Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Кодекс 632

Жозе Родригеш душ Сантуш

Професорът по история и експерт по криптография Томаш Нороня е поканен да довърши изследването на учен, намерен мъртъв при странни обстоятелства. Преди смъртта си колегата му е проучвал епохата на Великите географски открития по поръчка на голяма американска фондация.

В книжата на стария професор Томаш се натъква на странен шифър, който той трябва да разкодира. Оказва се, че кодираното послание крие отговора на въпрос, който досега историците не е успели да разрешат: кой всъщност е бил Христофор Колумб. Истината за самоличността на мореплавателя и за дворцови задкулисни игри ще преобърнат съвременната трактовка на историята. Но наяве излизат конспирации, в които са замесени не само тамплиерите и кралете на иберийските империи, но и фондацията, наела Томаш.

 

Наличност: Да

17,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Кодекс 632” е увлекателна история, основаваща се на реално съществуващи документи. Романът се превръща в тотален бестселър в Португалия и Бразилия и предизвиква обществен скандал в Италия.

Биография и факти за автора

Водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател, Жозе Родригеш душ Сантуш се нарежда след най-популярните и уважавани личности в Португалия. Но славата му отдавна е надхвърлила границите на родната му страна – първо с авторитетни международни награди като репортер, а след това и с огромния успех на романите му.  

Жозе Родригеш става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. във Португалия. Завладяващата история за истинската самоличност на Христофор Колумб скоро е издадена и в редица други страни като Испания, Италия, САЩ, Русия, където също се радва на успех. С „Божията формулаСантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По повод премиерата на българското издание  на „Божията формула“ авторът гостува в страната ни по покана на издателство „Хермес“. Големият читателски и медиен интерес към книгите му стана причина и за последвалите още две гостувания на португалеца по повод негови романи – „Седмият печат“ и „Последната тайна“.

Многобройните почитатели на Сантуш често изтъкват като най-силна страна в книгите му обективния анализ на интересни теми, които засягат съвременното общество. Във всяко заглавие от поредицата с главен герой професора критолог Томаш Нороня авторът ни подася синтез от пространни проучвания на най-различни актуални въпроси: научните доказателства за съществуването на бог („Божията формула“), екологичните проблеми и ядрената заплаха („Седмият печат“), ислямския радикализъм („Божият гняв“), истинската самоличност на Исус Христос („Последната тайна“). В „Ръката на сатаната“ той се спира на най-горещата и обсъждана тема през последните години: световната финансова и икономическа криза. На достъпен и разбираем език Жозе Сантуш посочва и разяснява истинските причини за възникването на кризата и отражението и върху страните от Европейския съюз. Стъпвайки на реални факти и документи, той дори не се притеснява открито да посочи виновниците, довели до нея. Разбира се, всичко това е умело вплетено в поредните приключения на симпатичния Томаш Нороня.

Откъс от книгата

- Това ли е книгата? – попита Томаш и посочи древната реликва върху кадифената покривка на масата.

- Да – потвърди библиотекарката. – Това е Paesi nouamente retrovati et novo mondo da A. Vesputio.

Приближи се, надвесвайки се над книгата.

- Мога ли да я разгледам?

- Разбира се – каза госпожата. – Но, моля ви, сложете си преди това ръкавиците. Книгата е стара и искаме да избегнем отпечатъци от пръсти и...

- Знам как е – прекъсна я Томаш с усмивка. – Не се притеснявайте, свикнал съм.

- И можете да ползвате само молив.

- Разбирам ви, но нямам – каза португалецът, опипвайки джобовете си.

- Можете да ползвате този – разреши проблема библиотекарката, като остави подострен молив на масата.

Томаш нахлузи белите ръкавици, седна и взе малката кафява книга, като погали кожената корица. На първите страници бяха споменати заглавието, авторът, градът Виченца и годината на издаването, 1507; бележка с молив на съвременен португалски обясняваше, че книгата съдържа първото описание на пътуването на Педро Алвареш Кабрал до Бразилия и че става въпрос за втория по древност сборник с пътеписи. Прелисти книгата; страниците бяха пожълтели и на петна, излъчваха осезаем сладникав мирис; искаше му се да почувства плътността на листовете с върха на пръстите си, но ръкавиците го бяха лишили от усета за допир, сякаш беше под упойка. Текстът изглеждаше написан на тоскански и включваше по двадесет и девет реда на страница, с декоративен елемент в началото на всяка глава.

Отне му два часа да прочете книгата, водейки си бележки с молив в бележника. Когато приключи, остави книгата, стана от стола, протегна се и отиде при библиотекарката, която се суетеше около някакви поръчани книги.

- Извинете – каза той, за да привлече вниманието ù. – Привърших вече.

- Ах, да! – възкликна тя. – Желаете ли друга книга?

Томаш погледна часовника. Беше пет часът.

- В колко часа затваряте?

- В осем вечерта, господине.

Португалецът въздъхна.

- Не, смятам да си ходя, вече съм изморен. Ще се върна утре, за да прегледам Валдземюлер. – Кимна с глава. – Много благодаря и до утре.

Селия се върна в залата с редки издания и го придружи в асансьора. Слязоха до етажа на главния вход и се отправиха към големия вестибюл, заобикаляйки мраморното стълбище. Когато се приближиха до приемната, за да остави пропуска си, асистентката на директора внезапно спря и отвори широко очи.

- О, професоре, сега си спомних нещо – каза тя.

Томаш я изгледа с почуда.

- Какво има?

- Вижте, професор Тошкано обикновено ползваше сейф за лични вещи. След като почина, неговият сейф остана заключен и не можем да го използваме. – Погледна го умолително. – Нали няма да имате нищо против да предадете в консулството нещата, които е оставил тук?

Португалецът сви рамене, разтвори ръце с безразличие.

- Разбира се. Няма да се бавим много, нали?

- Не – успокои го Селия.

Девойката се устреми към един човек от охраната, който стоеше вляво от вестибюла, точно зад приемната, и Томаш я последва; минаха през детектор за метали, като онези по летищата, и се озоваха пред два масивни черни шкафа. Селия прегледа номерата на отделенията и спря пред шейсет и седем; извади един шперц от чантичката си и го пъхна в ключалката на вратичката; тя се отвори, откривайки съдържанието на малкия сейф. Вътре имаше само куп книжа. Селия извади документите и ги подаде на Томаш, който следеше операцията с нарастващо любопитство.

- Какво е това? – попита португалецът, втренчил поглед в листовете хартия, които държеше в ръка.

- Това са неща, оставени от професор Тошкано. Нали нямате против да ги вземете?

Томаш прелисти страниците, забеляза фотокопия на микрофилмирани документи и някакви бележки. Вниманието му бе привлечено от един от листовете, който съдържаше две групи от по три думи, написани с големи букви и буквена комбинация в два реда с кръстосана азбучна последователност.

 

ANA

ASSA

ARARA

 

SONOS

MATAM

OTTO

 

A             D—E      H—I       M                   

Томаш притвори очи и се опита да проникне в смисъла на видяното. Остана за момент вглъбен, претегляйки различните възможности, и внезапно лицето му светна в усмивка. Той подаде страницата на Селия гордо и триумфиращо.

- Какво мислите за това?

 Бразилката разгледа думите, сбърчи чело и вдигна поглед.

- Ами... не знам, странно е, нали? – Наведе глава над листа, прочитайки написаното в първите два абзаца. – Ana assa arara e sonos matam Otto, „Ана пече арара и сънища убиват Ото“.

Томаш повдигна вежди.

- Нищо особено ли не намирате?

Момичето пак се вгледа в листа; след видимо безрезултатно усилие тя нацупи устни.

- Ами някак безсмислени фрази, нали?

- Нищо друго ли не забелязвате?

Тя отново се взря в листа.

- Не – каза накрая. – Защо?

Португалецът посочи двата абзаца.

- Забелязахте ли, че думите са палиндроми?

- Палиндроми ли?

- Четат се по един и същи начин отляво надясно и отдясно наляво, означават едно и също. – Вгледа се съсредоточено в буквите. – Вижте. Първата дума е ana, която се чете по същия начин и в едната, и в другата посока. Assa е същият случай. И arara също. И така нататък.

- О, невероятно! – възкликна Селия възхитена.

- Интересно е, нали?

- И защо го е правил?

- Професорът обичаше ребуси, явно си е играл на... – Томаш млъкна, отвори широко очи и устните му описаха едно о. – Вижте го само, ама той... – заговори сам на себе си, отваряйки и затваряйки уста като риба. Затършува припряно из джобовете и като не намери онова, което търсеше, нетърпеливо запрелиства сгънатите в бележника листи, докато най-сетне го откри. – А! Ето го!

 Селия надникна, но нищо не разбра.

 

MOLOC

NINUNDIA OMASTOOS

 

Томаш прокара очи по същите думи, произнасяйки ги в неясен шепот. Надраска припряно някакви неразгадаеми заврънкулки. Лицето му светна изведнъж и вдигна възторжено ръце.

- Открих!... – извика той, гласът му прокънтя из вестибюла, привличайки погледите на посетителите.

Селия го изгледа смаяно.

- За какво говорите, професоре?

- Разреших ребуса! – възкликна той с широко отворени очи, обзет от еуфорична възбуда. – Покъртително просто. – Опря показалец до слепоочието. – Измислях какви ли не теории, докато всъщност е трябвало само да прочета първия ред отдясно наляво. – Погледна към листа. – Искате ли да видите?

Взе писалката и надраска отговора под шифрованата дума. На горния ред написа:

 

COLOM

 

После съпостави думите от следващия ред с азбучната структура, записана от Тошкано, и получи едно странно уравнение:

 

NINUNDIA

OMASTOOS

NOMINASUNTODIOSA

 

Разгледа по-задълбочено фразата, определи местата на интервалите и отново я написа:

 

NOMINA SUNT ODIOSA

 

- Какво е това? – попита Селия.

- Момент – промърмори Томаш, опитвайки се да си припомни нещо. Минута по-късно идентифицира цитата. – Цицерон.

- Моля?

- Цицерон – повтори той. – Това е посланието, което професор Тошкано ни е оставил.

- Цицерон ли? Какво значи това?

- Означава, мила моя, че ще се върна горе и ще започна всичко отначало – каза, отправяйки се забързано към асансьорите. Махна с листа. – Тук е следата към голямото откритие.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: