Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Кралица на кошмара

Кендар Блейк

Минали са няколко месеца, откакто Анна Корлов отвори вратата към царството на мъртвите в подземието на своя дом и изчезна в мрака, но ловецът на духове Кас Лоууд не може да продължи напред. Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може той да живее – не за да се мъкне насам-натам като изгубен и да вехне по нея. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвата кралица, в която той се е влюбил. Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Тя изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за него. Най-накрая Кас разбира - Анна е в Ада! И със сигурност не заслужава ужасите, които са я сполетели. Но тя го е спасявала повече от веднъж. Сега е време той да върне услугата.

  • Корица: Мека
  • Страници: 292
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2015г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

12,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Дългоочакваното продължение на "Анна в рокля от кръв"!

Минали са няколко месеца, откакто Анна Корлов отвори вратата към царството на мъртвите в подземието на своя дом и изчезна в мрака, но ловецът на духове Кас Лоууд не може да продължи напред.

Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може той да живее – не за да се мъкне насам-натам като изгубен и да вехне по нея. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвата кралица, в която той се е влюбил. 

Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Тя изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за него. Най-накрая Кас разбира - Анна е в Ада! И със сигурност не заслужава ужасите, които са я сполетели.

Но тя го е спасявала повече от веднъж. Сега е време той да върне услугата.

 

Откъс от книгата

Глава първа 

Мисля, че ми прилича на едно момиче, което убих преди време.

Ами да. Казваше се Емили Данагър. Тинейджърка, убита от някакъв строителен работник, който ремонтирал къщата на родителите ѝ. Натъпкал тялото ѝ в една от стените на тавана и я покрил със замазка.

Премигвам и мърморя общи приказки в отговор на някакъв въпрос, който момичето до мен току-що зададе. Скулите на Емили бяха по-очертани. И носът ѝ беше различен. Но формата на лицето е толкова сходна, че сякаш се взирам в момичето, което причаках в спалнята за гости на горния етаж. Отне ми почти цял час, забивах камата във всички стени наоколо, докато тя се процеждаше от тях и се опитваше да ми излезе в гръб.

-         Обожавам филми за чудовища – казва момичето до мен, чието име не мога да си спомня. – „Убийствен пъзел” и „Петък 13-ти” определено са ми любимите. А ти?

-         Аз не съм много фен – отговарям без да отбележа, че технически нито „Пъзела”, нито Джейсън от „Петъка” са чудовища. – Предпочитам експлозии и специални ефекти.

Кайт Хект. Това е името на момичето. Ирландско е. И тя е предпоследна година в гимназия „Уинстън Чърчил”. Очите ѝ са светлокафяви, с една идея твърде големи за лицето ѝ, но хубави. Не знам какъв цвят са били очите на Емили Данагър. Когато я срещнах, вече бяха изтекли, както и всичката ѝ кръв. Помня как лицето ѝ – бледо, но не мъртвешко – се материализира изпод избелелите тапети на цветя. Сега звучи смешно, но тогава си беше най-напрегнатата игра на „тука-има-тука-няма” с едно мъртво момиче. Бях станал вир вода. Беше отдавна, когато бях по-малък и по-лесно се панирах. Чак след години щях да се изправя пред призраци с истинска сила – такива като Анна Корлов, момичето, което можеше да ми изскубне гръбнака, когато си поиска, но вместо това в крайна сметка ми спаси живота.

Седя в едно сепаре в дъното в кафенето на някаква пресечка на Бей Стрийт. Срещу мен е Кармел с двама нейни приятели, Джоана и Чад, които май ходят от седми клас. Ужас. А с тази Кайт Хект до мен сме на нещо като среща. Връщаме се от кино; не помня какво гледахме, но май беше с някакви гигантски кучета. Тя ми обяснява нещо с много жестикулации, повдигнати вежди и зъби, които несъмнено са придобили сегашния си перфектен вид благодарение на неизменни скоби в детството. Опитва се да задържи вниманието ми. Но единственото, за което си мисля, е колко много прилича на Емили Данагър, само дето е доста по-безинтересна.

-         И? – пита тя сконфузено. – Как е кафето?

-         Добро е – отговарям.

Опитвам се да се усмихна. Тя не е виновна. Кармел е тази, която ме навиваше да участвам в този фарс, а аз съм човекът, който се нави, за да я накара да млъкне. Чувствам се като гъз за това, че губя времето на Кайт. Чувствам се като още по-голям гъз за това, че тайно я сравнявам с мъртво момиче, което убих преди четири години.

Разговорът замира. Отпивам дълга глътка от кафето си, което наистина е добро. С много захар и сметана и лешници. Кармел ме рита под масата и почти се поливам. Когато вдигам поглед, виждам че говори с Джо и Чад, но знам, че ме ритна нарочно. Не се държа като на среща. Под лявото ѝ око се появява тик.

За момент обмислям варианта да подхвана любезен разговор. Но не искам да поощрявам това, нито да подвеждам Кайт. И без това е мистерия защо поиска да излезе с мен. След случилото се миналата година с Майк, Уил и Чейс – Майк го изкорми Анна, а Уил и Чейс ги изяде призракът, който уби баща ми – аз съм отшелникът на гимназията. Така и не ме свързаха с убийствата, но всеки подозира нещо. Всеки знае, че тези пичове ме мразеха, а сега са мъртви.

Всъщност има цели теории, предположения какво може да се е случило, циркулиращи слухове, които с времето стигат до толкова нелепи пропорции, че се самоунищожават. „Дрога”, шепнат хората. Не, не, било е тайно секс-общество. Кас им продавал амфетамини, за да издържат по-дълго. Нещо средно между дилър и сводник.

Хората се разминават с мен в коридорите и избягват погледа ми. Шепнат си зад гърба ми. Понякога се чудя дали не сбърках, като останах да изкарам гимназия в Тъндър Бей. Не мога да търпя всички тези идиоти с техните супер измислени теории, а никой да не се сеща да спомене историята за призрака, който всички знаеха. Никой не говори за Анна в нейната рокля от кръв. Това поне би било слух, който си заслужава да се чуе.

Има дни, в които отварям уста да кажа на майка ми да стяга багажа, да намерим къща в друг град, където ще мога да гоня безброй опасни мъртъвци. Щяхме да сме тръгнали още преди месеци, ако не бяха Томас и Кармел. Въпреки усилията ми се привързах към Томас Сабин и Кармел Джоунс. Странно ми е като си помисля, че момичето на масата срещу мен, което сега тайно ме стрелка с вбесени погледи, в началото беше само средство към друга цел. Просто начин да опозная града. Странно ми е като се сетя, че Томас, най-добрият ми приятел,  в началото за мен беше просто един досаден навлек с телепатични способности.

Кармел пак ме сритва и поглеждам часовника. Минали са само пет минути, откакто последно погледнах. Май е спрял. Когато пръстите на Кайт докосват китката ми, се отдръпвам и отпивам от кафето. Не пропускам да забележа, че тя се отмества засрамено и неловко, когато го правя.

Изведнъж Кармел казва на висок глас:

-         Мисля, че Кас все още не е разглеждал университети. Бъркам ли, Кас?

Този път ме сритва доста силно. За какво говори тя? Имам още една година. За какво ми е да мисля за университети? Разбира се, бъдещето на Кармел сигурно е планирано още от предучилищната.

-         Аз си мисля за „Сейнт Лорънс“ – казва Кайт, когато вижда, че аз няма да отговоря. – Баща ми казва, че „Сейнт Клеър“ може би е по-добър. Но не знам какво има предвид под „по-добър”.

-         Мхм – казвам аз.

Кармел ме гледа сякаш съм някой идиот. Иде ми да се разсмея. Знам, че иска да помогне, но аз нямам какво да си кажа с тези хора. Ще ми се Томас да беше тук. Когато телефонът в джоба ми започва да вибрира, аз подскачам и ставам от масата малко по-рязко от приличното. Ще започнат да ме обсъждат в момента, в който изляза навън, чудейки се какъв ми е проблемът, а Кармел ще им каже, че просто се притеснявам. Все тая. Търси ме Томас.

-         Хей – казвам. – Пак ли ми четеш мислите или просто уцели момента?

-         Толкова ли е зле положението?

-         Не и по-зле, отколкото очаквах. Какво става?

Сякаш усещам през телефона как свива рамене.

-         Нищо. Просто си помислих, че може да ти трябва извинение да се ометеш. Взех колата от сервиза следобед. Може би сега има шанс да ни закара до Гранд Марей.

На езика ми е да попитам какво значи „има шанс”, когато врата на кафенето се отваря и Кармел се изнизва навън.

-         Мамка му – промърморвам.

-         Какво?

-         Кармел идва.

Тя спира пред мен, скръстила ръце. Тънкият гласец на Томас чурулика в ухото ми, пита ме какво става, да минава ли през къщи да ме вземе, или не. Преди Кармел да успее да каже каквото и да било, аз вдигам пак телефона до ухото си и му казвам: „да”. 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: