Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Когато ми отнеха името

Съставители: Зейнеп Зафер и Вихрен Чернокожев

Антологията представя за пръв път пред българския читател една напълно непозната у нас, неиздавана и неизследвана трансгранична, транснационална антитоталитарна литература на травматичния опит. Малка част от избраните стихове, разкази, документални свидетелства и фолклорни текстове е публикувана на български език. Образци от старателно скриваните, премълчавани десетилетия наред памет и съзнание, опазени в художествената и документалната литература на мюсюлманските общности за срамния „възродителен процес“, най-после излизат на бял свят, за да разкажат високо и ясно своята истина за престъпленията на комунистическия режим в Народна република България. Насилствената асимилация през 70-те – 80-те години на ХХ в. спрямо помаците, ромите и турците в НРБ е престъпление срещу духовната същност на човека, срещу устоите на човешкото.

Какво е човекът без най-своето – името?

 

Наличност: Да

19,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Добре дошла в самотата ми, тревице!

Явно ъгълът, в който бе поставена пластмасовата кофа, служеща за тоалетна, бе достатъчно влажен, за да може върху натрупалата се мръсотия да поникнат тънки стръкчета трева. Появата на тази тревица, от която лъхаше желание за живот и надежда един ден да се разлисти, ме бе учудила много. А мисълта, че тя почти няма шансове да оцелее тук, дори успя да ме натъжи. Нямаше никакъв късмет. Житейският вятър бе довял семенцата ѝ до затвора, в който лежах, и така тя се бе озовала тук. Отново се замислих за изпълнените с живот семена. В годините, през които се разхождах по планините, бях виждал как дори по високите скали, в пукнатините им, там, където имаше само шепа пръст, тревите и дърветата бяха успели да си намерят място. Радвах се на разцъфналите им цветове. Житейският вятър всъщност е в ролята на земеделец, който се опитва дори една шепа пръст да превърне в красива градина. Земята е плодна като жена, а ветровете са земеделци, затова така се получава. И хората подобно на растенията, там, където бяха открили шепа пръст, бяха пуснали корени, за да могат да продължат живота си.

Вече не бях сам в килията си. Бяхме аз и зелената трева, избуяла като жива надежда. Тъжното бе само това, че и двамата бяхме обречени. Нямах право да губя надежда. Ветровете, които бяха довели семенцата тук, бяха същите, които ме грабнаха и отведоха на други места. Нищо на този свят не е вечно, нищо не може да се задържи завинаги на едно място. И това семенце бе озарено от светлина като тази сгряла душата на един затворник. Ако не беше така, нямаше да се отзове на повика на един затворен между четири стени живот, нямаше да приеме да го последва по житейския му път.

Сред конфискуваните от служителите на реда мои произведения, които още не бяха отпечатани, имаше творба, наречена „Ветровете довяват невидими семена“. Това щеше да бъде една от книгите, написани в най-трудните ми дни, но...

В праха, наслоил се в разкъсана от куршум каска, бях видял едно прекрасно полско цвете, разцъфнало с цялата си красота. Оприличих живота ни с този на полското цвете. Тъкмо бях завършил това произведение, когато ветровете ме отвяха в затвора...

Семенцето, разлистило се тук, не бе създадено за условията в затвора. И аз не бях. Разбира се, че майка ми не ме бе родила, за да лежа в затвора. Съдба ли бе това, или нещо друго – не знам. Срамувах се от това, че трябва да стоим затворени зад тези дебели стени и да съществуваме, без да влагаме какъвто и да било смисъл. Тук, на това място, горях като факла, разпръскваща светлината си в мрака. Светлината бе част от вътрешния ми свят, досущ като зелената светлина, струяща от неканения ми гост, зеления стрък трева. Понякога тя разпръсква повече светлина от един затворник, от един несправедлив съдия, от един затвор, дори от една библиотека.

Ето какво ми каза един ден „зелената светлина“, изпълнена с живот:

– След като ме покани да посетя самотата ти, ето ме, дойдох. Бих могла да дойда и в болницата, в която лежиш, в библиотеката или дори на гроба ти... Аз се раждам и живея благодарения на сълзите. Но за съжаление сълзите не могат да ми осигурят свободата... Останалото ти е до болка познато, няма нужда да го споменавам...

Няколко дни споделях самотата си с тази „зелена надежда“. Знаете ли какво ми каза последно?

– Умирам още преди да съм пораснала напълно, преди да съм се разлистила и умножила, преди да цъфна и да се развия... Не можах да видя красотата на живота, не вкусих от свободата му. Бях обречена още преди да се родя. Болна съм. Под мен няма пръст, нито светлина или вода, които да ми помогнат да порасна. Залъгваш се, че сълзите ти могат да ми вдъхнат живот. А и кого ли са успели да спасят, на кого са вдъхнали живот? Нужни са ми планинските ветрове, нужна ми е свободата...

Така моят „съкилийник“, преди още да е започнал живота си, преди да е видял изгрева на слънцето... умря. Той беше мой гост. Отново бях останал сам в килията си. Не успях да спася „зелената си надежда“. И аз бях затворник, ръцете ми бяха оковани.

* * *

Разрових пръстта, в която бе угаснала надеждата ми. Оказа се, че е едно пшеничено зърно. Мравчицата бе довлякла и заровила пшениченото зрънце в самотата ми. Затворниците, които не намираха сили в себе си, умираха като това пшеничено зърно, млади и зелени...

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: