Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

ВАЖНО! Поради голямата натовареност на куриерските фирми не можем да гарантираме, че поръчки, направени след 16 декември 2018 г., ще бъдат доставени до Коледа. Извиняваме се за причиненото неудобство и ви пожелаваме светли празници!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. 

 


 

Книгата не е обикновен подарък. Чрез нея подаряваш слово, подаряваш история, подаряваш чувство. Тя носи уют и доверие, носи магия. Книгата, която подаряваш, казва: „познавам те, слушам те, интересувам се от теб". А когато подариш някому своя любима книга, ти му доверяваш парченце от себе си...

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

Кодекс 632

Жозе Родригеш душ Сантуш

Професорът по история и експерт по криптография Томаш Нороня е поканен да довърши изследването на учен, намерен мъртъв при странни обстоятелства. Преди смъртта си колегата му е проучвал епохата на Великите географски открития по поръчка на голяма американска фондация.

В книжата на стария професор Томаш се натъква на странен шифър, който той трябва да разкодира. Оказва се, че кодираното послание крие отговора на въпрос, който досега историците не е успели да разрешат: кой всъщност е бил Христофор Колумб. Истината за самоличността на мореплавателя и за дворцови задкулисни игри ще преобърнат съвременната трактовка на историята. Но наяве излизат конспирации, в които са замесени не само тамплиерите и кралете на иберийските империи, но и фондацията, наела Томаш.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

17,95 лв.

КОЛЕДНА ПРОМОЦИЯ!

БЕСТСЕЛЪРЪТ НА 2018! СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

 

3 НЕЗАМЕНИМИ КНИГИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО! СЕГА С КОЛЕДНА ОТСТЪПКА ОТ 30%!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Кодекс 632” е увлекателна история, основаваща се на реално съществуващи документи. Романът се превръща в тотален бестселър в Португалия и Бразилия и предизвиква обществен скандал в Италия.

Биография и факти за автора

Водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател, Жозе Родригеш душ Сантуш се нарежда след най-популярните и уважавани личности в Португалия. Но славата му отдавна е надхвърлила границите на родната му страна – първо с авторитетни международни награди като репортер, а след това и с огромния успех на романите му.  

Жозе Родригеш става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. във Португалия. Завладяващата история за истинската самоличност на Христофор Колумб скоро е издадена и в редица други страни като Испания, Италия, САЩ, Русия, където също се радва на успех. С „Божията формулаСантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По повод премиерата на българското издание  на „Божията формула“ авторът гостува в страната ни по покана на издателство „Хермес“. Големият читателски и медиен интерес към книгите му стана причина и за последвалите още две гостувания на португалеца по повод негови романи – „Седмият печат“ и „Последната тайна“.

Многобройните почитатели на Сантуш често изтъкват като най-силна страна в книгите му обективния анализ на интересни теми, които засягат съвременното общество. Във всяко заглавие от поредицата с главен герой професора критолог Томаш Нороня авторът ни подася синтез от пространни проучвания на най-различни актуални въпроси: научните доказателства за съществуването на бог („Божията формула“), екологичните проблеми и ядрената заплаха („Седмият печат“), ислямския радикализъм („Божият гняв“), истинската самоличност на Исус Христос („Последната тайна“). В „Ръката на сатаната“ той се спира на най-горещата и обсъждана тема през последните години: световната финансова и икономическа криза. На достъпен и разбираем език Жозе Сантуш посочва и разяснява истинските причини за възникването на кризата и отражението и върху страните от Европейския съюз. Стъпвайки на реални факти и документи, той дори не се притеснява открито да посочи виновниците, довели до нея. Разбира се, всичко това е умело вплетено в поредните приключения на симпатичния Томаш Нороня.

Откъс от книгата

- Това ли е книгата? – попита Томаш и посочи древната реликва върху кадифената покривка на масата.

- Да – потвърди библиотекарката. – Това е Paesi nouamente retrovati et novo mondo da A. Vesputio.

Приближи се, надвесвайки се над книгата.

- Мога ли да я разгледам?

- Разбира се – каза госпожата. – Но, моля ви, сложете си преди това ръкавиците. Книгата е стара и искаме да избегнем отпечатъци от пръсти и...

- Знам как е – прекъсна я Томаш с усмивка. – Не се притеснявайте, свикнал съм.

- И можете да ползвате само молив.

- Разбирам ви, но нямам – каза португалецът, опипвайки джобовете си.

- Можете да ползвате този – разреши проблема библиотекарката, като остави подострен молив на масата.

Томаш нахлузи белите ръкавици, седна и взе малката кафява книга, като погали кожената корица. На първите страници бяха споменати заглавието, авторът, градът Виченца и годината на издаването, 1507; бележка с молив на съвременен португалски обясняваше, че книгата съдържа първото описание на пътуването на Педро Алвареш Кабрал до Бразилия и че става въпрос за втория по древност сборник с пътеписи. Прелисти книгата; страниците бяха пожълтели и на петна, излъчваха осезаем сладникав мирис; искаше му се да почувства плътността на листовете с върха на пръстите си, но ръкавиците го бяха лишили от усета за допир, сякаш беше под упойка. Текстът изглеждаше написан на тоскански и включваше по двадесет и девет реда на страница, с декоративен елемент в началото на всяка глава.

Отне му два часа да прочете книгата, водейки си бележки с молив в бележника. Когато приключи, остави книгата, стана от стола, протегна се и отиде при библиотекарката, която се суетеше около някакви поръчани книги.

- Извинете – каза той, за да привлече вниманието ù. – Привърших вече.

- Ах, да! – възкликна тя. – Желаете ли друга книга?

Томаш погледна часовника. Беше пет часът.

- В колко часа затваряте?

- В осем вечерта, господине.

Португалецът въздъхна.

- Не, смятам да си ходя, вече съм изморен. Ще се върна утре, за да прегледам Валдземюлер. – Кимна с глава. – Много благодаря и до утре.

Селия се върна в залата с редки издания и го придружи в асансьора. Слязоха до етажа на главния вход и се отправиха към големия вестибюл, заобикаляйки мраморното стълбище. Когато се приближиха до приемната, за да остави пропуска си, асистентката на директора внезапно спря и отвори широко очи.

- О, професоре, сега си спомних нещо – каза тя.

Томаш я изгледа с почуда.

- Какво има?

- Вижте, професор Тошкано обикновено ползваше сейф за лични вещи. След като почина, неговият сейф остана заключен и не можем да го използваме. – Погледна го умолително. – Нали няма да имате нищо против да предадете в консулството нещата, които е оставил тук?

Португалецът сви рамене, разтвори ръце с безразличие.

- Разбира се. Няма да се бавим много, нали?

- Не – успокои го Селия.

Девойката се устреми към един човек от охраната, който стоеше вляво от вестибюла, точно зад приемната, и Томаш я последва; минаха през детектор за метали, като онези по летищата, и се озоваха пред два масивни черни шкафа. Селия прегледа номерата на отделенията и спря пред шейсет и седем; извади един шперц от чантичката си и го пъхна в ключалката на вратичката; тя се отвори, откривайки съдържанието на малкия сейф. Вътре имаше само куп книжа. Селия извади документите и ги подаде на Томаш, който следеше операцията с нарастващо любопитство.

- Какво е това? – попита португалецът, втренчил поглед в листовете хартия, които държеше в ръка.

- Това са неща, оставени от професор Тошкано. Нали нямате против да ги вземете?

Томаш прелисти страниците, забеляза фотокопия на микрофилмирани документи и някакви бележки. Вниманието му бе привлечено от един от листовете, който съдържаше две групи от по три думи, написани с големи букви и буквена комбинация в два реда с кръстосана азбучна последователност.

 

ANA

ASSA

ARARA

 

SONOS

MATAM

OTTO

 

A             D—E      H—I       M                   

Томаш притвори очи и се опита да проникне в смисъла на видяното. Остана за момент вглъбен, претегляйки различните възможности, и внезапно лицето му светна в усмивка. Той подаде страницата на Селия гордо и триумфиращо.

- Какво мислите за това?

 Бразилката разгледа думите, сбърчи чело и вдигна поглед.

- Ами... не знам, странно е, нали? – Наведе глава над листа, прочитайки написаното в първите два абзаца. – Ana assa arara e sonos matam Otto, „Ана пече арара и сънища убиват Ото“.

Томаш повдигна вежди.

- Нищо особено ли не намирате?

Момичето пак се вгледа в листа; след видимо безрезултатно усилие тя нацупи устни.

- Ами някак безсмислени фрази, нали?

- Нищо друго ли не забелязвате?

Тя отново се взря в листа.

- Не – каза накрая. – Защо?

Португалецът посочи двата абзаца.

- Забелязахте ли, че думите са палиндроми?

- Палиндроми ли?

- Четат се по един и същи начин отляво надясно и отдясно наляво, означават едно и също. – Вгледа се съсредоточено в буквите. – Вижте. Първата дума е ana, която се чете по същия начин и в едната, и в другата посока. Assa е същият случай. И arara също. И така нататък.

- О, невероятно! – възкликна Селия възхитена.

- Интересно е, нали?

- И защо го е правил?

- Професорът обичаше ребуси, явно си е играл на... – Томаш млъкна, отвори широко очи и устните му описаха едно о. – Вижте го само, ама той... – заговори сам на себе си, отваряйки и затваряйки уста като риба. Затършува припряно из джобовете и като не намери онова, което търсеше, нетърпеливо запрелиства сгънатите в бележника листи, докато най-сетне го откри. – А! Ето го!

 Селия надникна, но нищо не разбра.

 

MOLOC

NINUNDIA OMASTOOS

 

Томаш прокара очи по същите думи, произнасяйки ги в неясен шепот. Надраска припряно някакви неразгадаеми заврънкулки. Лицето му светна изведнъж и вдигна възторжено ръце.

- Открих!... – извика той, гласът му прокънтя из вестибюла, привличайки погледите на посетителите.

Селия го изгледа смаяно.

- За какво говорите, професоре?

- Разреших ребуса! – възкликна той с широко отворени очи, обзет от еуфорична възбуда. – Покъртително просто. – Опря показалец до слепоочието. – Измислях какви ли не теории, докато всъщност е трябвало само да прочета първия ред отдясно наляво. – Погледна към листа. – Искате ли да видите?

Взе писалката и надраска отговора под шифрованата дума. На горния ред написа:

 

COLOM

 

После съпостави думите от следващия ред с азбучната структура, записана от Тошкано, и получи едно странно уравнение:

 

NINUNDIA

OMASTOOS

NOMINASUNTODIOSA

 

Разгледа по-задълбочено фразата, определи местата на интервалите и отново я написа:

 

NOMINA SUNT ODIOSA

 

- Какво е това? – попита Селия.

- Момент – промърмори Томаш, опитвайки се да си припомни нещо. Минута по-късно идентифицира цитата. – Цицерон.

- Моля?

- Цицерон – повтори той. – Това е посланието, което професор Тошкано ни е оставил.

- Цицерон ли? Какво значи това?

- Означава, мила моя, че ще се върна горе и ще започна всичко отначало – каза, отправяйки се забързано към асансьорите. Махна с листа. – Тук е следата към голямото откритие.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.