Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Кой кой е в средновековна България

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Превратностите в историческата съдба на българския народ, особено дългите векове на робството, са причинили неизмерими загуби за книжовното ни богатство и са покрили събития и личности с пепелта на забравата. Мащабите на загубата на памет за Средновековната епоха са потресаващи, особено когато става дума за култура, дала на средновековна Европа един от трите Ј „класически езици“ – старобългарския, за могъща държава, желан партньор и опасен съперник за Византия, Франкската империя и редица други страни. За съжаление, от необозримото книжовно богатство на Средновековна България е останало твърде малко, а безвъзвратно изгубеното знание за събития и личности трудно може да бъде осмислено.

 

Наличност: Да

39,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Историческата енциклопедия „Кой кой е в Средновековна България“ беше замислена в началото на 90-те години на миналия ХХ в., за да попълни поне отчасти огромните празноти в нашата национална памет. Превратностите в историческата съдба на българския народ, особено дългите векове на робството, са причинили неизмерими загуби за книжовното ни богатство и са покрили събития и личности с пепелта на забравата. Мащабите на загубата на памет за Средновековната епоха са потресаващи, особено когато става дума за култура, дала на средновековна Европа един от трите Ј „класически езици“ – старобългарския, за могъща държава, желан партньор и опасен съперник за Византия, Франкската империя и редица други страни. За съжаление, от необозримото книжовно богатство на Средновековна България е останало твърде малко, а безвъзвратно изгубеното знание за събития и личности трудно може да бъде осмислено.

В началото на 90-те години на ХХ в., когато започна работата по първото издание на тази книга, в полезрението на историческата наука влизаха не повече 400 имена на средновековни българи. В общи линии такава е равносметката, когато се обърнем към трудовете на големите ни историци В. Златарски и П. Мутафчиев, както и към съответните томове на академичната история на България от 80-те години на отминалото столетие. Без да изпадаме в самоцелен уклон за „откриване“ на нови и нови исторически личности, ние включихме в първото издание на „Кой кой е в Средновековна България“ (1994) около 700 личности, представени в 558 статии. Във второто допълнено издание на този справочник, публикувано през 1999 г., бяха поместени 649 статии, а броят на имената нарасна на повече от 800. Това, разбира се, се дължеше на информацията в новооткрити и публикувани през последвалите години исторически извори и изследвания. В предлаганото на вниманието на читателите трето преработено и допълнено издание на „Кой кой е...“ са поместени 858 статии, а броят на известните, новооткритите и преоткритите исторически личности надхвърля 1300... Още повече, че от съображения за максимална научна обективност са отстранени няколко статии, изградени върху информация от късни, преди всичко легендарни или литературни източници. И все пак, това осезаемо увеличаване на броя на средновековните българи, които преставада бъдат „анонимни“ за своите днешни потомци, не е случайно. То се дължи отново и преди всичко на откриването на нов материал, най-често епиграфски, както и на по-големия брой обзорни статии. Последните са посветени на съхранени имена от определени средновековни градове и райони, в конкретни книжовни и други паметници. Както читателите ще се убедят сами, в тези своеобразни „колективни портрети“ се съдържат огромен брой лични имена, част от които впечатляват със своето многообразие, красота и благозвучие, но за съжаление са отпаднали от традиционната българска именна система. Не на последно място, поместените в новото издание на „Кой кой е...“ статии, свързани с историко-географски области като Македония, Добруджа и Поморавието, още веднъж потвърждават техния изконен български етнокултурен характер от векове.

През близо двете десетилетия от първото издание на „Кой кой е в средновековна България“ книгата, образно казано, заживя и „свой живот“. Въпреки съзнателно избрания от авторите научнопопулярен стил, тя намери много добър прием сред специалистите по средновековна история на България, Византия и балканските държави у нас и в чужбина. Информационната и цивилизационната революция, предизвикана от интернет именно в края на ХХ и началото на ХХІ в., превърна „Кой кой е...“ в едно от най-цитираните пособия по Средновековна българска история, без преувеличение, в планетарен мащаб! Достатъчно е да хвърлим поглед към „самоизграждащата се“ като обхват и качество „Уикипедия“, в чиито страници (българска, английска, немска, френска, руска, испанска, и т.н., и т.н.) тази българска книга е цитирана хиляди пъти. Естествено, това ни задължава да допълваме и прецизираме „Кой кой е в средновековна България“ в конкретните ѝ статии и като цяло – още повече, че този енциклопедичен справочник си остава „отворена система“ предвид развитието на самата наука и знанията ни за историята на средновековните българи, тяхната държавност и култура.

За жалост, един от авторите на тази книга, нашият учител в полето на медиевистиката проф. д.и.н. Йордан Андреев (1939–2008), вече не е между нас. Написаните от проф. Андреев статии в огромната си част са запазени в своя оригинален вид. Сравнително рядко в библиографските справки към тях са добавени заглавия на книги и статии, публикувани през последните години. От друга страна, предвид появата на нови изследвания, хипотези и изворов материал, в няколко статии са направени необходимите в конкретния случай редакционни промени и добавки.

В заключение, изказваме нашата благодарност на младите ни колеги Атанаска Стамболийска и Николай Хрисимов, които осъществиха подбора на илюстративния материал към книгата. Благодарим и на всички изследователи (историци, археолози, филолози, изкуствоведи, музейни специалисти), чиито открития и проучвания допринесоха за реализацията на новото издание на „Кой кой е в Средновековна България“.

Пламен Павлов, Иван Лазаров

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: