се извършват служби. През 1620 г., когато се извършва основният ремонт на църквата, саркофагът с останките на императорската дъщеря е изнесен от там и преместен за по-добро съхранение във Ватикана.

Подобни древни мавзолеи има не само в Италия. В Гърция гробницата на римския император Галерий през 400 г. става православен храм за молитви и поклонение и носи името на св. Георги.

Според българските историци и археолози по нашите земи в древността също е имало мавзолеи. Един от тях е известен като Кръглата (Златна) църква от Велики Преслав. Според изследователите вътрешната и външната архитектура и размерите на сградата издават, че тя не е правена за православен храм, а вероятно първоначално е била нечий владетелски мавзолей, преправен по-късно от цар Симеон в църква за нуждите на току-що приелата християнството българска държава.

През 2005 г., при разкопки в района на тракийското светилище край Татул, археологът проф. Николай Овчаров обяви, чес негови колеги са открили мавзолея на митичния тракийскицар Орфей. Според древногръцката митология Орфей живее цяло хилядолетие преди Троянската война и е един от аргонавтите, взели участие в похода за Златното руно към Колхида. Учените твърдят, че имат всички основания да заявят, че останките край Татул са именно от мавзолея на Орфей. Според легендите той е разкъсан от тракийските жени, тъй като не им обръщал внимание, а непрекъснато скърбял за починалата си съпруга – нимфата Евридика. След като е убит, Орфей е погребан някъде в Родопите и вероятността това да е именно край Татул е твърде голяма, твърдят историци. Откритите останки от древната гробница се датират от времето V-IV в. пр.Хр. и също съвпадат с времето, когато е живял Орфей.  

Други историци смятат, че край Татул в древността е погребан не митичният Орфей, а реално съществувалият тракийски и родопски цар Резос, над чийто гроб също е имало изграден каменен мавзолей. От откритите при разкопките находки археолозите установяват, че през I в. пр.Хр., при управлението на римския император Тиберий, мавзолеят е преправен и разширен, но продължава да функционира като светилище. Два века по-късно е превърнат в римска вила.

В началото на новата ера пищните владетелски мавзолеи постепенно изчезват, за да се появят отново две хиляди години по-късно, със съвсем нов смисъл и съдържание. Някогашната гробница, в която в древността се е полагало тялото на починалия владетел или любимата му съпруга, през ХХ в. се превръща в мрачно и злокобно място, където зад бронирани стъкла, в тайнствен полумрак, се излагат за поклонение изтърбушените и балсамирани тела на починалите комунистически диктатори. Атеистите с червени петолъчки в сърцата въобще не се и замислят, че публичното излагане на мъртвец като музеен експонат е светотатство. За тях по-важно е мъртвият вожд да продължи да е полезен и да служи на партията с вече бездиханното си тяло.

Балсамирането на телата на починалите вождове също не е нещо ново. То е познато на хората хилядолетия преди новата ера. Смята се, че балсамирането е открито в Древен Египет още през ХХVII-XXVI в. пр.Хр., по време на управлението на фараоните от Четвъртата династия. Това е първият период на разцвет на Древен Египет и времето, когато започва строежът на монументалните пирамиди. Балсамирането по делтата на Нил е една от най-строгопазените тайни, извършвана само от жреците на бог Анубис. Целта на ритуала е да се запазят душата и тялото на починалия. Според египетските вярвания след смъртта, в отвъдния свят, душата Ка може да се върне в тялото Ба само ако то е много добре запазено. Повреденото и разложено тяло не може да бъде разпознато от

душата. Тя не може да го открие и да се върне в него и прероди, а остава да блуждае вечно в царството на сенките и мрака. Тайните около ритуала на балсамирането никога не се записват, а се предават устно. Въпреки това от запазените писания на древногръцките историци Херодот и Тиодор Сицилийски знаем приблизително как се е извършвал този ритуал преди хилядолетия. Тялото на починалия се предава на жреците скоро след смъртта, преди да са започнали процесите на разлагане. Трупът бива отнесен в Пер Хефер (Дома за мумификация), където се измива с „очистваща“ вода. След това от него се отстраняват меките тъкани, като мозъкът се изважда през носа с крива тел. Коремната кухина се изпразва, измива се с палмово вино и се посипва със стрити благовония.

Вътрешните органи – дробове, бъбреци и черва, без сърцето, се измиват и оставят встрани, за да бъдат погребани заедно с мумията. Така изтърбушеното тяло се потапя за четирийсет дни във варов разтвор да се стегне и мумифицира. След това се измива отвътре и отвън с консервиращи разтвори, намазва се със смола и се затваря. Отвън се посипва обилно с природна сода на прах, която има антисептични свойства. След това тялото се увива и стяга в ленени бинтове с изрисувани върху тях амулети и изписани заклинания. Процесът на балсамиране продължава цели десет седмици. Накрая върху лицето на мумията се поставя специална златна маска с точна отливка на физическите черти на починалия. Подобни маски обаче са били по възможностите само на заможните египтяни. Обикновените селяни и бедняците били балсамирани от жреците без „екстри“ и по „съкратената процедура“ – с оцет, сода и варов разтвор.

След покоряването на Древен Египет от арабите, а след това и от османските турци, постепенно изчезват и тайните на балсамирането и практикуването на ритуала. През вековете са правени опити за запазване телата на отделни монарси в Европа и Азия, но повечето завършват неуспешно.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: