Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Красота

Луиз Бегшоу

Дина Кейн израства в бедно семейство, което едва свързва двата края. Баща й загива при трудова злополука. Майка й получава голямо обезщетение, но не дава и цент на дъщеря си. Седемнайсетгодишна, Дина е принудена сама да изкарва прехраната си като сервитьорка в кафене. И се научава да разчита единствено на себе си.

  • Корица: Мека
  • Страници: 416
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Луиз Бегшоу
 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Дина Кейн израства в бедно семейство, което едва свързва двата края. Баща й загива при трудова злополука. Майка й получава голямо обезщетение, но не дава и цент на дъщеря си. Седемнайсетгодишна, Дина е принудена сама да изкарва прехраната си като сервитьорка в кафене. И се научава да разчита единствено на себе си.

Дина се влюбва в чаровния студент Едуард Джонсън, син на влиятелен банкер с амбиции в политиката. Едуард я прелъстява, за да се хвали пред приятелите си. За отмъщение тя спи с баща му. И разрушава привидно идеалното семейство Джонсън. Едуард се заклева, че ще я накара да си плати.

Амбициозната млада жена напуска кафенето и започва работа в неугледен магазин за козметика. Тя работи неуморно по шест дни в седмицата. Благодарение на вродения й усет към красивото магазинът скоро се превръща в предпочитано място за пазаруване на жени от всички възрасти. Но за Дина красотата е повече от бизнес. Тя е броня, която я защитава от външния свят.

Дина смята, че най-доброто отмъщение е да успее без чужда помощ. Но тя не е предвидила призраците от миналото, които се появяват отново в живота й...

Биография и факти за автора

Луиз Бегшоу Луиз Бегшоу е едва четиринайсетгодишна, когато пише за в. Ди Таблет, а през 1989 г. получава наградата Млад поет на годината. Тя е бивш президент на рок обществото в Оксфордския университет. На двадесет и седмия си рожден ден Бегшоу започва работа в Сони Мюзик Ентъртеймънт Интeрнашънъл, където работи с рокендрол групи. Луиз е написала седем бестселъра, публикувани на осем езика, и е адаптирала книгите си за големи холивудски филмови студиа. Сега живее със съпруга си в Ню Йорк.

Сред най-известните ѝ книги са „Красота“, „Непокорни момичета“, „Нежна завист“, „Дяволът в теб“, „Съдба“, „Желание“, „Страст“, „Наследнички“, „Блясък“, „Искри“.

 

Откъс от книгата

Родилното отделение имаше тежък ден.

Същото се отнасяше и за Дина Кейн.

Новороденото момиченце лежеше в пластмасовото си креватче, като   кашляше и скимтеше. Малката бе обвита в памучно одеяло и шапчицата на главата # се бе смъкнала надолу, закривайки едното й око. Майка й лежеше на едно легло наблизо, изпаднала в несвяст от болката. Сновящите наоколо сестри бяха благодарни, че родилката е в безсъзнание, а бащата работи на някакъв строеж в Бронкс. За него нямаше начин да си вземе почивен ден – семейството му се нуждаеше от изкараните пари.

В друга стая имаше жена, която кървеше след нескопосано цезарово сечение, а в същото време протичаха и две седалищни раждания. Майката на Дина, Елън Кейн, бе крещяла като обезумяла все едно я колеха. Това беше второто # дете и се бе родило бързо. Когато я приеха и я настаниха на леглото, тя вече имаше седем сантиметра разкритие – беше твърде късно за епидурална упойка.

За нещастие на Елън.

Като че ли всички бедни жени в окръг Уестчестър, Ню Йорк, искаха да изкарат бебетата си по едно и също време.

Акушерките не обърнаха внимание на писъците на Елън.  Бяха прекалено заети в опити да спрат ужасното кръвотечение от майката, която умираше заради грешка на акушер-гинеколога им. Други се бяха заели с масажи, борейки се със седалищните раждания. Никоя от тях не даваше пет пари за нормалното раждане на Елън – било то болезнено, или не.

Който нямаше здравна осигуровка, не получаваше и грам съчувствие.

– По дяволите – изсумтя една сестра, докато Елън стенеше и се мяташе       върху просмуканите си от пот чаршафи. – Просто напъвай – напъвай. Жените правят това открай време.

– Моля те – изпищя Елън, но гласът й отекна в празното пространство.

Не се страхуваха, че ще ги съдят. Семейството беше прекалено бедно, за да се наеме да заведе дело. И така Дина Кейн се появи на бял свят под ужасните писъци на майка си. Щом бебето се изхлузи от матката, една раздразнена сестра сряза пъпната връв, увеси го надолу с главата и го шляпна по дупенцето.

Малката Дина също изпищя – тъничко немощно скимтене.

Но това бе последният звук, който прозвуча около леглото.

Майка # бе припаднала. Бебето бе повито надве-натри, пуснато в пластмасовото кошче и изоставено самичко.

Дина проплака едва-едва, но никой не й обърна внимание. Тя се опита да свие юмруче, да накара светът да я забележи. Мъничките й пръстчета с прозрачни нокти се забиха в меките й влажни длани.

Дина Кейн вече бе стиснала ръчичката си в юмрук.

Пътуването към къщи беше по-приятно. Дина спеше в бебешкото столче на задната седалка на колата, докато Пол Кейн се мъчеше да измисли да каже нещо хубаво на жена си.

– Голяма красавица е – излъга той. – Добра работа си свършила.

Какви ги дрънкаше, по дяволите? Дъщеря му приличаше на гологлав гном, цялата влажна и набръчкана – като всички бебета.

– Благодаря, скъпи – промълви уморено Елън.

Не се обърна да погледне дъщеря си. Оправда се с болката и изтощението, които изпитваше. Преди раждането не бе спала няколко дни подред заради огромните си размери. И ето сега се бе появила Дина – плодът на всичките й изтърпени мъки.

Не беше както когато се роди Джони: първородният й син и нейната голяма гордост. Разбира се, тогава Елън бе по-млада с четири години и раждането бе минало добре. Освен това тогава и двамата искаха дете – а и то беше момче, което се гледаше по-лесно, както твърдяха всички.

Оказа се, че децата излизат скъпо.

Елън се гордееше, че управлява семейството си с твърда ръка. Поли изкарваше добри пари на строежа, а тя имаше големи мечти. Наеха апартамент в Маунт Върнън, но # се искаше един ден да притежават собствена къща. Може би дори имот в Тъкахоу – селце, разположено само на няколко километра, но представляващо коренно различен свят. Елън искаше семейството й да има по-хубава кола и да могат да ходят на почивка във Флорида веднъж годишно. Мечтаеше даже да запише Джони в католическо училище. Елън си се представяше все още елегантна и красива как ходи на сбирките на Дружеството за родители и учители заедно с другите богати майки от предградията, как слага коледна украса на собствената си ливада, как посреща родителите си за Деня на благодарността.

Искаше да се запази млада и красива, а не да се похаби като другите съпруги на строители – като тези, които се превръщаха в повлекани и се разкарваха по цял ден по анцузи или отваряха вратата с ролки на главата. Елън Кейн отделяше малка част от парите си, за да се поддържа в спретнат вид, по възможно най-евтиния начин, и имаше усет за стил. Беше способна да избере единствения чифт свястно ушити панталони от магазина за втора употреба, откриваше най-добрия евтин козметичен салон, където да # оскубят веждите, и сама боядисваше косата си. Поли беше доволен – харесваше му, че жена му изглежда добре, и се ласкаеше от шегите на колегите си от строежа по този повод. А Елън работеше върху мечтата си.

Джони беше добро момченце. Те го обичаха, глезеха го. Тя го кърми три месеца, след което започна да го храни с шише.

– Искам да запазя фигурата си – обясни свенливо на Поли, докато бебето спеше в люлката си в килера.

– Добре. – Поли притисна лицето си в гърдите й – те все още се усещаха пълни, еластични.

Той се зарадва. Не искаше Елън да стане отпусната и немарлива като всички онези жени, които срещаха в обкръжението си.

– Много хубаво, скъпа. Много хубаво.

Бракът му беше сполучлив, общо-взето. Елън не бе идеална готвачка. Но изглеждаше секси. А това той ценеше по-високо от тава с печено. Поли изкарваше прехраната, къщата изглеждаше подредена, жена му бе привлекателна и имаха син. Той бе щастлив.

Неприятностите дойдоха, щом Джони започна да расте. Бебешките дрешки – трябваха нови през две седмици. Сухото мляко беше скъпо. Детето имаше нужда от играчки, лигавници, пелени, килимче за игра... Поли чувстваше как всеки ден му се налага да дава пари за нещо.

Наложи се да съкрати някои от другите си разходи. Намали посещенията си в боулинг залата на веднъж на две седмици, което беше отвратително и не го правеше щастлив. Докато се усети, Поли бе започнал да остава докъсно на работа и да поема допълнителни смени.

– Господи! Не може ли да взимаш проклетите дрехи назаем? – изсумтя той към Елън.

Тя се нацупи.

– Не мога, Поли. Не искам подаянията на Сюзън Дианджело. Тя ще разкаже на всички момичета. Ще ни се смеят.

Той кимна мрачно. Поддържането на добра репутация беше важно за този квартал.

После започна периодът с никненето на зъбките.

– Мамка му!

Поли се преобърна в леглото, взирайки се в тавана. Будилникът на нощното шкафче показваше 2,15 посред нощ.

– Няма ли да млъкне това проклето хлапе? Утре съм на работа.

Елън се измъкна изпод завивките с подпухнали от липсата на сън очи и отиде до килера да вземе бебето. Сега той беше по-голям и креватчето му заемаше почти цялото малко пространство.

– Трябва ни по-голям апартамент – каза тя немощно. – Например с още една спалня.

Поли нямаше как да не се съгласи. Той работеше все повече, започна втора работа през уикендите и отиде да потърси помощ при местния бос.

Поли Кейн бе точно от типовете, които получаваха подкрепата на мафията срещу извършването на дребни услуги в замяна: той работеше на обектите им, включваше се в разни съюзи, без да се оплаква, работеше извънредни часове и си държеше устата затворена за нещата, които виждаше.

И нямаше никакви амбиции. Хора като него просперираха.

Той започна да получава по-високи възнаграждения и след три месеца успяха да си наемат по-голям апартамент с още една малка спалня.

Сексът бе възобновен и на Поли му харесваше да вижда Елън по-щастлива. Хвана се на друга работа в неделя, когато повечето от другите момчета почиваха. Шестте месеца, през които работеше допълнително в боулинг залата, добавиха известна сума към спестяванията им и скоро те внесоха депозит за дълго мечтания тристаен дом в покрайнините на Тъкахоу. Районът спадаше повече към Ийстчестър, неприветливия край на града, но Елън не я бе грижа. Тя имаше малък двор и от прозореца на спалнята им се виждаше върхът на кулата на църквата.   

Оградата отзад беше телена, а не дървена, но това бе тяхната мечта и всичко се нареждаше все по-добре. Елън имаше планове да започне фризьорски курсове следващата година, когато Джони тръгнеше на детска градина. Можеше да изкарва прилични джобни, докато измива и фризира косите на възрастните дами, които се отбиваха през деня в единствения фризьорски салон в селото.

И тогава се случи нещастието.

Точно когато бяха на върха. Точно когато всичко бе наред. Бебето спеше по цяла нощ и Поли си бе възобновил посещенията в боулинг залата, без да му се налага да чисти зад бара.

Елън забременя.

– Господи! Майтапиш ли се?

Тя захленчи с покрусена физиономия.

– Докторът направи изследванията, Поли.

Той бе слисан.

– Как е станало, мамка му?

Елън повдигна рамене.

– Предполагам, че хапчетата не са подействали.

Нямаше нужда да казва, че е трябвало Поли да използва презерватив. Елън смяташе, че няма да има проблем, след като си бе взела повечето хапчета по време на цикъла, но понякога наистина забравяше разни неща, когато бе заета или разсеяна покрай смяната на пелените или приготвянето на паста…

– Забравила си да ги пиеш.

В гласа на мъжа # прозвуча сурово обвинение.

– Не е вярно, Поли. Взимах ги всеки ден.

Елън бе толкова категорична, че чак убеди себе си.

– Не можем. Нямаме нужда от повече деца.

Не му пукаше какво твърди майка му. Поли Кейн нямаше намерение да отглежда голяма ирландска фамилия. Малкото му спретнато семейство му бе напълно достатъчно. Той погледна жена си с ужас – тя все още бе слаба и с щръкнали гърди. Щяха ли да оцелеят, минавайки през всичко още веднъж? Той харесваше тялото на Елън, правеше му удоволствие да я вижда да полага грижи и да се поддържа хубава, колко е гъвкава и сладка в леглото. Скоро малката # талия щеше да наедрее и омекне, тя щеше да натрупа килограми, гърдите # щяха да се налеят с мляко и всичко щеше да се промени до положение, за което изобщо не му се мислеше.

В стомаха му заклокочи гняв.

– Махни го.

Елън се ококори.

– Поли, не. Не.

– Какво, да не си някоя религиозна фанатичка?

Те бяха католици – нещо такова. Не че ходеха на литургии по друго време освен на Коледа и Великден, но така бе редно – отбелязваха деня на Свети Патрик и ходеха на причастията на децата на приятелите си. Поли не знаеше дали вярва в Господ и със сигурност не бе обсъждал въпроса с Елън. Църковната им венчавка бе забавна, но какво от това?

Поли вярваше в Поли. И в щръкналите цици. И в неработните почивни дни.

– Не можем да си позволим друго дете. Махни го.

И макар че Елън изтича в другата стая и зарида като бебе, той не се трогна. Отиде в бара и се напи, след което прекара нощта строполен върху дивана на приятеля си Майки, за бъде по-убедителен.

Поли смяташе, че това ще свърши работа. Но когато на следващата вечер се върна от работа, Елън го чакаше.

– Не мога.

Тя седеше пред кухненската маса със свити в скута си ръце. Преди Елън не се бе опълчвала на мъжа си, но той веднага разбра, че сега се кани да го направи.

– Ходих дотам – заяви тя. – До клиниката. Сложиха ме на масата и бърникаха в мен, но им казах, че имам нужда от още време да помисля, и станах и хукнах обратно за вкъщи. Не мога да го направя.

Елън Кейн изглеждаше като болна.

– Забременяла си нарочно – обвини я Поли.

– Да пукна, ако съм! И аз не искам друго бебе.

Елън завъртя големите си зелени очи към мъжа си.

– Но, Поли, знаеш как е. Хората знаят, че съм бременна.

Сърцето му се сви.

– Кои хора? Откъде знаят?

– Мона Рафало. И Агнес Монтичело разбра. Те бяха при доктора, когато ме изследваха – поздравиха ме и така нататък.

Поли никога нямаше да завърши елитен колеж, но притежаваше солидна природна интелигентност. Веднага се досети накъде духа вятърът.

И Мона, и Агнес бяха войнишки съпруги, част от италианската управляваща клика, която контролираше всички обекти на местно ниво. Те бяха дебели и тлъсти и носеха прекалено много грим, не като неговата Елън, но съпрузите им бяха мафиоти, бандити, и даваха заповедите си на Поли.

Престъпниците наоколо вършеха деянията си според собствен морален кодекс. Крад# от бедните, но никога не показвай неуважение, чукай всички курви, които поискаш, но без семейството ти да разбира, убивай съпрузи, братя, синове – но не махай бебе от корема на жена си.

Той не беше италианец. Нямаше никога да се издигне съвсем в тези среди. Но имаше шанс да е една от най-добре платените работни пчелички, някой, с когото момчетата да искат да пийнат, на когото да се доверят и да го възнаградят.

Фамилията не обичаше абортите. Те можеха да вкарат лоши идеи в главите на съпругите им.

– Трябва да го направим – заяви Елън и избухна в плач.

Поли изрита кошчето за боклук, но после постъпи възможно най-добре. Отиде пак при боса, обясни затрудненото си положение, получи още малко пари и строго поклащане на главата.

Поне къщата им беше с три спални.

– Без повече грешки! – изсъска той на Елън.

Малката грешка Дина растеше нежелана и несъзнателна в корема на майка си. Тя не чу разочарованата въздишка на баща си, когато скенерът показа, че бебето е момиче. Не чу как майка й тайно проклинаше боговете, които й бяха изпратили още едно бебе.

Щеше да има много време за това веднага щом си проправеше с мъка пътя си през утробата и се опиташе да се погрижи да бъде чута в един свят, който искаше да я пренебрегне.

Пол Кейн спря на червен светофар и се обърна да погледне малката. Тя спеше – това беше добре. Той се разбираше най-добре с бебета, които спяха.

– Хей, не е чак толкова лошо – каза на жена си. – Можем да дадем най-доброто от себе си, нали?

– Да – съгласи се Елън уморено.

Първото нещо, което направи, когато дойде в съзнание, бе да поиска дамската си чанта. Вътре бяха противозачатъчните хапчета, които си бе купила от аптеката предния месец. Казваха, че кърменето предпазва от забременяване, но Елън нямаше да рискува – никога повече.

Тя погледна към спящото бебе и не почувства нищо освен неприязън. Това нещо там вече щеше да развали фигурата й, да изпразни банковата им сметка и да я държи встрани от малкия Джони. Освен това италианците все разправяха, че момичетата се гледат по-трудно.

– Момичето открадва външността на майка си – изкикоти се свекърва # Мери Кейн. Дъртата вещица.

Елън се надяваше да почувства нещо към бебето, както когато се роди Джони, но не стана нищо. Най-доброто, което можеше да каже за Дина, беше, че мъките най-накрая са се свършили.

– Не е толкова лошо – излъга тя. – А и бебето е красиво.

Така се очакваше да се говори за новородените момиченца, дори да приличаха на плешиви розови плъхчета като това тук.

– Вярно си е – съгласи се Пол със същия ентусиазъм.

С изпълнен дълг новите родители се прибраха у дома, решени да забравят за Дина дотолкова, доколкото хуманността им позволеше.

Само че тя наистина беше красива.

Розовото плъхче отвори големите си очи, а не след дълго върху голата # главичка се появи кичур тъмна коса. Още в бебешка възраст Дина беше нещо специално – бяла кожа, гарвановочерна коса и едни ококорени сини очи, които започваха да се преливат към зелено. И Елън имаше зелени очи, но не като тези. Очите на Дина бяха светли като поле с детелини, наситено оцветени, забележителни върху мекото й малко личице. Мъничкото й носле бе деликатно, а устните й – пълни и пухкави. Тя беше разкошно малко бебе.

Отначало на Елън й харесваха комплиментите. Макар да не изпитваше очакваните майчински чувства, нямаше нужда никой да го разбира. Тя гушкаше и целуваше Дина и я буташе в количката до малкия проходил Джони и всички я поздравяваха за „красивото семейство“. Джони бе единственият, който истински обичаше Дина, макар че тя още не го разбираше. Той с часове стоеше над люлеещото # столче, опитвайки се да привлече интереса на сестра си с разръфаното плюшено куче или със стария си комплект пластмасови ключове. Дина обичаше да вижда Джони и се усмихваше и смееше, когато той бе край нея – дори Елън намираше бебешкия # кикот за сладък. Дина караше Джони да кротува, което бе още един плюс за майка им. „Намерих му най-хубавата играчка” – мислеше си Елън.

На Дина даваха всичко, което бе останало от брат #, дори един тъмносин гащеризон с апликация на котва. Тя изглеждаше добре във всичко.

Поли започна да не обръща внимание на домашното ежедневие. Погасяването на ипотеката беше мъчно, а и строителният бизнес не вървеше добре. Пак работеше извънредно на няколко места. Не искаше да чува оплакванията на жена си.

Колкото повече растеше, толкова по-красива ставаше Дина. Когато навърши три години, край лицето # се спускаха ангелски кестеняви къдрици и Елън трябваше да я облича в малки роклички. Дина обичаше да драска, да рисува, да избира дрехи – също като мама.

Може би това щеше да ги сближи.

Но Елън остаряваше. Блясъкът от очите й чезнеше. Тя още бе стилна, но по-малко от приятелите на Поли я поглеждаха, когато посещаваше строителния обект. Той беше раздразнителен, сопкаше й се, когато се прибереше вкъщи. Вълнуваше го повече вечерята, отколкото сексът.

А Дина растеше все по-голяма. Толкова безгрижна. Толкова хубава.

Елън погледна с неприязън дъщеря си.

„Тя причин# всичко това.”

Една глупава грешка, и ето че отново спестяваха всеки цент.

– О, дъщеря ти е толкова красива.

– Какво сладурче!

– Прекрасна е. Истинска красавица. Откъде е взела тези очи?

Елън се насилваше да се усмихне.

– И моите очи са зелени.

– Но не са такива – отбеляза Тони Верзано, възхищавайки се на Дина, докато тя подскачаше наоколо в розовата си рокличка. – Поразителна е. Трябва да се гордееш.

Елън искаше да се гордее с Елън. Искаше за себе си вниманието, с което бе свикнала.

Защо Дина изобщо е тук?

Никой не виждаше Дина, когато вечер протягаше ръчички към майка си да я гушне.

– Правя вечеря.

– Върви да се измиеш.

– Трябва да изпитам Джони по четене.

Момиченцето бърчеше личицето си и заплакваше.

– Спри да вдигаш врява.

Майка # вдигна Раби, любимия плюшен заек на Дина.

– Ако не слушаш, ще го хвърля на боклука.

Кръглата уста на Дина се отвори по-широко от ужас. Тя свали ръце от майка си и се протегна да спаси заека.

Елън захвърли играчката по нея.

– Бъди послушна, Дина. Върви и кротувай.

Като притисна заека към себе си, Дина Кейн отиде в малката си стая да гледа книжките си с картинки и да мирува. Там имаше и кукли – татко # обичаше да # купува кукли; това успокояваше малко чувството му за вина.

Тя обличаше куклите си с хубави дрешки, за да изглеждат сладки и модерни като мама. Ако се постараеше да прилича повече на мама, може би мама и татко щяха да я харесват.

А междувременно тя чакаше Джони да се върне от детска градина. Той винаги я прегръщаше.

В кухнята Елън Кейн готвеше, подсвирквайки си, за да заглуши звуците от сподавените хлипания на Дина. Но това момиче винаги беше там, витаеше наоколо като призрак. Дина Кейн винаги представляваше проблем.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: