Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Мания

Нора Робъртс

Наоми се събужда посред нощ и решава да последва баща си в близката гора. По детски невинно смята, че така ще види изненадата, подготвена за дванайсетия й рожден ден. Но открива ужасна тайна, която променя завинаги живота на цялото семейство...

Седемнайсет години по-късно, Наоми води номадски живот: постоянно пътува, без да спира на едно място. Но не може вечно да бяга. Един ден уютно малко градче, разпадаща се къща, изоставено куче и настойчив сексапилен непознат приковават вниманието й – а може и да спечелят сърцето й.

Дали е дошло време да си намери истински дом? Наоми трябва да се изправи срещу демоните от миналото, за да се бори за бъдещето си...

  • Корица: Мека
  • Страници: 512
  • Тегло: 0.450 кг
  • Издадена: 04.04.2016 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Нора Робъртс
 

Наличност: Да

16,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Любимата писателка на Америка!“ - Ню Йоркър

„Мистериозна, интригуваща романтична история, в духа на най-доброто от Нора Робъртс. Поредното отлично постижение на водещата майсторка в жанра!“ - www.goodreads.com

Биография и факти за автора

Нора РобъртсНора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнадесет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиридесет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. 

След няколко преработки и откази се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година. Нора среща втория си съпруг – Брус Уайлдър, когато го наема да направи етажерки за книги в дома й. Женят се през 1985 година. От този момент те разширяват дома си, обикалят света и заедно отварят книжарница и хотел в съседното градче Бунсборо, което играе важна роля по време на Гражданската война в САЩ като средище на две битки. Именно той е в основата на най-новата трилогия на авторката – „Хотелът“, чието първо заглавие – „Сега и завинаги“, се превръща в бестселър още с появата си на пазара. Нора и Брус купуват стария хотел за близо 3 милиона долара през 2007 г. и за две години го обновяват и превръщат в основна туристическа атракция. Оригиналното хрумване на авторката да кръсти различните стаи с имената на литературни двойки – като Елизабет и Дарси от „Гордост и предразсъдъци“, Титания и Оберон от „Сън в лятна нощ“ и Джейн и Рочестър от „Джейн Еър“, допринася за неповторимата атмосфера на хотела. 

Въпреки че средно на година бестселъровата авторка от ирландски произход изкарва по 60 милиона долара, тя продължава да бъде скромна и здраво стъпила на земята. През 2007 г. списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на романтичните писателки и книгите й са прекарали общо 893 седмици – близо шестнадесет години – в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. 

На въпроса коя от собствените й книги й е любима, Нора с усмивка отговаря: „Тази, която се продава“.

Сред най-популярните й романи, издадени у нас са трилогията „В градината“ (Синя далия - книга 1; Черна роза - книга 2; Червена лилия - книга 3); Далас в смъртта; Наслада в смъртта; Родът О`Дуайър (книга 3- Магията на кръвта; книга 2: Магията на сенките; книга 1 Тъмната вещица); Полунощ в стаята на сенките; трилогията Сестрите Калхун (книга 1: Да ухажваш Катрин;  книга 2: Съпруг за Аманда; книга 3: Любовта на Лайла); Колекционерът; Слава в смъртта; Лъжецът; Наташа и др.

 

Откъс от книгата

1.

29 август 1998 г.

Не знаеше какво я събуди и колкото пъти да си припомняше онази нощ, колкото пъти да я спохождаха кошмари, така и не успя да разбере.

Лятото беше превърнало въздуха във влажна и топла яхния с мирис на пот и подгизнал листак. Вентилаторът на тоалетката жужеше и го разбъркваше и й се струваше, че все едно спи над парата, вдигаща се от тенджера. Тя обаче беше свикнала с това, лежеше върху мокрите от лятната жега чаршафи, а през отворените прозорци нахлуваше нестройният хор на щурци, и напразно се надяваше дори лек бриз да раздвижи знойния въздух. Не горещината я събуди, обаче не беше и тихият гръм от бурята, която се разразяваше в далечината. Наоми се изтръгна от съня в миг, сякаш някой я беше разтърсил или изкрещял името й в ухото.

Седна в леглото, премигна в мрака, не долови никакъв друг звук, освен жуженето на вентилатора, свирнята на щурците и мързеливия зов на бухал, който се провикваше отново и отново. Познаваше всички тези летни звуци не по-зле от собствения си глас и така и не можа да ги свърже със странния тих и щракащ звук, забълбукал в гърлото й.

След като вече беше будна, тя усети как жегата я обгръща като марля, напоена в гореща вода. Прииска й се да е утро, за да се измъкне, преди останалите да се събудят, и да се топне в хладния поток.

Домакинските задължения бяха на първо място и това никога не се променяше. Само че бе толкова горещо, та й се струваше, че трябва да разтвори въздуха като завеса, ако иска да направи крачка. Освен това беше събота (или поне щеше да е на сутринта) и понякога мама позволяваше в събота правилата да останат на заден план, стига татко да беше в добро настроение.

След това чу гръмотевицата. Радостно се измъкна от леглото и се втурна към прозореца. Обичаше бурите, обичаше да ги гледа как разлюляват и огъват дърветата, как небето добива призрачен оттенък, а светкавиците го прорязват и блестят ослепително.

Може би тази буря щеше да донесе дъжд, вятър и по-хладен въздух. Може би.

Коленичи на пода, подпря ръце на перваза и зарея поглед към луната, забулена от жегата и облаците. Може би.

Пожела си бурята да се разрази. Момиче, което щеше да навърши дванайсет след само два дена, все още вярваше в силата на желанията. Огромна буря, помисли си тя, със светкавици като вили и гръмотевици като топовни гърмежи.

И много, ама много дъжд.

Затвори очи, вдигна лице нагоре и пое дъх, за да определи мириса на въздуха. А после, както бе в тениската с образа на Сабрина, вещицата тийнейджърка, тя подпря глава на ръцете и се вгледа в сенките.

Отново й се прииска да е утро и тъй като желанията бяха безплатни, си пожела да е утрото на рождения й ден. Копнееше за ново колело, освен това бе направила предостатъчно намеци.

Коленичи и си пожела да е утро, също както си пожелаваше на високото й слабо тяло да пораснат гърди, които все още не бяха напъпили, макар да проверяваше всеки ден. От жегата косата й бе залепнала за врата. Подразнена от това, тя я вдигна и я остави да се разстеле по раменете. Искаше да я отреже – много късо, също като на феята в книжката с вълшебни приказки, която баба и дядо й подариха, преди да им бъде забранено да я виждат.

Татко обаче настояваше, че момичетата трябва да са с дълги коси, че единствено на момчетата са къси. Затова брат й го подстригваха в бръснарницата на Вик в града, а тя можеше единствено да връзва тъмнорусата си коса на опашка.

Но пък Мейсън го глезеха до полуда, защото беше момче, поне тя мислеше така. За рождения ден му подариха баскетболен кош и истинска топка „Уилсън“. Беше му разрешено да играе бейзбол в младежката лига – според правилата на татко тази игра бе единствено за момчета (а Мейсън не й позволяваше да забрави този факт) – и тъй като беше по-малък с двайсет и три месеца (нещо, което тя пък не му позволяваше да забрави), не беше натоварен с чак толкова много домакински задължения.

Не беше честно, но ако възроптаеше, на главата й се изсипваше още повече работа, а имаше опасност и да й забранят да гледа телевизия.

Не че щеше да й пука особено, ако получеше ново колело.

Забеляза проблясък на светкавица – мярна се ниско в небето. Идва, каза си тя. Желаната буря щеше да дойде и да донесе хладина и дъжд. Ако започнеше да вали много, ама много, нямаше да й се налага да плеви градината.

Тази мисъл я развълнува толкова, че за малко да пропусне следващата светкавица.

Ала този път не беше светкавица, а лъч от фенерче.

Първата й мисъл беше, че някой души наоколо, може би се опитва да влезе с взлом. Понечи да стане и да изтича при баща си.

След това забеляза, че човекът е баща й. Отдалечаваше се от къщата към дърветата, движеше се бързо и уверено на светлината на фенерчето.

Може би отиваше при потока, за да се разхлади. Ако отидеше и тя, щеше ли да се ядоса? Ако беше в добро настроение, по-скоро щеше да се разсмее.

Тя не се колеба, просто грабна чехлите си, пъхна малкото си фенерче в джоба и излезе бързо от стаята тиха като мишле.

Знаеше кои стъпала скърцат – всички знаеха – и ги избягна по навик. Татко не одобряваше, когато тя или Мейсън слизаха долу, за да пийнат нещо, след като вече си бяха легнали. Не обу чехлите, докато не се добра до задната врата, след това я открехна леко – за да не изскърца – и се промуши навън.

В първия момент й се стори, че е изгубила светлината на фенерчето, но после го забеляза отново и хукна натам. Смяташе да остане по-назад, докато прецени в какво настроение е баща й.

Той обаче се отклони и не тръгна към плиткия поток, а навлезе дълбоко в гората.

Къде ли беше тръгнал? Любопитството я тласна напред заедно с почти опияняващото вълнение, че се промъква през гората посред нощ. Тътенът и светкавиците в небето правеха приключението още по-дръзко.

Не се страхуваше, въпреки че не беше навлизала толкова навътре в гората – беше забранено. Майка й щеше да я набие, ако разбереше, затова не биваше да й позволява да научи.

Баща й се движеше с бърза и сигурна крачка, значи знаеше къде отива. Чу как окапалите сухи листа хрущят под ботушите му, затова го следваше на разстояние. Нямаше да е добре, ако той я чуе.

Нещо изкряска зловещо и тя почти подскочи. Притисна длан към устата си, за да приглуши кикота. Беше най-обикновен бухал, тръгнал на лов.

Облаци скриха луната. Тя едва не падна, когато удари босия си палец в камък, и отново запуши уста, за да заглуши вика от болка.

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: