Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 


 

Промоцията продължава до 24 декември 2017 г. /неделя/

Лъч надежда

Франсеск Миралес

Една книга, от която ще се почувствате добре. Една топла история за мрачните дни, в които нищо не върви...

 „Надеждата е като пътека през полето. Може би преди не е съществувала, но когато много хора започнат да вървят по нея, тя в крайна сметка се появява.“ – Лин Ютан 

Още една вълшебна история от прекрасния каталунски разказвач Франсеск Миралес. Една история за невидимите нишки на приятелството и любовта, благодарение на които можем да видим крехката светлина на надеждата в края на тунела...

Декември е. Туристите отдавна са си тръгнали от малкото крайбрежно селце Пуерто Анил. Улиците му пустеят, а бурното море изглежда тъмно и заплашително.

Такова е настроението и в „Кафе Търнър“, единственото работещо заведение в рибарското селище. Неговата съдържателка Сара е съкрушена. Тя току-що е получила известие, че три дни преди Коледа трябва да напусне мястото, в което е прекарала последните четири десетилетия от живота си. Къщата, в която се помещава кафенето, а също и жилището ѝ, трябва да бъде освободена на 22 декември. А това място е всичко, което изпълва дните ѝ със смисъл, то е нейният пристан, препитание... тук са всичките ѝ спомени.

Погълната от нерадостните си мисли, Сара не е очарована от първия посетител за деня. Червенокосо момиче с разплакани очи и объркано, нещастно изражение вече е заело една от масите. Устните му потреперват сякаш всеки момент ще избухне в ридания. Но точно сега ѝ е трудно да вижда още една сломена душа...

Когато в късния зимен следобед вратата на пустото заведение се отваря за втори път, на прага се появява местният пожарникар Амброс. Той идва за своя следобеден чай, но се натъква на гробовна тишина и две жени, отдадени на мъката си.

А късно вечерта се появява и третият, последен клиент за деня. Едър, снажен мъж с мрачен поглед. По всичко личи, че и той е претърпял тежко житейско крушение.

Вече са четирима. Почти непознати. И изглежда всички те са самотни „корабокрушенци“. Но все пак в „Кафе Търнър“ за всекиго се намира по чаша вино и малко сирене. А защо да не седнат на една маса и да споделят житейските си патила?

Е, сега вече са четирима приятели по неволя. Всички са в задънена улица и... май няма никаква надежда. Животът на всеки от тях прилича на горяща къща, в която не е останало почти нищо, само тишина и горящи отломки...

И тогава един от тях задава въпроса: „Представи си, че животът ти е сграда, в която избухва пожар. Вътре вече не е останал никой. Само онова, което е давало смисъл на дните ти. Какво би спасил от огъня?“

Всички трябва да отговорят. Всеки един трябва да разрови жаравата, да извади болезнените спомни и да потърси своя отговор.

И така, неусетно разговорът, започнал като игра, преплита съдбите им и ги повежда по напълно непознати пътища. Които може би ще променят живота им...

„Кафе Търнър“ има само три седмици живот, но неговият прозорец продължава да свети до късно всяка нощ. Дали златистата светлинка, която струи от този прозорец не е спасителен фар за четиримата „корабокрушенци“? Дали не е останал лъч надежда за техните сломени души?

Франсеск Миралес разказва една топла и уютна история, която ще ви сгрее в мрачните дни. Прочетете тази малка книжка. Тя ще ви погали като морски бриз и ще превърне бурното зимно море в слънчев оазис.

И винаги когато в живота ви е тъмно и студено, си спомняйте за последните дни на „Кафе Търнър“ и за неговите „корабокрушенци“. Защото спасителната светлинка е някъде там, в нощта. Просто трябва да я потърсите и да не забравяте, че тя най-често е запалена от сигурна приятелска ръка. И дори животът да прилича на купчина овъглени отломки, там, в огъня, има едно нещо, което трябва да спасите на всяка цена.

 

Отзиви за „Лъч надежда“

„Прекрасно четиво за дните, когато нищо не върви. Когато затворих последната страница, почувствах, че вътре в мен се събуди нещо ново и непознато.“ – Ектор Гарсия (Кираи)

“Един роман, който ни разказва за любовта като сила и смисъл, за приятелството като утеха и избавление.“ – Алекс Ровира

Тези страници са като милувка за душата... като спасителна лодка за всеки читател. Този роман предизвиква мощна емоционална алхимия.“  – Соня Фернандес-Видал

„Този роман ни учи как да живеем и ни показва, че и тъгата може да бъде красива.“ – Каре Сантос

 

Вижте от същия автор:

ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ

ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ

 

  • Страници: 144
  • Тегло: 0.200 кг
  • Издадена: 20.11.2017 г
  • Издателство: Гнездото
  • Превод от испански език: Боряна Дукова
  • Виж още от Франсеск Миралес
 

Наличност: Да

Редовен Цена: 11,95 лв.

Специална цена: 8,37 лв.

ДАЛАЙ ЛАМА И АРХИЕПИСКОП ТУТУ ЗА ПРИРОДАТА НА ИСТИНСКАТА РАДОСТ – ОНАЗИ, НЕЗАВИСЕЩА ОТ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА СЪДБАТА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА...

••••••

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Франсеск Миралес

Франсеск Миралес е писател, преводач, журналист, музикант и пътешественик. Роден е в Барселона през 1968 г. Преди активната си писателска дейност той работи като преводач и издател. Автор е на десетки книги в различни литературни жанрове и е отличен с няколко престижни литературни награди. Много от творбите му, както за млади, така и за възрастни читатели, са бестселъри. 

У нас Миралес е познат с романите си Любов с малки букви, „Най-хубавото място на света е точно тук“, „Уаби-саби“ и като съавтор на книгата Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“. 

Друга важна част от дейността на Миралес е в областта на приложната психология – жанр, в който има издадени няколко книги. Днес Миралес съчетава литературата с журналистиката и сътрудничи като литературен консултант на няколко издателства и агенции. 

След Любов с малки букви – един от най-известните му романи, и бестселъра „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“, издателство „Гнездото“ има удоволствието да представи на българските читатели и един от най-новите му романи – „Лъч надежда“.

 

Откъс от книгата

„Надеждата е като пътека през полето. Може би преди не е съществувала, но когато много хора започнат да вървят по нея, тя в крайна сметка се появява.“

Лин Ютан 

 

1. „Кафе Търнър“

Сара отвори плика, изпълнена с подозрението, че неговото съдържание ще промени завинаги живота ѝ. И то не за добро.

Започна да чете известието от управителя на фирмата за имоти и страхът, който тревожеше съня ѝ от седмици, се потвърди:

     Уважаема г-жо Братфорд,

Със съжаление трябва да Ви съобщим, че нашият клиент отхвърли предложението Ви за продължаване на договора за наем срещу малко покачване на месечната вноска.

Както Ви споменах при последна ни среща, в интерес на собственика е да продаде имота, след като извърши някои подходящи подобрения по него. За да стане това възможно, молим Ви да предадете ключовете на 22 декември – датата, на която изтича договорът за наем, който няма да бъде подновен.

Оставаме на Ваше разположение, ако имате допълнителни въпроси и...

Съдържателката на „Кафе Търнър“ нямаше сили да продължи. Вместо да дочете писмото, тя скъса листа и плика на четири, а после хвърли хартиите в коша за боклук под кафе машината.

В този момент, благодарение на излъсканата до блясък повърхност на италианската машина, тя забеляза, че не е сама. Силует с младежки вид се отразяваше не особено ясно в сребристия метал. Гостът се  беше настанил на маса в дъното на заведението.

Сара се опита да възвърне спокойното си дишане, приглади с ръка дългата си грива, боядисана в русо, и се обърна, за да разбере кой е посетителят. Видя червенокосо момиче с разплакани очи и веднага ѝ мина през ума, че този понеделник ще бъде изпълнен с още лоши новини. 

Докато се отправяше към масата, споменът за току-що унищоженото писмо я накара да изпръхти шумно като ранено животно.

– Какво ще желаеш?

Клиентката вдигна към нея светлите си очи. Из­глеждаше объркана, сякаш не разбираше какво я питат. Сара забеляза, че долната устна на момичето леко потреперва. Съкрушена от собственото си нещастие, тя обаче си каза, че този следобед няма сили да утешава други изтерзани души. Така че се задоволи да остави менюто с напитките на масата и се върна зад бара, където се чувстваше в безопасност.

Жената, която наскоро беше прехвърлила шейсетте, изведнъж си даде сметка, че от юношеските си години насам за първи път щеше да прекара Коледа далеч от Пуерто Анил. И това нямаше да бъде неин избор. Щеше да ѝ се наложи, защото, освен да освободи кафенето, което държеше след развода, трябваше да напусне и жилището си, намиращо се на горния етаж.

Не можеше да разчита и да намери ново помещение под наем, за да организира по нов начин живота си в това рибарско селище, превърнало се в убежище на богати туристи. Трябваше да си потърси малък апартамент в града и да приеме да върши каквато и да било работа, докато стигне до пенсия.

Сара се чувстваше все по-съкрушена. Обърна пог­­лед към стъклената врата, през която се виждаше как прибоят се разбива във вълнолома.  

И това море, в което се беше влюбила като млада, сега внезапно ѝ се стори бурно, тъмно и безпощадно. Точно в този момент една силна вълна се разби с експлозия от пяна и достигна входа на кафенето – нещо, което се случваше изключително рядко.

Преди да потърси парцал, с който да почисти, Сара си помисли, че дори декемврийското море иска да я прогони от това място.

 

2. Говорете помежду си

Селия гледаше менюто, но не успяваше да се съсредоточи в съдържанието му. Цялото ѝ внимание беше погълнато от смартфона, който лежеше на масата подобно на кораб, поел по течението незнайно накъде. От часове го следеше вторачено, но от онази проклета нощ, която беше прекършила съдбата ѝ на две, екранът не показваше никакви признаци на живот.

Отчаяният ѝ поглед се движеше като корабокрушенец между дисплея от течен кристал и менюто с напитки, докато накрая се спря на обстановката, която я заобикаляше. 

В кафенето имаше половин дузина картини, които, изглежда, бяха излезли изпод четката на един и същи художник. Не стигна до това заключение заради стила на платната, който се колебаеше между реализ­ма и импресионизма, а заради тематиката. Впрочем въпросната тематика пасваше идеално на нейното състояние на духа: навсякъде се виждаха пожари, наводнения, бури и други бедствия, при които човешкият живот висеше на косъм. 

Тъй като в заведението нямаше жив човек, тя беше седнала на кръглата маса, над която също висеше картина. На платното беше изобразен горящ платноход и спасителна лодка, пълна с корабокрушенци. На фона на нощното небе, озарено от пламъците, хората се опитваха да преодолеят огром­на вълна, която заплашваше всеки момент да ги погълне. 

Художникът беше запечатал драмата на този момент, сякаш искаше да посее у зрителя съмнението дали нещастните хора ще успеят да се спасят.

Селия се почувства като тези клетници, които неистово се бореха да не свършат на дъното на морето, независимо колко окаян живот бяха водили.

„Инстинктът за оцеляване е вроден у всяко човешко същество“, каза си, докато очите ѝ се връщаха с жаден поглед към екрана на телефона. Откакто снощи я беше изоставил, очакваше извинение или поне обяснение, което да ѝ помогне да разбере как три ваканционни дни се оказват достатъчни, за да сложат край на една тригодишна любов.

„Ще се върне – опита да си вдъхне бодрост тя. – Не може да си тръгне просто така. Предплатили сме апартамента за десет дни, макар нищо чудно да се окажем единствените туристи тук. Трябва да се върне.“

Месинджърът продължаваше да показва, че Мигел не е на линия. Това накара Селия да предположи, че навярно е изключил телефона си, преди да полегне за кратка дрямка в следобедните часове. За него сигурно също е било тежко да я зареже така след глупавата им кавга.

Помисли си, че снощи би могла да го последва и да се качи в колата при него. Но тогава беше убедена, че само няколко минути след караницата, той ще обърне колата и ще се върне при нея. А после, както в толкова други случаи, разпрата щеше да отстъпи място на обясненията през сълзи, изричането на няколко „съжалявам“ и накрая щяха да се любят.

Но беше изминала цяла нощ и почти цял ден, без той да даде признаци на живот. Не беше отговорил на нито едно от съобщенията ѝ. Изглежда, не ги четеше. 

„Сигурно ми е написал имейл, преди да реши да остане за малко на спокойствие и да изключи телефона си“, прошепна на себе си, изпълнена с нова надежда.

За първи път ѝ хрумваше тази възможност. Понеже нямаше електронна поща, качена на телефона си, отвори браузъра, за да стигне до имейл адреса си.

– Мамка му... – изпусна една ругатня, щом си даде сметка, че е надхвърлила лимита и няма достъп до интернет.

Потърси сервитьорката, за да я помоли за паролата за интернет в заведението, но преди да я види, погледът ѝ попадна на надпис, закачен между две картини. Той гласеше:

НЯМАМЕ Wi-Fi.

ГОВОРЕТЕ ПОМЕЖДУ СИ.

Предвид факта, че беше сама – както в живота, така и в това кафене без пукнат клиент, въпросното съобщение ѝ прозвуча като жестока шега.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!

Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,00 лв.

Специална цена: 9,80 лв.

Ти ми беше обещан

Ти ми беше обещан

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.

Проблемът с емпатията

Проблемът с емпатията

Редовен Цена: 16,90 лв.

Специална цена: 11,83 лв.

Изповедта на една майка

Изповедта на една майка

Редовен Цена: 16,90 лв.

Специална цена: 11,83 лв.

Как работи животът

Как работи животът

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,90 лв.

Специална цена: 10,43 лв.