Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Край на скуката в час

Рон Кларк

Как да вдъхновим децата да учат - 101 нестандартни решения за родители и учители

Всяко дете може да постигне повече – с обич, разбиране, подкрепа и нестандартно мислене. Това е кредото на Рон Кларк. С тази книга той споделя разработеното, наученото и преживяното с всички учители и родители.

Какви принципи и ценности са в основата на едно училище за пример? Как се създава атмосфера на творчество, уважение и стремеж към изява? Как могат родителите да станат катализатори за успеха на детето си? Тук ще откриете отговор на всички тези и на още много други въпроси. 

  • Корица: Мека
  • Страници: 416
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

21,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Рон Кларк е носител на наградата „Учител на годината“, автор на бестселъра „55 златни правила“, но преди всичко – човек, който иска да направи революция в училищното образование. В основаното от него единствено по рода си в света училище той прилага едновременно практични, новаторски и ефикасни методи, които не само вдъхновяват децата да учат, но и полагат основите на техния бъдещ успех, най-важ­ният в живота.

Постиженията на учениците му са толкова впечатляващи, че хиляди учители от цял свят посещават Академията „Рон Кларк“, за да черпят с пълни шепи опит и идеи. 

Откъс от книгата

Определете изискванията си, а после вдигнете летвата; колкото повече изисквате, толкова по- високи резултати ще постигат децата

Твърдо вярвам, че човек получава от хората това, което очаква от тях, и че колкото по-високи изисквания имате, толкова по-добри резултати ще получите. Когато съм пътувал по света и съм се запознавал с местното образование, винаги съм се изненадвал от нивото на академичните изисквания, които се поставят пред учениците в другите държави. Струва ми се, че тъй като другите страни искат да настигнат икономическата мощ на Съединените, те са осъзнали, че за да могат да осъществят тази цел, трябва да се съсредоточат върху образованието на собственото си население.

Но докато пътувах из петдесетте щата на нашата страна, се натъкнах на съвсем различна картина. В много случаи виждах учители, които рецитираха монотонно уроците си, ученици, които на право заспиваха в час, както и прекалено лесни задачи. Учениците се обучават само по учебника и в часа няма никакво движение, никакъв живец, никаква страст.

Докато в другите страни учителите се стараят да дадат най-доброто от себе си и наистина искат да изтеглят младежите на по-високо ниво, с по-големи изисквания, то в нашата страна виждам как учителите преподават на средно ниво и награждават посредствеността. В Съединените щати имаме образователна система, която не се съобразява с индивидуалните нужди на нашите ученици. Тя представлява един разводнен метод за образоване на масите, при който децата се подкарват като стадо през системата, чиято цел е по-скоро количеството, отколкото качеството; система, която се фокусира предимно върху базисни критерии, а не върху изискванията за блестящо представяне във всяко отношение.

В началото, когато започнах да преподавам, споделих с една учителка на четвърти клас, че ми е невероятно трудно, защото нивата на децата в класа са толкова разнородни; имаше надарени, имаше и такива на средно ниво, на ниско, а и огромен брой на ужасно ниско ниво. Без капка колебание тя заяви: „Преподавай на средно ниво, понеже ако направиш нещата прекалено трудни, изоставащите изобщо няма да разбират за какво става въпрос.“ Реших да опитам и се съсредоточих върху учениците на средно ниво. След седмица и нещо осъзнах, че на по-умните деца им е пределно скучно и започват да създават проблеми с дисциплината. Срещнах се с една майка, поради проблемното поведение на сина ѝ, а тя заяви: „Причината, той да ви създава подобни проблеми е, че в час изпитва невероятна досада. Работата му се струва прекалено лесна.“

Сигурен съм, че навсякъде ще срещнете родители, които ще ви кажат същото, но в този случай тя несъмнено бе права. Аз жертвах образователните му нужди заради други ученици, които бяха на най-ниското ниво в академично отношение. Тогава се запитах: „Защо трябва да жертваме надарените деца, за да удовлетворим потребностите на учениците на по-ниско ниво?“ Ако нашето обещество продължава да пръска всичките си пари и ресурси, само за да гарантира, че никое дете няма да отпадне от системата, къде би се оказала страната ни след двайсет години? Другите страни се опитват да тласнат напред най-ярките си таланти, поставяйки пред тях най-високите си изисквания, а ние отдаваме цялото си внимание да посрещнем нуждите на изоставащите ученици.

Всичко това наистина ме тормозеше. Искаше ми се да намеря начин да удовлетворя потребностите на всяко дете, но това е почти невъзможно, когато имаш клас от трийсет или повече ученици с пълния спектър на способности и проблеми с дисциплината. Реших да се опитам да насоча съдържанието на своите уроци към учениците, които бележеха най-добри постижения. Откривах най-умното дете в класа и се стараех да му поставям всекидневни предизвикателства, а пред всички останали деца от класа поставях отговорността за постигане на абсолютно същото ниво на успева- емост. Знаех обаче, че обричам останалата част от класа на провал, ако не намеря начин да ги заинтригувам до такава степен, че да изпитат удоволствие от по-интензивното обучение. Ако наистина накараш всяко дете да се почувства отговорно за достигането на най-високото ниво от учебната програма, тогава трябва да измислиш някакъв начин да издигнеш учениците си на това ниво. Не можеш просто да вдигнеш летвата, да се облегнеш на стола си и да им кажеш: „Прескочете я.“

Например през първата година в АРК моите петокласници и шестокласници дойдоха при мен с резултати малко по-добри от 39% от учениците от цялата страна по математика на теста „Станфорд 10“ (тест за постиженията, провеждан в държавните и частни училища из цялата страна). Осъзнавах, че по-голямата част от класа не беше дори на съответното ниво, за да премине в този клас, затова си казах: „Сега ще им преподавам алгебра за осми клас.“ Когато споделих с колегите от АРК какво възнамерявам да на- правя, те се възпротивиха:

 – Хайде сега пък, Рон, та ти обричаш тези деца на явен провал.

Но аз заявих:

 – Съвсем не. Колкото повече очакваш, толкова повече ще получиш. Ще видите; аз ще накарам тези деца да научат алгебрата за  осми клас. Но дори и да не я научат съвсем, ще извлекат огромна полза от всичко това.

Те отново започнаха да ме убеждават, че няма да се получи, тъй като по този начин пропускам твърде голямо количество от материала, но аз настоях, че държа на мнението си и ще успея.

Тази година започнах да им преподавам алгебра за осми клас. Нахлух в стаята като торнадо, въоръжен, готов да изстрелям децата на нивото на осми клас!

И... не успях. Така си беше, прескачах доста материал.

Учениците плачеха, а родителите се оплакваха, в часовете ми изцяло липсва позитивен дух и въодушевление. Децата ме гледаха така, сякаш им говорех на китайски. 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: