Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Краят на невежеството

Джон Майтън

И най-богатите страни не могат да се справят с бедността, защото източникът й си остава невидим дори за просветеното око. В опитите си да я изкореним никога не сме отчитали пагубния ефект на основния постулат в образованието, споделян от всички общества: онзи, според който децата се раждат с такива разлики в умствените си способности, че повечето от тях никога няма да разберат истински математиката и естествознанието.

  • Корица: Мека
  • Страници: 264
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Как чрез математиката да разгърнем своя потенциал

“И най-богатите страни не могат да се справят с бедността, защото източникът й си остава невидим дори за просветеното око. В опитите си да я изкореним никога не сме отчитали пагубния ефект на основния постулат в образованието, споделян от всички общества:  онзи, според който децата се раждат с такива разлики в умствените си способности, че повечето от тях никога няма да разберат истински математиката и естествознанието. 

Аз вярвам, че интелектуалната бедност, която налагаме на мнозинството деца поради непознаване на истинския им потенциал, е най-дълбокият източник на материална бедност, защото прави обществата неспособни да разпределят богатството си справедливо, рационално или устойчиво.

Ако искаме някога да развием пълния потенциал на децата, трябва да разработим образователен модел, базиран на по-дълбоко познание за човешкия мозък.”  - Джон Майтън 

Откъс от книгата

Прахосническата етика

Преди двадесет и пет години, докато учех философия в университета „Макмастър“, исках да напиша книга със заглавие „Прахосническата етика“. Надявах се тя да бъде първият в историята на социологията опит да се измери точно колко време пропиляват хората, докато са на работа. Интересувах се не просто колко часове хабят, когато мразят професията си или са напълно неподготвени за нея, а колко труд се хвърля за производството, маркетинга и пласирането на огромния асортимент от стоки, които никой не беше смятал за желани и нужни допреди появата на масмедиите. Така и не намерих време да напиша тази книга. Ала днес, след двадесет години преподаване на математика на деца и тийнейджъри (талантливи или изоставащи, от богати и бедни семейства), мисля, че се досещам защо цялото ни общество умее така добре да пилее времето си.

Струва ми се, че сред нас виреят два вида невежество – едното гибелно, другото – здравословно. Моят път в театъра отначало се определяше от първото – чак сега започвам да си давам сметка точно как. Прописах пиеси късно, защото израснах с убеждението, че да си творец е талант и даденост по рождение. Едва когато прочетох писмата на Силвия Плат до майка ѝ, аз видях, че като момиче тя е усвоявала изкуството си на малки, упорити стъпчици, че е разглобявала стихотворенията на съставните им части, сякаш са машини, за да види как действат, и че е писала имитации на любимите си произ ведения. Тогава започнах да вярвам, че мога да се развивам постепенно, за да открия уникалния си глас.

Гибелната форма на невежество е всявала разделение в не едно общество. Тя се изразява в погрешното схващане, че съществуват фундаментални, вродени разлики между хората – селяни и благородници, малцинства и мнозинства. Дори в днешния охолен век това невежество ни кара да пренебрегваме повечето деца, образовайки ги в училища, където се очаква твърде малко от тях да се окажат ученолюбиви и успешни по природа.

Преди две години посетих Йоркския изправителен дом в Торонто и видях резултатите от това невежество в най-пагубната им форма. Бях помолен да изнеса урок по математика на група тийнейджъри, на които им предстоеше съдебен процес. Те не бяха очаровани от идеята цял следобед да решават задачи. Казах им, че и на мен някога ми е било трудно с математиката, и обещах да се опитам да направя този предмет по-интересен и лек, отколкото си го спомнят от училище. Уверих ги, че ако не разберат нещо от урока ми, вината ще е моя, задето не съм им го обяснил както трябва, следователно могат да ме помолят да им обясня пак. Реакцията на тийней- джърите на обещанието ми бе точно същата като тази, която бях наблюдавал у малките деца: те решиха задачите за нула време и поискаха от помощник-учителите да им дадат допълнителни. Едно момиче, което в началото на урока мрънкаше, накрая ме накара да сложа отметка до всеки от отговорите. Като свърших, ми каза: „Никога не съм получавала от тези отметки; пишеха ми само такива“ – и надраска едно голямо „Х“ на целия лист.

Буквата „Х“ е подходящ символ за занемаряването на онези, които – като момичето в изправителния дом – срещат трудности или изостават в училището или в живота. Пресичащите се линии напомнят за бариерите, които поставяме между мнозинството деца и техния нереализиран потенциал поради собственото си невежество и безразличие. Но буквата „Х“ е универсален знак и за един различен вид невежество, който носи спасителен потенциал: в естествените науки и математиката това е буквата, с която най-често обозначаваме неизвестното. 

Биография и факти за автора

Джон Майтън

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: