Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Господарката на седемте камъка - книга 2: Краят е вечен

Ванина Божилoва, Евгения Танева

От полупустинното сърце на Африка до блясъка на големия град – битката между последователите на Мороз и Луминус продължава. Безмилостно нападение срещу Ордена на Светлината оставя малцината оцелели в пълна безизходица. В търсене на скъпоценните камъни те тръгват по стъпките на конкистадорите и стигат до непревземаемите върхове на Хималаите.

 

Наличност: Да

11,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

От полупустинното сърце на Африка до блясъка на големия град – битката между последователите на Мороз и Луминус продължава. Безмилостно нападение срещу Ордена на Светлината оставя малцината оцелели в пълна безизходица. В търсене на скъпоценните камъни те тръгват по стъпките на конкистадорите и стигат до непревземаемите върхове на Хималаите.

Ревностно пазени тайни и нови съмнения пораждат любов и омраза, жажда за мъст и примирение сред членовете на Ордена. Бъдещето на света зависи от последното решение на Джорджиана. Кой от двамата братя ще спечели сърцето на сестра си след хилядолетия на нестихващо съперничество? Ще се окаже ли човекът победител в битката между доброто и злото?

Откъс от книгата

Гората се беше смълчала. Над нея тежеше мрак, който притискаше пространството като надгробна плоча. Вятърът едва раздвижваше нежните листа на дърветата. Короните не шептяха, не разказваха старите си истории. Те бяха като едва биещото сърце на бавно умиращо животно - тъжни, обезнадеждени, чужди на щастието.

Тъмната фигура се прокрадваше между високите по няколко метра снаги на дърветата, загубили изведнъж своята мощ. Нямаше силует, защото самата тя идваше от света на сенките. Вехтис усещаше как въздухът се насища с миризмата на изгоряло, докато навлизаше навътре в гората. Тревата от ярко и свежо зелена постепенно преминаваше в жълто и накрая стана съвсем пепелява и се сля с черната почва. Кората на дърветата също бе обгорена и обхванатите от огъня места се открояваха като дълбоки рани. Вехтис остана безразличен към страданието. Той търпеливо чакаше хилядолетия наред мига, в който най-сетне щеше да получи своето безкрайно жадувано възмездие. Скоро смъртта, на която бе просто предан слуга, щеше да властва над света.

Там, където се предполагаше, че гората ще бъде най-гъста, изведнъж дърветата оредяха и разкриха небето - ясно синьо, с едва забележими на места пухкави, бели облачета. Имаше обаче нещо необичайно. Вехтис се загледа право нагоре. Слънцето се отправяше към хоризонта. То бе подминало преди два или три часа най-високата си точка. Тук долу за сметка на това беше непрогледно като в мъгла. И студено. Слънчевите лъчи не можеха да сгреят премръзналата земна гръд, а застиналата неподвижно трева не даваше никакви надежди за изцеление. Небето отстоеше твърде далеч от сковаващия мрак на земята, отдалечено от човешките проблеми, от безжалостния кръговрат на живота.

Все още вперил поглед в небесното светило, Вехтис продължи да пристъпва напред. Черната му роба се стелеше по земята, когато се докосна до нещо твърдо и обемисто. Сведе глава надолу и студено се засмя над вкочанилия се труп в краката му. Безжизненото тяло стоеше изкривено в позата, която естествено бе приело, свличайки се на земята. Те се взираха един в друг - вече невиждащите очи на човека и кървавочервените ириси на Вехтис. Слугата на смъртта усещаше силното присъствие на витаещите около него изгубени души, станали жертви на жестоката Битка.

По средата на тясната полянка, единственото открито място в немалката гора, се издигаше почти напълно разрушена постройка с модерен паркинг до нея. Падналите тухли и греди бяха затрупали хората под тях. Само на места се подаваше късче плат от разпокъсана дреха или някоя разранена длан. В гладкия асфалт на паркинга зееха огромни дупки, а купищата пръст и чакъл бяха разпръснати из пустия двор. Прозрачните парчета разбито стъкло на прозорците и високият купол се сливаха с пръста. От пожара почти всички мебели се бяха превърнали в пепел, с изключение на някой и друг метален крак на маса и голямото огледало, което незнайно как бе останало непокътнато. Сега то отразяваше жално скръбната картина на действителността. Всички книги от безценната библиотека, която някога се помещаваше в Ордена на Светлината, бяха изгорели заедно с шкафовете. Виновно лежаха на земята потъмнели кожени парчета, потънали в прахоляк дръжки на вратички, спомен, че невинаги това място е било толкова печално. 

Най-страшното обаче не беше самото разрушение. Мъже и жени, млади момичета и момчета лежаха един до друг, изгубени в бляна на вечността. Полето бе бурно, неспокойно. Над него се разпростираше светът на сенките. Духовете на загиналите се лутаха над труповете си, над останките на любимите хора, на приятели и познати. Вехтис изгаряше от нетърпение да ги прибере при себе си. Тези магьосници, които през целия си живот съзнателно се бореха срещу Злото, не можеха да избягат от преходната си смъртна природа.

Вехтис осъзна, че нямаше още много време. Тъмната фигура се изправи бързо и едва тогава, като че ли душите я забелязаха. Против волята си, те се струпаха около него, за да бъдат отведени. Тъжните им погледи оставаха отправени все назад, към развалините на Ордена им. Убежището, което толкова години ги бе дарявало със сигурност. От време на време то променяше вида си - ту модерната къща, превърнала се в развалини, ту старата постройка, някога служела им за прикритие. Вехтис се загледа във вратата, запречвала само до преди няколко часа входа. Тя се бе откачила от пантите си и лежеше на земята. Знакът на Ордена на Светлината все още личеше върху нея и заклинанието му предпазваше никому ненужната вече сграда.

Вехтис обхвана с жесток поглед картината, която го заобикаляше. В мрачната му усмивка се четеше една недоизказана закана. Най-накрая магията на Седемте камъка отслабваше, а с нея и заклинанието на Мороз и Луминус. Стрелката на часовника се въртеше назад, отброявайки стремглаво времето, останало на света да се порадва на свободата си. Любовта, приятелството и хармонията отстъпваха място на омразата, враждата и хаоса. Тъмнината отново обхващаше света и този път най-силният й съюзник бе сам човекът. Хората се отричаха от ценностите и идеалите си, превръщайки ги в рядък изчезващ вид, задушаван от мнозинството. Надеждата гаснеше и все пак...

Подземието се разстилаше широко и просторно. Коридорите му се разполагаха на километри отвъд пределите на укрепената цитадела, превърната в щаб на Ордена на Мрака. Във въздуха се носеше миризмата на мухъл. Влагата се дължеше на двете подземни реки, минаващи наблизо. През есента и зимата, когато падаха най-много дъждове и снегове и нивото на водите им се покачваше, те често заливаха част от подземието. В тъмните коридори отекваше глухото буботене на водната маса, придаващо им една неопределена призрачност.

Самото подземие имаше формата на много широк правоъгълник, досущ като квадрат. Беше разделено на четири крила, всяко с формата на полукръг. На юг се намираха килиите и залите за мъчения. Те датираха още от Предренесанса, тъй като постройката беше изключително стара. Това обаче ни най-малко не означаваше, че крилото е необитаемо. На север помещенията се ползваха само в краен случай, защото, когато реките прииждаха, заливаха винаги първо тях. В самото му дъно се намираше отдавна непосещавана стая, споменът за която бе нарочно потискан. Мордул – свърталището на Дявола, известно още като царството на вечно пламтящия адски огън. На запад бяха складовете. Това крило винаги строго се охраняваше. В него се съхраняваха ръкописи, свързани със свитъка със забраненото заклинание, безценни отвари и други артефакти, открити от членове на Ордена на Мрака. На изток помещенията бяха обособени като тренировъчни зали за обучение на младите членове на Ордена и подготовката им за длъжностите в неговата йерархия.

Макар и разделено на тези части, в самия център на това подземие се намираше огромна елипсовидна зала. До нея водеха четири коридора, свързани с всяко от крилата. Стените й бяха направени от черен гранит. По тях на равни разстояния стояха халки за факли, ала едва две от тях, разположени една срещу друга, горяха и оставяха помещението в полумрак. В средата се намираше широка маса от мрамор, пресечен на места от сребърни нишки. Те се стелеха по повърхността изключително тънки, а същевременно излъчваха необикновено сияние. Около масата бяха наредени столове. Те приличаха на огромни сталактити, чиято грапава повърхност се свързваше с каменния под.

Постепенно в залата започваха да се събират мъже в дълги тъмносини кожени манта, на чието дясно рамо личеше знакът на Ордена на Мрака - три преплетени една в друга луни. Измежду тях се открояваше по-слаба фигура, която твърде много приличаше на женска. Хората заеха определените им места и застинаха така - като неподвижни статуи в мрака. Единствено креслото, поставено в самото начало, остана свободно. Вратите се затвориха, а с тях изгаснаха и последните две светещи факли. Въпреки това залата не потъна в мрак. Сиянието на нишките в мрамора се съсредоточи в центъра и освети лицата на събралите се. Необичайността му се дължеше на две причини: от една страна, бе толкова силно, че се отрази дори и върху високия таван. Ала по-интригуваща беше формата - същите три четвъртини от луна, които се бяха превърнали в символ на последователите на Мороз.

Лицата на членовете на Ордена на Мрака се извърнаха като един по посока на една новопоявила се врата в стената.

Luna Virtus!

Черният гранит се отвори и разкри очертанията на висок мъж, подпрян на бастун, който по-скоро му придаваше внушителен вид, отколкото наистина да му служеше. Той седна в голямото кресло, но фигурата му остана все така впечатляваща. Същевременно нито един от присъстващите не свали поглед от него. Мъжът постави ръка на масата и всички светли нишки блеснаха. Членовете на Мрака също положиха длани върху студения плот и тръпка премина през телата им. Събранието на Ордена започна.

Изведнъж пред всеки от присъстващите се появи монета, направена от две преливащи една в друга части - златна, символизираща Слънцето, и сребърна - Луната. В пълната тишина се чу само шумоленето на мантата на присъстващите, когато те посегнаха да вземат предмета пред тях. Всеки раздели монетата на две части, поставяйки едната пред себе си. Другата половина положи в протегната длан на всяка от ръцете, появили се внезапно от знак на Ордена на Мрака. Постепенно те се скриха в масата, оставяйки монетите в нейния център. Половинките се подредиха систематично върху знака на Ордена. Всички бяха сребърни с изключение на една - златна. Тя се отдели от другите и остана на около половин метър над масата, леко въртейки се във въздуха. Мъжът, заел широкото кресло, се загледа в нея, след което леко махна с ръка. Златната половинка се завъртя напред по посока на един от седящите около масата и се заби дълбоко в гърлото на мъжа, подобно на кинжал. Неговият стол с глухо стенание се скри в пода на подземието.

- Решението бе взето - чу се властният глас на мъжа от челото на масата. Това бе Камрон Блейз, бащата на Ерика, чието лице се разкри, осветено от сиянието, щом той се надвеси леко напред.

Членовете на Ордена на Мрака не се извърнаха по посока на загиналия, сякаш присъствието му сред тях беше нежелан, ала лесно разрешим проблем.

- Ще нападнем Ордена на Светлината сега, когато са най-слаби и ще вземем гривната на Призваната. Така ще бъдем сигурни в успеха си и нищо не ще може да ни спре.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: