Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Любовта трае три години

Фредерик Бегбеде

Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: „Ако ме напуснеш, ще се убия“. Втората година казва: „Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине“. Третата година казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: „Ако ме напуснеш, ще се убия“. Втората година казва: „Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине“. Третата година казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“...

Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши по същия начин? Дали връзката им ще премине отвъд съдбоносната граница във времето?

С характерния си привидно безгрижен тон Фредерик Бегбеде ни поднася доста горчиви мисли за съвместния възможен и невъзможен живот на мъжа и жената в едно общество, където любовта има гаранционен срок, също както колите и пералните.

 

ОТКЪС ОТ "ЛЮБОВТА ТРАЕ ТРИ ГОДИНИ"

Здравейте всички, аз съм авторът. Желая ви добре дошли в моя мозък, простете, че ви се натрапвам. Стига игрички: решил съм сам да си бъда главен герой. Обикновено не ми се случва нищо сериозно. Край мен никой не умира. Кракът ми например никога не е стъпвал в Сараево. Драмите, които преживявам, обикновено стават по ресторанти и барове или в апартаменти с гипсови корнизи. Най‑неприятното нещо, което ме сполетя напоследък, е, че не бях поканен на ревюто на Джон Галиано. И ето че изведнъж направо умирам от мъка. Беше време, когато всичките ми приятели пиеха, после всички се дрогираха, после се изпожениха, а сега всички се развеждат, преди да умрат. И всичко това се случва все на весели места като това тук, във „Воал Руж“ край плажа на Сен‑Тропе, където е много горещо, където правим евроданс върху бара и разхлаждаме лумпен мадамите с шампанско „Кристал Рьодерер“ по десет бона бутилката, а след това го осмукваме от пъпа им. Край мен се носи изкуствен смях. Иде ми да се удавя в морето, но из него сноват прекалено много джетове.

Как съм могъл да се оставя животът ми до такава степен да зависи от обстоятелствата? Често разправят, че „трябвало да се справим с обстоятелствата“. Аз пък казвам, че единственият начин да се справиш, е да убиеш обстоятелствата.

Зиме в Париж има места, където е по‑студено, отколкото другаде. Колкото и да се наливаш с концентрати, студът прониква чак до бара. Настъпва нов ледников период. Даже тълпата те кара да зъзнеш.

При мен всичко беше, както си му е редът: роден съм в добро семейство,  учих в лицея „Монтен“, после в лицея „Луи льо Гран“, следвах в институти, където се срещах с интелигентни хора, каних ги на танци, а някои от тях дори ми дадоха работа. Ожених се за най‑красивото момиче, което съм срещал. Защо ли е толкова студено тук? Кога точно сбърках? Единственото ми желание винаги е било да ви доставям удоволствие. Не ми беше чак толкова трудно да бъда порядъчен. Защо да нямам и аз право на това? Защо вместо простото щастие, което ми обещаваха, попаднах в такава бъркотия?

Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея сам себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда. Разхождам се с привична крачка по улица „Бо‑з‑Ар“, където е умрял Оскар Уайлд, аз също. Влизам в ресторанта, но не хапвам нищо. Сервитьорите се дразнят, че не посягам към чиниите. Но не вярвам да познавате много мъртъвци, които си изяждат основното ястие и след това се облизват. Ето защо пия само на гладно. Предимството: хваща ме по‑бързо. Недостатъкът: язва на стомаха.

Вече не се усмихвам. Нямам сили. Аз съм мъртъв и погребан. Няма да имам деца. Мъртвите не се размножават. Аз съм мъртвец, който се здрависва с разни хора из кафетата. Аз съм един по‑скоро радушен и доста зиморничав мъртвец.

Мисля си, че съм най‑печалното същество, което някога съм срещал. Зиме в Париж, когато термометърът падне под нулата, човек започва да мечтае за салони, които светят в нощта. Там, скрит сред стадото, той най‑после може да зъзне на спокойствие.

Можеш да бъдеш висок, черноок и да плачеш. За това е достатъчно да откриеш внезапно, че любовта трае три години. Подобен род откритие не пожелавам и на най‑злия си враг – което е просто стилистична фигура, тъй като нямам врагове. Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.

Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринайсет години, любовта три. Това е положението. Най‑напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.

Първата година човек казва: „Ако ме напуснеш, ще се убия“. Втората година казва: „Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине“. Третата година казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“. Никой не си дава труда да ви предупреди, че любовта трае три години. Любовният заговор почива върху една добре пазена тайна. Разправят ви, че било за цял живот, докато химически любовта изчезва на третата година. Четох в някакво женско списание, че любовта била мимолетен прилив на допамин, норадреналин, пролактин, лулиберин и оцитоцин.

Една малка молекула фенилетиламин (ФEA) създавала усещането на веселост, възторг и еуфория. Внезапното влюбване представлявало неврони от лимбичната система, наситени с ФEA. Нежността била ендорфини (опиумът на двойката).

Обществото ви мами: пробутва ви голямата любов, докато в действителност е доказано научно, че след три години въпросните хормони престават да действат. Впрочем статистиките говорят сами: една страст трае средно 317,5 дни (питам 25 се какво става през останалата половина от деня...), а в Париж две от три женени двойки се развеждат през трите години, последвали брачната церемония. В демографските годишници на Обединените нации специалисти по преброяването поставят въпроси върху развода на жители от шейсет и две страни. Мнозинството от разводите са станали през четвъртата година след сватбата (което ще рече, че процедурата е започнала в края на третата година). „Милиони мъже и жени, проучени от ООН, във Финландия, Русия, Египет, Южна Африка, които говорят различни езици, упражняват различни професии, обличат се различно, използват пари, произнасят молитви, боят се от разни демони, хранят безкрайно разнообразие от надежди и мечти... до един преминават през върха на кривата на разводите след три години съвместен живот.“ Тази банална истина е допълнително унижение.

Три години! Статистиките, биохимията, моят личен случай: продължителността на любовта си остава една и съща. Смущаващо съвпадение. Защо три години, а не две или четири, или шестстотин? Според мен това потвърждава съществуването на онези три етапа, които често биват разграничавани от Стендал, от Барт и от Барбара Картланд: страст – нежност – скука, цикъл от три степени, всяка от които трае една година – триъгълник, свещен като Светата Троица.

Първата година се купуват мебели.

Втората година се разместват мебели.

Третата година се делят мебели.

 

Всичко е казано в песента на Фере: „С времето преставаш да обичаш“. Кой сте вие, та да се мерите с жлезите и невромедиаторите, които ще ви изоставят безвъзвратно точно на определената дата? В краен случай можете да спорите с лиризма на поета, но ако се опълчите срещу естествените науки и демографията, поражението ви е сигурно.

Прибрах се у дома в ужасно състояние. Пълна свинщина е да изпадам в подобни положения на моята възраст! Преклонението пред пиячката преминава на осемнайсет години, на трийсет си е направо трогателно. Поех половин доза екстази само за да се целувам с разни непознати момичета. Инак нямаше да имам смелост да си опитам късмета. Момичетата, които така и не съм целунал от страх да не ме разкарат, нямат чет. В това ми е чарът: нямам представа дали въобще имам чар. В „Куин“ двете пияни руси красавици започнаха да си пъхат езиците в ушите ми, предизвиквайки стереобълбукане, и ме запитаха:

– Къде ще отидем, у вас или у нас?

След като им направих едно колективно пускане на език (и ги ухапах по връхчетата на гърдите), отвърнах гордо:

– Вие у вас, аз у дома. Нямам презервативи, а освен това тази вечер празнувам моя развод и ме е страх, че няма да ми стане.

Качих се на скутера и се озовах в опустелия си апартамент. Тревогата ме сграбчи за стомаха: пропадане в неизвестното. И то напълно излишно: за какъв дявол цяла вечер да бягаш от себе си, след като в края на краищата ще се озовеш в собственото си жилище? Намерих в джоба на палтото си пликче с остатък от доза кокаин. Смръкнах го направо от амбалажната хартия. Поне ще ми поразсее мъката. По върха на носа ми има бял прашец. Вече не ми се спи. Разсъмва се и цяла Франция ще тръгне на работа. А през това време един попревтасал юноша няма да мръдне в продължение на часове. Прекалено съсипан, за да спя, чета или пиша, ще съзерцавам тавана и ще стискам зъби. Виждам в огледалото негативния образ на клоун със зачервено лице и белосан нос. Днес няма да ходя на работа. Гордея се с това, че в деня на моя развод отказах да правя тройка с две от онези момичета, с които лягаш, но до които ненавиждаш да се събуждаш.Като оставим настрани тенджерката, от която прелива изкипяло мляко, едва ли има на света по‑неприятна гледка от самия мен.

Трябва често да си повтаряш следните фрази:

1. Щастието не съществува.

2. Любовта е невъзможна.

3. Нищо няма значение.

Ако я приеме на сериозно, тази рецепта може да се стори на човека идиотска, но може би тъкмо тя ми спаси живота, когато направо докосвах дъното. Опитайте я и вие, когато следващия път изпаднете в нервна депресия. Препоръчвам ви я.

На трийсет години все още не мога да погледна момиче в очите, без да се изчервя. Да се чуди човек как може да съм толкова свенлив. Прекалено съм разглезен, за да се влюбя наистина, но и прекалено чувствителен, за да остана безразличен. С една дума, прекалено слаб, за да остана женен. Какво всъщност ми стана?

 

Разбира се, много се изкушавам да ви препратя към предишните два тома, но в крайна сметка не би било честно, като се има предвид, че скоро след първоначалния им успех, на въпросните два романтични шедьовъра бе смачкан фасонът. Ето защо нека направим резюме на предишните епизоди: здравата го бях ударил на живот, бях типична рожба на нашето общество на излишен разкош.

Родил съм се на 21 септември 1965 година, двайсет години след Аушвиц, през първия ден на есента. Появил съм се на света в деня, когато листата на дърветата започват да се ронят, а дните да се скъсяват. Оттам може би и вроденото ми чувство на разочарование. Изкарвах си хляба, като редях думи във вестниците или в рекламните агенции, като последните имаха предимството, че за по‑малко думи плащаха повече. Станах известен, като организирах в Париж празненства, когато в Париж вече нямаше празненства. Това няма нищо общо с думите и въпреки това по този начин си създадох име, вероятно защото в наше време хората, които се занимават с редене на думи, не са смятани за толкова важни, колкото онези, чиито снимки може да се видят по светските страници на списанията.

Предизвиках удивление у хората, които се интересуваха от моята биография, когато се ожених по любов. Един ден ми се стори, че в един син поглед съзирам вечността. Аз, който прекарвах времето си, като сновях от едно вечерно събиране на друго, и постоянно сменях професиите си, за да нямам време да изпадна в депресия, аз си въобразих, че съм щастлив.

Биография и факти за автора

Фредерик БегбедеФредерик Бегбеде отдавна си е изградил репутация на заклет бохем и „вулканичен“ артист, непримирим към творческото притворство. Неслучайно всеки негов роман е гарниран с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации.

 

Той произлиза от състоятелна, буржоазна фамилия, учи в авторитетните лицеи Монтен и Луи-льо-Гран, по-късно и политически науки в Париж. Има диплома по маркетинг от специализирано училище за журналистика и комуникации. Упражнява професията си в нашумяла рекламна агенция, работи като публицист и телевизионен репортер. Заради романа му „9.99 лв.“ („6.66 евро“), който е безпощадна критика на рекламния бизнес, го уволняват от там. 

 

Творчеството на Бегбеде хвърля ръкавица към всевъзможни социални конвенции, предизвиква установения морал, религиозните залитания, националистките изригвания, устоите на модерния живот. Освен всичко останало, Бегбеде е и „забележителен-автор-на-предговори-който-обича-да-дразни-любителите-на-електронни-книги.“  Създател е на литературната награда „Флора“. 

 

Бегбеде е известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

 

През 1990 г. публикува първия си роман - „Мемоари на един откачен младеж“. В България „Колибри“ издаде „Почивка в кома“, „Помощ, простете“, „Любовта трае три години“ и блестящата и непоколебима есеистична книга „Първа равносметка след апокалипсиса“.

 

През 2007 г. 99 francs е филмиран, а самият Бегбеде дебютира като режисьор в киното с екранизацията на романа си „Любовта трае три години“. „Създавайки филм за вредните ефекти от полемичната работа на един писател върху собствения му любовен живот, Бегбеде съчетава жив комедиен ритъм в американски стил с типично френски подход към проблеми като изневярата и брака“, пише сп. Variety.

 

От март 2014 г. на пазара е и „Един френски роман“. С последния си роман, „Уна & Селинджър“, Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: