Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Консуело - том 1

Жорж Санд

Жорж Санд е вдъхновена за романа си „Консуело“ и за неговото продължение „Графиня Рудолщат“ от голямата френска певица от испански произход Полин Виардо. С прекрасния си глас и особено с впечатляващите си драматични изпълнения тя спечелва възхищението на много от композиторите на своето време, превръщайки се в тяхна муза.

От нейния талант са покорени също Чайковски и Достоевски, а младият Тургенев се влюбва безпаметно в нея и я следва из цяла Европа – до края на живота си. През 1863 г. на 42 години Полин се оттегля от сцената и се установява със съпруга си, четирите си деца и Тургенев в Баден-Баден в Германия. Полин Виардо умира в Париж на 89 години.

Действието  на романа се развива в 40-50-те години на 18 век, започвайки във Венеция, като после продължава в Чехия, Австрия и Прусия.  За описанието на Венеция писателката използва свои лични впечатления от пътeшествията си в Италия. В романа като персонажи са въведени много исторически личности.

  • Корица: Мека
  • Страници: 496
  • Тегло: 0.650 кг
  • Издадена: 15.02.2016 г
  • Издателство: Litus
  • Виж още от Жорж Санд
 

Наличност: Да

24,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Полин е мецосопрано. Родена е в Париж, а пълното и име е Полин Микеле Фердинанд Гарсия. Баща и е знаменитият тенор, композитор и вокален педагог Мануел дел Популо Висенте Гарсия - за него Росини написва партията на граф Алмавива в „Севилският бръснар“. По- голямата и сестра е харизматичната Мария Малибран; завладяващата и личност и артистичност, както и трагичната и ранна смърт, я превръщат в един от идолите на романтическото поколение.

Полин е с 13 години по-малка от Мария; тя е любимка на баща си. Семейството пътува на гастроли в Лондон, Ню Йорк, Мексико - в Мексико бандити ги обират и те загубват 6000 долара. Завръщат се в Париж през 1829 г. Полин взема уроци от Ференц  Лист, който става първата и детска любов. Очертава се бъдещето и на велика пианистка.

Но след като баща и умира от белодробно възпаление, а подир това и Мария загива на 28 години, Полин трябва да стане певица, за да помага на семейството си. Алфред дьо Мюсе пише за гласа и, че е с „вкус на горски плодове“. Полин се запознава с приятеля на Жорж Санд Луи Виардо, 38-годишен, директор на парижкия „Театр Италиен“ - адвокат, писател, философ, преводач на Сервантес на френски.

Започва битка между Мюсе и Виардо за сърцето на певицата, която не е красавица като сестра си, но гласът и драматичните и изпълнения са блестящи и магнетични. През 1840 г. тя се омъжва за Луи Виардо и двамата непрекъснато обикалят Европа, а домът им в Париж е център на културния живот - освен Жорж Санд, сред близките им приятели са Ектор Берлиоз, Йоханес Брамс, Цезар Франк, Ференц Лист, Жул Масне, Фредерик Шопен, Хайнрих Хайне и много други.

През 1843-1846 и през 1852-1853 г. Полин концертира в Санкт Петербург, където Чайковски е покорен от таланта и. Между големите и почитатели е и Фьодор Достоевски. По време на първото турне певицата се запознава с младия Тургенев, който се влюбва безпаметно в нея и я следва из цяла Европа - семейство Виардо заживява с него в нещо като общо домакинство. През 1863 г. на 42 години Полин се оттегля от сцената и се установява със съпруга си, четирите си деца и Тургенев в Баден-Баден в Германия. Полин Виардо умира в Париж на 89 години.

Биография и факти за автора

Жорж Санд (1804–1876) е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван.

Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 година. Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи.

Това, разводът ѝ през 1835 г. и свободното ѝ поведение допринасят за нейния, донякъде скандален за епохата, облик. Сред любимите на Жорж Санд са композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен, както и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме.

Известна е обширната ѝ кореспонденция с Гюстав Флобер.

Откъс от книгата

-   Да, да, госпожици, поклащайте главички колкото си искате: най-благоразумната и най-добрата между вас е... Не, няма да я назова, тъй като е единствената в моя клас, която притежава естествена скромност, и се боя, че ако произнеса името и, може мигом да изгуби тази рядка добродетел, която пожелавам и на вас...

-  In nomine Patris, et Filii, et Spiritu Sancti  - изпя Констанца предизвикателно.

-  Amen  - подхванаха в хор останалите момичета.

-  Проклет злосторник! - рече Клоринда, направи смешна физиономия и леко удари с крайчеца на ветрилото си по костеливите и сбръчкани пръсти на учителя по пеене, които сякаш почиваха върху нямата клавиатура на органа.

-  Не се отнася за мен! - отвърна старият професор с дълбоко невъзмутимия вид на човек, който от четирийсет години, по шест часа всеки ден, е подложен на дръзките и дяволити нападки на няколко поколения деца от женски пол.

-  И все пак - добави той, прибирайки очилата си в калъфа и табакерата си в джоба, без да вдига глава към присмехулното и гневно множество, - тази разумна, кротка, ученолюбива, внимателна, добра душа не сте вие, сеньора Клоринда; нито вие, сеньора Констанца, още по-малко пък вие, сеньора Джулиета; разбира се, не е и Корина, да не говорим за Микела...

-   Значи съм аз...

-   Не, аз...

-   Нищо подобно, аз съм...

-   Аз...

-   Аз...

В един глас крещяха някои с приятните си, а други с резките си гласчета петдесетина блондинки и брюнетки и се скупчиха като кресливи чайки върху клетата раковина, оставена на сухо на брега от изхвърлилата я там вълна.

Раковината, иначе казано, маестрото (и настоявам, че никаква метафора не подхождаше повече на неговите ъгловати движения, на очите му със седефени отблясъци, на скулите му, изпъстрени с червени жилки, и най-вече на хилядите бели, остри и завити косми на професионалната му перука); маестрото, повтарям, принуден на три пъти да се сгромолясва отново на пейката, след като ставаше, за да си тръгне, но спокоен и невъзмутим като раковина, заспала и вкаменила се сред бурите, дълго не се поддаваше на молбите да признае коя именно от неговите ученички заслужаваше похвалата, която той - винаги толкова сдържан - току-що щедро беше изрекъл. Накрая, отстъпвайки уж със съжаление на молбите, предизвикани от изявлението му, той взе пръчката, с която обикновено отмерва¬ше такта, и с нейна помощ раздели това недисциплинирано стадо на две редици; след това, придвижвайки се важно-важно посред шпалира от лекомислени главици, той стигна до дъното, където се намираше трибуната за органа, и застана срещу дребничка фигура, приклекнала на стъпалото. Опряла лакти на коленете си и прити¬снала с длани ушите си, за да не бъде разсейвана от шума, тя учеше урока си полугласно, за да не пречи никому, извита и прегъната като малка маймунка; а той, тържествен и триумфиращ, източил нозе и ръце, стоеше подобен на пастира Парис, който присъжда ябълката, но не на най-красивата, а на най-разумната.

-   Консуело ли? Испанката? - разкрещяха се в един глас младите хористки, отначало смаяни и изненадани. След това избухна всеобщ гръмък смях, който накара величавото чело на професора да почервенее от негодувание и яд.

Малката Консуело остана известно време безразлична към глъчката, тъй като запушените й уши не бяха чули този диалог, а разсеяните и очи се рееха безцелно, без да виждат нищо - толкова вглъбена беше в заниманието си. Накрая, като забеляза, че е обект на специално внимание, тя отдръпна длани от ушите си и ги премести на своите колене, а тетрадката и се свлече на земята; остана така, като вкаменена от изумление, не смутена, но малко изплашена, и накрая стана, за да се огледа дали зад нея нямаше някакъв странен предмет или смешен персонаж, който да е истинската причина за шумното веселие.

-   Консуело - рече и маестрото и грабна ръката и, без да обяснява повече, ела тук, доброто ми момиче, и изпей Salve Regina от Перголези , която подготвяш от две седмици, а Клоринда изучава от цяла година.

Без да отговори и без да прояви боязън или безпокойство, Консуело последва учителя по музика до органа, а той седна и с триумфален вид подаде тон на младата си ученичка. Тогава Консуело запя просто и непринудено и под високия църковен свод се разнесе толкова чист и красив глас, какъвто никога не беше чуван между тези стени. Тя изпълни Salve Regina, без нито за миг паметта да и измени, нямаше нота, която да не прозвучи вярно и пълно, издържаше височините точно колкото бе нужно; послушно и стриктно следваше наставленията на маестрото и пресътворяваше съвършено прецизно разумните му и ясни съвети, така че при цялата си детска неопитност и безгрижие постигаше онова, което школовката, навикът и ентусиазмът не успяваха да дарят на професионалния певец: тя просто пееше перфектно.

-   Много добре, дете мое - рече и старият учител, винаги сдържан в похвалите си. - Разучила си внимателно мелодията и пееш с разбиране. Следващия път ще повториш кантатата на Скарлати , която ти представих.

-   Si, signor professore  - отвърна Консуело. - А сега може ли да си вървя?

-   Да, дете мое. Госпожици, урокът свърши.

Консуело постави в малка кошничка тетрадките, моливите и ветрилцето си от черна хартия - неразделна играчка на всяка испанка, както и на венецианките. Почти никога не го ползваше, ала винаги го носеше със себе си. Изчезна зад тръбите на органа, слезе с лекотата на мишка по тайнственото стълбище, водещо към църквата, за момент присви колене, когато преминаваше покрай главния олтар, а при изхода, край съда за светена вода, срещна млад господин, който усмихнат й подаде китката за ръсене. Тя я взе; гледайки го право в лицето с дързостта на момиченце, което все още не се смята и не се чувства жена, едновременно се прекръсти и му благодари толкова комично, че младежът изведнъж прихна да се смее. Консуело също се разсмя; обаче сякаш си спомни, че я чакат, и побягна, мина през прага на църквата и по стъпалата се озова на улицата.

Междувременно професорът за втори път прибра очилата си в широкия джоб на своята жилетка и се обърна към смълчаните уче-нички:

-   Как не ви е срам, красиви госпожици! - рече той. - Това дребосъче, най-младата девойка сред вас, новодошлата в моя клас, единствена е способна да изпее правилно соло; и в хора, каквито и щуротии да творите около нея, дочувам гласа й, ясен и верен, като нота на клавесин. Причината е, че притежава усърдие, търпение, както и това, което вие нямате и никога няма да имате, такива, каквито сте - познание!

-   О, ето че произнесе любимата си дума! - възкликна Констанца, щом той излезе. - Произнесе я само трийсет и девет пъти по време на урока и щеше да се поболее, ако не я беше изтърсил четирийсети път.

-   Не виждам нищо чудно, че тази Консуело постига успехи! - рече Джулиета. - Тя е толкова бедна! Старае се да научи нещо повече, за да може да припечелва за хляба си!

-   Казаха ми, че нейната майка била циганка - добави Микелина, - и че малката пеела по улиците и пътищата, преди да дойде тук. Не може да се отрече, че има хубав глас; но не притежава дори сянка от интелигентност, клетото дете! Зазубря всичко наизуст, следва раболепно указанията на професора, а силните й дробове извършват останалото.

-   Нека да има най-силните дробове и дори най-интелигентния ум в света - заяви красивата Клоринда, - но бих се отказала от всичките тези преимущества, ако трябваше да сменя външността си с нейната.

-   Нямаше да изгубите кой знае колко! - обади се пак Констанца, която не изпитваше особено желание да признае красотата на Клоринда.

-   Тя никак не е хубава - намеси се друга девойка. - Жълта е като църковна свещ, а големите й очи не изразяват нищо; и винаги е толкова зле облечена! Безспорно е грозотия.

-   Нещастното момиче! Колко ужасно е за нея всичко това - няма пари, няма и красота!

Така завършиха своя „панегирик“ за Консуело и оплаквайки я, се утешиха, че толкова са й се възхищавали, докато е пяла.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: