Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Луди разкази

Добромир Славчев

Произведението "Луди разкази" е излюстрирано от художника Николай Богдев.

Неотдавна, в предходните две издания – „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци” – читателите имаха удоволствието да се докоснат за първи път до трогателната любовна лирика на поета Добромир Славчев. Сега той ни е отправил нова покана – да станем свидетели на дебюта му и като разказвач.

Сборникът „Луди разкази” включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното представяне на нещата такива, каквито са, без капка съобразяване с конюнктурата, без лакейско коленичене пред догмите на модерната куха фразеология.

 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Произведението "Луди разкази" е излюстрирано от художника Николай Богдев.

Неотдавна, в предходните две издания – „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци” – читателите имаха удоволствието да се докоснат за първи път до трогателната любовна лирика на поета Добромир Славчев. Сега той ни е отправил нова покана – да станем свидетели на дебюта му и като разказвач.

Сборникът „Луди разкази” включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното представяне на нещата такива, каквито са, без капка съобразяване с конюнктурата, без лакейско коленичене пред догмите на модерната куха фразеология.

Наистина героите в закачливата анекдотична проза на Добромир Славчев са представители на различни епохи, но сред тях лесно можем да разпознаем и уродливите физиономии на типични наши съвременници, станали емблематични с отблъскващата си безнравственост.

Въпреки това, верен на собствената си жизнена философия, смело продължава линията на обезоръжаваща откровеност и искрена донкихотовска страст, закодирана още в стиховете му.

Зависим изцяло от особеностите на сюжета, авторът не се колебае да използва пъстър, на моменти архаичен език, диалект или фразеологизми, характерни за региона, където се развива действието. А в тъканта на жизнените му сатирични текстове остават органично вплетени и хуморът, и тъгата...

Е, ако според габровци е вярна фразата „Светът е оцелял, защото се е смял”, то тази книга е едно чудесно средство за оцеляване!

Биография и факти за автора

Добромир Славчев е роден на 13.10.1973 г. Занимава се със собствен бизнес в сферата на недвижимата собственост и финансите, живее във Варна. Има разностранни интереси, като най-екстремният сред тях е – парашутизмът. Той е професионален инструктор по парашутизъм.

За известно време е в съставът на литературна школа „Прибой“, оглавявана от покойнта вече поетеса Венeта Мандева. Именно с нейното име са свързвани и първите му публични изяви в областа на поезията.

Творбите му са включени в издаденият втори съавторски сборник на творческата школа – „Шепа морски вятър“. Негово стихотворение печели и първата награда в межународен поетичен конкурс, посветен на мира в Токио, Япония.

Преди въвеждането на по-специалните мерки в международният въздухоплавателен транспорт той организира, може би и единствените до сега авио-аукциони.

Където по трасетата на различни летателни дестинации на борда на самолетите са представяни произведения на изкуството от наши художници.  Продуцент е на първите аукциони  в телевизонния ни ефир.

Основател е на Алфа Арт Галерия – Център за популяризиране на Българското изкуство и автор на множество инициативи, дали възможност за творческа изява на различни творци.

Той е сред онези рядко срещани у нас дарители и смоществователи на изкуството, които помагат на различни обществени организации, училища, детски заведения, читалища, театри, художници, артисти, писатели, певци, музиканти, деца и млади таланти.

Организатор е на множество запомнящи се културни събития у нас и в чужбина. Проектите му се отличават с типичната за него креативност, където ролята на приемственността при поколенията е задължителна и основополагаща.

Добромир Славчев е автор на още няколко книги предстоящи за издаване, а именно: сборника с любовна лирика "(О)да на любовта",  стихосбирките "Луд по рождение" и "Хайка за илюзии", сборниците с разкази "Дупка в морето" и "Лампа за пеперуди",  а така също и на романите "Пречупване на светлината" и "Кървава клетва". 

Откъс от книгата

ЖЪЛТОТО ПЕТЪРЧЕ

 

От седмица съм се впуснал в агитация. И да ти кажа правичката – отдава ми се. Гледам криво-ляво да дам кураж на наш Петърчо. Иначе тъй както е тръгнало, ще си остане стар ерген. Те, неговите акрани, се изпожениха, деца им се народиха, а той седи и чака. Какво чака, и той не знае. А може ли, те питам, eдин мъж да стои без жена и да кукурдясва?

– Иди, брe – казвам му, – иди, що си се замангльосал  такъв. А той мига като дядо-Добревия пе-

тел и дума не обелва.

– Не си без покрив, работиш, образован си, двор голям, зарзават колкото щеш, ама жена щом нямаш до себе си – без значение е какво друго имаш.

– Мома ще искаш – продължавам аз, – няма да искаш пари в заем. Какво толкова, езика ли си глътна? Няма да ти изядат устата я. Айде сега, щом баща ѝ е Айкаръ Стойно, дай да стоим и да чакаме. E, вярно е, че той като се ръкува, пръстите си брои, но ти няма да подхождаш с недоверие. Важното е да си изработиш тактика. Иначе ще налетиш на рунтави гърди и като нищо ти е вързал сополите. То всички знаят, че не цепи басма никому и сурвака мераклиите, дето се навъртат около щерка му, но ти сега пък какво? Я по-мъжката.

И го тупам бащински по рамото, а той не спира да гледа като теле в шарена врата.

– Спокойно – викам, – то това с пердаха е било отдавна. Айкаръ Стойно едва ли е същият. Остарял е вече. Отде сили на тия години да се противи. А се види, че неговата дъщеря върви към сама кукувица. Тъй че може сега да е по-благосклонен и да ти излезе късметят. Ама ти няма да тръгваш като на война. Ще идеш с мир. Важното е да мислиш стратегически и току-виж си намазал филията.

Тъй му приказвам на Петърчо, а той продължава да зяпа, като че ли не знае на кой свят се намира. А бай-Стойновата Злата, майчице, бе такава невеста, че ум да ти зайде. Аз по-красиво нещо не съм виждал. Само да я зърнеш, и ти спира дъхът. После, като те погледне – свят ще ти се завие. А замига ли с клепките си, с ония, дето са като борови иглички и вятърът им ти разроши перчема – чак тогава идваш на себе си. Това добре, ама нали Айкаръ Стойно все накриво гледа момчетията, дето я харесват и набързо им охлажда мераците. Терсене човек. Но и ти да си на негово място, какво би сторил? Дава ли се такава хубост току-тъй в чуждите ръце.

– Така че – рекох му – не му се сърди. Ти няма да ходиш у тях, препасал ками и пищови. Видя се, че на такива им разменя калпаците... Чуваш ли какво ти говоря? – упорствам аз. – Щото тъй кат‘ те гледам май си седнал на ушите си. Недей стоя като препариран, ами действай. Всичко е толкова просто. Важното е да ти работи фантазията.

Напълни – викам – едно шише ракия, ама от оная, дето можеш я сбърка по цвят със зехтина. Нека да е гроздова, в никакъв случай от джибровата! Все пак по важна работа отиваш, няма да се излагаш я. Ще откъснеш две-три краставици, някой друг домат – ракия на голо не се пие. А щом стигнеш портата да не вземеш да хлопаш като първия човек. Ще го извикаш по име. Ама не много силно, по-благо някак си. Щото може пък да ти се наложи блага ракия с него да пиеш, ако те остави жив и рачи да ти я даде, разбира се. Появи ли се старият, няма от вратата да издаваш четата. По-добре с крак да се подхлъзнеш отпреде му, отколкото с език. Но, няма и да мълчиш като пукал. „Добрутро, бай Стойно! ” – ще му речеш, без да се пъчиш много. И ето, подхванал си приказка. И за Злата ще питаш, ама отпосле.

Гледай първо да тръгне думата, че да я докараш веднъж до масата. Като е готова салатата и си кажете няколко пъти наздраве, и вече сте на втората чашка, чак тогава си разкриваш намеренията. Казваш къде те стяга чепикът и... толкоз. И тия мустаки да вземеш да ги ликвидираш. Така де, иначе влизаш в пряка конкуренция с Айкаръ-Стойновите, а това може да ти навреди на дипломацията.

Речено-сторено, както се казва в приказките. Станал отзарана Петър, поумил си очите, обръснал се до гладко. Ще-не ще, махнал си мустаците и заприличал на отлъчен евреин. Ударил и две чаши вино на гладно и зачервил бузите. Взел каквото му бях заръчал и тръгнал към прага на своите страхове и желания. „Ох, само да склони баща ѝ да ми я даде. Веднъж да ми стане жена” – говорел си сам той като изперкал, докато вървял натам и си мислел отде да я подхване, че да не стане някакъв сакатлък.

И сам си давал кураж.

Хубаво е, че Господ гледа отгоре: не се наложило да вика, за да му отворят вратата. Щото Петърчовият език тъй се бил удебелил, че не можел и дума да каже. А Айкаръ Стойно, без да подозира за неговите терзания, стоял пред тях си. Казвам ти, чиста случайност! Оглеждал нещо по дувара и както обикновено си мърморел.

– Добрутро, бай Стойно – незнайно отде извадил глас наш Петър.

А бай ти Стойно, без да види кой го поздравява, изломотил начумерено:

– Знам ви аз добрутрото. Ей на, пак са наклепали дуваря магаретата им недни.

„Почна се – помислил си кандидат-зетят и на няколко пъти споменал майка ми. – Ще ме кара той обезоръжен у Айкаръ-Стойнови да ходя. С домати и краставици. Ракия да му нося, със салата да сме я пиели. Че то както е тръгнало, старият мене ще ме направи на салата. Един господ знае колко ножа има затъкнати по себе си, лудост е туй някаква, лудост – продължил все тъй наум да размишлява Петърчо.”

Стойно пък, щом разбрал кой му е рекъл добрутрото – изгледал го изпод рошавите си вежди и

на бърза ръка се разпоредил.

– Петре бре, не ме гледай, като ошмулен! Тъй и тъй си дошел, я ела тука, че да поизчистим дуваря, че видиш ли как са го нацапотили хаирсъзите. Ама аз само да ги пипна, ще им дам едно „Злато, обичам те!” Да ми паднат те в ръчиките, така ще я заобичат, че няма и да помислят за нея.

А Петър, забравил за тихата дипломация, се хвърлил с двата крака в дълбокото. От виното ли,

от какво ли... не знам, но му дошло кураж и му се развързал езикът:

– Ами то и аз обичам Златето... тъй де, дъщеря ти. Ама не съм тръгнал да драскам с вар по дуварите.

Бай Стойно се сепнал, сякаш мълния минала през него.

– Що рече?

Суровият му глас се ударил първо в камъните на дувара, рикоширал и право връз Петър.

– Майко мила, тоз път изгорях – понечил да прекара пак някоя мисъл през акъла си Петърчо, но

всичко в него било вече парализирано.

– Що рече? – повторил въпроса си Стойно и като не получил отговор, добавил следващия: – Ти на мъж ли ми се правиш бе? Я ела тука, ела, ела да те видя що за мъж си!?

Заканителният му тон като че ли налял олово в Петърчовите крака. Приискало му се на мига да побегне в обратна посока, но как да стане? Дъртият, на колкото и години да бил, така здраво го хванал за ризата, че отърване нямало. Тъй, стиснат в дрехата, Петърчо така и не разбрал как се озовал в двора му. Кибритлията го вкарал там досущ като арестантин.

– Злато ма, излез, излез – прогърмял той и като че ли облаците се събрали на едно място отгоре. – Излез, къзъм, да видиш, кой ни е дошел на гости.

– Ама, бай Стойно, то аз такова...” – понечил да състави изречение любовчията, но не се получавало. Думите му бягали като пехотинци под артилерийски обстрел.

А щом се показала Злата, изведнъж навън станало по-светло. То хубаво, станало по-светло, ама на Петърчо му причерняло.

– Леле, тате, какво си му сторил? – изхълцала притеснена хубавицата и се спуснала към прежълтелия Петърчо да го наплиска с водица. Колкото и зле да си, ако такова чудо ти държи стомна на една педя от тебе, трябва да си луд да не дойдеш на себе си.

– Какво си му направил? Гледай, гледай колко е пожълтял милият – засуетила се тя. И след туй си свалила даже забрадката и почнала да му попива потта.

Казвам ти, – и аз жълт ставам, и сто пъти се припотявам само и само и мене тия ръце да ме гъделичкат по ушите.

А бай ти Стойно понадигнал наш Петър и взел да се оправдава:

– Нищо – казва – не съм му сторил, дъще. Само дето му помогнах да влезне по-бързо у дома. Че да може сам да ти каже онова, що ми го рече одеве. Видях аз, че прежълтява нещо, и да не го гледат навън хората, го помолих да влезе вкъщи. Пък и как да дам благословията си на пътя?

 

*Акрани (тур.) – набори – б. а.

*Замангельосал (разг.) – шашнал – б. а.

*Хаирсъзин (тур ) – безделник, непрокопсаник – б. а.

*Къзъм (тур.) – дъще – б. а.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: