Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Македония и българското възраждане

Симеон Радев

Настоящата книга бе написана през 1918 г. на френски език. Нейната цел беше да осветли чуждия свят, където бе проникнала лъжливата сръбска пропаганда за народността на славяните в Македония. Ако бе предназначена за български читатели, тя можеше да има друга кройка и други размери. Но тогава щеше да бъде съвсем друга книга.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"Братя! Над нашите глави се издига и се люлее една емблема. Това е светото знаме, което за първи път след дълга историческа раздяла хвърля своята сянка върху всички братя славяни; знамето, върху което са изрисувани ликовете на св. св. Кирил и Методий, апостоли и просветители на всички славяни без изключение. Никой не ще отрече, че това знаме е общ символ на славянството. Но да не забравяме, че тези апостоли, тези изобретатели на славянското писмо, са родени в Македония, че те са живели и пораснали между българи, чиито прадеди говореха същия този език, на който Кирил и Методий преведоха светите книги. От техните ръце получиха евангелието всички славянски племена, между които и русите. От тях и от техните ученици бяха хвърлени в просторната руска земя семената на славянската наука и на светата православна вяра, крайъгълен камък на културата в миналото, сегашното и бъдещето на руския народ.
Братя! Не е тук мястото, пък и време не би ми стигнало, да открия скрижалите, на които са написани историческите съдбини и деянията на българския народ. Аз още по-малко бих могъл да ви обясня какво място са заемали българите в историческото развитие на славянското племе и как чрез своите стари писания те са турили основата на славяноруската литература. Но аз чувствам свещена длъжност да заявя тук на руския народ, че в този час българите изнемогват под едно ненавистно иго.
Братя руси! Вие, които сте мощни по дух и сила, ще забравите ли нещастния български народ?"

Райко Жинзифов

"Дотолкова ние, българе, сме били ругани и презрени от всите народности, щото време е вече да се опомним. Като чете човек народните ни песни, дето всяка хубавица се нарича Гъркиня, неволно ще заключи, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора между хората. Българското трудолюбие рядко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е и ще бъде наше спасение."

Григор Пърличев

Биография и факти за автора

СИМЕОН РАДЕВ е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България" – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.

Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 г. участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. При влизането на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) подава оставка, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписването на Солунското примирие. Последователно е пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и първият български делегат в Обществото на народите – Женева.

През 1918 г. Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през ХIХ век", която по-късно (1927) е преведена на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София.

Откъс от книгата

Предговор към настоящето издание

 

Настоящата книга бе написана през 1918 г. на френски език. Нейната цел беше да осветли чуждия свят, където бе проникнала лъжливата сръбска пропаганда за народността на славяните в Македония. Ако бе предназначена за български читатели, тя можеше да има друга кройка и други размери. Но тогава щеше да бъде съвсем друга книга.

Такава, каквато е, Македонският научен институт намери за добре по препоръката на покойния професор Милетич да я издаде през 1927 г. в български превод, направен независимо от мен. Аз мога само да се радвам на тая инициатива, тъй като разбрах от разказите на младите български дейци в Македония, които водиха борбата против сръбското владичество, че тази моя книга е стигнала до тях по тайни пътища и не била без полза както за тяхното вдъхновение, тъй и за опровержението налъжите, разпространявани от Белград относно македонското минало.

Новото издание, което давам, е някъде съкратено, някъде допълнено. Спирам се повече върху някои дейци, защото така тяхното дело става по-понятно, а още и заради това, че най-интересното в историята е все пак човекът. Голямо беше изкушението да се разпростра върху по-далечните причини за Възраждането, както и върху неговите отличителни черти. Но трябваше да си наложа ограничение. Ще се задоволя да изкажа тук накратко някои мисли, които надявам се ще мога да развия по-надълго при друг случай.

I.          Съвременният национализъм в целостта на своите черти и в своята същина се роди у нас с Паисий, докато у другите народи на Европа, даже у най-големите, той е по-късно явление.

II.         Докато други народи, много по-просветени и с непрекъснато минало на независимост, не са смятали за свое отечество друго, освен територията, над която са царували техните владетели, у българския народ е имало понятие и чувство за пределите на неговата родна земя. Паисий пише къде живеят българите. Преди него още в първата половина на XVII век българите, католически владици, показваха същите граници на България.

III.        Привързаността към българските земи в тяхната цялост и стремежът за тяхното обединение са се появили много по-рано у нашия народ и са били всякога много по-живи, отколкото у други народи. Тази разлика особено проличава при сравнение с нашите съседи. Гърците са мечтали да възстановят Византийската империя; сърбите - да се увеличат чрез грабеж. Нито едните, нито другите са се поставяли на почвата на народността и на нейното единство.

IV.       У българския народ жизненият простор съвпада с племенното наследство. Безсмъртните думи на Любен Каравелов: „Своето не даваме и чуждото не щем“ са девизът на Българското възраждане. Те съставляват и неговото благородство предисторията.

V.        По време на Възраждането интелигенцията и ръководната класа са вървели заедно в неразделна взаимност. Там е тайната на неговите чудни успехи. Такава взаимност е съществувала в българската история само в една друга епоха, епохата на Борис I и Симеон.

VI.       През време на църковния въпрос имаше между водачите по-боязливи, които се съмняваха, че българският народ ще може да издържи докрай в борбата и бяха готови да пожертват някои от епархиите на Тракия и Македония, за да се постигне разбирателство с Гръцката патриаршия; други, по-смели, отхвърляха непреклонно всяка отстъпка от народната цялост. Историята показва, че те бяха правите, защото се оправда вярата им в силата на българския дух да мине през всяко изпитание.

VII.      Смелостта у тях не изключваше разума и мъдростта, а се съчетаваше с тях. Стремейки се към крайното разрешение на въпросите, те умееха да ги поставят един след друг, всеки в своя момент. Това ние едно време нарекохме дух на постепенността в Българското възраждане.

VIII.     Пламъкът на българския народен дух никога не се е издигал тъй високо, както по време на Възраждането. Но този пламък щеше да отиде напусто, ако нямаше водителство, йерархия и дисциплина.

IX.       През Възраждането има будители, има и водители. И едните, и другите бяха изключителни личности. Защо такива хора понякога се раждат, понякога не? Това остава загадка за всички народи. Може да се каже само, че големи водители се явяват при силен национален подем.

X.        Възраждането е епохата на най-голямо национално самочувствие у българите. Българският народ беше поробен и духовно, и политически, но представата, която българинът имаше за българщината, беше горда, възторжена и пълна със самоувереност. Думата „Българийка“, употребявана по-късно, щеше да се стори на българите от онова време като кощунство.

XI.       Никой народ не е жадувал за просвещение така, както българите по време на Възраждането. Трябва да се отбележи също, че никога българският народ не е имал толкова видни хора с класическо образование, както в тая епоха. Почти всички будители и водители бяха хуманисти.

Висшите гръцки училища бяха тогава истински огнища на елинска култура; младите българи изнесоха от там съкровищата на античната мисъл. Тя им даде тази благородна дисциплина на ума, която така силно поразява в техните писания.

XII.      Турското завладяване тури край на пагубното византийско влияние у нас. Чрез висшите гръцки училища от началото на XIX век в България дойде лъх от класическата древност, съвсем противоположна на византийския дух. Върху здравите основи, които остави Възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъл. Руското нихилистично влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България от средните векове.

 

14 септември 1942 г.

Симеон Радев

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: